Стражът на Левски Крумовград, Благой Макенджиев, даде ексклузивно интервю за

Стражът на Левски Крумовград, Благой Макенджиев, даде извънредно изявление за уеб страницата. Вратарят кара първи сезон при полупрофесионалистите и призна, че е имало някои особености, с които е трябвало да привиква. Въпреки това той не съжалява за направения избор.

Макенджиев показа учудването си, че някои по-нискоразредни тимове в елита и Втора лига залагат на непознати вратари, откакто има задоволително класни родни вратари на пазара. Той подчертава, че генерално толерансът към българските състезатели е по-малък, в сравнение с към чужденците, което за него е порочна процедура.

Здравей, Благо! Завърши първия полусезон в Трета Лига. Какви са ти усещанията от равнището и удовлетворен ли си от представянето си?

Приятно сюрпризиран съм от равнището, имах много по-ниски упования. Има много тимове с не неприятни играчи, играли в елита, тъй че против тях не беше елементарно да се надигнем. Мисля, че ние се представихме сносно, изключително предвид на цялостното равнище на Югоизточната Трета Лига.

Левски Крумовград приключи на върха след 17 срещи. Това ли е точно задачата – да останете на върха и до последния ден на акцията?

Естествено. Това е персоналната ни цел на играчи и треньорския щаб, защото нямаме сходна авансово заложена цел от управлението. Мисля, че имаме равнището и опциите, с цел да задържим първото място и да се изкачим до професионалния футбол още през този сезон.

Ти си измежду опитните фигури в състава, които дърпат младоците напред. Допитват ли се те до вас за препоръки и покачва ли се отговорността ви към тях?

Разбира се, отговорността постоянно я има. Аз не разделям играчите на млади и остарели, а на можещи и не можещи. Както опитните носим отговорност, по този начин и по-младите би трябвало да се научат на нещо сходно. Естествено, ние имаме малко повече опит и се стараем да им оказваме помощ и да ги насочваме, доколкото можем. Ние сме един тим и желаеме да се развиваме дружно, като им помогнем и на тяхното развиване.

Това е първият ти полусезон измежду дилетантите. Имаше ли лек културен потрес за теб?

Имаше дребен потрес и то не толкоз във връзка с равнището на групата, а по-скоро във връзка с играчите. Това ме затрудни, защото не познавах състезателите и техните качества по този метод. Не знаех какво да чакам от тях в дадени моменти. Може би това беше най-странната част.

Кое е най-трудното, с което трябваше да свикнеш в Трета Лига?

Именно това, което загатнах и доскоро – беше ми мъчно да се срещна със противниците, само че последователно привикнах с тази действителност. На момента съществуваше и казусът с неприятните терени, които пречеха на всички играчи да си покажат същинските качества.

Какво те тласна да приемеш офертата на Левски Крумовград?

Амбициите на клуба и на хората, които са се заели с него. Накараха ме да допускам и на този стадий не считам, че съм направил неточност. Вече не съм първа младост, тъй че взех решение да опитвам.

Би ли обмислил завръщане в efbet Лига, при подобаваща оферта?

Не, за момента не съм мислил по тази тематика. Не съм и имал мотиви да мисля, защото никой не ме е търсил с някакво предложение. Ще се опитам да оказа помощ оптимално на Левски Крумовград, с каквото мога. Докато мога и до момента в който ме желаят, ще се разпределям, по-късно ще забележим.

През този сезон в елита се завърна отборът, от който стартира футболният ти път – Пирин. С какви страсти следиш представянето на „ орлетата “?

Радващо е освен за мен, само че и за българския футбол. За мен този клуб постоянно би трябвало да е в елитния футбол. Не беше по никакъв начин добра обстановката към банкрутите на клуба. Помним, че този тим постоянно е произвеждал доста положителни играчи, тъй че е радващо, че са назад в елита. Остава само леко да попроменят политиката си, с цел да се върне оня Пирин, който познаваме.

По едно време през сезона там имаше сериозна вратарска рецесия. Получавал ли си предложения от Благоевград?

Не знам персонално аз да е имало оферта, никой не ме е търсил. Не бих споделил, че е имало сериозна вратарска рецесия, защото това са млади вратари и не мисля, че е необичайно да позволен някоя друга неточност. Не мисля, че и чужденецът, който е там в този момент, се оправя по-добре, само че това е много дълга тематика.

Има ли аргумент да се търсят непознати вратари, откакто цялостното равнище на родните вратари е положително?

Мисля, че няма никакъв аргумент. С оглед на цялостното равнище на родния футбол не виждам с какво непознатите вратари превъзхождат нашите. Освен образци като Вуцов и Наумов има и още много имена на вратари у нас, които се оправят на доста положително равнище и в елита, и във Втора Лига. Особено не разбирам сходен феномен отвън грандовете като Левски, ЦСКА и Лудогорец, където задачите са напълно други.

За по-малките тимове обаче наподобява нелогично да не се залага освен на български вратари, само че и на млади родни играчи като цяло. Толерансът към родните фрагменти е надалеч по-малък спрямо този към чужденците, което не е вярно и не е в интерес на българския футбол.

Добра стъпка в това отношение ли е въвеждането на дублиращи тимове?

Абсолютно, това е наложително. Всеки отбор би трябвало да има дублиращ тим, като в тази ситуация на Лудогорец, да вземем за пример, даже може да се приказва за втори и за трети отбор. Така младите футболисти може да се покажат и да натрупат минути. В противоположен случай те биха били принудени да преотстъпват играчите в други клубове, което не постоянно носи най-благоприятен резултат. Често задачите на дадения клуб, в който играчът е преотстъпен, не дават отговор на потребностите на младите състезатели. Родните им отбори не наблюдават състезателите деликатно и това не е от изгода за нито една от страните.

Борбата за купата и този сезон наподобява, може би, ще бъде неравностойна. Има ли късмет ЦСКА да догони Лудогорец?

Шансове постоянно има, до момента в който математически и теоретично е допустимо. Всички отбори имат върхове и спадове. Сега ЦСКА е в по-труден интервал, само че за сметка на това в първите месеци на акцията те играеха мощно. Може би сгъстеният цикъл им повлия.

Сега идва трансферният прозорец, тъй че може да съумеят да прибавят класа и да се приближат до Лудогорец. Виждаме, че разградчани имат два тима, които общо взето са еднообразно мощни и когато вършат кадрови промени това не се усеща в българското състезание. В Европа, може би, се усеща, само че у нас няма особена амплитуда. Те остават главен кандидат и любимец за купата и за това няма две отзиви по въпроса.

Как оценяваш годината за националния ни тим и би ли имал аспирации преди края на кариерата си още веднъж да получиш повиквателна?

Лично за мен вратарите се показаха на най-високо равнище през тази година в националния тим. Това е персонално мое мнение и не е единствено, тъй като съм вратар. Реалистично всеки един, който застана на вратата, се показа доста добре.

Относно мен и възможна повиквателно мога да кажа единствено, че това е Божа работа. Виждали сме какво ли не във футбола, тъй че единствено времето ще покаже. За мен е значимо да съм здрав, да оказвам помощ на тима си, а оттова насетне времето ще покаже какво ще се случи.

И за край, Благо – какво си пожелаваш през идната 2022-а година в персонален и професионален проект?

Винаги си поисквам здраве за мен и моето семейство и околните ми. Другото се реализира, само че за тази цели би трябвало да сме здрави.