Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на

Страната ни е северна граница за разпространяване и развъждане на смокинята ( Ficus carica  L.)  Култивирането на типа е застъпено по всеобщо в три съществени региона – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишение на температурния капацитет и сухите интервали през лятото, смокинята провокира интерес и е издирван овощен тип за развъждане най-много в персоналното стопанство в разнообразни елементи на България. През новия климатичен интервал (1991 – 2020 г.) междинната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на дейна вегетация април – октомври това повишаване е още по-значимо. Констатирано е стопляне на зимите и позитивен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на преваляванията, специалистите виждат равнене по сезони, а в доста от регионите на Южна и Югоизточна България – повишение на количества отвън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите понижава доста рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и дълготрайно лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с възходяща сгода и допускат по-широко развъждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална приложимост и скъпи биологични и икономически качества. Плодовете се употребяват в свежо състояние  и след сушене. Поради ограничавания брой заболявания и вредители може да се отглежда и по биологичен способ, без химически средства.

Произход, ботаническа характерност и значение 

Смокинята ( Ficus carica  L.) е листопадно, субтропично растение, което се отглежда в доста региони у нас. Започва да дава плодове рано,  3 – 4 година след засаждане и животът ѝ продължава към и над 50 години. В по-топлия и мокър субтропичен климат смокинята става дърво с огромни размери, а в по-северните и по-хладни региони, в това число и в България, постоянно се образува и като шубрак. Видът има скъпи икономически качества –  плодовете се употребяват за прясна консумация, сушене и преправка, а листата – за подготвяне на сироп и чай с лечебни свойства. Наречена е „ плод на дълголетието “ от античния врач Авицена. Тя съдържа финицин, ензими, които понижават съсирването на кръвта и намаляват мощното сърцетуптене. 

Има данни (1882 г.), за разпространяването на смокинята в западната част на Азия, откъдето през Финикия и Египет е навлязла в Гърция и Рим. Смокинята се култивира сполучливо в страните със субтропичен климат като Турция, Гърция, Италия, Алжир, Мароко, Испания. 

У нас се среща в континентално-средиземноморската климатична област – по Черноморското крайбрежие, в Източните Родопи и в Санданско-Петричката долина. В полите на Родопите – в региона на Асеновград, също се развива добре. Видът е открит и в предпланински хълм на Западните Родопи, сред долното течение на Стара река и Марица, на територията на областите Пазарджик и Пловдив (Маринов, 1984). 

Представител е на жанр Фикус (Ficus,) сем. Черничеви (Moraceae) и включва над 1000 най-вече тропични типа. Някои от тях имат добра студоустойчивост, което ги прави подобаващи за задачите на селекционна работа. Кореновата система в хоризонтално направление надвишава повече от два пъти проекцията на короната ѝ. Изследванията в България демонстрират, че  главната част от корените ѝ са в зоната 80 см, а единични доближават до 260 см (Серафимова, 1966) в дълбочина. Листата са 3 – 7 делни върху дълги дръжки, целокрайни или надълбоко нарязани като забавното е, че другите разновидности може да се следят върху едно и също дърво. Разделнополово растение е, с женски съцветия и ядливи плодове, наречени фиги, и мъжки съцветия и неядливи плодове, наречени каприфиги – като от първите се развиват сладките съплодия (смокини). Същинските цветове се образуват благодарение на дребни, сребристи осички, наречени (Blastophaga psenes L.). 

Видът е с висока работливост (до 160 кг), положителните вкусови качества и лечебни свойства. Плодовата захар е към 25% в пресните и до 75% в сушените плодове (Цолов и Стоянов, 1991). Откриват се към 2% белтъчини, пектин, органични киселини, минерални соли. Богати са на витамин В1 (80 – 100 мг%), В2 (82 мг%) и по малко количество витамин Ц – до 2 мг%, които като се изключи последния, се резервират и в сушените плодове. 

Почвено-климатични условия

Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или едва алкална среда. Понасят по-ниска въздушна мокрота, само че като всяко растение реагират добре на напояване.

Смокинята е измежду най-студоустойчивите субтропични типове (Арендт, 1972). Предпочита места с доста слънчеви часове, изсъхнало лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на преваляванията към 600 мм са подобаващи за развъждането ѝ, като с предпочитано значение е разпределението им по сезони. През летния интервал, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са с възходяща сгода за развъждане на типа. Влажното време в интервала на зреене е причина за утежняване на качествата на плодовете (напукване, ферментация) и води до понижаване на хранителната им стойност. Затова летните засушавания, преминаващи в есенни, при условия на напояване са доста подобаващи за оптимално развиване и водят до по-рано преустановяване на вегетацията и по-добра резистентност през зимния сезон. Що се отнася до температурния фактор, 

смокиновите дървета избират региони с умерено до горещо лято и топла зима, 

със междинна от безусловно минималните температури > (-14°C). Повреди по младата дървесина се следят при стойности под (-15°C), като цели растения могат да загинат при  температури от минус 18°C до минус 22°C, според от продължителността на захлаждането, общото положение на растенията и съчетанието с спомагателните метеорологични фактори. След измръзвания при студени зими сполучливо се ползва резитба за възобновяване (Минков, 1967). Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви региони, предпазени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове. 

Климатични условия през интервала 1991 – 2020 година

В последните години в резултат на естествени и антропогенни фактори световната температура на планетата се покачва. В България също се вижда добре изразено повишаване на температурата (Фиг. 2) като отклоненията от нормата след 2000 година са позитивни. Увеличението е в диапазона от към и над 1°C като по-високи са стойностите през вегетационния интервал и през есента. Съгласно последния отчет на Световната банка, междинната годишна температура за цялата страна е 10,7°C, със междинна стойност от 21°C за месеците юли, август и минус 1°C за януари. 

По данни на Национален институт по метеорология и хидрология на база 355 разнообразни по вид станции (синоптични, климатични и валежомерни), междинната температура за зоните, подобаващи за аграрни действия, е 11,8ºС (bta.bg). Количеството и разпределението на преваляванията у нас се образува под влияние на атмосферната циркулация. В разбора на Национален институт по метеорология и хидрология се показва, че огромна част от България се оказва в преходна зона с изравнени по сезони валежни суми. Количеството в мм за интервала 1991 – 2020 година, се променя от към 500 мм в някои елементи на Дунавската низина и Горнотракийската равнина до над 1000 мм в планинските региони. Разпределението на параметрите по месеци и по региони е показано на Фигура 3.

Районът на Черноморското крайбрежие обгръща тясната линия (40 км) около Черно море, като към вътрешността, в посока запад, въздействието на водната повърхност последователно отслабва. Една от най-важните характерности тук е понижената температурна амплитуда, което е удобна за развиването на смокиновите дървета. Януарските стойности на междинната температура са позитивни като доближават до 3°C. Лятото е умерено със междинна температура сред 22°C и 23°C, което основава доста добри  изискванията за развъждане на типа. Трайна снежна завивка и доста ниски зимни температури не са нормални за региона, като съществуват прогнози, че смекчаването на зимата ще продължава. Сумата на преваляванията е отмерено разпределена и с изравнено сезонно количество. Като цяло, по-високата относителна мокрота, удобните летни температури и смекчения темперамент на зимата основават най-благоприятните условия за развъждане на смокиня в страната ни.

Вторият регион с доста положителни хидротермични запаси е региона с континентално-средиземноморски климат –  долините на реките Струма и  Места, на юг от Кюстендил, и в Източните Родопи. Тази област се характеризира с доста ранно настъпване на пролетта и с по-меки зимни условия – със междинни температури за най-студения месец сред 0°C и 2°C, а също и горещо лято с над 24°C и топла есен. Преобладаващите превалявания са през студеното полугодие. Това дава опция за ранно развиване и развъждане на сортове, които узряват още през лятото.  

Областта с преходно-континентален темперамент включва цялата Горнотракийска равнина, ниските задбалкански котловини, хълмистите области северно от река Тунджа, както и Източна Стара планина. Въпреки че междинната януарска температура е негативна – към и под минус 1,5°C, зимите са много по-смекчени в полите на Родопите и във височина, където изискванията за презимуване са доста подобаващи за смокинята. Районът е с добре изразени най-малко и най-много на преваляванията, надлежно през зимата и лятото. През юни и юли междинните температури надвишават 24°C, а максимумите 40°C. Пролетта е една от най-ранните в страната, а есента е топла и продължителна, което благоприятства развъждането на сортове, узряващи както през лятото, по този начин и през есента.

В отчета на Световната банка (Фиг. 4) се показва, че  стоплянето у нас евентуално ще е с 1,1°C до 1,9°C до 2039 година, като се чакат до три пъти по-високи стойности към 2099 година По отношение на влажността се обрисува понижение с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 година   и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са доста удобни за разширението на областите на развъждане на другите сортове смокини.

Отглеждане и сортове 

При климатичните условия на България се образуват три поколения:

1. пролетни, от презимували пъпки при мъжките растения; 
2. летни – от съцветията в пазвите на листата, които цъфтят през юли и узряват през август;
3. есенно-зимна генерация, която се образува върху леторастите късно през лятото и през есента. 

У нас със стопанско значение е лятната генерация. Те са разнородни както по форма (крушовидни, бутилковидни, яйцевидни), по този начин и по цвят на кората и плодовото месо (кремави, жълти, жълтозелени, червеникави, виолетови, тъмносини до черни). При основаване на промишлени насаждения се изисква и вид опрашител. Най постоянно схемата на засаждане е 6×4м и 6×5м (Серафимов, 1983) или по-гъсто 4×4м;5×4м. Създаването на по-големи площи би трябвало да бъде съобразено с климатичните особености на региона и с направлението на произвеждане. Плодовете, отглеждани на по-ниски и по-влажни места, са с по-груба кожица и по-ниско захарно наличие. Полупланинските, сухи и слънчеви региони са по-подходящи за сортове за сушене. Тези сортове се образуват с високо стъбълце 100 см – 120 см. Сортовете за преправка и прясна консумация се отглеждат като дървета с по-ниско стъбълце (50 – 70 см). Към сортовете за прясна консумация условията са да узряват рано и да дават две реколти годишно. Препоръчани за нашите условия са Далматинска, Италианска бяла, Поморийска 6, 17 и 24. От семенните плодове за прясна консумация най-хубави са Адриатическо бяло, Кадота, Муасон, Подарък на октомври. 

Нашите сортове Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, са с добра резистентност. Сортовете могат да бъдат с къс период на зреене 30 – 45 дни през август и дълъг – към 60 дни и повече към края на септември и през октомври.

Мичуринска 10.  Името на този вид е обещано от професор Радка Серафимова, като същият е разказан в нейната книга „ Смокиня “ (1980 г.) Сортът Мичуринска 10 се подрежда измежду най-студоустойчивите смокини в света. Това е остарял, локален вид, който се среща единствено в България и в обособени региони на Македония, Сърбия и Румъния. Този вид е скъп с плододава на нови клони, което е преимущество при положение на измръзване през зимата. Сортът Мичуринска 10 се отличава с огромна родовитост и постоянно плододава с две реколти през лятото, една през юни и съществена годишна продукция през втората половина на юли или началото на август (за равнините в Южна България). Плодовете зреят до края на септември, а при уместно време – и до края на октомври. В най-студените места в Северна и Западна България зреенето може да бъде сходно с това в Южна България, само че в случай че растението измръзва до земята всяка година, ще дава единствено съществена годишна продукция, която ще зрее по-късно. Пораженията от мраз стартират при температури под минус 16,0°C до минус 19,0°C, а дърветата измръзват до земята при температури под минус 22,0°C. 

Смокиня Дафине  (Dauphine Violette) е самофертилен, ранозреещ вид смокиня. Сортът се дефинира с две ясно изразени беритби от началото на юни месец до края на август, а втората е от края на август до края на октомври. Предпочитан вид смокиня поради продължителността си на щедро плододаване и ранно зреещи плодове, когато на пазара към момента другите сортове не са подготвени. Притежава едри плодове към 120 гр. Месото е неясно розово, с отлични вкусови качества. Бързорастящ тип смокиня с изразена добра студоустойчивост, а при измръзване се възвръща доста бързо. Встъпва рано в плододаване – още на втора година. 

Тенденциите в страната са към повишение на температурата на въздуха, по-висока периодичност и дълготрайност на летните и есенните засушавания, както и смяна в разпределението на преваляванията на годишна база по сезони и региони (Александров, 2011; Climate Risk Profile: Bulgaria, 2021). 

У нас е открита наклонност към понижаване на екстремалните минимални температури

 (Александров, 2010; Climate Risk Profile: Bulgaria, 2021). Всички тези промени в климата имат местни особености, което изисква детайлно изследване на хода на главните метеорологични детайли по региони. Оптимални остават изискванията край Южното Черноморие, в Югоизточна България и Южен централен регион, както и Санданско-Петричката долина. При по-висока надморска височина степента на сгода също следва да се увеличи. Освен трендовете към стопляне, интерес към типа у нас съставляват и скъпите му качества като: комбиниране на усет и хранителна стойност, универсална приложимост, в това число и на листата; доста бърза възстановителна дарба след зимни повреди; по-лесно развъждане заради ограничавания брой заболявания и неприятели; положителната родовитост и дълголетие; сполучливо развиване в полупланински региони (200-400 м); добра търпимост към по-ниска въздушна влажност; условия за по-сухо време през летния интервал. Смокинята се е отглеждала и се отглежда у нас, като климатичните промени в последните десетилетия допускат повишаване на степента на сгода и разширение на регионите на разпространяване на този скъп тип в страната. 

Автор: Надежда Шопова / Климатека

Надежда Шопова е помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.

В обявата са изплозвани материали от:

1. Александров, (2010).  Климатични промени, Национален институт по метеорология и хидрология п
2. Александров, (2011).  Сушата в България, Национален институт по метеорология и хидрология п
3. Асьов Б, Петрова А, Димитров Д, Василев Р. 2012.  Конспект на висшата флора на България. 4-то модифицирано и допълнено издание, Българска фондация „ Биоразнообразие “, София.
4. Арендт, Н.К. (1972). Виды, сорта и лучшие гибридные формы субтропических и орехоплодных пород, произрастающих в Государственном Никитском ботаническом саду. Ялта, 1960 (в соавторстве); * Первичное изучение сортов граната: Метод. инструкции. Ялта, 1972
5. Минков, С. (1967). Градинарска и лозарска просвета, 1967, бр.6
6. Climate Risk Profile: Bulgaria (2021): The World Bank Group
7. Серафимова, Р. (1980). Смокиня, издателство Хр. Г. Данов Пловдив, 144 
8. Серафимова, Р. (1965). Проучване върху някои въпроси по биологията на цъфтежа и подобрителна работа при смокинята, автореферат към дисертация 
9. Серафимов, С.  (1983).  Южни овощни и листопадни култури, издателство Хр. Г. Данов Пловдив, 196
10. Цолов, Ц., Стоянов, А. (1991). Овощарство на тропика и субтропика, 238
11. https://drive.google.com/file/d/1_R0YOCF165M6u7lcZW2UgzG16bvlrhNw/view
12. https://hranene.framar.bg
13. Изчислени са климатичните правила за България за новия референтен интервал 1991-2020 година – Новини – БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ (bta.bg)