Браво! На челно място сме в ЕС по загуби на вода - над 60%
Страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуба на вода - над 60%, като в някои райони губим повече вода, в сравнение с използваме, а големите вреди се заплащат напълно от сметките и налозите на елементарните хора.
Това показаха специалистите по води проф. Емил Гачев - началник на секция " Води " в Института за проучване на климата, атмосферата и водите - Българска академия на науките, и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), по време на пресконференция в Българска телеграфна агенция на тематика: " България пресъхва: Изтича освен водата, а и времето за деяние ", проведена от платформата Климатека.
Според специалистите най-спешната стъпка за преодоляване на водната рецесия в България е
прекъсването на течовете по водопреносната система,
които сега са в големи размери. Ако се поправят 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Двамата подчертаха, че ръководството на водите у нас е извънредно нерационално и това също би трябвало да се промени колкото може по-скоро.
Гачев и Сандов акцентираха, че е мит, че България е богата на водни запаси. Това не е по този начин, тъй като 85% от пресноводния запас се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови потребности, а и оттокът ѝ не принадлежи единствено на България. Така за облекчаване на главните потребности (в т. ч. питейни) можем да разчитаме единствено на тези 16 милиарда М3., които се образуват върху територията на страната вследствие на салдото сред превалявания и изпарение.
Към 14 юли язовирите в страната са цялостни приблизително на 61% от потребния им размер,
като най-сериозен недостиг демонстрират водохранилищата в Северозападна България с едвам 20-25% от потребния размер. В най-хубаво положение са язовирите, ситуирани в планинските региони на Югозападна и Южна България.
От 2022 година насам се следи последователно понижаване на размерите на язовирите. През 2024 и 2025 година множеството язовири са с ниски равнища, като размерът на оттока за 2024 година е много по-нисък от междинния за последните 20 години.
Експертите обясниха, че част от казуса с водата се дължи на сериозното повишаване на температурите за последните 30 години в България - към 0,5-0,8 °C на междинна база. Заради засиленото изпарение, по-високите температури способстват понижаване на водните ресурси, даже при непроменени превалявания. Макар Арктика да е надалеч от нас, с топенето на ледниците там, се трансформира атмосферната циркулация в цяла Европа - носещите влага циклони се изтеглят на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, даже през зимата.
Съответно се трансформира и разпределението на преваляванията - понастоящем пролетта и есента имат максимален капацитет да са дъждовни,
с по-големи суми през април и май, само че през лятото количествата внезапно понижават. В последните години нарастват преваляванията през септември, само че това е най-вече вследствие на стихии и проливни превалявания по циклони, зараждащи върху аномално топлите води на Средиземно и Черно море в края на лятото и началото на есента.
Затоплената атмосфера задържа повече влага и сила, което води до увеличаване на метеорологичните процеси. Съответно общото количество на преваляванията не е спаднало толкоз, само че се трансформира разпределението им - валежите се концентрират в няколко мощни извалявания, разграничени от продължителни сухи интервали. Всички тези климатични феномени са неподходящи за положителното систематизиране на водните запаси.
Проблемите се демонстрират по цялата верига на водоснабдяването.
На редица места загубите на вода надвишават 50%, като най-големи са загубите в Пернишка област - над 80%, и в Шумен, Сливен, а най-малки - в област София град
(Софийска вода) - 36%. С всичко това, България се подрежда на челно място в Европейски Съюз по загуби на вода, регистрирани сред водохранилищата и потребителите.
Друг значителен проблем е, че половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предопределени за питейно-битови потребности и излага на здравни опасности ползвателите.
Половината от водоизточниците се употребяват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК сдруженията дават данни. На лице е съществено нарушаване на настоящото законодателство в региона на водите. Но в случай че се приложи законът, поради липса на разрешителни половината от селищата би следвало да останат без вода, разяснява Борислав Сандов.
Това показаха специалистите по води проф. Емил Гачев - началник на секция " Води " в Института за проучване на климата, атмосферата и водите - Българска академия на науките, и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), по време на пресконференция в Българска телеграфна агенция на тематика: " България пресъхва: Изтича освен водата, а и времето за деяние ", проведена от платформата Климатека.
Според специалистите най-спешната стъпка за преодоляване на водната рецесия в България е
прекъсването на течовете по водопреносната система,
които сега са в големи размери. Ако се поправят 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Двамата подчертаха, че ръководството на водите у нас е извънредно нерационално и това също би трябвало да се промени колкото може по-скоро.
Гачев и Сандов акцентираха, че е мит, че България е богата на водни запаси. Това не е по този начин, тъй като 85% от пресноводния запас се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови потребности, а и оттокът ѝ не принадлежи единствено на България. Така за облекчаване на главните потребности (в т. ч. питейни) можем да разчитаме единствено на тези 16 милиарда М3., които се образуват върху територията на страната вследствие на салдото сред превалявания и изпарение.
Към 14 юли язовирите в страната са цялостни приблизително на 61% от потребния им размер,
като най-сериозен недостиг демонстрират водохранилищата в Северозападна България с едвам 20-25% от потребния размер. В най-хубаво положение са язовирите, ситуирани в планинските региони на Югозападна и Южна България.
От 2022 година насам се следи последователно понижаване на размерите на язовирите. През 2024 и 2025 година множеството язовири са с ниски равнища, като размерът на оттока за 2024 година е много по-нисък от междинния за последните 20 години.
Експертите обясниха, че част от казуса с водата се дължи на сериозното повишаване на температурите за последните 30 години в България - към 0,5-0,8 °C на междинна база. Заради засиленото изпарение, по-високите температури способстват понижаване на водните ресурси, даже при непроменени превалявания. Макар Арктика да е надалеч от нас, с топенето на ледниците там, се трансформира атмосферната циркулация в цяла Европа - носещите влага циклони се изтеглят на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, даже през зимата.
Съответно се трансформира и разпределението на преваляванията - понастоящем пролетта и есента имат максимален капацитет да са дъждовни,
с по-големи суми през април и май, само че през лятото количествата внезапно понижават. В последните години нарастват преваляванията през септември, само че това е най-вече вследствие на стихии и проливни превалявания по циклони, зараждащи върху аномално топлите води на Средиземно и Черно море в края на лятото и началото на есента.
Затоплената атмосфера задържа повече влага и сила, което води до увеличаване на метеорологичните процеси. Съответно общото количество на преваляванията не е спаднало толкоз, само че се трансформира разпределението им - валежите се концентрират в няколко мощни извалявания, разграничени от продължителни сухи интервали. Всички тези климатични феномени са неподходящи за положителното систематизиране на водните запаси.
Проблемите се демонстрират по цялата верига на водоснабдяването.
На редица места загубите на вода надвишават 50%, като най-големи са загубите в Пернишка област - над 80%, и в Шумен, Сливен, а най-малки - в област София град
(Софийска вода) - 36%. С всичко това, България се подрежда на челно място в Европейски Съюз по загуби на вода, регистрирани сред водохранилищата и потребителите.
Друг значителен проблем е, че половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предопределени за питейно-битови потребности и излага на здравни опасности ползвателите.
Половината от водоизточниците се употребяват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК сдруженията дават данни. На лице е съществено нарушаване на настоящото законодателство в региона на водите. Но в случай че се приложи законът, поради липса на разрешителни половината от селищата би следвало да останат без вода, разяснява Борислав Сандов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ