Евростат отчете силен икономически растеж за България
Страната ни означи растеж от 3,4% на годишна база съгласно данните на Евростат
Българската стопанска система реализира втория максимален годишен напредък в Европейския съюз през второто тримесечие на 2025 година, демонстрират оповестените през вчерашния ден разширени данни от Евростат. Страната ни означи растеж от 3,4% по отношение на същия интервал на предходната година, като само Ирландия сподели по-добри резултати с впечатляващите 18%.
На тримесечна база България зае четвърто място в Европейски Съюз с напредък от 0,9% по отношение на първото тримесечие на годината. Пред нас са единствено Дания с 1,3%, както и Хърватия и Румъния с по 1,2%.
За интервала април-юни българският БВП доближи 27,573 милиарда евро по настоящи цени, сочат данните на европейската статистическа работа.
Забавяне на европейската стопанска система
В същото време стопанските системи на Европейския съюз и еврозоната означиха закъснение в темпото си на напредък. Сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз се усили с едвам 0,2% през второто тримесечие по отношение на първото, когато повишаването беше 0,5%. В еврозоната забавянето беше още по-осезаемо – от 0,6% напредък през първото тримесечие до едвам 0,1% през второто.
На годишна база растежът на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз и еврозоната беше надлежно 1,6% и 1,5%, което е с 0,1 процентен пункт под растежа от първото тримесечие.
За съпоставяне, стопанската система на Съединени американски щати се показа доста по-добре през същия интервал с растеж от 0,8% на тримесечна база и 2,1% на годишна основа.
Кои страни се показаха най-добре и най-зле
Сред страните с най-силен годишен напредък след Ирландия (18%) и България (3,4%) се подреждат Кипър (3,3%) и Хърватия (3,2%).
В другия завършек на класацията, с най-значителен стопански спад на тримесечна база, са Финландия (-0,4%), Германия (-0,3%) и Италия (-0,1%).
Компоненти на растежа в Европейски Съюз
Евростат регистрира смесени резултати при другите съставни елементи, формиращи брутния вътрешен артикул. Крайното ползване на семействата в Европейски Съюз се усили с 0,3%, а в еврозоната – с 0,1%.
Разходите за ползване на държавния бранш набъбнаха с 0,7% в Европейски Съюз и с 0,5% в еврозоната, откакто през предходното тримесечие бяха отбелязали спад.
Брутните вложения в главен капитал понижиха с 1,7% в Европейски Съюз и с 1,8% в еврозоната при предходен растеж от 2,3% и 2,7%. Износът на Европейски Съюз се сви с 0,2%, а на еврозоната – с 0,5%. В същото време вносът в Европейски Съюз набъбна с 0,3%, до момента в който в еврозоната остана без смяна.
Българската стопанска система реализира втория максимален годишен напредък в Европейския съюз през второто тримесечие на 2025 година, демонстрират оповестените през вчерашния ден разширени данни от Евростат. Страната ни означи растеж от 3,4% по отношение на същия интервал на предходната година, като само Ирландия сподели по-добри резултати с впечатляващите 18%.
На тримесечна база България зае четвърто място в Европейски Съюз с напредък от 0,9% по отношение на първото тримесечие на годината. Пред нас са единствено Дания с 1,3%, както и Хърватия и Румъния с по 1,2%.
За интервала април-юни българският БВП доближи 27,573 милиарда евро по настоящи цени, сочат данните на европейската статистическа работа.
Забавяне на европейската стопанска система
В същото време стопанските системи на Европейския съюз и еврозоната означиха закъснение в темпото си на напредък. Сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз се усили с едвам 0,2% през второто тримесечие по отношение на първото, когато повишаването беше 0,5%. В еврозоната забавянето беше още по-осезаемо – от 0,6% напредък през първото тримесечие до едвам 0,1% през второто.
На годишна база растежът на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз и еврозоната беше надлежно 1,6% и 1,5%, което е с 0,1 процентен пункт под растежа от първото тримесечие.
За съпоставяне, стопанската система на Съединени американски щати се показа доста по-добре през същия интервал с растеж от 0,8% на тримесечна база и 2,1% на годишна основа.
Кои страни се показаха най-добре и най-зле
Сред страните с най-силен годишен напредък след Ирландия (18%) и България (3,4%) се подреждат Кипър (3,3%) и Хърватия (3,2%).
В другия завършек на класацията, с най-значителен стопански спад на тримесечна база, са Финландия (-0,4%), Германия (-0,3%) и Италия (-0,1%).
Компоненти на растежа в Европейски Съюз
Евростат регистрира смесени резултати при другите съставни елементи, формиращи брутния вътрешен артикул. Крайното ползване на семействата в Европейски Съюз се усили с 0,3%, а в еврозоната – с 0,1%.
Разходите за ползване на държавния бранш набъбнаха с 0,7% в Европейски Съюз и с 0,5% в еврозоната, откакто през предходното тримесечие бяха отбелязали спад.
Брутните вложения в главен капитал понижиха с 1,7% в Европейски Съюз и с 1,8% в еврозоната при предходен растеж от 2,3% и 2,7%. Износът на Европейски Съюз се сви с 0,2%, а на еврозоната – с 0,5%. В същото време вносът в Европейски Съюз набъбна с 0,3%, до момента в който в еврозоната остана без смяна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ