Страховити срещи с истински Гаргойли
Страховити срещи с същински Гаргойли … Гаргойли нормално се назовават каменни статуи под формата на причудливи фантастични животни, които са били инсталирани на покривите на средновековни здания в Европа. Смята се, че терминът “Гаргойл ” идва от легенда от VII век сл. Хр., която споделя за известно страшилище, наречено “La Gargoyle “, което тероризира хората, живеещи на брега на Сена, и което е убито от Свети Роман – архиепископ на Руан.
В легендата се споделя, че след гибелта на ужасния звяр, главата му била инсталирана на покрива на църквата, с цел да държи други чудовища на разстояние, и отсам произлиза традицията да се основават фигури на гротескни демони от камък, които да служат като бранители или пазители на значими места.
Образът бързо се трансформира в същински архитектурен феномен и каменни Гаргойли се появяват на всички места върху църкви, катедрали и други места, за отбрана от демони и зли духове. Най-известните Гаргойли се намират на върха на известната катедрала Нотр Дам в Париж. В продължение на доста епохи след легендата за Гаргойлите хората не престават да описват истории за срещи с такива същества. Описват ги като прегърбени, грозни и с огромни ципести крила на гърбовете. Трудно е да се каже кого или какво тъкмо са срещнали, защото описанията не дават отговор на класическите характерности на призраците, Йети, Чупакабра или Мотман. В наше време могат да се намерят истории за срещи с такива същества. Един подобен роман е оповестен на уеб страницата на откривателя Лон Стриклер. Инцидентът се случва през 2004 година в Блуфийлд, Западна Вирджиния, Съединени американски щати. По това време очевидецът е бил дете. В този ден той играел в двора до огромен плет, разделящ къщата му от съседите. Свидетелят споделя: „ Седях там на ярката слънчева светлина, когато внезапно чух ромолене в оплитам. Огледах се и видях това, което мога да опиша единствено с две думи – същински Гаргойл! Погледна ме с черните си очи … Имаше жабешка кожа и лицето му беше като на жаба като се изключи зъбите и ушите, които в никакъв случай няма да не помни до края на живота си. Ушите му бяха огромни и извити на открито, в профил на главата, тъкмо както са на статуите на Гаргойлите. Тялото му беше като на булдог, а ципестите му крайници бяха обърнати във вътрешността, до момента в който се движеше. Щом ме видя, спря, отвори необятно уста и изсъска. Държеше устата си доста необятно отворена. Бях толкоз изплашен, че изцяло се сковах. Опитах се да извикам за помощ, само че нищо не се получи. След няколко секунди като че ли някой ми натисна бутона за паузата и аз избягах в дома си толкоз бързо, че даже не си припомням по какъв начин се случи. Бях в суматоха. Опитах се да опиша това на майка ми и тя ми донесе книга за животните. Помоли ме да й покажа какво е. Най-подобното животно в тази книга беше коалата, само че я избрах единствено тъй като Гаргойла имаше същите черни очи. Майка ми ми сподели, че тези животни живеят единствено в Австралия и най-вероятно съм видял някакво куче. Никога повече не сме говорили за това. ” Подобна страховита история е оповестена от свидетел почти по същото време в Редит. По това време той живеел в крайградски регион на Калифорния, а домът му бил заобиколен от овощни градини. Той разказва по какъв начин една вечер, към 22:00 часа, карал скейтборд, когато чул тон като пърпорене на криле. Очевидецът написа: „ Погледнах нагоре по посока на звука и зад покрива на съседа ми видях по какъв начин се размахват две огромни крила. След това започнаха да се сгъват, като че ли съществото преди малко е кацнало там. Установих, че крилата са дълги към 1,5 метра и забелязах, че светлината от къщата зад съществото блестеше през крилата, което значи, че бяха ципести, а не покрити с пера като на птиците. Изглежда, че създанието ме чу, до момента в който минавах, и замръзна, свивайки криле и вдигайки ги над кръглата си глава. То нямаше уши, нямаше рога или нещо, което да изпъква на главата му. Главата му беше просто кръгла. Не можех да видя повече от това, защото светлината падаше зад съществото, тъй че се виждаше единствено мрачен контур, само че кожата на крилете му беше кафява. Извадих телефона си и се пробвах да употребявам настройката на фенерчето, с цел да го видя по-добре, само че светлината не доближи задоволително надалеч. Тогава съществото постепенно стартира да се спуска над покрива, до момента в който не изчезна от погледа ми. Изтичах в дома си и си легнах, мислейки си какво, по дяволите, видях преди малко. Беше прекомерно огромно за прилеп. Виждал съм прилепи и всички те са дребни, а главите им нямат сходна форма. Не можеше да е птица, защото ясно си припомням, че крилата бяха ципести, без пера. Какво тъкмо видях? Демон? Извънземно? Мистериозен криптид? Кой знае? “
Четете още: Очевидци описват за ужасяващи срещи с върколаци Друга завладяваща история идва от свидетелката Рене Руде. Тя споделя, че се е случило през лятото, когато била на девет години. Една вечер, тя пътувала с майка си по селски път някъде в далечната част на Съединените щати, през регион, който тя разказва като „ посипан с езера и гори “, и тъкмо тогава видяла нещо доста сходно на Гаргойл. Рене споделя: „ Той седеше високо на полуизсъхнал дъб на брега на езерото. Луната беше цялостна, съвсем нямаше вятър. Имах задоволително време да прегледам това създание, да видя отражението му във водата под него и по-късно да го погледна още веднъж, с цел да се уверя в това, което видях. Зачудех се дали не е просто необичайно изкривена част от самото дърво, само че тогава проклетото нещо се раздвижи. Първоначално мислех, че ще се гмурне в езерото, само че по-късно разбрах, че просто си седи там. Докато минавахме около него, се завъртях на седалката, с цел да го виждам. Кълна се, че очите му светеха в алено, когато светлината от задните фарове го освети. Тогава видях, че крилата му са прибрани на гърба. Прецених, че е с размерите на огромно куче или дребна коза, макар, че не с такава форма. То седеше мощно прегърбено. Имаше ръце и крайници, сходни по форма на тези на маймуна или лемур, само че доста по-дебели и по-големи. Най-вероятно беше някакъв примат, само че бях озадачена, тъй като тялото му не изглеждаше пухкаво, а по-скоро жестоко и покрито с люспи като алигатор. Когато погледнах крилата, си помислих, че са като крила на прилеп. Разбира се, пробвах се да кажа на майка ми и брат ми, че съм видяла нещо, само че когато описах външния му тип, те се засмяха и отхвърлиха да се върнат там, с цел да потърсим създанието. “ През 2005 година, в уеб страницата Редит се появява роман на свидетел, който написа, че е виждал едно от тези същества в ранчо в Невада. Той твърди, че в една тъмна нощ излязъл на открито с фенерче и тогава видял нещо, което като че ли било излязло от призрачен сън. Очевидецът споделя: „ Почувствах ненадейно предпочитание да обърна главата си надясно. В лъча на фенерчето пред кокошарника на баба ми, на към 4-5 метра от мен, стоеше създание високо към 2 метра. То се обърна отчасти към и ме погледна през лявото си рамо. Имаше дълъг нос, огромни крила доникъде на прасеца, а кожата и крилата му изглеждаха кожени, сиво-кафяви или розови на цвят, не виждах косми или пера по тях. Освен това беше доста едва, с съвсем скелетен тип, с някакви костни издатини по раменете. Никога няма да не помни това. Уплаши ме до гибел! Впоследствие не забелязах мъртви животни в региона … ”
През 2011 година, в уеб страницата True Ghost Tales е оповестена история от жена на име Ашли, която споделя, че една вечер се разхождала с приятеля си в родния си град в Северна Калифорния, когато видели нещо необичайно. Било към 3 часа сутринта, нощта била спокойна, а улицата добре осветена. Изведнъж те чули пронизителен тон като пърпорене на криле, и когато вдигнали погледи, видели чудовищна фигура, която се приближавала към тях. Ашли споделя: “Създанието летеше ниско, тъй че го огледах добре. Размахът на крилете му беше с размерите на дребна кола, а то беше високо над два метра. Краката и главата бяха като на животно, само че тялото беше като на наедрял човек с необятни плещи. Размахването на крилата му изглеждаше жестоко и мощно, само че се движеше много грациозно. Това е единствената част от него, която бих нарекла „ грациозна “. Извиках на приятеля си: „ Боже мой, виж! “. Мисля, че беше дявол … След това той скочи под телефонния дирек и изчезна, прелитайки около жиците. Имайте поради, че това беше добре осветено място без дървета. Трябваше ясно да го забележим да минава през другата страна, само че когато тялото му мина електрическия проводник, той изчезна, като че ли мина през портал или нещо сходно. ” В уеб страницата на откривателя Лон Стриклер има много огромна сбирка от истории за наблюдения на същества, които наподобяват на Гаргойли. Един от разказите е за случил се случай напролет на 2010 година, покрай Каунти Роад и Бляк Роад в Западен Джолиет, Илинойс. Свидетелят споделя, че една вечер бил в дома си и гледал телевизионно предаване. Прозорецът бил отворен и внезапно чул приглушени ридания, като че ли някъде в тъмнината плачела жена. Излязъл да ревизира и тогава видял „ творение с мрачен цвят, метър и половина високо “. То седяло на покрива на съседа му, било прегърбено и очевидецът си помислил, че доста му наподобява на Гаргойл. Мъжът споделя: „ Крилатото творение се изправи и скочи от покрива на земята. Докато се спускаше, големите му четириметрови крила се разпростряха, след което то полетя и бързо се издигна в нощното небе. Имаше заострени уши. Крилата бяха прикрепени от раменете към краката и не изглеждаха прикрепени към ръцете. ” Какви са тези странни същества? Извънземни, демони, зли духове … Известният откривател на паранормални феномени Джон Кийл, разследвал Мотман, допуска, че такива крилати същества могат да нахлуват съзнателно или инцидентно в нашия свят от редом измерение.
В легендата се споделя, че след гибелта на ужасния звяр, главата му била инсталирана на покрива на църквата, с цел да държи други чудовища на разстояние, и отсам произлиза традицията да се основават фигури на гротескни демони от камък, които да служат като бранители или пазители на значими места.
Образът бързо се трансформира в същински архитектурен феномен и каменни Гаргойли се появяват на всички места върху църкви, катедрали и други места, за отбрана от демони и зли духове. Най-известните Гаргойли се намират на върха на известната катедрала Нотр Дам в Париж. В продължение на доста епохи след легендата за Гаргойлите хората не престават да описват истории за срещи с такива същества. Описват ги като прегърбени, грозни и с огромни ципести крила на гърбовете. Трудно е да се каже кого или какво тъкмо са срещнали, защото описанията не дават отговор на класическите характерности на призраците, Йети, Чупакабра или Мотман. В наше време могат да се намерят истории за срещи с такива същества. Един подобен роман е оповестен на уеб страницата на откривателя Лон Стриклер. Инцидентът се случва през 2004 година в Блуфийлд, Западна Вирджиния, Съединени американски щати. По това време очевидецът е бил дете. В този ден той играел в двора до огромен плет, разделящ къщата му от съседите. Свидетелят споделя: „ Седях там на ярката слънчева светлина, когато внезапно чух ромолене в оплитам. Огледах се и видях това, което мога да опиша единствено с две думи – същински Гаргойл! Погледна ме с черните си очи … Имаше жабешка кожа и лицето му беше като на жаба като се изключи зъбите и ушите, които в никакъв случай няма да не помни до края на живота си. Ушите му бяха огромни и извити на открито, в профил на главата, тъкмо както са на статуите на Гаргойлите. Тялото му беше като на булдог, а ципестите му крайници бяха обърнати във вътрешността, до момента в който се движеше. Щом ме видя, спря, отвори необятно уста и изсъска. Държеше устата си доста необятно отворена. Бях толкоз изплашен, че изцяло се сковах. Опитах се да извикам за помощ, само че нищо не се получи. След няколко секунди като че ли някой ми натисна бутона за паузата и аз избягах в дома си толкоз бързо, че даже не си припомням по какъв начин се случи. Бях в суматоха. Опитах се да опиша това на майка ми и тя ми донесе книга за животните. Помоли ме да й покажа какво е. Най-подобното животно в тази книга беше коалата, само че я избрах единствено тъй като Гаргойла имаше същите черни очи. Майка ми ми сподели, че тези животни живеят единствено в Австралия и най-вероятно съм видял някакво куче. Никога повече не сме говорили за това. ” Подобна страховита история е оповестена от свидетел почти по същото време в Редит. По това време той живеел в крайградски регион на Калифорния, а домът му бил заобиколен от овощни градини. Той разказва по какъв начин една вечер, към 22:00 часа, карал скейтборд, когато чул тон като пърпорене на криле. Очевидецът написа: „ Погледнах нагоре по посока на звука и зад покрива на съседа ми видях по какъв начин се размахват две огромни крила. След това започнаха да се сгъват, като че ли съществото преди малко е кацнало там. Установих, че крилата са дълги към 1,5 метра и забелязах, че светлината от къщата зад съществото блестеше през крилата, което значи, че бяха ципести, а не покрити с пера като на птиците. Изглежда, че създанието ме чу, до момента в който минавах, и замръзна, свивайки криле и вдигайки ги над кръглата си глава. То нямаше уши, нямаше рога или нещо, което да изпъква на главата му. Главата му беше просто кръгла. Не можех да видя повече от това, защото светлината падаше зад съществото, тъй че се виждаше единствено мрачен контур, само че кожата на крилете му беше кафява. Извадих телефона си и се пробвах да употребявам настройката на фенерчето, с цел да го видя по-добре, само че светлината не доближи задоволително надалеч. Тогава съществото постепенно стартира да се спуска над покрива, до момента в който не изчезна от погледа ми. Изтичах в дома си и си легнах, мислейки си какво, по дяволите, видях преди малко. Беше прекомерно огромно за прилеп. Виждал съм прилепи и всички те са дребни, а главите им нямат сходна форма. Не можеше да е птица, защото ясно си припомням, че крилата бяха ципести, без пера. Какво тъкмо видях? Демон? Извънземно? Мистериозен криптид? Кой знае? “
Четете още: Очевидци описват за ужасяващи срещи с върколаци Друга завладяваща история идва от свидетелката Рене Руде. Тя споделя, че се е случило през лятото, когато била на девет години. Една вечер, тя пътувала с майка си по селски път някъде в далечната част на Съединените щати, през регион, който тя разказва като „ посипан с езера и гори “, и тъкмо тогава видяла нещо доста сходно на Гаргойл. Рене споделя: „ Той седеше високо на полуизсъхнал дъб на брега на езерото. Луната беше цялостна, съвсем нямаше вятър. Имах задоволително време да прегледам това създание, да видя отражението му във водата под него и по-късно да го погледна още веднъж, с цел да се уверя в това, което видях. Зачудех се дали не е просто необичайно изкривена част от самото дърво, само че тогава проклетото нещо се раздвижи. Първоначално мислех, че ще се гмурне в езерото, само че по-късно разбрах, че просто си седи там. Докато минавахме около него, се завъртях на седалката, с цел да го виждам. Кълна се, че очите му светеха в алено, когато светлината от задните фарове го освети. Тогава видях, че крилата му са прибрани на гърба. Прецених, че е с размерите на огромно куче или дребна коза, макар, че не с такава форма. То седеше мощно прегърбено. Имаше ръце и крайници, сходни по форма на тези на маймуна или лемур, само че доста по-дебели и по-големи. Най-вероятно беше някакъв примат, само че бях озадачена, тъй като тялото му не изглеждаше пухкаво, а по-скоро жестоко и покрито с люспи като алигатор. Когато погледнах крилата, си помислих, че са като крила на прилеп. Разбира се, пробвах се да кажа на майка ми и брат ми, че съм видяла нещо, само че когато описах външния му тип, те се засмяха и отхвърлиха да се върнат там, с цел да потърсим създанието. “ През 2005 година, в уеб страницата Редит се появява роман на свидетел, който написа, че е виждал едно от тези същества в ранчо в Невада. Той твърди, че в една тъмна нощ излязъл на открито с фенерче и тогава видял нещо, което като че ли било излязло от призрачен сън. Очевидецът споделя: „ Почувствах ненадейно предпочитание да обърна главата си надясно. В лъча на фенерчето пред кокошарника на баба ми, на към 4-5 метра от мен, стоеше създание високо към 2 метра. То се обърна отчасти към и ме погледна през лявото си рамо. Имаше дълъг нос, огромни крила доникъде на прасеца, а кожата и крилата му изглеждаха кожени, сиво-кафяви или розови на цвят, не виждах косми или пера по тях. Освен това беше доста едва, с съвсем скелетен тип, с някакви костни издатини по раменете. Никога няма да не помни това. Уплаши ме до гибел! Впоследствие не забелязах мъртви животни в региона … ”
През 2011 година, в уеб страницата True Ghost Tales е оповестена история от жена на име Ашли, която споделя, че една вечер се разхождала с приятеля си в родния си град в Северна Калифорния, когато видели нещо необичайно. Било към 3 часа сутринта, нощта била спокойна, а улицата добре осветена. Изведнъж те чули пронизителен тон като пърпорене на криле, и когато вдигнали погледи, видели чудовищна фигура, която се приближавала към тях. Ашли споделя: “Създанието летеше ниско, тъй че го огледах добре. Размахът на крилете му беше с размерите на дребна кола, а то беше високо над два метра. Краката и главата бяха като на животно, само че тялото беше като на наедрял човек с необятни плещи. Размахването на крилата му изглеждаше жестоко и мощно, само че се движеше много грациозно. Това е единствената част от него, която бих нарекла „ грациозна “. Извиках на приятеля си: „ Боже мой, виж! “. Мисля, че беше дявол … След това той скочи под телефонния дирек и изчезна, прелитайки около жиците. Имайте поради, че това беше добре осветено място без дървета. Трябваше ясно да го забележим да минава през другата страна, само че когато тялото му мина електрическия проводник, той изчезна, като че ли мина през портал или нещо сходно. ” В уеб страницата на откривателя Лон Стриклер има много огромна сбирка от истории за наблюдения на същества, които наподобяват на Гаргойли. Един от разказите е за случил се случай напролет на 2010 година, покрай Каунти Роад и Бляк Роад в Западен Джолиет, Илинойс. Свидетелят споделя, че една вечер бил в дома си и гледал телевизионно предаване. Прозорецът бил отворен и внезапно чул приглушени ридания, като че ли някъде в тъмнината плачела жена. Излязъл да ревизира и тогава видял „ творение с мрачен цвят, метър и половина високо “. То седяло на покрива на съседа му, било прегърбено и очевидецът си помислил, че доста му наподобява на Гаргойл. Мъжът споделя: „ Крилатото творение се изправи и скочи от покрива на земята. Докато се спускаше, големите му четириметрови крила се разпростряха, след което то полетя и бързо се издигна в нощното небе. Имаше заострени уши. Крилата бяха прикрепени от раменете към краката и не изглеждаха прикрепени към ръцете. ” Какви са тези странни същества? Извънземни, демони, зли духове … Известният откривател на паранормални феномени Джон Кийл, разследвал Мотман, допуска, че такива крилати същества могат да нахлуват съзнателно или инцидентно в нашия свят от редом измерение.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ