Страна на Балканите се готви за въвеждането на дигитални пари. Еди

Страна на Балканите се готви за въвеждането на цифрови пари. 

Еди Рама желае да трансформира Албания в първата страна в света без пари в брой до 2030 година, в името на битката против неофициалната стопанска система.

Но дали това е популистка волност, която води до нови опасности, или действителна потребност на пазара?

Наскоро избран отново за четвърти мандат, министър председателят Еди Рама показа през август амбициозния си план по време на среща, озаглавена „ Албания 2030 – визия за европейска интеграция “, учредена на прогнозата, че „ до края на десетилетието Албания ще бъде общество без налични пари, което значи, че всички финансови транзакции ще бъдат напълно цифрови “, написа БГНЕС.

Според министър-председателя нужните принадлежности към този момент са налице и за постигането на тази цел е належащо единствено по-добро образование и строго ръководство на прехода.

Еди Рама вижда в това опция за модернизиране на стопанската система и унищожаване на административната тежест и практиките от минали столетия.

Въпреки това, цялостната цифровизация на паричната система без защитни ограничения не е безпроблемна.

Преходът към електронна валута може да докара до налагане на монопол в ущърб на жителите и главните стопански свободи, предизвестява да вземем за пример журналистът Гьорг Еребара от Balkan Investigative Reporting Network (BIRN), съгласно който електронната валута би трябвало да остане опция, а не обвързване.

Всъщност, при липса на самостоятелна регулация и здравословна конкуренция, финансовите институции биха могли да наложат несъразмерни такси, неподходящи обменни курсове или даже дискриминационни практики по отношение на клиентите.

Свобода на жителите

Премахването на парите в брой би могло да трансформира тези злоупотреби в „ частни налози “, което би засилило обществените неравенства и лимитирало свободата на жителите да избират методите си на заплащане.

Този риск е още по-голям, защото регулаторните органи в Албания постоянно са упреквани в безучастие по отношение на антиконкурентното държание на банките.

Преди 35 години Албания излезе от властнически режим без съвременна банкова система и финансова инфраструктура.

Преходът беше муден: първите банкомати бяха конфигурирани едвам през 2004 година

Днес страната е изправена пред ново огромно предизвикателство: да навлезе в цифровата епоха, без да повтаря грешките от предишното.

В страна, в която дълго време преобладаваше заплащането в брой, близо 95 % от транзакциите, изключително в дребния бизнес и ежедневните услуги, към момента се правят в брой.

Тази обстановка се смята от Асоциацията на банките за спънка за формализирането на стопанската система, конкурентоспособността и устойчивото развиване.

Близо 4,4 милиарда евро циркулират отвън банковата система, което е исторически връх за Албания.

Укриване на налози

Според Асоциацията на банките, това всеобщо потребление на пари в брой предизвиква укриването на налози и компрометира напъните за икономическа рационализация.

Организацията приканва за въвеждане на легален таван за заплащанията в брой, осъществявани от жителите, както и за наложително приемане на заплащания с карта в предприятията.

„ Парите в брой са камшик за стопанската система: те пречат на ясната визия за нейното действие, подхранват неофициалната стопанска система, укриването на налози и нарушават конкуренцията. Необходимо е незабавно да се ограничи потреблението им доколкото е допустимо “, смята Спиро Брумбули, общоприет секретар на Асоциацията на албанските банки.

Според него „ цифровите заплащания не са единствено въпрос на улеснение, а са и инструмент за бистрота и средство за по-добро установяване на нашата икономическа и обществена роля “.

Въпреки прочут прогрес, трудностите остават обилни, изключително за дребните предприятия, които не престават да работят съвсем напълно с пари в брой.

За разлика от някои прилежащи страни като Гърция или Северна Македония, където лимитът за заплащания в брой е закрепен на 500 евро, Албания към момента не е въвела наложителен таван за физическите лица.

„ При нас единствено заплащанията на огромните предприятия са лимитирани. Въпреки това, последните към този момент са длъжни да оферират опция на заплащанията в брой “, прецизира Спиро Брумбули.

Той напомня също, че влизането в действие през октомври на SEPA, единната зона за заплащания в евро, както и появяването на незабавните заплащания, бележат забележителен прогрес.

Но с цел да успеем в този преход, „ имаме потребност от акции за осведомление, по-добър достъп до интернет и на първо място ясна политическа воля. Ако всеки направи своя принос, бихме могли да понижим каузи на кеш заплащанията от 90% на 60%, което би представлявало радикална смяна в манталитета “.

Тенденция към цифровизация

Тази наклонност към цифровизация се удостоверява от Гент Сейко, шеф на Банката на Албания, който акцентира забележителното нарастване на електронните заплащания през последното десетилетие: те са се нараснали от 2 на 21 заплащания на глава от популацията през последното десетилетие с помощта на намаляването на разноските, по-доброто адаптиране на продуктите и по-широкия достъп до платежни услуги.

Основният въпрос остава: желаеме ли в действителност осъвременена стопанска система или просто затворен пазар, обслужващ банковите ползи?

Арбен Малай, някогашен министър на финансите и финансов специалист, смята, че упоритостта на премиера Еди Рама за стопанска система без пари в брой е по-скоро популизъм, в сравнение с реалистична тактика.

„ Високият % на неофициалната стопанска система, изключително в селскостопанския бранш, който съставлява забележителна част от Брутният вътрешен продукт, е доста по-висок в сравнение с в която и да е друга страна в района. Голяма част от популацията живее в селските региони. Освен това по-голямата част от парите, изпращани от емигрантите, милиарди долари годишно, се изпращат отвън формалните платежни канали. Основните търговски сътрудници на Албания – Турция, Гърция и Италия – също имат високи равнища на неформалност “, обобщава Арбен Малай.

Без ясни и измерими цели преходът към цифрова стопанска система рискува да остане една неразбираема и сложна за осъществяване упоритост. Както акцентира Арбен Малай, всяка сериозна стъпка би трябвало да се основава на непоколебим разбор, в който да вземат участие способените институции, икономическите субекти и университетските среди.

В подтекст, в който обществените, просветителните и институционалните условия към момента са нестабилни, би било илюзорно да се чакат бързи и трайни резултати, без авансово да се укрепят тези фундаменти.

Гьорг Еребара, анализатор в BIRN, акцентира, че следствията засягат освен жителите, само че и стопанската система като цяло.

Печалби за сметка на доверие

Използването на грабителски практики в бизнеса генерира облаги за сметка на доверието.

Той обаче натъртва на един основен миг: в случай че страната, по искане на банките или по волята на министър-председателя, наложи на жителите задължението да употребяват банкови услуги, без да предложи годна опция, тези грабителски практики рискуват да се трансфорат в частни налози.

В този подтекст една намеса, целяща да ограничи да вземем за пример правото на предприятията да употребяват пари в брой като по-икономична опция на електронните пари, предлагани от банките — без значение дали това е инструмент за битка с неофициалната стопанска система и други сходни практики — би могла да сътвори нездравословни монополи.

Тези монополи биха се добавили към многото други, чиито албанци към този момент страдат, с дълготрайни отрицателни последствия за цялата стопанска система.