Китайски влак стигна рекорда от 603 км/ч, у нас още пътуваме над 6 часа от Бургас до София
Страната към този момент разполага с Shanghai Maglev, доближава 430 км/ч в едно тихо, съвсем галактическо плъзгане сред летище „ Пудун “ и центъра на Шанхай.
В далечния Изток софтуерните титани Япония и Китай мерят упоритости в едно железопътно състезание, което наподобява повече на научна фантастика, в сравнение с транспортна политика.
Все още за най-бърз трен на магнитна левитация (маглев) се счита японският „ патрон “ от модела L0, постигнал рекордна скорост от 603 км/ч (375 мили/ч). В ежедневната комерсиална употреба тези влакове се движат с малко по-скромната скорост от 500 км/ч, с помощта на което дистанцията сред Токио и Осака, то е към 500 километра, се взема за 1 час и 7 минути.
Китай се готви да щурмува японския връх със своя най-нов маглев. Той е създаден от China Railway Rolling Stock Corporation (CRRC). А страната към този момент разполага с Shanghai Maglev – технология, създадена от Transrapid International, която е взаимно дружество сред Siemens и Thyssenkrupp. Този трен доближава 430 км/ч в едно тихо, съвсем галактическо плъзгане сред летище „ Пудун “ и центъра на Шанхай. Но китайците не обичат да стоят втори. Те избират първото място, даже и то да е в таблица със скорости, които елементарният човек си показва единствено във филм за супергерои.
И до момента в който азиатските дракони се надбягват оттатък 600-те километра в час, тук, в България, ние стоим устойчиво, само че не в бъдещето, а в личното си минало. Едни 6-7 часа пътешестване от Бургас до София, сред които лежи разстояние от към 400 километра, си остават големина толкоз непрекъсната, че умерено може да се запише в учебниците по физика като „ българска транспортна константа “.
В последните години на предишния век, когато бях студент, вземах този преход за същото време. Днес към този момент щерка ми учи в Софийския университет и се радва на изискано осъвременено влаково преживяване… което продължава безусловно същите 6-7 часа. По трасето са заменени единствено поколенията пасажери, скоростите явно са безконечни.
От време на време в общественото пространство проблясва някое заричане – като че ли светулка, която няма никакво желание да остане задоволително дълго, с цел да освети действителна смяна. Тази година веднъж влакът даже съумя да пристигна от София до Бургас за 5 часа и половина, тъй като на него се беше качил транспортният министър.
Продължаваме да чакаме трайното усъвършенстване. Сега са поръчали нови електрически влакове, произвеждане на „ Шкода “. Но не дръзвам да се надявам прекалено много.
Нека въпреки всичко забележим дали пък няма да се случи нещо следващата година.
Ако отново нищо не мръдне, остава единственото разумно избавление: инженери по-скоро да изобретят телепортацията. Само че надълбоко в себе си се притеснявам, че даже тя няма да ни избави от креативната ни национална дарба да „ побългарим “ всяка услуга. И най-после да чакаме с куфар в ръка пред някой телепорт, който „ краткотрайно не работи “.
В Япония и Китай влаковете летят. У нас – летят обещанията. И това, признайте, също е тип превоз.
В далечния Изток софтуерните титани Япония и Китай мерят упоритости в едно железопътно състезание, което наподобява повече на научна фантастика, в сравнение с транспортна политика.
Все още за най-бърз трен на магнитна левитация (маглев) се счита японският „ патрон “ от модела L0, постигнал рекордна скорост от 603 км/ч (375 мили/ч). В ежедневната комерсиална употреба тези влакове се движат с малко по-скромната скорост от 500 км/ч, с помощта на което дистанцията сред Токио и Осака, то е към 500 километра, се взема за 1 час и 7 минути.
Китай се готви да щурмува японския връх със своя най-нов маглев. Той е създаден от China Railway Rolling Stock Corporation (CRRC). А страната към този момент разполага с Shanghai Maglev – технология, създадена от Transrapid International, която е взаимно дружество сред Siemens и Thyssenkrupp. Този трен доближава 430 км/ч в едно тихо, съвсем галактическо плъзгане сред летище „ Пудун “ и центъра на Шанхай. Но китайците не обичат да стоят втори. Те избират първото място, даже и то да е в таблица със скорости, които елементарният човек си показва единствено във филм за супергерои.
И до момента в който азиатските дракони се надбягват оттатък 600-те километра в час, тук, в България, ние стоим устойчиво, само че не в бъдещето, а в личното си минало. Едни 6-7 часа пътешестване от Бургас до София, сред които лежи разстояние от към 400 километра, си остават големина толкоз непрекъсната, че умерено може да се запише в учебниците по физика като „ българска транспортна константа “.
В последните години на предишния век, когато бях студент, вземах този преход за същото време. Днес към този момент щерка ми учи в Софийския университет и се радва на изискано осъвременено влаково преживяване… което продължава безусловно същите 6-7 часа. По трасето са заменени единствено поколенията пасажери, скоростите явно са безконечни.
От време на време в общественото пространство проблясва някое заричане – като че ли светулка, която няма никакво желание да остане задоволително дълго, с цел да освети действителна смяна. Тази година веднъж влакът даже съумя да пристигна от София до Бургас за 5 часа и половина, тъй като на него се беше качил транспортният министър.
Продължаваме да чакаме трайното усъвършенстване. Сега са поръчали нови електрически влакове, произвеждане на „ Шкода “. Но не дръзвам да се надявам прекалено много.
Нека въпреки всичко забележим дали пък няма да се случи нещо следващата година.
Ако отново нищо не мръдне, остава единственото разумно избавление: инженери по-скоро да изобретят телепортацията. Само че надълбоко в себе си се притеснявам, че даже тя няма да ни избави от креативната ни национална дарба да „ побългарим “ всяка услуга. И най-после да чакаме с куфар в ръка пред някой телепорт, който „ краткотрайно не работи “.
В Япония и Китай влаковете летят. У нас – летят обещанията. И това, признайте, също е тип превоз.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ