Българското кемпер общество: Забравете за България като къмпинг дестинация |
Страната ни влезе в графата „ несъответствуващи условия за къмпиране ” по данни на Евростат и интернационалната къмпинг мрежа. За да излезем от това състояние е нужна тактика, а не забрани и самоцелни наредби. У нас новите къмпинги се броят на пръсти, старите са постоянно със абсурден стандарт и условия, няма сервизни кемпер точки, няма кемпер стопове. Липсва цялостна тактика и политика на страната в този бранш, а в този момент на служителите им следва да насочат дефинитивно почиващите по този метод жители на страната си отвън нея.
Икономическата непредвидливост и желания за бързи облаги от хотелски туризъм доведоха до тотална съсипия на бранша, който имаше до 90-те мощни обичаи у нас и известност в източния и освен лагер. Днес с опита за въвеждане на Наредбата по чл.10а от ЗУЧК е на път да се унищожи изцяло опцията на България да отбрани конституционните права на жителите си за удобни и здравословни условия на живот и отмора, дружно с вероятностите пред развиването на къмпинг туризма у нас – само избавление от Бетона.
“Къмпиращите имат потребност от мнение на органите по здравен надзор, толкоз колкото и хората отишли на пикник в Борисовата градина в София ”, по този начин се обрисува най-ясно нормативния парадокс на проектотекста и следва да се има поради и че:
• Няма щета върху природата от Свободното къмпиране, оборудването е лека и безвредна.
• Няма потребност от геодезически заснемания, оборудването не оставя следи, палатките и караваните не са бетонни фундаменти, те се слагат за несъмнено малко време и откакто бъдат прибрани, мястото още веднъж е същото.
• Няма потребност от мнение от органите за пожарен надзор и отбрана на популацията. Забраните за палене на огън в гори и полски терени наложени от Закона за горите и разпоредбите за сигурност в българското законодателство са изцяло задоволителни и важат за всички на територията на Република България.
• Няма потребност от правила за прилагане на мястото за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Палатките се разполагат сходно на забрадка на плажа. Хората се преценяват един с различен и се стремят да опазват персоналното пространство на съседа си. За кемперите и караваните е същото, също така като транспортни средства за тях важи и закона за придвижване по пътищата и изискванията за паркиране в другите обитаеми места.
• Няма потребност от писмо/решение на способния орган по околна среда. До момента няма нито едно научно доказателство, че къмпирането оказва въздействие на околната среда. Има обаче научни доказателства, че на местата употребявани за свободно къмпиране, ландшафта, растенията, животните и местообитанията им са съхранени.
• Няма по-добра опция, съгласно проучвания извършени в Европа, от къмпинг туризма, който се оказва най-безопасния тип туризъм за COVID-19 и най-подходящ за отмора в изискванията на пандемия, заради самостоятелното естество на упражняване.
Липсата на експертиза и визия за развиването на този тип туризъм у нас е в фрапантен прорез със протичащото се в Европа, където страни с доста по-слаби естествени дадености от нашите популяризират Свободното къмпиране като модел на държавна политика. “Този тип туризъм става все по-желан и от ден на ден хората желаят да го практикуват. ”, се споделя в проучване на немският стопански институт по туризъм – DWIF (Deutsches Wirtschaftswissenschaftliches Institut für Fremdenverkehr). – в този подтекст България дава отговор със забрани, нулеви тласъци за основаване на къмпинг-мрежа, никакви отговорности на общините, сякаш закрепени да преследват момчетата и девойките от палатките на няколкото останали диви плажа, само че слепи за изораните дюни и къмпинги - вид “вилни селища ”, ситуирани върху тях.
Становището на Българско кемпер общество е изпратено на президента на България, институцията наложила мощно обосновано несъгласие върху това законодателство, министър – ръководителя, ведомствата взели участие в работна група по наредбата / Министерство на регионалното развитие. Министерство на околната среда и водите, МЗХГ, МТ/, както и на вниманието на икономическия, културния и здравния министър. В него се упорства за абсолютно отдръпване на проектонаредбата и разписване на Национална тактика за къмпиране.
Икономическата непредвидливост и желания за бързи облаги от хотелски туризъм доведоха до тотална съсипия на бранша, който имаше до 90-те мощни обичаи у нас и известност в източния и освен лагер. Днес с опита за въвеждане на Наредбата по чл.10а от ЗУЧК е на път да се унищожи изцяло опцията на България да отбрани конституционните права на жителите си за удобни и здравословни условия на живот и отмора, дружно с вероятностите пред развиването на къмпинг туризма у нас – само избавление от Бетона.
“Къмпиращите имат потребност от мнение на органите по здравен надзор, толкоз колкото и хората отишли на пикник в Борисовата градина в София ”, по този начин се обрисува най-ясно нормативния парадокс на проектотекста и следва да се има поради и че:
• Няма щета върху природата от Свободното къмпиране, оборудването е лека и безвредна.
• Няма потребност от геодезически заснемания, оборудването не оставя следи, палатките и караваните не са бетонни фундаменти, те се слагат за несъмнено малко време и откакто бъдат прибрани, мястото още веднъж е същото.
• Няма потребност от мнение от органите за пожарен надзор и отбрана на популацията. Забраните за палене на огън в гори и полски терени наложени от Закона за горите и разпоредбите за сигурност в българското законодателство са изцяло задоволителни и важат за всички на територията на Република България.
• Няма потребност от правила за прилагане на мястото за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Палатките се разполагат сходно на забрадка на плажа. Хората се преценяват един с различен и се стремят да опазват персоналното пространство на съседа си. За кемперите и караваните е същото, също така като транспортни средства за тях важи и закона за придвижване по пътищата и изискванията за паркиране в другите обитаеми места.
• Няма потребност от писмо/решение на способния орган по околна среда. До момента няма нито едно научно доказателство, че къмпирането оказва въздействие на околната среда. Има обаче научни доказателства, че на местата употребявани за свободно къмпиране, ландшафта, растенията, животните и местообитанията им са съхранени.
• Няма по-добра опция, съгласно проучвания извършени в Европа, от къмпинг туризма, който се оказва най-безопасния тип туризъм за COVID-19 и най-подходящ за отмора в изискванията на пандемия, заради самостоятелното естество на упражняване.
Липсата на експертиза и визия за развиването на този тип туризъм у нас е в фрапантен прорез със протичащото се в Европа, където страни с доста по-слаби естествени дадености от нашите популяризират Свободното къмпиране като модел на държавна политика. “Този тип туризъм става все по-желан и от ден на ден хората желаят да го практикуват. ”, се споделя в проучване на немският стопански институт по туризъм – DWIF (Deutsches Wirtschaftswissenschaftliches Institut für Fremdenverkehr). – в този подтекст България дава отговор със забрани, нулеви тласъци за основаване на къмпинг-мрежа, никакви отговорности на общините, сякаш закрепени да преследват момчетата и девойките от палатките на няколкото останали диви плажа, само че слепи за изораните дюни и къмпинги - вид “вилни селища ”, ситуирани върху тях.
Становището на Българско кемпер общество е изпратено на президента на България, институцията наложила мощно обосновано несъгласие върху това законодателство, министър – ръководителя, ведомствата взели участие в работна група по наредбата / Министерство на регионалното развитие. Министерство на околната среда и водите, МЗХГ, МТ/, както и на вниманието на икономическия, културния и здравния министър. В него се упорства за абсолютно отдръпване на проектонаредбата и разписване на Национална тактика за къмпиране.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ