Близо до града, далече от хората: Разказ за обезлюдените странджански села
Странджа планина. Тук времето е спряло. Малък стеснен път ни води към село Голямо Буково. Тук и на още четири села кметски наместник е Пенчо Пенчев. С болежка той споделя, че жителите в тези обитаеми места постепенно се топят.
Възрастни хора, всички са възрастни над 75 години. Село Тракийци е един човек.
Пенчо Пенчев – кметски наместник на пет села
От три години селото има проблеми с питейната вода, а все по-малко хора се заселват в този район поради неналичието на занаят. Тук няма магазини, аптека или храна, с изключение на тази в градината.
Автобуси има в месеца два пъти и всички потребности се доставят от родственици, близки и деца.
Пенчо Пенчев – кметски наместник на пет села
Пенчо Пенчев акцентира и хубостта на Странджа и не крие очакванията си за развиване на селския туризъм.
Чистият въздух и природата - това е най-хубавото. И всички хора, които си направиха вили и идват на посетители, това е поради тишината и спокойствието. Но имаме един проблем и той е, че нямаме вода и сме на режим. Това е най-наболелият проблем сега – нямаме питейна вода, на режим сме и пътят е много негоден.
Пенчо Пенчев – кметски наместник на пет села
Колкото по на Юг отиваме, толкоз по-малко се оказват жителите на селата. Влизаме в село Кирово. Тук живеят 12 души, а по-малко са тези в прилежащото село Граничар. Тук в действителност времето е спряло.
Селото беше цялостно, всяка къща имаше по две, три фамилии. А в този момент е, какво да ви кажа, смут. Ужас е напряко.
Никола Тодоров – гражданин на с. Кирово
Бай Кольо се отказал от скъпия живот в града. Милее за родното си място, което по думите му изчезва постепенно.
Няма учебни заведения, няма магазини, прехранване няма, нямат хората прехранване. Странджата се обезлюди. Историческо място, това са най-хубавите села. Белеврен едно време е било най-голямо село. Било е по-голямо от Момина Църква и Факия.
Никола Тодоров – гражданин на с. Кирово
Продължаваме към северните скатове на Странджа съвсем до самата турска граница. Идваме в Белеврен, изпълнен с загадъчност и митове. Тук живеят единствено шестима души. Всички други напуснали селото, старите си отишли от този свят, а наследници на остарели къщи не идвали с години. Тук живее самичък и 77-годишният Петър Шивачев, който вини за обезлюдяването локалните българи, напуснали родните си места и страната, разрешила им това да се случи.
В село Белеврен самун доставяли единствено през петък. На Петър Шивачев не му тежи да пътува до най-близкия град в случай че се наложи да си купува хранителни запаси. Ако натрупа сняг зимата, ще бъде малко мъчно. Но пък е съумял да пътува до своята изборна секция, с цел да гласоподава.
С горест от самотата, само че благополучен, че има късмет да опише за селото си, Петър Шивачев си спомня разкази на локалните поданици за Илинденско- Преображенското възстание и за времето, когато селото е било цялостно. И ни демонстрира пътя към село Тракийци. Път, който към този момент е непристъпен, към единствения гражданин, който живее там.
Възрастни хора, всички са възрастни над 75 години. Село Тракийци е един човек.
Пенчо Пенчев – кметски наместник на пет села
От три години селото има проблеми с питейната вода, а все по-малко хора се заселват в този район поради неналичието на занаят. Тук няма магазини, аптека или храна, с изключение на тази в градината.
Автобуси има в месеца два пъти и всички потребности се доставят от родственици, близки и деца.
Пенчо Пенчев – кметски наместник на пет села
Пенчо Пенчев акцентира и хубостта на Странджа и не крие очакванията си за развиване на селския туризъм.
Чистият въздух и природата - това е най-хубавото. И всички хора, които си направиха вили и идват на посетители, това е поради тишината и спокойствието. Но имаме един проблем и той е, че нямаме вода и сме на режим. Това е най-наболелият проблем сега – нямаме питейна вода, на режим сме и пътят е много негоден.
Пенчо Пенчев – кметски наместник на пет села
Колкото по на Юг отиваме, толкоз по-малко се оказват жителите на селата. Влизаме в село Кирово. Тук живеят 12 души, а по-малко са тези в прилежащото село Граничар. Тук в действителност времето е спряло.
Селото беше цялостно, всяка къща имаше по две, три фамилии. А в този момент е, какво да ви кажа, смут. Ужас е напряко.
Никола Тодоров – гражданин на с. Кирово
Бай Кольо се отказал от скъпия живот в града. Милее за родното си място, което по думите му изчезва постепенно.
Няма учебни заведения, няма магазини, прехранване няма, нямат хората прехранване. Странджата се обезлюди. Историческо място, това са най-хубавите села. Белеврен едно време е било най-голямо село. Било е по-голямо от Момина Църква и Факия.
Никола Тодоров – гражданин на с. Кирово
Продължаваме към северните скатове на Странджа съвсем до самата турска граница. Идваме в Белеврен, изпълнен с загадъчност и митове. Тук живеят единствено шестима души. Всички други напуснали селото, старите си отишли от този свят, а наследници на остарели къщи не идвали с години. Тук живее самичък и 77-годишният Петър Шивачев, който вини за обезлюдяването локалните българи, напуснали родните си места и страната, разрешила им това да се случи.
В село Белеврен самун доставяли единствено през петък. На Петър Шивачев не му тежи да пътува до най-близкия град в случай че се наложи да си купува хранителни запаси. Ако натрупа сняг зимата, ще бъде малко мъчно. Но пък е съумял да пътува до своята изборна секция, с цел да гласоподава.
С горест от самотата, само че благополучен, че има късмет да опише за селото си, Петър Шивачев си спомня разкази на локалните поданици за Илинденско- Преображенското възстание и за времето, когато селото е било цялостно. И ни демонстрира пътя към село Тракийци. Път, който към този момент е непристъпен, към единствения гражданин, който живее там.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ