Страната ни трябва да продължи дейностите, свързани с либерализацията, с

Страната ни би трябвало да продължи дейностите, свързани с либерализацията, с налагането на свободния пазар. Това разяснява на конференция на Българския енергиен и минен конгрес енергийният специалист Антон Иванов.

„ Сектор електроенергетика в последно време е във фокуса на публичното внимание по справедливи аргументи. Повишението на цените на електрическата сила за крайните клиенти на свободния пазар постоянно е будело предпочитание за полемика в обществото “, сподели той, като напомни направените до момента сполучливи стъпки в тази посока. В последно време обаче, по думите на специалиста „ желанието за развиване на свободния пазар сякаш беше охладено “.

Експертът изясни, че отчасти нарасналите цени за крайните клиенти в частност на свободния пазар се дължи и на това отвращение да се продължава интензивно работата за отваряне на пазара за повече консуматори. „ Имам поради следното, когато имаме обстановка с дребен пазар, на който няма задоволително предложение на артикули, то тогава всяка опция за облаги от непостоянен тренд на цените ще бъде употребена и както видяхме се употребява “, сподели той. Търсенето на аргументите по думите му въпреки всичко би трябвало да продължи, само че „ за нас главният извод е, че би трябвало да се продължи със стъпките към следващо отваряне на пазара и довеждане докрай на процеса на либерализация “.

„ Наличието на два пазара, в действителност в този момент даже може да се приказва и за три, в България пречи на този развой. Ние следим, че страните към нас много интензивно работят за пазарни обединявания на равнище тържища, на равнище търговски обмени, а ние, сякаш изоставаме от този развой и даже се чуват гласове за връщане към контролирания пазар, което за нас е доста смущаващо. Така че нашето виждане, отвън това, което сме изредили като съответни ограничения в програмата (на БЕМФ) е, че би трябвало да се продължи с работата по налагане на свободния пазар в България “, сподели Антон Иванов.

Като най-хубавият метод за реагиране против нарастването на цените е основаване на условия за конкурентен пазар, добави още енергийният специалист.

„ Всички други ограничения ще имат кратковременен темперамент, тъй като за жалост в този момент се търсят решения въз основата на административни подходи, а всички знаем, че те имат кратковременен резултат на влияние и откакто изтече тяхното време се възобновява въздействието на факторите, които водят до покачване на цените “.

Конкурентният пазар е това, което ще може да изведе от бизнеса от тази обстановка, ще обезпечи опция да възнамерява разноските си и да не докара до банкрут избрани предприятия, посочи още специалистът.

„ Цената на свободния пазар се образува от три съществени групи разноски Това, което най-вече се дискутира е цената на дейната електрическа сила. Тя значително зависи от цените, които се реализират в района. България към този момент не е откъснат остров, в който цената не е подвластна от това, което става край нас. На българската борса, която служи като репер, на пазар ден напред се виждат ясно наклонността до едно близко стоене по отношение на районните тържища в прилежащите страни, въпреки и малко по-ниски. Тоест, когато има покачване на цените в района ще имаме покачване и при нас. Когато има понижение на борсовите артикули в района ще има и у нас. Ние сме като скачени артикули “, изясни Иванов.

„ Следващата съставния елемент, това са мрежовите услуги. В България мрежовите услуги не са високи, те са съпоставими със прилежащите страни. В България има единствено една такса върху износа, която обаче не се отразява на промишлеността, а на опцията за балансиране на финансовите потоци при енергийните сдружения.

Последната съставния елемент, това е добавката „ обвързване към обществото “, която се образува по отношение на вложения за зелени централи, когенерационни централи и така наречен американски централи. Това е единственият параметър, върху който може да въздейства държавният уред и тук би трябвало да се спомене, че промишлеността се изгода отстъпки от тази съставния елемент, тъй че опцията за понижение на цената отвън пазарните цени за жалост е много лимитирана “, сподели още Антон Иванов. На тази база енергийният специалист изясни, че единствената опция е продължение на либерализацията, т.е. цялостно отваряне на електроенергийния пазар.

„ Единствената опция е в случай че се разшири свободният пазар, т.е. той да обхване и тези, които са на контролиран пазар и се показа от всички тежестта на действителната цена на електрическата сила “, заключи още Иванов.

Председателят на БЕМФ Иван Хиновски от своя страна обърна внимание на желанието за въвеждането на регламента за REMIT като опция за прекъсване на спекулативните покупко-продажби на пазара на електрическа сила. Той се спря и на желанието за предоговаряне на договорите с американските централи, както и излизането на ВЕИ на борсата. По думите на Хиновски всичко това обаче би трябвало да се разпише и в една дълготрайна енергийна тактика.

Енергийният специалист Христо Казанджиев от своя страна обърна внимание на политиката в региона на природния газ. Според него през последните 15 години страната води прекомерно рестриктивна политика и не обръща задоволително внимание на националния си запас от една страна и на опцията за доставка на газ от страни, близки до България, да вземем за пример Румъния.. Като образец специалистът уточни появилата се преди дни информация за съглашението сред Унгария и Румъния за доставка на румънски газ от порядъка на 4 милиарда куб м газ годишно. Казанджиев изрази паника и от отхвърли на страната ни за научно проучване на газхидрати в Черно море.

„ Очевидно политиката за рестрикции за достъп до народен запас и до други източници, с изключение на от Русия е преобладаваща в политиката на българското държавно управление и сякаш поредност от държавни управления вършат всичко допустимо за ограничение на България до доставки единствено от съветски газ “, сподели Казанджиев. По думите му от това страната ни ще претърпи единствено вреди.