Страховитите градски легенди се предават от уста на уста. Тийнейджъри

Страховитите градски митове се предават от уста на уста. Тийнейджъри се забавляват като си описват злокобните истории и се плашат взаимно до гибел. Реални ли са мрачните случки или всичко е плод на нечия развинтена фикция, написа vesti.bg. 

Ето я истината в три от известните мистериозни истории:

Легендата за Кървавата Мери

Според легендата Кървавата Мери е дух, който може да бъде свикан посредством специфичен обред. Церемонията стартира с палене на свещи. След това се гаси осветлението и призоваващият застава пред огледало. Там той стартира безшумно да шепне неведнъж името на Кървавата Мери, до момента в който се взира в отражението си.

The real story of the Bloody Mary Legend
— mortal (@Basic58447948)
Веднъж свикан, духът може да направи безобидни неща, само че също по този начин може да убие, гласи градската легенда за духа в огледалото.

Каква е истината?

Кървавата Мери е действителна историческа персона. Това е Мария I Тюдор, кралица на Англия и Испания. Тя е щерка на крал Хенри VIII от първия му брак с Катерина Арагонска. Родена е през 1516 година.

Тя е извънредно мъдро дете. Още на 4 години забавлява френска делегация в двореца, свирейки на клавесин. Голяма част от ранното ѝ обучение идва от майка ѝ, която се съветва с испанския хуманист Хуан Луис Вивес и му разпорежда да напише етюд за образованието на девойките. До деветгодишна възраст Мери може да чете и написа на латински, учи френски, гръцки, испански, музика, танци. Хенри обожавал щерка си, само че копнеел за мъжки правоприемник. Затова той се развежда със законната си брачна половинка и се дами за Ан Болейн, а бракът му с Катрин е разгласен за противозаконен. Мери е лишена от купа и вместо принцеса е наричана Лейди Мери.

Престолонаследник на трона става първородната щерка на Ан Болейн и Хенри VIII - Елизабет.  Тя също е лишена от купа, откакто майка ѝ е обезглавена, а кралят се дами за трети път. Едва през 1544 година купите и на двете полусестри са върнати със специфичен закон за наследството. Хенри VIII сбъдва фантазията си и му се ражда наследник от брака му с  Джейн Сиймор. Кръщават го Едуард. Джейн издъхва малко след раждането. Едва 9-годишен, Едуард се възкачва на престола. Но го сполетява смъртоносна болест и тогава кралица става Мери.

Още от тийнейджърска възраст тя страда от аномалии в менструалния цикъл и постоянно изпада в депресии. Меланхолията и тревожните мисли са непрекъснат сателит на Мери. Това ще окаже въздействие на целия живот на бъдещата кралица.

На 37-годишна възраст Мери се дами за Филип Испански, който е с 10 година по-млад от нея. Тя е влюбена, само че брачният партньор ѝ не ѝ отвръща със същите усеща. Въпреки това, той извършва своите отговорности. Така единствено след 2 месеца кралските лекари оповестяват, че Мери е бременна. По това време медицината не е била толкоз развита и нямало метод да се установи сигурно бременност. Разчитало се на признаци като отичане на корема, гърдите, гадене и други Два месеца преди щастливото събитие Мери е настанена в комфортна стая. Съобщено било, че това се прави с цел да ѝ се обезпечи комфорт, само че още тогава потеглят клюки, че кралицата страда от медицинския феномен подправена бременност (гестационната трофобластна болест е извънредно рядко положение, което се развива от анормална бременност. При това заболяване множеството дами считат, че са бременни и имат позитивен тест за бременност).

Идва предстоящият ден на термина - 9 май, само че бебе по този начин и не се появявало. Лекарите на Мери решили, че може би са сбъркали с изчисленията и отсрочват раждането с месец. Какво се е случило, никой не знае сигурно. Смята се, че или детето е било мъртво родено, или Мери е имала голям израстък в корема. В края на август тя напуща стаята си унищожена. Мери е уверена, че сполетялото я е наказване от Господ.

Сдобива се с прякора Кървавата Мери след решението „ да наложи същинската вяра ”. Така малко преди Коледа през 1554 година тя взема решение да екзекутира 240 мъже и 60 дами. Осъдените на гибел са упрекнати в протестантство и изгорени на клада.

Обяснението на феномена

Обяснението на психолозите за феномена с призоваването на Кървавата Мери е доста елементарен. Според тях всеки човек, в случай че се взира в огледалото задоволително дълго време, може да види по какъв начин някой различен го гледа в отговор. Така че легендата за Кървавата Мери евентуално не се е появила от нищото.

Италианският психолог Джовани Капуто назовава това събитие „ илюзията на извънземното лице ”. Според него, в случай че човек се взира дълго и настойчиво в отражението си в огледалото, зрителното му поле ще стартира да се изкривява, а очертанията и границите ще се замъглят. Лицето към този момент няма да наподобява по същия метод, както при започване на опита. Илюзията се появява и когато човек гледа облици и силуети на неодушевени предмети.

Легендата за „ Алиса убива “

Япония е неповторима страна с доста характерна просвета и обичаи. В Страната на изгряващото слънце се има вяра в призраци и дяволи от антични времена. Не е изненада, че легендите в Япония са безчет. Някои са толкоз злокобни, че могат да накарат даже най-големите смелчаци да почувстват тръпки по гърба от боязън.

Една относително млада градска легенда е „ Алиса убива ”. Тя стартира да се популяризира сред 1999 и 2005 година. Според легендата в Япония по това време е имало редица брутални убийства. Телата на жертвите са осакатени, крайниците им са откъснати, а отличителната линия на всички убийства е, че до всеки мъртвец е изписано името „ Алиса ” с кръвта на жертвата. На всяко място на престъпление полицията открива по една карта за игра.

Според легендата, първата жертва е открита в гората, а елементи от тялото ѝ са нанизани на клоните на разнообразни дървета. На втората жертва са откъснати гласните струни. Третата убита е тийнейджърка, получила тежко изгаряне на кожата, разрязана уста, изтръгнати очи и пришита корона към главата. Последните жертви на мистериозния палач са две дребни близначета. На тях е сложена смъртоносна инжекция, до момента в който спят.

Твърди се, че за бруталните закононарушения полицията е арестувала мъж през 2005 година. У него е намерено якето на една от жертвите. Това била единствената улика против него. След като други доказателства не са открити, а мъжът твърдял, че якето му е харизано, той е освободен и скита по улиците, подготвен да убие още веднъж.

Реалността е доста по-различна

Всъщност в Япония в никакъв случай не е имало такива убийства. По времето на появяването на легендата в Испания работи фанатик, който е наименуван Картоубиецът. През 2003 година цялата полиция в Мадрид е вдигната на крайник, с цел да залови незнаен сериен палач, който ликвидира шестима души и ранява трима сред 4 януари и 18 март.

При всяко едно от закононарушенията убиецът оставя по една карта за игра върху тялото на жертвата. Въпреки усърдното следствие, полицията не открива връзка сред убитите хора или претекст за закононарушението. За управляващите е ясно единствено, че си имат работа с умопобъркан, който сортира жертвите си на инцидентен принцип.

Вероятно серийният убиец в никакъв случай нямало да бъде хванат, в случай че не бил отишъл самичък в полицията да направи признания. За убийствата е задържан и упрекнат Алфредо Галан Сотило.

42 years ago today, Alfredo Galán was born in Spain. He would later be dubbed “The Playing Card Killer, ” after a three month killing spree in which he murdered 6 people.

He was named “The Playing Card Killer ” by the media because he usually left a card beside his victims body.
— AlwaysTimeForTrueCrime: A Podcast (@ATFTCPodcast)
Той е роден на 5 април 1978 година в Пуртолано, провинция Суидад Реал Кастилия-Ла Манча, Испания. Въпреки че става президент на класа, той е запомнен от съучениците си като неосезаем и интровертен. През септември 1998 година Галан се причислява към испанската войска и става ефрейтор в 31-ви машинален полк „ Астурия ” в Мадрид и взе участие в филантропични задачи в Босна. Върнат е вкъщи, с цел да помогне при почистването на петролния разлив „ Престиж ” (Екологичната злополука става през 2002 година край крайбрежията на Галисия. Тогава потъва 26-годишен петролен танкер MV Prestige, пренасящ 77 000 тона мазут. Резервоарът се пука по време на буря).

След като краде кола, претърпява случай и е изпратен във военна болница в Мадрид. Там е диагностициран с невроза и безпокойствие, както и алкохолизъм. През март 2003 година Алфред Галан стартира работа като охранител на летище Мадрид-Барахас. На 24 януари 2003 година Галан прострелва Хуан Франсицко Ледесма на 50 година в главата пред очите на 2-годишния му наследник. На 5 февруари тялото на 28-годишния чистач на летището „ Хуан Карлос ” Мартин Естасио е открито с патрон в главата, а наоколо е оставена карта за игра асо купа. На 7 март 2003 година 27-годишния Сантяго Едуардо Салас е прострелян в лицето, само че оцелява. Приятелят му, Анахид Кастило Руперти на 29 години съумява да избяга незасегнат. На мястото са изпуснати три карти за игра.

Галан признава, че първичното му желание не е било да има собствен личен автограф на убийствата, оставяйки карти за игра. Това станало несъзнателно. Той взема решение да продължи тази злокобна игра, откакто медиите в Испания го трансформират в сензация. Наричат го Картоубиецът.

След като самичък се предава в полицейския сектор на 3 юли 2003 година, Галан признава, че точно той е Картоубиецът. Разказва, че при някои от убийствата е пожелавал на жертвите си положително утро, след което им е нареждал да коленичат, преди да ги простреля. Признава, че револверът, с който са осъществени закононарушенията, е незаконно импортиран в Испания, укрит в тв приемник.

По време на делото против него той на няколко пъти трансформира показанията си и твърди, че нацистите са го предиздвикали да извърши закононарушенията. Въпреки това, той е наказан на 142 години затвор.

Легендата за извънземната кръв

Друга обичана на младежите страшна история е за токсичната извънземна кръв. Легендата гласи, че болна жена е откарана в болница и когато медицинските сестри ѝ взимат кръвна проба, тя се оказва толкоз отровна, че всички в близост се разболяват. Осъзнавайки, че имат работа с извънземна форма на живот, сестрите избягали от смут.

Истинската история на „ Токсичната дама ” Глория Рамирез

Истинската история зад тази легенда се разиграва на 19 февруари 1994 година По това време 34-годишната Глория Рамирез страда от извънредно тежка форма на рак на шийката на матката. Приета е в незабавното поделение на Ривърсайд, Калифорния с респираторен и сърдечен дистрес. Близо 15 минути, откакто идва в болничното заведение, Глория изпада в цялостен сърдечен арест. Медицинска сестра на име Сюзън Кейн взима кръвна проба, част от рутината на оповестения „ код синьо ”. Докато прави операцията, Кейн усеща доста неприятна миризма. Зловонието е усетено и от доктор Горчински, който също бил на промяна. Лекарят поел надълбоко мирис и примрял. Това се случило и с още четиримата парамедици, които се намирали наоколо край Глория в колата за спешна помощ.

Спешното поделение е неотложно евакуирано и запечатано. Предположенията били, че има токсично замърсяване. Извикан е Окръжният екип за обеззаразяване, с цел да бъде дезинфекцирано отделението. Случаят е разказан като всеобща нервност, само че един от засегнатите от миризмата прекарва две седмици в интензивното поделение с диагноза хепатит, панкреатид и некроза (смърт на кафези и тъкани в жив организъм под влияние на патогенни фактори).

Самата Глория издъхва 40 минути, откакто е призната в болничното заведение. Нейната аутопсия е осъществена от хора в защитни костюми.

Разгаданата тайнственост

След гибелта на Глория Рамирез стартират огромни и задълбочени проучвания. Загадката разгадава специалист към Националната лаборатория „ Лорънс Ливърмор ”. Там е открито, че Глория е приемала лекарство за ставни болки. В тялото ѝ е намерено съединението диметил сулфон. Заради химична реакция, смяна в околната температура и редица удобни условия, детайлът се трансформира в смъртоносното съединяване диметилфусфат. Отравянето с него дава отговор на всички признаци, разказани от хората, които са били наоколо до кръвта на Глория Рамирез.

Оказва се, че зад всяка от трите истории с паранормални и мистериозни феномени има капка истина, която е украсена до чудовищни размери. Сами избираме в какво да имаме вяра. Или както се споделя в един известен сериал - „ Истината е някъде там ”.