Страховете, че присъединяването на България към еврозоната ще доведе до

Страховете, че присъединението на България към еврозоната ще докара до скок на инфлацията и далавера с цените на стоките и услугите, са необятно публикувани, само че постоянно се основават на легенди, а не на емпирични данни. Опитът на останалите източноевропейски страни, които към този момент са приели еврото – Словения, Кипър, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия – демонстрира, че въвеждането на единната валута нормално не провокира забележителна или дълготрайна инфлация. 

В актуалното издание на поредицата на Мениджър Нюз " България в еврозоната: Митове и действителност " преглеждаме инфлационните трендове в тези страни преди и след присъединението, като в това време ги съпоставяме със средноисторическите равнища за последните 20 години. Данните просто удостоверяват тезата, че България, която е във валутен ръб с закрепен курс на лв. по отношение на еврото, е добре готова да избегне ценови спекулации или шокове.  
Инфлация в източноевропейските страни преди и след присъединението към еврозоната
За да оценим въздействието на еврото върху инфлацията, би трябвало да вземем поради годишната инфлация, измерена посредством Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) по данни на Евростат, за годината преди и тази след присъединението на съответната страна, както и междинната инфлация за петте години по-късно. Тези данни могат да бъдат съпоставени със средноисторическата инфлация за интервала 2005–2024 година, с цел да се слагат резултатите в подтекст.