Българските ученици не развиват достатъчно творческото си мислене. Има обаче как
Страната ни е на последно място в Европейски Съюз по умения на 15-годишните в региона на креативното мислене. Много учебни заведения и учители демонстрират по какъв начин това може да се промени, пишат от zaednovchas.bg
“За да насърчат споделеното пътешестване (пътуването на няколко души с един автомобил) и по този начин да понижат замърсяването на въздуха и броя транспортни средства по пътищата, някои страни обезпечават отстъпки за горивото и пътните такси на хората, които го практикуват. Помислете за автентичен метод, по който самодейността за споделеното пътешестване да се разрастне и усъвършенства. ”
Това е една от дилемите, които 15-годишните възпитаници са решавали в границите на интернационалното проучване PISA 2022 на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). За първи път PISA включва премерване на креативното мислене на учениците – основно за XXI век умеене, което в бъдеще ще бъде все по-търсено от работодателите.
ОИСР показа резултатите от тази област на PISA на 18-ти юни и изводите за България още веднъж не са положителни. Подобно на излезлите през декември резултати по четивна, математическа и научна просветеност, страната ни отново е на последните места в Европейски Съюз и по креативно мислене. Българските 15-годишни възпитаници са постигнали междинен резултат от 21 точки при приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз 33. Така те попадат в групата на учениците от Тайланд и Йордания. Повече от половината от българските възпитаници не доближават базовото трето равнище на PISA по креативно мислене.
Българските възпитаници са под междинното равнище във всички области на проучването. Различни хрумвания съумяват да генерират едвам 22,5% от учениците (при приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз 42,9%), 25,6% генерират истински хрумвания (при приблизително 44,1%) и 20,3% могат да правят оценка и усъвършенстват хрумвания (при приблизително 34,2%). Българските възпитаници демонстрират в по-малка степен от междинното за проучването и настройки, свързани с развиването на креативно мислене – като религия, че могат да трансформират равнището си на креативност, наслаждение от учене на нови неща, предпочитание за схващане на държанието на хората и любознание.
Творческото мислене на българските възпитаници: познатите проблеми на образованието
На първите места по креативно мислене са учениците от Сингапур, Корея, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Естония и Финландия. Изследването демонстрира, че множеството страни, които са постигнали резултати над междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз в региона на креативното мислене, се показват над междинното и по математика, четене и естествени науки. Но отличните университетски достижения не са причина за отлични достижения в креативното мислене, споделят от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Учениците в неравностойно състояние реализират доста по-ниски резултати по креативното мислене спрямо учениците в удобно състояние. Този фактор е изключително мощен в България. 19,5% от разликите сред българските възпитаници се изясняват с техния стопански, обществен или културен статус – при приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз 11,6%. За съпоставяне, в Хърватия този дял е 5,8%, в Естония – 6,9%, в Сърбия – 9,5%, в Северна Македония – 12,2%.
Подобно е ситуацията и с фактора тип на учебното заведение. Над 50% от разликите сред учениците в България се изясняват с разлики сред учебните заведения – страната е на четвърто място в това отношение измежду всички изследвани. Държавите с високи достижения обезпечават положително равнище във всички учебни заведения и делът на междуучилищните разлики е редуциран до най-малко. България за поредна година не съумява да се оправи в това отношение.
Училището може да развива креативно мислене
“Уменията за креативно мислене могат да се преподават ”, безапелационни са специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в отчета си. Изследването е открило, че страните с високи резултати на PISA имат публични насоки за развиване и оценяване на креативното мислене на учениците. “Учителите могат да отключат творчеството на учениците като ги предизвикват да изследват, генерират и обмислят хрумвания ”, се споделя още в отчета.
Добрата вест е, че към този момент не малко български учебни заведения осъзнават това. Учители от разнообразни краища на страната работят по новаторски практики, интегрират познания и умения от няколко предмета, употребяват проектно-базираното образование в часовете си и демонстрират на учениците връзката сред образователното наличие и света, в който живеем. Така те подтикват децата и младежите да разсъждават, да споделят мислите си, да се аргументират, да задават въпроси, да виждат “голямата картина ”. Това се случва в общоприетите образователни часове във всевъзможни по тип учебни заведения в дребни и огромни обитаеми места и демонстрира, че смяната в метода на преподаване е допустима, стига учителите да имат предпочитание да вложат спомагателни старания в нея. (Примери за учебни заведения, които интензивно развиват креативното мислене на учениците си можете да намерите в края на текста.)
Защо креативното мислене е значимо
ОИСР разказва креативното мислене като подготвеност за присъединяване в генерирането, оценяването и усъвършенстването на истински и разнородни хрумвания.
Данните от PISA дават информация за това до каква степен добре страните приготвят учениците да мислят ексцентрично в разнообразни контексти.
“В XXI век е от решаващо значение учениците да бъдат новаторски, предприемчиви и да употребяват целеустремено критическото и креативното мислене ”, написа в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Експертите цитират разбора “Бъдещето на работните места 2023 ” на Световния стопански конгрес, съгласно който креативното мислене е класирано като второто най-важно умеене за чиновниците, незабавно след аналитичното мислене. От една страна цифровизацията и изкуственият разсъдък вършат умения като креативното мислене още по-ключови за актуалния и бъдещия свят. От друга креативното мислене подтиква както развиването на когнитивни умения и умения за учене в учениците, по този начин и прочувственото развиване, устойчивостта и благополучието на децата и младежите.
Решението: промени в политиките и ежедневните учебни практики
Експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз оферират и съответни решения, които страните могат да разработят, с цел да покачат уменията по креативно мислене на учениците си.
“Учителите, основателите на образователни стратегии и оценителите би трябвало да имат споделено схващане за това какво е креативно мислене, по какъв начин учениците могат да развиват умения за креативно мислене и по какъв начин може да се мери техният прогрес. Преосмислянето на образователните стратегии и образователния развой предвид на тези цели може да улесни развиването на преподаване и учене, които поддържат креативното мислене ” предлагат от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Изследването PISA е потвърдило, че страните с високи достижения в региона на креативното мислене постоянно ползват най-малко два от следните подходa:
включване на креативното мислене в образователната стратегия, категорично и с ясни насоки;
подкрепяне на учителите да разпознават, развиват и правят оценка креативното мислене;
основаване на благоприятни условия в образователната стратегия да се включи креативна и/или интердисциплинарна работа;
поощряване на отчетността посредством мониторинг и оценка.
“За да насърчат споделеното пътешестване (пътуването на няколко души с един автомобил) и по този начин да понижат замърсяването на въздуха и броя транспортни средства по пътищата, някои страни обезпечават отстъпки за горивото и пътните такси на хората, които го практикуват. Помислете за автентичен метод, по който самодейността за споделеното пътешестване да се разрастне и усъвършенства. ”
Това е една от дилемите, които 15-годишните възпитаници са решавали в границите на интернационалното проучване PISA 2022 на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). За първи път PISA включва премерване на креативното мислене на учениците – основно за XXI век умеене, което в бъдеще ще бъде все по-търсено от работодателите.
ОИСР показа резултатите от тази област на PISA на 18-ти юни и изводите за България още веднъж не са положителни. Подобно на излезлите през декември резултати по четивна, математическа и научна просветеност, страната ни отново е на последните места в Европейски Съюз и по креативно мислене. Българските 15-годишни възпитаници са постигнали междинен резултат от 21 точки при приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз 33. Така те попадат в групата на учениците от Тайланд и Йордания. Повече от половината от българските възпитаници не доближават базовото трето равнище на PISA по креативно мислене.
Българските възпитаници са под междинното равнище във всички области на проучването. Различни хрумвания съумяват да генерират едвам 22,5% от учениците (при приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз 42,9%), 25,6% генерират истински хрумвания (при приблизително 44,1%) и 20,3% могат да правят оценка и усъвършенстват хрумвания (при приблизително 34,2%). Българските възпитаници демонстрират в по-малка степен от междинното за проучването и настройки, свързани с развиването на креативно мислене – като религия, че могат да трансформират равнището си на креативност, наслаждение от учене на нови неща, предпочитание за схващане на държанието на хората и любознание.
Творческото мислене на българските възпитаници: познатите проблеми на образованието
На първите места по креативно мислене са учениците от Сингапур, Корея, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Естония и Финландия. Изследването демонстрира, че множеството страни, които са постигнали резултати над междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз в региона на креативното мислене, се показват над междинното и по математика, четене и естествени науки. Но отличните университетски достижения не са причина за отлични достижения в креативното мислене, споделят от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Учениците в неравностойно състояние реализират доста по-ниски резултати по креативното мислене спрямо учениците в удобно състояние. Този фактор е изключително мощен в България. 19,5% от разликите сред българските възпитаници се изясняват с техния стопански, обществен или културен статус – при приблизително за Организацията за икономическо сътрудничество и раз 11,6%. За съпоставяне, в Хърватия този дял е 5,8%, в Естония – 6,9%, в Сърбия – 9,5%, в Северна Македония – 12,2%.
Подобно е ситуацията и с фактора тип на учебното заведение. Над 50% от разликите сред учениците в България се изясняват с разлики сред учебните заведения – страната е на четвърто място в това отношение измежду всички изследвани. Държавите с високи достижения обезпечават положително равнище във всички учебни заведения и делът на междуучилищните разлики е редуциран до най-малко. България за поредна година не съумява да се оправи в това отношение.
Училището може да развива креативно мислене
“Уменията за креативно мислене могат да се преподават ”, безапелационни са специалистите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в отчета си. Изследването е открило, че страните с високи резултати на PISA имат публични насоки за развиване и оценяване на креативното мислене на учениците. “Учителите могат да отключат творчеството на учениците като ги предизвикват да изследват, генерират и обмислят хрумвания ”, се споделя още в отчета.
Добрата вест е, че към този момент не малко български учебни заведения осъзнават това. Учители от разнообразни краища на страната работят по новаторски практики, интегрират познания и умения от няколко предмета, употребяват проектно-базираното образование в часовете си и демонстрират на учениците връзката сред образователното наличие и света, в който живеем. Така те подтикват децата и младежите да разсъждават, да споделят мислите си, да се аргументират, да задават въпроси, да виждат “голямата картина ”. Това се случва в общоприетите образователни часове във всевъзможни по тип учебни заведения в дребни и огромни обитаеми места и демонстрира, че смяната в метода на преподаване е допустима, стига учителите да имат предпочитание да вложат спомагателни старания в нея. (Примери за учебни заведения, които интензивно развиват креативното мислене на учениците си можете да намерите в края на текста.)
Защо креативното мислене е значимо
ОИСР разказва креативното мислене като подготвеност за присъединяване в генерирането, оценяването и усъвършенстването на истински и разнородни хрумвания.
Данните от PISA дават информация за това до каква степен добре страните приготвят учениците да мислят ексцентрично в разнообразни контексти.
“В XXI век е от решаващо значение учениците да бъдат новаторски, предприемчиви и да употребяват целеустремено критическото и креативното мислене ”, написа в отчета на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Експертите цитират разбора “Бъдещето на работните места 2023 ” на Световния стопански конгрес, съгласно който креативното мислене е класирано като второто най-важно умеене за чиновниците, незабавно след аналитичното мислене. От една страна цифровизацията и изкуственият разсъдък вършат умения като креативното мислене още по-ключови за актуалния и бъдещия свят. От друга креативното мислене подтиква както развиването на когнитивни умения и умения за учене в учениците, по този начин и прочувственото развиване, устойчивостта и благополучието на децата и младежите.
Решението: промени в политиките и ежедневните учебни практики
Експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз оферират и съответни решения, които страните могат да разработят, с цел да покачат уменията по креативно мислене на учениците си.
“Учителите, основателите на образователни стратегии и оценителите би трябвало да имат споделено схващане за това какво е креативно мислене, по какъв начин учениците могат да развиват умения за креативно мислене и по какъв начин може да се мери техният прогрес. Преосмислянето на образователните стратегии и образователния развой предвид на тези цели може да улесни развиването на преподаване и учене, които поддържат креативното мислене ” предлагат от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Изследването PISA е потвърдило, че страните с високи достижения в региона на креативното мислене постоянно ползват най-малко два от следните подходa:
включване на креативното мислене в образователната стратегия, категорично и с ясни насоки;
подкрепяне на учителите да разпознават, развиват и правят оценка креативното мислене;
основаване на благоприятни условия в образователната стратегия да се включи креативна и/или интердисциплинарна работа;
поощряване на отчетността посредством мониторинг и оценка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ