До 2050 година България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст
Страната ни е най-бързо смаляващата се в света, като до 2050 година се чака да загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст, демонстрира отчет на Агенция по заетостта и Европейската комисия, оповестява
България има запас на пазара на труда от над 1 милион пълнолетни в трудоспособна възраст, нужни са незабавни политики за увеличение на заетостта. Общо 170 хиляди са младежите, които нито работят, нито учат, 360 хиляди са безработните от етническите малцинства, 290 хиляди са хората, най-вече дами, които не могат да работят, тъй като се грижат за деца или възрастни в фамилията. Други 190 хиляди са безработните заради заболяване или увреждане, а по-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) са към 340 хиляди души.
Това са данни към 2019 година, отразени във финалния отчет по партньорски план на българската Агенция по заетостта, изпълняван взаимно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Докладът е оповестен на страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Документът е резултат от осъществената оценка на институционалната рамка и настоящите политики за активиране на неактивни лица в България по план "Реформиране на съществуващите и планиране на нови ограничения за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България ".
До 2050 година България ще загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст, страната ни е най-бързо смаляващата се в света
България е изправена пред структурни провокации, засягащи дълготрайните вероятности на нейния пазар на труда. Неблагоприятната демографска динамичност, съчетаваща бързо застаряване на популацията и мощно обезлюдяване заради ниска раждаемост и емиграция, са измежду най-сериозните провокации, пред които е изправена страната, се регистрира в отчета.
В него се напомня, че, съгласно наскоро направени прогнози, България ще загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст до 2050 година, което я прави най-бързо смаляващата се страна в света. Дотогава една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще докара до дефицит на пазара на труда и ще провокира стрес върху системата за обществено обезпечаване на България. Следователно, напъните да се сътвори набор от политики, предопределен да усили заетостта до оптималната допустима степен, ще бъде от жизненоважно значение за облекчение на следствията на бързо намаляващата работна мощ, се декларира в документа. Според специалистите се изискват солидни и ефикасни политики на пазара на труда, които следва да бъдат проектирани на основата на доказателства и да регистрират опита на други страни, с цел да бъдат ефикасни.
В България заетостта измежду високообразованите е измежду най-високите в Европейски Съюз – 89 %
Второ структурно предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата нееднаквост, се проучва в отчета. Заетостта на високообразованите е измежду най-високите в Европейски Съюз – 89 % в групата на 15-64-годишните през 2019 година, до момента в който заетостта измежду нискообразованите е доста по-малка – единствено 38 %. Аналогично, както заетостта, по този начин и нивото на заплатите са доста по-високи в стопански по-богатите региони, в сравнение с в бедните и отдалечените елементи на страната, а данните за трудовата претовареност варират доста при етническите групи. Например, трудовата претовареност на мъже от ромски генезис в трудоспособна възраст е 51 %, съпоставена с 65 % при мъжете от турски генезис и 76 % за етническите българи. При дамите разликите са даже по-големи: в претовареност, респективно, 31 %, 48 % и 71 % за дами от етнически ромски, турски и български генезис.
Около 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст са безработни или неактивни, доста от тях са част от уязвими групи, които са най-отдалечени от пазара на труда
Независимо от подобренията в пазара на труда, реализирани от България през последните години, има към 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които са безработни или неактивни (с изключение на учащите се). Сред това незаето население 15 % са безработни (т.е. налични за претовареност и дейно търсене на работа), а останалите 85 % са неактивни (т.е. отвън работната сила). Макар неактивността и безработицата да са публикувани измежду доста разнообразни групи, някои групи от популацията са изключително наранени и са изложени на огромен риск да станат или да останат неактивни или безработни, се показва в отчета.
България е отличник по младежи, които нито учат, нито работят
В тези групи са неработещите, неучещи и необучаващите се младежи – NEETs – към 170 000 души през 2019 година
България има едни от най-високите проценти такива младежи в Европейски Съюз – 17 на 100, спрямо 13 на 100 в Европейски Съюз, което откроява нуждата от спомагателни старания в тази сфера. Младите хора бяха най-силно наранени от следствията на пандемията COVID-19 на пазара на труда. През второто тримесечие на 2020 година броят на работещите 15-24-годишни понижа внезапно със 17 % спрямо една година по-рано, до момента в който резултатът върху работещи на възраст 25 и повече години беше доста по-малък и понижението е единствено с 5 %. Това докара още веднъж до увеличение на процентите на NEETs – 18 % през 2020 година, при междинна европейска стойност 14 %.
Анализът на статистическите данни за приходите и изискванията на живот (SILC) демонстрира, че към 42 % от младите NEETs са роми. Активирането на NEETs е изключително значимо, тъй като неспособността да се усилва човешкият капитал или умения може да докара до дълготрайни отрицателни резултати, достигащи страховити размери, се регистрира в отчета.
Друга група с огромен риск са безработните от етнически малцинства (360 000 през 2019 г.): ромите са наранени от доста по-масова безработица спрямо други етнически групи и те се сблъскват с доста бариери и провокации по отношение на присъединяване им на пазара на труда. И турската общественост е изправена пред относително високи нива на неактивност, изключително измежду дамите, въпреки в по-малка степен спрямо ромската общественост. Общо има към 240 000 роми в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а по-малко от една пета от тях са в контакт с Агенцията по заетостта. За турското малцинство изчисленията сочат към 123 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат.
Грижите за околните и фамилните отговорности са измежду най-честите аргументи за неактивност на пазара на труда
Безработни вследствие полагане на грижи за близки и фамилни задължения са 290 000 през 2019 година Грижите за околните и фамилни отговорности са най-честата причина за неактивност в България, с изключение на образованието, се регистрира в отчета. Тази преграда визира изключително дамите, които съставляват преобладаващата част от хората, обявяващи грижата за близки и фамилните задължения за основната им спънка за нетърсене на работа.
Имаме най-дълъг отпуск за майките, нужни са ограничения за включването и на бащите, както и за повече благоприятни условия за понижен работен ден
България дава един от най-дългите отпуски на майките в Европейски Съюз (общо повече от две години, в това число, както отпуск по майчинство, по този начин и по-малко обилно обезщетен наставнически отпуск). Както множеството други страни в Европейски Съюз, България дава доста по-кратък отпуск за бащите (около две седмици), се регистрира в отчета. За да се насърчат бащите да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни, например Швеция, и Исландия, са нараснали отпуска за бащите, от време на време на правилото „ използваш или губиш”.
Други политики, които могат да донесат и културни промени, също могат да оказват помощ и на родителите. Например, по-широк достъп до финансово налична грижа и опцията да се работи с понижено работно време може да помогне на родителите да балансират отговорностите си за развъждане на децата и работата си. Броят на дневните детски заведения обаче е стеснен, изключително в селските региони, а България има просвета за работа на цялостен работен ден, по-малко от 2 % от работещите са с понижено работно време – най-ниският % в Европейски Съюз. В допълнение към това заплатите за понижено работно време в България са постоянно прекомерно ниски, с цел да обезпечат обичайно битие, проучват специалистите.
Много неработещи дами, заради свързани със фамилията аргументи, постоянно се сблъскват и с други бариери за присъединяване на пазара на труда – изключително бариери, свързани с умения и опит, в това число липса на настоящ професионален опит (докато отглеждат децата), ниско равнище на обучение или предходни нискоквалифицирани занимания, се посоча в отчета.
България е с най-ниски проценти на претовареност измежду хората със здравословни проблеми
Третата изключително рискова група са безработните заради заболяване и увреждане - 190 000 през 2019 година Уврежданията са честа причина за неактивност, а процентите на претовареност при хората със здравословни проблеми са измежду най-ниските в Европейски Съюз.
По-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) - към 340 000 през 2019 година са другата проблематична група. Макар процентите на заетостта при по-възрастните хора да са по-високи от междинните стойности за Европейски Съюз и мощно да са се нараснали през последните години, те остават доста под нивото за главната група пълнолетни. Предвид огромния брой хора на възраст 55-64 години, които не работят и заради растящия дял на по-възрастните хора измежду българското население, активирането на по-възрастни хора би имало капацитета да способства за намаляването на резултатите на намаляващото и застаряващото население и ще реши проблеми на дефицита на работна ръка.
Процентите на трудовата претовареност на по-възрастните лица (55-64 г.) се усилиха доста значително през последното десетилетие – от 45 % през 2011 година до 64 % през 2020 година Това нарастване е тясно обвързвано с последователното повишаване на формалната възраст за пенсиониране. Въпреки това се предвижда бързо понижаване на работната мощ в България и нужда от в допълнение нарастване на трудовия стаж на по-възрастните работещи за облекчение на дефицита на работна ръка. Макар заетостта на 55-64-годишните в този момент да е по-висока в съпоставяне със междинните данни за Европейски Съюз, тя е към момента с най-малко 10 процентни пункта по-ниска, в сравнение с във водещи страни в Европейски Съюз, проучват специалистите.
Сред мъжете на възраст 60-64 години, които не работят, по-малко от един на шест души се записва в Агенцията по заетостта, въпреки че те още не са достигнали формалната възраст за пенсиониране. Тази процедура е отчасти обвързвана с финансови демотивиращи фактори за работа в пенсионната система, което понижава желанието на по-възрастните лица да работят
Най-честите бариери пред включването на пазара на труда са свързани с уменията, грижите за фамилията, здрави спънки и живот в отдалечени места
Най-честите бариери, свързани с присъединяване в пазара на труда за неактивните и безработни в България, са свързани с уменията ( лимитирано обучение или професионален опит), бариери, свързани със фамилията ( грижа за близки), здравни спънки и географски бариери (живот в отдалечени обитаеми места без транспортно средство), се показва в отчета.
Определени спънки пред пазара на труда засягат някои групи неактивни и безработни доста повече от други групи. Общо 42 % от безработните роми се сблъскват с географска преграда – спрямо 21 % от общото неактивно население. Близо половината неактивни или безработни на възраст 55-64 години имат значима или дълготрайна здравословна спънка – спрямо една трета от всички неактивни и една десета от всички безработни. В доста случаи неактивните и безработните са изправени по едно и също време пред няколко бариери за трудовата претовареност.
Общо 75 % от неактивните и 61 на 100 от безработните са изправени пред най-малко две значими бариери пред трудовата претовареност – спрямо 18 % от работещите.
Необходими са разнообразни решения за активиране за угаждане на потребностите на другите групи
За да се помогне на разнообразни групи без работа да преодолеят своите бариери, решенията за активиране следва да бъдат обединени, с цел да се оправят с голям брой бариери и да удовлетворят самостоятелните потребности. По-специално в някои случаи поддръжката от страна на Агенцията по заетостта следва да е съчетана с спомагателни услуги, предоставени от други институции и ориентирани например към пречките от здравно естество или обществените компликации, с цел да бъдат ефикасни, се показва в отчета.
България харчи едвам 0,16 на 100 от Брутният вътрешен продукт за дейни политики на пазара на труда, по-малко от половината от междинното за страните от Европейски Съюз
Въпреки забележителния прогрес на българския пазар на труда през последното десетилетие и макар пандемията от COVID-19, равнищата на претовареност в България набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 година, съгласно данни, изнесени в отчета. За да задейства обаче допустимо най-вече неактивни хора, България би трябвало да пренасочи запаси към политики, които работят най-добре и да ускори поддръжката си за най-нуждаещите се, съгласно наблюденията, изложени в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. България харчи едвам 0,16 на 100 от Брутният вътрешен продукт за дейни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от междинното за страните от Европейски Съюз (0,39 на сто). Освен това, две трети от разноските на България за АППТ отиват за директни стратегии за основаване на работни места, до момента в който други типове стратегии са по-малко застъпени. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предложи пренасочване към преквалифициране и повишение квалификацията на служащите, както и целенасочени стратегии за поддръжка на заетостта на първичния пазар на труда.
Предложенията на български специалисти
По тематиката за големия запас на пазара на труда от дълго време работят от Балканския институт по труда и обществената политика. Нашата просветителна система е ориентирана напълно към младежите, а демографската обстановка изисква тя да се обърне и към по-възрастното население - учебните заведения и университетите да оферират просветителни услуги за възрастни, считат ръководителят на Балканския институт по труда и обществената политика Иван Нейков и Йордан Димитров от института. През предходната седмица тематиката беше още веднъж наранена на конгрес по тематиката.
Те регистрират, че през идващите 20-30 години българските работодатели ще работят с от ден на ден възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от към 130, които навлизаха, сега 100 души възрастни излизат като дейна работна мощ, само че се заместват едвам от 70.
Според специалистите на Балканския институт по труда и обществената политика работната мощ над избрана възраст среща по-големи компликации към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са измененията, които чакаме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна стопанска система. Необходимо е да се влага в човешкия капитал, в това число и във възрастното население. Хората би трябвало да възобновяват своите познания и умения на избрани интервали от трудовия си живот.
Социалната интензивност на възрастното население може да се поддържа посредством нов застрахователен риск – дълготрайна грижа
От Балканския институт по труда и обществената политика оферират още да се сътвори нов застрахователен /застрахователен риск – дълготрайна грижа. Това може да стане по линия на публичното или частно обезпечаване. Трябва да се задели запас, с който да се финансира помощ по домовете, разнообразни интегрирани обществени и здравни услуги, услуги за поддържане на обществената интензивност на възрастното население, считат специалистите. Ще бъдат основани и нови работни места, доставчиците ще бъдат подтиквани да дават услуги, от които възрастните се нуждаят.
Застаряването на популацията допуска и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, считат от Балканския институт по труда и обществената политика. Работното време, комбинацията сред персонален и професионален живот би трябвало да са разнообразни при млад и при възрастен служащ, показаха специалистите. Те считат, че дебатите се водят предпочитано за увеличение на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и основаване на условия възрастните сами да го изискат.
Друг запас на труда са хората с увреждания. В България има към 100-120 хиляди хора с увреждания, които в никакъв случай не са стъпвали на пазара на труда - нито като безработни, нито като стопански дейни, поради политиките към тях, считат от Балканския институт по труда и обществената политика. Поне 60-80 хиляди от тях могат да бъдат задействани, като по този начин освен те ще се усещат по-пълноценни, само че ще допринесат и за стопанската система. Експертите считат, че би трябвало да се привлекат и майките на деца до три години, защото посредством дългото майчинство те губят трудови привички и постоянно изпадат от пазара на труда. В същото време, съгласно Иван Нейков, дългото майчинство в годините не се е оказало работеща мярка за увеличение на раждаемостта.
От Балканския институт по труда и обществената политика считат, че би трябвало да се предизвиква отдалечената работа, тъй като по този начин могат да разрешат част от демографските проблеми – младежи се завръщат по родните места и, живеейки в по-благоприятна атмосфера, имат достъп до по-големите пазари на труда – София, Пловдив или чужбина. Нашите компании също могат да търсят работна мощ, която живее отвън страната и това да способства за попълване на декларираната от работодателите потребност от към 200 хиляди служащи.
Според Иван Нейков към този момент 30 години предлагаме едни и същи принадлежности за превъзмогване на влошаващата се демографска обстановка, а за 30 години се сменят три поколения и всяка от тях идва с нова визия за себе си и за света. Той счита, че до момента акцентите са били единствено върху приходи – детски, добавки и други, което не е трансформирало демографската картина. От института оферират да се мисли в посока на възстановяване на обществените услуги, като се финансира гледането на деца по домовете от външни хора, ограничения в предприятията за съчетаване на работата и уговорките в фамилията, помощ за младите родители в часовите пояси за водене и прибиране на децата от ясли и детски градини.
Заявките на държавното управление
От страна на държавното управление към този момент има поръчки за ограничения, които ще подкрепят хората с увреждания да се върнат на пазара на труда. Многократно общественият министър Георги Гьоков се афишира за промяна на системата на ТЕЛК, а в съдружното съглашение е записано унищожаване на системата на ТЕЛК и прекосяване към Международната подредба за действието на индивида, уврежданията и здравето, позната още като ICF. Система за преквалификация и връщане на хората с увреждания към пазара на труда; поощряване на работодателите за наемане на хора с увреждания, посредством покриване на част от осигуровките; въвеждане на система за стимулиране на работодателите да правят преквалификацията на хора с увреждания са измежду заложените ограничения в съглашението.
Ще се работи и по връзка сред образованието и пазара на труда. Уреждане на омекотен режим на доброволни стажове по време на лятната почивка на учениците, поощряване на дейното присъединяване на работодателите в стратегиите за спомагателна подготовка и преквалификация, преразглеждане на тактиката за дълготрайна грижа.
Министърът на труда и обществената политика Георги Гьоков разгласи, че предстоят и промени в Закона за поощряване на заетостта.
България има запас на пазара на труда от над 1 милион пълнолетни в трудоспособна възраст, нужни са незабавни политики за увеличение на заетостта. Общо 170 хиляди са младежите, които нито работят, нито учат, 360 хиляди са безработните от етническите малцинства, 290 хиляди са хората, най-вече дами, които не могат да работят, тъй като се грижат за деца или възрастни в фамилията. Други 190 хиляди са безработните заради заболяване или увреждане, а по-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) са към 340 хиляди души.
Това са данни към 2019 година, отразени във финалния отчет по партньорски план на българската Агенция по заетостта, изпълняван взаимно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
Докладът е оповестен на страницата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Документът е резултат от осъществената оценка на институционалната рамка и настоящите политики за активиране на неактивни лица в България по план "Реформиране на съществуващите и планиране на нови ограничения за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България ".
До 2050 година България ще загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст, страната ни е най-бързо смаляващата се в света
България е изправена пред структурни провокации, засягащи дълготрайните вероятности на нейния пазар на труда. Неблагоприятната демографска динамичност, съчетаваща бързо застаряване на популацията и мощно обезлюдяване заради ниска раждаемост и емиграция, са измежду най-сериозните провокации, пред които е изправена страната, се регистрира в отчета.
В него се напомня, че, съгласно наскоро направени прогнози, България ще загуби близо една трета от популацията си в трудоспособна възраст до 2050 година, което я прави най-бързо смаляващата се страна в света. Дотогава една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще докара до дефицит на пазара на труда и ще провокира стрес върху системата за обществено обезпечаване на България. Следователно, напъните да се сътвори набор от политики, предопределен да усили заетостта до оптималната допустима степен, ще бъде от жизненоважно значение за облекчение на следствията на бързо намаляващата работна мощ, се декларира в документа. Според специалистите се изискват солидни и ефикасни политики на пазара на труда, които следва да бъдат проектирани на основата на доказателства и да регистрират опита на други страни, с цел да бъдат ефикасни.
В България заетостта измежду високообразованите е измежду най-високите в Европейски Съюз – 89 %
Второ структурно предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата нееднаквост, се проучва в отчета. Заетостта на високообразованите е измежду най-високите в Европейски Съюз – 89 % в групата на 15-64-годишните през 2019 година, до момента в който заетостта измежду нискообразованите е доста по-малка – единствено 38 %. Аналогично, както заетостта, по този начин и нивото на заплатите са доста по-високи в стопански по-богатите региони, в сравнение с в бедните и отдалечените елементи на страната, а данните за трудовата претовареност варират доста при етническите групи. Например, трудовата претовареност на мъже от ромски генезис в трудоспособна възраст е 51 %, съпоставена с 65 % при мъжете от турски генезис и 76 % за етническите българи. При дамите разликите са даже по-големи: в претовареност, респективно, 31 %, 48 % и 71 % за дами от етнически ромски, турски и български генезис.
Около 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст са безработни или неактивни, доста от тях са част от уязвими групи, които са най-отдалечени от пазара на труда
Независимо от подобренията в пазара на труда, реализирани от България през последните години, има към 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които са безработни или неактивни (с изключение на учащите се). Сред това незаето население 15 % са безработни (т.е. налични за претовареност и дейно търсене на работа), а останалите 85 % са неактивни (т.е. отвън работната сила). Макар неактивността и безработицата да са публикувани измежду доста разнообразни групи, някои групи от популацията са изключително наранени и са изложени на огромен риск да станат или да останат неактивни или безработни, се показва в отчета.
България е отличник по младежи, които нито учат, нито работят
В тези групи са неработещите, неучещи и необучаващите се младежи – NEETs – към 170 000 души през 2019 година
България има едни от най-високите проценти такива младежи в Европейски Съюз – 17 на 100, спрямо 13 на 100 в Европейски Съюз, което откроява нуждата от спомагателни старания в тази сфера. Младите хора бяха най-силно наранени от следствията на пандемията COVID-19 на пазара на труда. През второто тримесечие на 2020 година броят на работещите 15-24-годишни понижа внезапно със 17 % спрямо една година по-рано, до момента в който резултатът върху работещи на възраст 25 и повече години беше доста по-малък и понижението е единствено с 5 %. Това докара още веднъж до увеличение на процентите на NEETs – 18 % през 2020 година, при междинна европейска стойност 14 %.
Анализът на статистическите данни за приходите и изискванията на живот (SILC) демонстрира, че към 42 % от младите NEETs са роми. Активирането на NEETs е изключително значимо, тъй като неспособността да се усилва човешкият капитал или умения може да докара до дълготрайни отрицателни резултати, достигащи страховити размери, се регистрира в отчета.
Друга група с огромен риск са безработните от етнически малцинства (360 000 през 2019 г.): ромите са наранени от доста по-масова безработица спрямо други етнически групи и те се сблъскват с доста бариери и провокации по отношение на присъединяване им на пазара на труда. И турската общественост е изправена пред относително високи нива на неактивност, изключително измежду дамите, въпреки в по-малка степен спрямо ромската общественост. Общо има към 240 000 роми в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а по-малко от една пета от тях са в контакт с Агенцията по заетостта. За турското малцинство изчисленията сочат към 123 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат.
Грижите за околните и фамилните отговорности са измежду най-честите аргументи за неактивност на пазара на труда
Безработни вследствие полагане на грижи за близки и фамилни задължения са 290 000 през 2019 година Грижите за околните и фамилни отговорности са най-честата причина за неактивност в България, с изключение на образованието, се регистрира в отчета. Тази преграда визира изключително дамите, които съставляват преобладаващата част от хората, обявяващи грижата за близки и фамилните задължения за основната им спънка за нетърсене на работа.
Имаме най-дълъг отпуск за майките, нужни са ограничения за включването и на бащите, както и за повече благоприятни условия за понижен работен ден
България дава един от най-дългите отпуски на майките в Европейски Съюз (общо повече от две години, в това число, както отпуск по майчинство, по този начин и по-малко обилно обезщетен наставнически отпуск). Както множеството други страни в Европейски Съюз, България дава доста по-кратък отпуск за бащите (около две седмици), се регистрира в отчета. За да се насърчат бащите да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни, например Швеция, и Исландия, са нараснали отпуска за бащите, от време на време на правилото „ използваш или губиш”.
Други политики, които могат да донесат и културни промени, също могат да оказват помощ и на родителите. Например, по-широк достъп до финансово налична грижа и опцията да се работи с понижено работно време може да помогне на родителите да балансират отговорностите си за развъждане на децата и работата си. Броят на дневните детски заведения обаче е стеснен, изключително в селските региони, а България има просвета за работа на цялостен работен ден, по-малко от 2 % от работещите са с понижено работно време – най-ниският % в Европейски Съюз. В допълнение към това заплатите за понижено работно време в България са постоянно прекомерно ниски, с цел да обезпечат обичайно битие, проучват специалистите.
Много неработещи дами, заради свързани със фамилията аргументи, постоянно се сблъскват и с други бариери за присъединяване на пазара на труда – изключително бариери, свързани с умения и опит, в това число липса на настоящ професионален опит (докато отглеждат децата), ниско равнище на обучение или предходни нискоквалифицирани занимания, се посоча в отчета.
България е с най-ниски проценти на претовареност измежду хората със здравословни проблеми
Третата изключително рискова група са безработните заради заболяване и увреждане - 190 000 през 2019 година Уврежданията са честа причина за неактивност, а процентите на претовареност при хората със здравословни проблеми са измежду най-ниските в Европейски Съюз.
По-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) - към 340 000 през 2019 година са другата проблематична група. Макар процентите на заетостта при по-възрастните хора да са по-високи от междинните стойности за Европейски Съюз и мощно да са се нараснали през последните години, те остават доста под нивото за главната група пълнолетни. Предвид огромния брой хора на възраст 55-64 години, които не работят и заради растящия дял на по-възрастните хора измежду българското население, активирането на по-възрастни хора би имало капацитета да способства за намаляването на резултатите на намаляващото и застаряващото население и ще реши проблеми на дефицита на работна ръка.
Процентите на трудовата претовареност на по-възрастните лица (55-64 г.) се усилиха доста значително през последното десетилетие – от 45 % през 2011 година до 64 % през 2020 година Това нарастване е тясно обвързвано с последователното повишаване на формалната възраст за пенсиониране. Въпреки това се предвижда бързо понижаване на работната мощ в България и нужда от в допълнение нарастване на трудовия стаж на по-възрастните работещи за облекчение на дефицита на работна ръка. Макар заетостта на 55-64-годишните в този момент да е по-висока в съпоставяне със междинните данни за Европейски Съюз, тя е към момента с най-малко 10 процентни пункта по-ниска, в сравнение с във водещи страни в Европейски Съюз, проучват специалистите.
Сред мъжете на възраст 60-64 години, които не работят, по-малко от един на шест души се записва в Агенцията по заетостта, въпреки че те още не са достигнали формалната възраст за пенсиониране. Тази процедура е отчасти обвързвана с финансови демотивиращи фактори за работа в пенсионната система, което понижава желанието на по-възрастните лица да работят
Най-честите бариери пред включването на пазара на труда са свързани с уменията, грижите за фамилията, здрави спънки и живот в отдалечени места
Най-честите бариери, свързани с присъединяване в пазара на труда за неактивните и безработни в България, са свързани с уменията ( лимитирано обучение или професионален опит), бариери, свързани със фамилията ( грижа за близки), здравни спънки и географски бариери (живот в отдалечени обитаеми места без транспортно средство), се показва в отчета.
Определени спънки пред пазара на труда засягат някои групи неактивни и безработни доста повече от други групи. Общо 42 % от безработните роми се сблъскват с географска преграда – спрямо 21 % от общото неактивно население. Близо половината неактивни или безработни на възраст 55-64 години имат значима или дълготрайна здравословна спънка – спрямо една трета от всички неактивни и една десета от всички безработни. В доста случаи неактивните и безработните са изправени по едно и също време пред няколко бариери за трудовата претовареност.
Общо 75 % от неактивните и 61 на 100 от безработните са изправени пред най-малко две значими бариери пред трудовата претовареност – спрямо 18 % от работещите.
Необходими са разнообразни решения за активиране за угаждане на потребностите на другите групи
За да се помогне на разнообразни групи без работа да преодолеят своите бариери, решенията за активиране следва да бъдат обединени, с цел да се оправят с голям брой бариери и да удовлетворят самостоятелните потребности. По-специално в някои случаи поддръжката от страна на Агенцията по заетостта следва да е съчетана с спомагателни услуги, предоставени от други институции и ориентирани например към пречките от здравно естество или обществените компликации, с цел да бъдат ефикасни, се показва в отчета.
България харчи едвам 0,16 на 100 от Брутният вътрешен продукт за дейни политики на пазара на труда, по-малко от половината от междинното за страните от Европейски Съюз
Въпреки забележителния прогрес на българския пазар на труда през последното десетилетие и макар пандемията от COVID-19, равнищата на претовареност в България набъбнаха от под 60 % измежду 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 % в края на 2021 година, съгласно данни, изнесени в отчета. За да задейства обаче допустимо най-вече неактивни хора, България би трябвало да пренасочи запаси към политики, които работят най-добре и да ускори поддръжката си за най-нуждаещите се, съгласно наблюденията, изложени в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. България харчи едвам 0,16 на 100 от Брутният вътрешен продукт за дейни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от междинното за страните от Европейски Съюз (0,39 на сто). Освен това, две трети от разноските на България за АППТ отиват за директни стратегии за основаване на работни места, до момента в който други типове стратегии са по-малко застъпени. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предложи пренасочване към преквалифициране и повишение квалификацията на служащите, както и целенасочени стратегии за поддръжка на заетостта на първичния пазар на труда.
Предложенията на български специалисти
По тематиката за големия запас на пазара на труда от дълго време работят от Балканския институт по труда и обществената политика. Нашата просветителна система е ориентирана напълно към младежите, а демографската обстановка изисква тя да се обърне и към по-възрастното население - учебните заведения и университетите да оферират просветителни услуги за възрастни, считат ръководителят на Балканския институт по труда и обществената политика Иван Нейков и Йордан Димитров от института. През предходната седмица тематиката беше още веднъж наранена на конгрес по тематиката.
Те регистрират, че през идващите 20-30 години българските работодатели ще работят с от ден на ден възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от към 130, които навлизаха, сега 100 души възрастни излизат като дейна работна мощ, само че се заместват едвам от 70.
Според специалистите на Балканския институт по труда и обществената политика работната мощ над избрана възраст среща по-големи компликации към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са измененията, които чакаме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна стопанска система. Необходимо е да се влага в човешкия капитал, в това число и във възрастното население. Хората би трябвало да възобновяват своите познания и умения на избрани интервали от трудовия си живот.
Социалната интензивност на възрастното население може да се поддържа посредством нов застрахователен риск – дълготрайна грижа
От Балканския институт по труда и обществената политика оферират още да се сътвори нов застрахователен /застрахователен риск – дълготрайна грижа. Това може да стане по линия на публичното или частно обезпечаване. Трябва да се задели запас, с който да се финансира помощ по домовете, разнообразни интегрирани обществени и здравни услуги, услуги за поддържане на обществената интензивност на възрастното население, считат специалистите. Ще бъдат основани и нови работни места, доставчиците ще бъдат подтиквани да дават услуги, от които възрастните се нуждаят.
Застаряването на популацията допуска и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, считат от Балканския институт по труда и обществената политика. Работното време, комбинацията сред персонален и професионален живот би трябвало да са разнообразни при млад и при възрастен служащ, показаха специалистите. Те считат, че дебатите се водят предпочитано за увеличение на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и основаване на условия възрастните сами да го изискат.
Друг запас на труда са хората с увреждания. В България има към 100-120 хиляди хора с увреждания, които в никакъв случай не са стъпвали на пазара на труда - нито като безработни, нито като стопански дейни, поради политиките към тях, считат от Балканския институт по труда и обществената политика. Поне 60-80 хиляди от тях могат да бъдат задействани, като по този начин освен те ще се усещат по-пълноценни, само че ще допринесат и за стопанската система. Експертите считат, че би трябвало да се привлекат и майките на деца до три години, защото посредством дългото майчинство те губят трудови привички и постоянно изпадат от пазара на труда. В същото време, съгласно Иван Нейков, дългото майчинство в годините не се е оказало работеща мярка за увеличение на раждаемостта.
От Балканския институт по труда и обществената политика считат, че би трябвало да се предизвиква отдалечената работа, тъй като по този начин могат да разрешат част от демографските проблеми – младежи се завръщат по родните места и, живеейки в по-благоприятна атмосфера, имат достъп до по-големите пазари на труда – София, Пловдив или чужбина. Нашите компании също могат да търсят работна мощ, която живее отвън страната и това да способства за попълване на декларираната от работодателите потребност от към 200 хиляди служащи.
Според Иван Нейков към този момент 30 години предлагаме едни и същи принадлежности за превъзмогване на влошаващата се демографска обстановка, а за 30 години се сменят три поколения и всяка от тях идва с нова визия за себе си и за света. Той счита, че до момента акцентите са били единствено върху приходи – детски, добавки и други, което не е трансформирало демографската картина. От института оферират да се мисли в посока на възстановяване на обществените услуги, като се финансира гледането на деца по домовете от външни хора, ограничения в предприятията за съчетаване на работата и уговорките в фамилията, помощ за младите родители в часовите пояси за водене и прибиране на децата от ясли и детски градини.
Заявките на държавното управление
От страна на държавното управление към този момент има поръчки за ограничения, които ще подкрепят хората с увреждания да се върнат на пазара на труда. Многократно общественият министър Георги Гьоков се афишира за промяна на системата на ТЕЛК, а в съдружното съглашение е записано унищожаване на системата на ТЕЛК и прекосяване към Международната подредба за действието на индивида, уврежданията и здравето, позната още като ICF. Система за преквалификация и връщане на хората с увреждания към пазара на труда; поощряване на работодателите за наемане на хора с увреждания, посредством покриване на част от осигуровките; въвеждане на система за стимулиране на работодателите да правят преквалификацията на хора с увреждания са измежду заложените ограничения в съглашението.
Ще се работи и по връзка сред образованието и пазара на труда. Уреждане на омекотен режим на доброволни стажове по време на лятната почивка на учениците, поощряване на дейното присъединяване на работодателите в стратегиите за спомагателна подготовка и преквалификация, преразглеждане на тактиката за дълготрайна грижа.
Министърът на труда и обществената политика Георги Гьоков разгласи, че предстоят и промени в Закона за поощряване на заетостта.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ