ИПИ: Политическата нестабилност ще ограничи растежа и ще покачи дълга
Страната още веднъж е в политическа рецесия. По всичко проличава, че въртележката с връчването на мандатите, служебните кабинети и изборите ще се завърти за следващ път, а намирането на нова формула за държавно управление ще бъде мъчно, написа Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Всичко това на фона на сериозна проверка в упованията за стопански напредък, рекордно висока инфлация за последните 20 години, разногласия за здравето на държавните финанси и равнището на обществения дълг, както и импортирана в Народното събрание актуализация на бюджета с неразбираема орис. В тази обстановка, до момента в който политическите играчи ескалират напрежението, е хубаво да погледнем умерено към по-дългия роман за българската стопанска система.
През последните две десетилетия преминахме през най-малко три стопански рецесии и пет служебни кабинета. Дълбоките рецесии бяха през 2009 година и 2020 година, подбудени от външни шокове – първият път от световна финансова рецесия, а вторият път от пандемия. В интервала 2012-2014 година пък имахме доста невисок напредък, като през 2013 година даже отчетохме спад на брутния вътрешен артикул (БВП). Два от тези три стопански отрязъка от историята на страната се преплитат и/или биват следвани от интервали на политическа неустойчивост и ръководство на служебни държавни управления. Тази обязаност на икономическото развиване на страната и политическите рецесии е хубаво да се изследва по-внимателно.
Две десетилетия на догонване и ролята на политическите рецесии
През последните 20-ина години брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България последователно изминава пътя от под 30% до 55% от междинните равнища за Европейския съюз. Въпреки всички рецесии и провокации първите две десетилетия на 21-ви век са години на напредък и последователно съкращаване на разликата със средноевропейския стандарт на живот. Двете десетилетия заслужат обособен взор.
Първите 10 години: през 1999 и 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек в България е на равнища от под 30% от междинното за Европейски Съюз, като това действително е базата, от която потеглят годините на напредък. За интервал от 10 години – до 2010 година, стопанската система на страната отбелязва сериозен растеж и Брутният вътрешен продукт на човек доближава до равнища от 45% от междинното за Европейски Съюз. Във всяка една от тези години, макар рецесията от 2009 година, България е догонвала средноевропейските равнища, т.е. скъсявала е разликата – най-често с по 1 процентен пункт на година, само че в някои случаи и по-бързо.
Вторите 10 години: в интервала от 2010 до 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек в България доближава от 45 до 55% от междинните равнища за Европейски Съюз. Тук още веднъж имам стабилно догонване, въпреки и с по-нисък ритъм, като към този момент има и две години, в които не съкратяваме разликата – това са 2013 година, когато стопанската система на страната регистрира дребен спад и 2021 година, когато растежът в България е по-нисък от междинния за Европейски Съюз.
Няма по какъв начин да не направи усещане, че двата интервала, в които не догонваме Европа в последните 20 година, са интервалите на политически рецесии и служебни кабинети. Първият е 2013 година, когато пристигна първият длъжностен кабинет в новото хилядолетие, последва държавното управление на Орешарски и дълга политическа неустойчивост. През 2014 година се стигна до затварянето на КТБ, нов длъжностен кабинет и чак към края на годината се откри по-стабилно политическо решение.
Вторият е 2021 година, когато преминахме през два следващи служебни кабинета и, общо взето, цяла година гласувахме, до момента в който се откри някаква формула за ръководство. Всичко това забави голям брой политики, в това число не направихме никакви вложения и промени по Плана за възобновяване и резистентност, и в последна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък стопански напредък. Общата картина обаче красноречива – за интервал от 20 години има два случая, когато не догонваме Европа, като и в двата сме в политическа неразбория и завъртаме колелото на служебните кабинети.
Държавният дълг във времена на политически рецесии
Във времена на политическа неустойчивост постоянно изниква и въпросът за държавния дълг. Тук още веднъж си заслужава да забележим огромната картина. Първото десетилетие от обсъждания интервал държавният дълг се свива сензитивно от над 70% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до към 15% през 2010 година Интересно, че тук резултатът на рецесията от 2009 година не е толкоз трагичен – има леко повишаване на дълга, само че в границите на 2-3 проценти пункта. Второто десетилетие е друго, като дългът нараства от въпросните 15% през 2010 година до 25% през 2020 година Скокът в действителност е през 2014 година, когато растежът е невисок, бяхме в политическа рецесия и служебни държавни управления, банкрутира КТБ – четвъртата най-голяма банка тогава. След прочут спад на държавния дълг в годините на напредък, пандемията донесе ново повишаване през 2020 година
Няма по какъв начин да не направи усещане, че резултатът на ниския напредък и политическата неустойчивост през 2013-2014 година върху дълга е по-голям от резултата на рецесията от 2009 година и пандемията от 2020 година С други думи, съумяваме да реагираме по-добре на външни шокове, до момента в който вътрешните проблеми и политическата неустойчивост могат да нанесат по-голяма вреда на финансовата непоклатимост. Затова и идният спор за актуализацията на бюджета ще бъде значим, защото натрупването на голям брой хрумвания за обезщетения може да повиши недостига, а от там и държавния дълг.
През последните дни към този момент следим изостряне на бюджетните полемики във връзка с държавния дълг. Традиционно всички упрекват другите в задлъжняването на страната, като непрекъснато се прескача сред премерване на дълга като % от Брутният вътрешен продукт и като номинал. Икономистите всекидневно преглеждат дълга като % от Брутният вътрешен продукт, както демонстрираме на горната графика. По-долу са данните и в номинален размер (данните са в млн. евро), където картината е друга. Докато в интервала 2000-2010 година имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие на 21-ви век държавният дълг нарастват сензитивно в номинал.
Номиналният растеж на държавния дълг се следи в четири интервала – 1) рецесията след рецесията от 2009 г.; 2) политическата неустойчивост и банкрута на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 година и 4) политическата неустойчивост от 2021 година Това са и интервалите с по-голям бюджетен недостиг, което неизбежно води и до растеж на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване, тук също се вижда, че политическата неустойчивост води до по-високи равнища на дълга.
Всичко казано дотук демонстрира най-малко две неща. Първото е, че две следващи десетилетия сме в дълги интервали на стопански напредък и последователно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен проект предизвикването е по какъв начин и третото десетилетие да е такова на изпреварващ напредък и догонване. Второто е, че политическата неустойчивост и въртележката на служебните кабинети е доста евентуално да повлияят отрицателно както на растежа, по този начин и на държавните финанси, което хвърля голяма отговорност върху партиите да бъдат умерени в бюджетните диспути около актуализацията на бюджета, както и да съумеят да намерят относително бързо устойчиво политическо решение.
През последните две десетилетия преминахме през най-малко три стопански рецесии и пет служебни кабинета. Дълбоките рецесии бяха през 2009 година и 2020 година, подбудени от външни шокове – първият път от световна финансова рецесия, а вторият път от пандемия. В интервала 2012-2014 година пък имахме доста невисок напредък, като през 2013 година даже отчетохме спад на брутния вътрешен артикул (БВП). Два от тези три стопански отрязъка от историята на страната се преплитат и/или биват следвани от интервали на политическа неустойчивост и ръководство на служебни държавни управления. Тази обязаност на икономическото развиване на страната и политическите рецесии е хубаво да се изследва по-внимателно.
Две десетилетия на догонване и ролята на политическите рецесии
През последните 20-ина години брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България последователно изминава пътя от под 30% до 55% от междинните равнища за Европейския съюз. Въпреки всички рецесии и провокации първите две десетилетия на 21-ви век са години на напредък и последователно съкращаване на разликата със средноевропейския стандарт на живот. Двете десетилетия заслужат обособен взор.
Първите 10 години: през 1999 и 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек в България е на равнища от под 30% от междинното за Европейски Съюз, като това действително е базата, от която потеглят годините на напредък. За интервал от 10 години – до 2010 година, стопанската система на страната отбелязва сериозен растеж и Брутният вътрешен продукт на човек доближава до равнища от 45% от междинното за Европейски Съюз. Във всяка една от тези години, макар рецесията от 2009 година, България е догонвала средноевропейските равнища, т.е. скъсявала е разликата – най-често с по 1 процентен пункт на година, само че в някои случаи и по-бързо.
Вторите 10 години: в интервала от 2010 до 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек в България доближава от 45 до 55% от междинните равнища за Европейски Съюз. Тук още веднъж имам стабилно догонване, въпреки и с по-нисък ритъм, като към този момент има и две години, в които не съкратяваме разликата – това са 2013 година, когато стопанската система на страната регистрира дребен спад и 2021 година, когато растежът в България е по-нисък от междинния за Европейски Съюз.
Няма по какъв начин да не направи усещане, че двата интервала, в които не догонваме Европа в последните 20 година, са интервалите на политически рецесии и служебни кабинети. Първият е 2013 година, когато пристигна първият длъжностен кабинет в новото хилядолетие, последва държавното управление на Орешарски и дълга политическа неустойчивост. През 2014 година се стигна до затварянето на КТБ, нов длъжностен кабинет и чак към края на годината се откри по-стабилно политическо решение.
Вторият е 2021 година, когато преминахме през два следващи служебни кабинета и, общо взето, цяла година гласувахме, до момента в който се откри някаква формула за ръководство. Всичко това забави голям брой политики, в това число не направихме никакви вложения и промени по Плана за възобновяване и резистентност, и в последна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък стопански напредък. Общата картина обаче красноречива – за интервал от 20 години има два случая, когато не догонваме Европа, като и в двата сме в политическа неразбория и завъртаме колелото на служебните кабинети.
Държавният дълг във времена на политически рецесии
Във времена на политическа неустойчивост постоянно изниква и въпросът за държавния дълг. Тук още веднъж си заслужава да забележим огромната картина. Първото десетилетие от обсъждания интервал държавният дълг се свива сензитивно от над 70% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до към 15% през 2010 година Интересно, че тук резултатът на рецесията от 2009 година не е толкоз трагичен – има леко повишаване на дълга, само че в границите на 2-3 проценти пункта. Второто десетилетие е друго, като дългът нараства от въпросните 15% през 2010 година до 25% през 2020 година Скокът в действителност е през 2014 година, когато растежът е невисок, бяхме в политическа рецесия и служебни държавни управления, банкрутира КТБ – четвъртата най-голяма банка тогава. След прочут спад на държавния дълг в годините на напредък, пандемията донесе ново повишаване през 2020 година
Няма по какъв начин да не направи усещане, че резултатът на ниския напредък и политическата неустойчивост през 2013-2014 година върху дълга е по-голям от резултата на рецесията от 2009 година и пандемията от 2020 година С други думи, съумяваме да реагираме по-добре на външни шокове, до момента в който вътрешните проблеми и политическата неустойчивост могат да нанесат по-голяма вреда на финансовата непоклатимост. Затова и идният спор за актуализацията на бюджета ще бъде значим, защото натрупването на голям брой хрумвания за обезщетения може да повиши недостига, а от там и държавния дълг.
През последните дни към този момент следим изостряне на бюджетните полемики във връзка с държавния дълг. Традиционно всички упрекват другите в задлъжняването на страната, като непрекъснато се прескача сред премерване на дълга като % от Брутният вътрешен продукт и като номинал. Икономистите всекидневно преглеждат дълга като % от Брутният вътрешен продукт, както демонстрираме на горната графика. По-долу са данните и в номинален размер (данните са в млн. евро), където картината е друга. Докато в интервала 2000-2010 година имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие на 21-ви век държавният дълг нарастват сензитивно в номинал.
Номиналният растеж на държавния дълг се следи в четири интервала – 1) рецесията след рецесията от 2009 г.; 2) политическата неустойчивост и банкрута на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 година и 4) политическата неустойчивост от 2021 година Това са и интервалите с по-голям бюджетен недостиг, което неизбежно води и до растеж на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване, тук също се вижда, че политическата неустойчивост води до по-високи равнища на дълга.
Всичко казано дотук демонстрира най-малко две неща. Първото е, че две следващи десетилетия сме в дълги интервали на стопански напредък и последователно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен проект предизвикването е по какъв начин и третото десетилетие да е такова на изпреварващ напредък и догонване. Второто е, че политическата неустойчивост и въртележката на служебните кабинети е доста евентуално да повлияят отрицателно както на растежа, по този начин и на държавните финанси, което хвърля голяма отговорност върху партиите да бъдат умерени в бюджетните диспути около актуализацията на бюджета, както и да съумеят да намерят относително бързо устойчиво политическо решение.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ