Страната ни е тази с най-високо нарастване на средната заплата

Страната ни е тази с най-високо повишаване на междинната заплата за предходната година в целия Европейски съюз, уточни икономистът

Главният икономист на Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов направи просторен разбор на положението на българската стопанска система, покупателната дарба на жителите и вероятностите за цените на горивата пред NOVA. Той подчертава както на достиженията на страната, по този начин и на рисковете, които могат да спрат икономическото догонване.

Във връзка с цените на горивата и световните пазари Богданов съобщи: „ Финансовите пазари допускат, че ще има прекъсване на спора и че Ормузкия проток ще бъде отворен - това е положителният сюжет. Ако спорът се задълбочи и остане затворен с месеци, цените могат да отидат доста нагоре, даже до 150 $ за барел “.

Той изясни и резултатът върху потребителите: „ При 150 $ на барел можем да чакаме нарастване на цените с още 15-17% по отношение на сегашните равнища. Това е сериозен потрес, само че въпреки всичко е кратковременен. Мерките би трябвало да са ориентирани към ограничение на потреблението, а не към субсидиране на бизнеса “.

Той посочи, че въпреки минималната заплата в Гърция да е 920 евро, а в България - 620 евро, през последните години българската стопанска система създава толкоз артикули и услуги, че изоставането ни в приходите последователно се понижава. Всъщност страната ни е тази с най-високо повишаване на междинната заплата за предходната година в целия Европейски съюз.

Според Богданов догонването не е едностранно: „ Ако забележим графиката за покупателната дарба, всички страни в Централна и Източна Европа са сред 70 и 90% от междинното за Европейски Съюз. България в действителност сближава, само че огромен резултат има и изоставането на други страни по пътя, като Гърция, която банкрутира през 2015-2016 година “

По отношение на устойчивостта на българския напредък, Богданов уточни три основни риска: „ Първо, всевъзможни безмислени разноски в обществения бранш, които натрупват дълг. Второ, несъразмерното задлъжняване на семействата и частния бранш. И трето, институционалната неустановеност – корупция и завземане на държавните институции. Ако това не се управлява, рискът за стопанската система е огромен “.

Богданов обърна внимание и на усвояването на средства от Плана за възобновяване. „ Гърция и България бяха измежду страните с максимален размер на средства по отношение на стопанската система. Гърците съумяха да ги влагат бързо и това промени както статистическите индикатори, по този начин и действителността. При нас имаме 2,5 милиарда евро, които още не са усвоени “, сподели той.

По отношение на развиването на други европейски стопански системи, Богданов означи: „ Ирландия и Люксембург имат индикатори над 200%, само че това се дължи главно на финансови институции и мултинационални компании, регистрирани там. Това демонстрира основаната стойност, само че не отразява директно качеството на живот за жителите “.

Той акцентира, че устойчивият напредък изисква неизменност: „ Въпросът е ние да останем на пътеката на стопански напредък, ниска безработица, вложения и напредък на приходите в продължение на повече години. Това е рецептата, както се вижда в Полша - непрекъснат напредък, догонване на междинното за Европейски Съюз, а по-късно идват резултатите “.