България е сред последните по медийна свобода в Европа
Страната ни се оказа на едно от последните места в Европа дружно с Черна гора, Албания и Турция в проучването на Марин Лесенски по показател, направен от " Отворено общество ".
На първите места са страни като Холандия, Дания, Естония и Финландия.
Критериите, по които се провело проучването са медийна независимост, обучение, доверие в обществото и потребление на осведомителните и информационните технологии.
Според създателят на проучването Марин Лесенски, обществата с по-свободни медии, по-добро обучение и по-високо доверие сред хората имат и по-висока медийна просветеност и са по-подготвени да се оправят с отрицателните резултати на " пост-истината " и подправените вести. Като образец се показва Естония, която заема четвърто място в класирането и има най-хубавите резултати в Европа в просветителния тест PISA.
Контролирана медия, недоверието сред хората и ниското равнище на обучение са индикатори за по-голяма податливост на обществата да се въздействат от подправените вести, тайни теории на действието и прочие.
От данните се следят и избрани географски трендове. Прогресията върви в посока на Северна и Северозападна Европа, като се стартира от Турция, която е с най-нисък брой точки. След нея са Гърция, Балканските страни, Унгария и Хърватия, прлеходен клъстър сред Словакия и Италия и се стигне до първите места в класацията.
За иготвяне на показателя от " Отворено общество " са употребили два общоприети показателя, които мерят медйната независимост – на " Фрийдъм нюз " и на " Репортери без граница ".
Изследователите показват, че по-образованите хора са по-информирани, мислещи по-критично и по-малко склонни да попаднат в клопката подправените вести.
По тази причина в проучването са включени данни от PISA за четене, научна и математическа просветеност, като тези за четивната просветеност са с най-голяма тежест.
С по-малка тежест е знакът " Дял на хората с висше обучение ".
Наличието на доверие в обществото предотвратява разпростнанението на подправени вести и е белег на сполучливо развито общество. Индикаторът " доверие в харата " отразява тъкмо това.
Индикаторът " Е-участие " мери потреблението на осведомителните и информационните технологии, което ускорява политическото присъединяване и дава опцията на жителите да споделят един с различен, с политици и институциите.
Марин Лесенски припомня, че подправените вести не би трябвало да се бъркат с неприятната публицистика.
На първите места са страни като Холандия, Дания, Естония и Финландия.
Критериите, по които се провело проучването са медийна независимост, обучение, доверие в обществото и потребление на осведомителните и информационните технологии.
Според създателят на проучването Марин Лесенски, обществата с по-свободни медии, по-добро обучение и по-високо доверие сред хората имат и по-висока медийна просветеност и са по-подготвени да се оправят с отрицателните резултати на " пост-истината " и подправените вести. Като образец се показва Естония, която заема четвърто място в класирането и има най-хубавите резултати в Европа в просветителния тест PISA.
Контролирана медия, недоверието сред хората и ниското равнище на обучение са индикатори за по-голяма податливост на обществата да се въздействат от подправените вести, тайни теории на действието и прочие.
От данните се следят и избрани географски трендове. Прогресията върви в посока на Северна и Северозападна Европа, като се стартира от Турция, която е с най-нисък брой точки. След нея са Гърция, Балканските страни, Унгария и Хърватия, прлеходен клъстър сред Словакия и Италия и се стигне до първите места в класацията.
За иготвяне на показателя от " Отворено общество " са употребили два общоприети показателя, които мерят медйната независимост – на " Фрийдъм нюз " и на " Репортери без граница ".
Изследователите показват, че по-образованите хора са по-информирани, мислещи по-критично и по-малко склонни да попаднат в клопката подправените вести.
По тази причина в проучването са включени данни от PISA за четене, научна и математическа просветеност, като тези за четивната просветеност са с най-голяма тежест.
С по-малка тежест е знакът " Дял на хората с висше обучение ".
Наличието на доверие в обществото предотвратява разпростнанението на подправени вести и е белег на сполучливо развито общество. Индикаторът " доверие в харата " отразява тъкмо това.
Индикаторът " Е-участие " мери потреблението на осведомителните и информационните технологии, което ускорява политическото присъединяване и дава опцията на жителите да споделят един с различен, с политици и институциите.
Марин Лесенски припомня, че подправените вести не би трябвало да се бъркат с неприятната публицистика.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




