Александър Дугин: Интегрален суверенитет
Страната се намира през днешния ден в доста извънредно положение. Това е сходно да провисване сред към този момент завършило минало и още не състояло се, по-скоро настъпило, само че към момента неосъзнато, неприето бъдеще. Става дума за най-основните въпроси: за отношението на Русия към световните процеси и на първо място към груповия Запад.
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики ние преминахме през две етапи:
- През 90-те години ние обезверено се опитвахме да се вградим в западния свят при всевъзможни условия, само че това не донесе огромни триумфи, а в страната се откри система за външно ръководство
- След идването на власт на Путин ние също се опитвахме да се вградим в западния свят, само че единствено при изискване на опазване на суверенитета на Русия. Вграждането не се получи, само че суверенитетът беше укрепен, което и докара до 24 февруари 2022 година.
Защо започнахме Специалната военна интервенция? Тръмп не обръща огромно внимание на растежа на съветския суверенитет, той не беше уверен атлантист и съди по скромните индикатори на съветската стопанска система, която съгласно него не съставлява сериозна опасност за Съединени американски щати. Крим му е апатичен. Значително повече се тормози за Китай.
Байдън е уверен атлантист и глобалист, той прелестно схваща, че всички триумфи на Русия по разширението на въздействието ѝ провокират глобализацията, еднополюсния свят и американската надмощие. Затова той, отлагайки ислямския свят за по-късно, придвижи вниманието върху противостоенето на Русия, без да не помни, несъмнено, и Китай.
От лятото на 2021 година Съединени американски щати и НАТО започнаха да готвят военна интервенция по завземането на Донбас и офанзивата по Крим. Затова Донбас беше трансфорат в мощен център на бъдещата военна организация срещу Русия. Включвайки задграничните инструктори и наемници.
Путин реши да не чака началото на март, когато беше планувана интервенцията и удари първи. Оттук и изначалния превес на първия стадий от интервенцията, който предупредели изхода ѝ в наша изгода.
Но да оставим военния аспект на интервенцията настрани. След нейното начало завърши втората фаза в връзките на Русия към Запада в постсъветския интервал. Самата концепция да се вградим в западния свят отпадна сама по себе си по справедливи аргументи. Русия остава само със своя личен суверенитет, отбрана, чието опазване и подсилване се оказаха въобще несъвместими със съучастието на Русия в световните процеси на западни учредения.
Ние окончателно и коренно скъсахме със Запада. Но към момента не сме го осмислили. Втората фаза завърши. Третата към момента не е почнала.
Каква е тази трета фаза, която очите и ушите на съветския хайлайф изрично не желаят да доловят? Тя съставлява един несигурно дълъг интервал от съществуването на Русия в изолираност от Запада и под неговия недодялан и чисто отрицателен напън. Ако приемем за приключен факт, че тази посока е отрязана вечно за нас, хоризонтите на бъдещето ще станат напълно ясни. Но с цел да преминете към това бъдеще, би трябвало да положите старания. По същия метод руските хора не можеха да повярват, че Съюз на съветските социалистически републики и комунизмът се разпаднаха, а либералите от 90-те имаха вяра, че Путин е нещо краткотрайно, несериозно и всичко ще се върне. Трудно е да се повярва в нещо ново. Винаги. Включително и в този момент.
Да бъдеш без Запада и също така в остра, съвсем военна борба с него, значи да осъществяваш по едно и също време два вектора: съветски и евразийски.
Те не си опонират, няма потребност да се избира сред тях. Но въпреки всичко са разнообразни.
Първият значи бързо и трагично подсилване на суверенитета на Русия, осигурявайки опция, в случай че е належащо, да разчита единствено на личните си сили. Нещо повече, ние не приказваме за лимитирано схващане на суверенитета, който и по този начин се признава - въпреки и номинално - за всяка самостоятелна страна, а за интегрален суверенитет, пълномащабен суверенитет, който включва:
· цивилизация,
· просвета,
· обучение,
· просвета,
· стопанска система,
· финанси,
· полезности,
· еднаквост,
· политическа система
· и най-много идеология.
Засега с изключение на политическия и военния суверенитет, всички останали сфери при нас са или отчасти, или изцяло западни. А идеология няма. Съответно построяването на в действителност суверенна Русия, интегрално суверенна Русия, изисква дълбоки трансформации на всички тези сфери, тяхното освобождение от демократичните глобалистки парадигми, надълбоко внедрени в нашето общество и естаблишмънт по време на първата и втората фаза на постсъветската история.
Ще е нужна институционализиране на курса на Путин, не просто преданост персонално към него. Това допуска одобряване на новата идеология, един тип “путинизъм”, в който главните правила на интегралния суверенитет ще бъдат закрепени. А по-нататък под тях би трябвало да се вкарат и други политико-административни механизми.
Русия неизбежно минава към идеологическия стадий. Няма да издържим конфликта със Запада без пълноценна самобитна идеология. Това е изцяло справедлив факт, без значение дали провокира у нас екстаз или гняв. Идеологизацията на Русия е неизбежна, не може да се предотврати.
Русия би трябвало неведнъж да укрепи своята еднаквост, с цел да устои не просто без Запада, само че и макар него. Преди 22 години, залагайки върху суверенитета, Путин още тогава предопределя неизбежността на настъпването на този миг. Днес той е настъпил. И към този момент не на половина, а напълно.
Или суверенитет, или Запад. Това е необратимо.
При това въобще не става дума за изолацията на Русия от света, както им се желае на мнозина на Запад. Западът макар неговите искания на надмощие и универсализъм надалеч не е целият свят. Затова ще търси нови сътрудници и другари отвън Запада. Това следва да се назова евразийска политика, обърната на Изток.
Откривайки за себе си световния Незапад, Русия ще открие, че има работа с изцяло разнообразни цивилизации - китайската, индийската, ислямската, латиноамериканската, африканската. И всяка от тях се отличава както от нас самите, по този начин и една от друга, от Запада.Някога ние се интересувахме от това, изучавахме Изтока, а великият съветски стихотворец Николай Гумильов редеше въодушевени химни в популярност на Африка. Но по-късно Западът плени нашето схващане. Това е западната интоксикация, попадане в наркозависимост от Запада. Иранският философ-хайдегерианец Ахмад Фардид дава особено име - вестоксикация.
Руските евразийци първи въстанаха срещу този западнически поврат на съветската просвета, искайки както и славянофилите да се обърнем към личната си съветска еднаквост, а също по този начин към незападните култури и цивилизации. Сега това е единственият излаз за Русия. Само БРИКС, ШОС, развиването на връзките с новите полюси на света, с изплуващите цивилизации, на пръв взор от дълго време забравени, само че в този момент завръщащи се в историята.
Човечеството и светът никога не завършват там, където завършва Западът. Напротив, това е ново начало. И мястото на Русия е в Евразия, само че не и на Запад. По-рано това беше въпрос на избор. Това през днешния ден е просто неизбежно. От това по какъв начин ще градим връзки с Китай, Индия, Турция, Иран, арабските страни, страните от Африка или Латинска Америка, през днешния ден зависи всичко.
Ето го и настъпилото/ненастъпило бъдеще. То е към този момент тук, само че елитът отхвърля да го одобри. А той няма излаз или избор. Дори измяната, което е малко евентуално, няма да промени нищо. Това незабавно ще погуби Русия. Повече даже няма подобен вид - мястото на предателите и либералите е предопределено от законите на военното време и изключителните обстановки. Неизбежните и изцяло нужни са чистките, които, апропо, не са почнали още, само че наложително ще стартират, обаче не са основното и даже не второстепенното. Напразно елитът ни се тормози от оставки и арести. С всички, които не са съгласни със суверенитета и евразийството, е свършено. Това не се разисква.
Но въпросът е другаде: по какъв начин да защитим и изградим нова Русия. Русия от третата фаза? Животът диктува какво да се прави. А с кой да го вършим, по какъв начин да го вършим, от кое място да стартираме и какво да изберем като приоритет - това са открити въпроси. Тук ситуацията е по-сложно.
Смятам, че би трябвало да стартираме с най-важното. С идеологията. Всичко останало е вторично. Нещо ми подсказва, че тези, които са на власт при нас и в действителност носят отговорност за ориста на страната и народа, считат по безусловно същия метод.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики ние преминахме през две етапи:
- През 90-те години ние обезверено се опитвахме да се вградим в западния свят при всевъзможни условия, само че това не донесе огромни триумфи, а в страната се откри система за външно ръководство
- След идването на власт на Путин ние също се опитвахме да се вградим в западния свят, само че единствено при изискване на опазване на суверенитета на Русия. Вграждането не се получи, само че суверенитетът беше укрепен, което и докара до 24 февруари 2022 година.
Защо започнахме Специалната военна интервенция? Тръмп не обръща огромно внимание на растежа на съветския суверенитет, той не беше уверен атлантист и съди по скромните индикатори на съветската стопанска система, която съгласно него не съставлява сериозна опасност за Съединени американски щати. Крим му е апатичен. Значително повече се тормози за Китай.
Байдън е уверен атлантист и глобалист, той прелестно схваща, че всички триумфи на Русия по разширението на въздействието ѝ провокират глобализацията, еднополюсния свят и американската надмощие. Затова той, отлагайки ислямския свят за по-късно, придвижи вниманието върху противостоенето на Русия, без да не помни, несъмнено, и Китай.
От лятото на 2021 година Съединени американски щати и НАТО започнаха да готвят военна интервенция по завземането на Донбас и офанзивата по Крим. Затова Донбас беше трансфорат в мощен център на бъдещата военна организация срещу Русия. Включвайки задграничните инструктори и наемници.
Путин реши да не чака началото на март, когато беше планувана интервенцията и удари първи. Оттук и изначалния превес на първия стадий от интервенцията, който предупредели изхода ѝ в наша изгода.
Но да оставим военния аспект на интервенцията настрани. След нейното начало завърши втората фаза в връзките на Русия към Запада в постсъветския интервал. Самата концепция да се вградим в западния свят отпадна сама по себе си по справедливи аргументи. Русия остава само със своя личен суверенитет, отбрана, чието опазване и подсилване се оказаха въобще несъвместими със съучастието на Русия в световните процеси на западни учредения.
Ние окончателно и коренно скъсахме със Запада. Но към момента не сме го осмислили. Втората фаза завърши. Третата към момента не е почнала.
Каква е тази трета фаза, която очите и ушите на съветския хайлайф изрично не желаят да доловят? Тя съставлява един несигурно дълъг интервал от съществуването на Русия в изолираност от Запада и под неговия недодялан и чисто отрицателен напън. Ако приемем за приключен факт, че тази посока е отрязана вечно за нас, хоризонтите на бъдещето ще станат напълно ясни. Но с цел да преминете към това бъдеще, би трябвало да положите старания. По същия метод руските хора не можеха да повярват, че Съюз на съветските социалистически републики и комунизмът се разпаднаха, а либералите от 90-те имаха вяра, че Путин е нещо краткотрайно, несериозно и всичко ще се върне. Трудно е да се повярва в нещо ново. Винаги. Включително и в този момент.
Да бъдеш без Запада и също така в остра, съвсем военна борба с него, значи да осъществяваш по едно и също време два вектора: съветски и евразийски.
Те не си опонират, няма потребност да се избира сред тях. Но въпреки всичко са разнообразни.
Първият значи бързо и трагично подсилване на суверенитета на Русия, осигурявайки опция, в случай че е належащо, да разчита единствено на личните си сили. Нещо повече, ние не приказваме за лимитирано схващане на суверенитета, който и по този начин се признава - въпреки и номинално - за всяка самостоятелна страна, а за интегрален суверенитет, пълномащабен суверенитет, който включва:
· цивилизация,
· просвета,
· обучение,
· просвета,
· стопанска система,
· финанси,
· полезности,
· еднаквост,
· политическа система
· и най-много идеология.
Засега с изключение на политическия и военния суверенитет, всички останали сфери при нас са или отчасти, или изцяло западни. А идеология няма. Съответно построяването на в действителност суверенна Русия, интегрално суверенна Русия, изисква дълбоки трансформации на всички тези сфери, тяхното освобождение от демократичните глобалистки парадигми, надълбоко внедрени в нашето общество и естаблишмънт по време на първата и втората фаза на постсъветската история.
Ще е нужна институционализиране на курса на Путин, не просто преданост персонално към него. Това допуска одобряване на новата идеология, един тип “путинизъм”, в който главните правила на интегралния суверенитет ще бъдат закрепени. А по-нататък под тях би трябвало да се вкарат и други политико-административни механизми.
Русия неизбежно минава към идеологическия стадий. Няма да издържим конфликта със Запада без пълноценна самобитна идеология. Това е изцяло справедлив факт, без значение дали провокира у нас екстаз или гняв. Идеологизацията на Русия е неизбежна, не може да се предотврати.
Русия би трябвало неведнъж да укрепи своята еднаквост, с цел да устои не просто без Запада, само че и макар него. Преди 22 години, залагайки върху суверенитета, Путин още тогава предопределя неизбежността на настъпването на този миг. Днес той е настъпил. И към този момент не на половина, а напълно.
Или суверенитет, или Запад. Това е необратимо.
При това въобще не става дума за изолацията на Русия от света, както им се желае на мнозина на Запад. Западът макар неговите искания на надмощие и универсализъм надалеч не е целият свят. Затова ще търси нови сътрудници и другари отвън Запада. Това следва да се назова евразийска политика, обърната на Изток.
Откривайки за себе си световния Незапад, Русия ще открие, че има работа с изцяло разнообразни цивилизации - китайската, индийската, ислямската, латиноамериканската, африканската. И всяка от тях се отличава както от нас самите, по този начин и една от друга, от Запада.Някога ние се интересувахме от това, изучавахме Изтока, а великият съветски стихотворец Николай Гумильов редеше въодушевени химни в популярност на Африка. Но по-късно Западът плени нашето схващане. Това е западната интоксикация, попадане в наркозависимост от Запада. Иранският философ-хайдегерианец Ахмад Фардид дава особено име - вестоксикация.
Руските евразийци първи въстанаха срещу този западнически поврат на съветската просвета, искайки както и славянофилите да се обърнем към личната си съветска еднаквост, а също по този начин към незападните култури и цивилизации. Сега това е единственият излаз за Русия. Само БРИКС, ШОС, развиването на връзките с новите полюси на света, с изплуващите цивилизации, на пръв взор от дълго време забравени, само че в този момент завръщащи се в историята.
Човечеството и светът никога не завършват там, където завършва Западът. Напротив, това е ново начало. И мястото на Русия е в Евразия, само че не и на Запад. По-рано това беше въпрос на избор. Това през днешния ден е просто неизбежно. От това по какъв начин ще градим връзки с Китай, Индия, Турция, Иран, арабските страни, страните от Африка или Латинска Америка, през днешния ден зависи всичко.
Ето го и настъпилото/ненастъпило бъдеще. То е към този момент тук, само че елитът отхвърля да го одобри. А той няма излаз или избор. Дори измяната, което е малко евентуално, няма да промени нищо. Това незабавно ще погуби Русия. Повече даже няма подобен вид - мястото на предателите и либералите е предопределено от законите на военното време и изключителните обстановки. Неизбежните и изцяло нужни са чистките, които, апропо, не са почнали още, само че наложително ще стартират, обаче не са основното и даже не второстепенното. Напразно елитът ни се тормози от оставки и арести. С всички, които не са съгласни със суверенитета и евразийството, е свършено. Това не се разисква.
Но въпросът е другаде: по какъв начин да защитим и изградим нова Русия. Русия от третата фаза? Животът диктува какво да се прави. А с кой да го вършим, по какъв начин да го вършим, от кое място да стартираме и какво да изберем като приоритет - това са открити въпроси. Тук ситуацията е по-сложно.
Смятам, че би трябвало да стартираме с най-важното. С идеологията. Всичко останало е вторично. Нещо ми подсказва, че тези, които са на власт при нас и в действителност носят отговорност за ориста на страната и народа, считат по безусловно същия метод.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ