Страната ни влезе в графата неподходящи условия за къмпиране по

Страната ни влезе в графата „ несъответствуващи условия за къмпиране ” по данни на Евростат и интернационалната къмпинг мрежа. За да излезем от това състояние е нужна тактика, а не забрани и самоцелни наредби. У нас новите къмпинг и се броят на пръсти, старите са постоянно със абсурден стандарт и условия, няма сервизни кемпер точки, няма кемпер стопове. Липсва цялостна тактика и политика на страната в този бранш, а в този момент на служителите им следва да насочат дефинитивно почиващите по този метод жители на страната си отвън нея.

Икономическата непредвидливост и желания за бързи облаги от хотелски туризъм доведоха до тотална съсипия на бранша, който имаше до 90-те мощни обичаи у нас и известност в източния и освен лагер. Днес с опита за въвеждане на Наредбата по чл.10а от ЗУЧК е на път да се унищожи изцяло опцията на България да отбрани конституционните права на жителите си за удобни и здравословни условия на живот и отмора, дружно с вероятностите пред развиването на къмпинг туризма у нас – само избавление от Бетона.

“Къмпиращите имат потребност от мнение на органите по здравен надзор, толкоз колкото и хората отишли на пикник в Борисовата градина в София ”, по този начин се обрисува най-ясно нормативния парадокс на проектотекста и следва да се има поради и че:

• Няма щета върху природата от Свободното къмпиране, оборудването е лека и безвредна.

• Няма потребност от геодезически заснемания, оборудването не оставя следи, палатките и караваните не са бетонни фундаменти, те се слагат за несъмнено малко време и откакто бъдат прибрани, мястото още веднъж е същото.
• Няма потребност от мнение от органите за пожарен надзор и отбрана на популацията. Забраните за палене на огън в гори и полски терени наложени от Закона за горите и разпоредбите за сигурност в българското законодателство са изцяло задоволителни и важат за всички на територията на Република България.