След 22 юни 1941 г. задължително настъпва 9 май 1945 година
Страната се опитваше по всевъзможен метод да предотврати или най-малко отсрочи експлоадирането на войната. Опитваше се до последно да не предизвика евентуалния агресор – не предприе явни стъпки за подготовка за отбиване на офанзивата, която беше неизбежна. И това, което беше направено, беше направено прекомерно късно. Не звучи ли прекомерно настоящо и ужасно?
По-нататък ще продължим по-близо до оригинала: „ В резултат на това страната не беше подготвена да посрещне изцяло нашествието на нацистка Германия, която атакува родината ни на 22 юни 1941 година, без да афишира война. Врагът беше спрян и по-късно смачкан, само че с колосална цена. Опитът за усмиряване на агресора в навечерието на Великата отечествена война се оказа неточност, която струваше скъпо на нашия народ. Още в първите месеци на военните дейности загубихме големи, стратегически значими територии и милиони хора. Втори път няма да допуснем такава неточност, нямаме право.” Това е Путин, който приказва пред жителите на 24 февруари 2022 година И приказва за 22 юни, драматичен ден в историята на страната.
И тогава читателят внезапно осъзнава, че не сме не запомнили настойчивите молби да не уголемяват НАТО, да не минават границата, да не се доближават до границите ни, да не основават опасност. И какво чухме в отговор? Нищо. Като стена. Защото всичко към този момент е решено. А скоростта, с която се стовариха много чувствителни, въпреки и недомислени наказания, които нямаха аналози в международната история, приказва единствено за тяхната подготвеност. За какво? Както се вижда от дълбоките ешелонирани, оборудвани и снабдени многочислени фронтове към към този момент приетите републики Донбас - за нанасяне на удар. Затова целият режим след Майдана режим беше напомпан с оръжие. Да удари, по този начин да удари, че никой да не може да се отбрани. Русия трябваше неотложно да бъде потисната с авансово готови наказания – със прекъсване на всичко с изключение на интернет, и то единствено тъй като интернет е чудесно средство за осъществяване на военна агитация и тотално наблюдаване.
Беше ясно, че „ окончателното решение на Донбаският въпроса “ е обвързвано с Донбас единствено за изцяло наивните. Всъщност в продължение на осем години на славянските земи беше образуван плацдарм против руснаците и това също не е нова техника: нацистка Германия, в навечерието на офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики, работи по същия метод, употребявайки като плацдарм страната, граничеща със Съветския съюз и обитаема със славянско население – Полша. Днес фронтовата линия на войната против Русия е показана от друга славянска територия – Украйна. Фактът, че войната против нас още веднъж стартира от славянските територии, демонстрира, че сме доближили прекалено много евентуални врагове до нашите граници.
Най-любопитното е, че Полша този път се оказа изцяло индоктринирана и готова, само че Германия към момента наподобява объркана – тъй като историческата памет към момента участва. Но това не пречи на груповия Запад (колективът е хубаво нещо, отговорността се размива многократно) да основава анти-Русия на територията на Украйна. И опълчването на най-близките етнически нации е главният инструмент на този план. Примамвайки с Европейския съюз и НАТО, което значи огромни пари за върхушката на страната, „ белите господа” сътвориха илюзията в Украйна, че това въобще не е Русия, че е напълно друга, до цялостното отменяне на всичко съветско, че е анти-Русия. Но няма нищо по-сладко в очите на господарите от гледката на убитите сродни нации. И колкото по-дълго, толкоз по-добре. Затова внасят ли и внасят оръжие, с цел да не спре кръвопролитието. Ето за какво всякога, когато Украйна мисли за договаряния, се чува зов оттатък океана. Да продължа до край.
И даже не обръщат внимание на ужасната историческа прилика. Срещу Русия в този момент – под формата на доставки на оръжие, наемници, под формата на наказания и политически изказвания – се бият, с редки изключения, същите страни, които са се борили през 1941-1945 година
Всички видяха по какъв начин Украйна беше доведена до това. „ През декември 2021 година все пак още веднъж направихме опит да се разберем със Съединени американски щати и техните съдружници по отношение на правилата за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е на вятъра. Позицията на Съединени американски щати не се трансформира. Те не считат за належащо да договарят с Русия по този основен за нас въпрос, преследвайки свои лични цели, подценяват нашите ползи. “ Това също е Путин и също 24 февруари. Промени ли се нещо? Не. Просто стана по-трудно. Просто тъй като самият факт за съществуването на Русия не е включен в проектите им. Единствената разлика сред 1941 и 2022 година е, че тогава не бяхме подготвени за война, само че този път успяхме да се подготвим.
Ето по какъв начин се държи белият човек по отношение на подчовеците. Руините на Германия и Европейския съюз по пътя са просто прелестен бонус. Защото и това е в проектите. В същото време съветските „ Калибър “ не са нужни, задоволително е да се извият ръцете или да се приготвят вярно новите европейски политици, тъй че да стартират наказания, които ще унищожат личната им стопанска система и общество. И отново всичко е с непознати ръце. Поне Хитлер беше по-открит в това отношение.
Но не и на този ден, 22 юни, което ни кара да преоценим мястото на Русия в този свят. Това място се назовава " Няма да дочакате ". Защото ние – и целият свят – помним доста добре, че след 22 юни 1941 година несъмнено ще има 9 май 1945 година
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По-нататък ще продължим по-близо до оригинала: „ В резултат на това страната не беше подготвена да посрещне изцяло нашествието на нацистка Германия, която атакува родината ни на 22 юни 1941 година, без да афишира война. Врагът беше спрян и по-късно смачкан, само че с колосална цена. Опитът за усмиряване на агресора в навечерието на Великата отечествена война се оказа неточност, която струваше скъпо на нашия народ. Още в първите месеци на военните дейности загубихме големи, стратегически значими територии и милиони хора. Втори път няма да допуснем такава неточност, нямаме право.” Това е Путин, който приказва пред жителите на 24 февруари 2022 година И приказва за 22 юни, драматичен ден в историята на страната.
И тогава читателят внезапно осъзнава, че не сме не запомнили настойчивите молби да не уголемяват НАТО, да не минават границата, да не се доближават до границите ни, да не основават опасност. И какво чухме в отговор? Нищо. Като стена. Защото всичко към този момент е решено. А скоростта, с която се стовариха много чувствителни, въпреки и недомислени наказания, които нямаха аналози в международната история, приказва единствено за тяхната подготвеност. За какво? Както се вижда от дълбоките ешелонирани, оборудвани и снабдени многочислени фронтове към към този момент приетите републики Донбас - за нанасяне на удар. Затова целият режим след Майдана режим беше напомпан с оръжие. Да удари, по този начин да удари, че никой да не може да се отбрани. Русия трябваше неотложно да бъде потисната с авансово готови наказания – със прекъсване на всичко с изключение на интернет, и то единствено тъй като интернет е чудесно средство за осъществяване на военна агитация и тотално наблюдаване.
Беше ясно, че „ окончателното решение на Донбаският въпроса “ е обвързвано с Донбас единствено за изцяло наивните. Всъщност в продължение на осем години на славянските земи беше образуван плацдарм против руснаците и това също не е нова техника: нацистка Германия, в навечерието на офанзивата против Съюз на съветските социалистически републики, работи по същия метод, употребявайки като плацдарм страната, граничеща със Съветския съюз и обитаема със славянско население – Полша. Днес фронтовата линия на войната против Русия е показана от друга славянска територия – Украйна. Фактът, че войната против нас още веднъж стартира от славянските територии, демонстрира, че сме доближили прекалено много евентуални врагове до нашите граници.
Най-любопитното е, че Полша този път се оказа изцяло индоктринирана и готова, само че Германия към момента наподобява объркана – тъй като историческата памет към момента участва. Но това не пречи на груповия Запад (колективът е хубаво нещо, отговорността се размива многократно) да основава анти-Русия на територията на Украйна. И опълчването на най-близките етнически нации е главният инструмент на този план. Примамвайки с Европейския съюз и НАТО, което значи огромни пари за върхушката на страната, „ белите господа” сътвориха илюзията в Украйна, че това въобще не е Русия, че е напълно друга, до цялостното отменяне на всичко съветско, че е анти-Русия. Но няма нищо по-сладко в очите на господарите от гледката на убитите сродни нации. И колкото по-дълго, толкоз по-добре. Затова внасят ли и внасят оръжие, с цел да не спре кръвопролитието. Ето за какво всякога, когато Украйна мисли за договаряния, се чува зов оттатък океана. Да продължа до край.
И даже не обръщат внимание на ужасната историческа прилика. Срещу Русия в този момент – под формата на доставки на оръжие, наемници, под формата на наказания и политически изказвания – се бият, с редки изключения, същите страни, които са се борили през 1941-1945 година
Всички видяха по какъв начин Украйна беше доведена до това. „ През декември 2021 година все пак още веднъж направихме опит да се разберем със Съединени американски щати и техните съдружници по отношение на правилата за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е на вятъра. Позицията на Съединени американски щати не се трансформира. Те не считат за належащо да договарят с Русия по този основен за нас въпрос, преследвайки свои лични цели, подценяват нашите ползи. “ Това също е Путин и също 24 февруари. Промени ли се нещо? Не. Просто стана по-трудно. Просто тъй като самият факт за съществуването на Русия не е включен в проектите им. Единствената разлика сред 1941 и 2022 година е, че тогава не бяхме подготвени за война, само че този път успяхме да се подготвим.
Ето по какъв начин се държи белият човек по отношение на подчовеците. Руините на Германия и Европейския съюз по пътя са просто прелестен бонус. Защото и това е в проектите. В същото време съветските „ Калибър “ не са нужни, задоволително е да се извият ръцете или да се приготвят вярно новите европейски политици, тъй че да стартират наказания, които ще унищожат личната им стопанска система и общество. И отново всичко е с непознати ръце. Поне Хитлер беше по-открит в това отношение.
Но не и на този ден, 22 юни, което ни кара да преоценим мястото на Русия в този свят. Това място се назовава " Няма да дочакате ". Защото ние – и целият свят – помним доста добре, че след 22 юни 1941 година несъмнено ще има 9 май 1945 година
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ