Страхотна картинка – само да си я представи човек: Александър

Страхотна картинка – единствено да си я показа човек: Александър Вучич – индивидът, който през последното десетилетие се кълне, че бъдещето на Сърбия е крепко обвързвано с Европейския съюз – отлита, с цел да се срещне с Владимир Путин. И след това – в нещо като прочувствен срив – стартира да плаче на рамото му. И плаче на чист съветски.

В публикацията ще прочетете по какъв начин Вучич се оплакал на чичо Володя, че се намира в мъчно състояние, че соросоидите му крадат джобните и го бият в междучасието. Плакал е на чист съветски език.

Да, сръбският президент употребявал времето си с Путин, с цел да се „ оплаче от сложното състояние на Сърбия “, търсейки състрадание от шефа на Кремъл. Като възпитаник. И идната седмица – назад в Белград, ще държи речи за „ непоколебимия европейски път на Сърбия “.

По тая тематика и един голем наш имà какво да каже. Вигенин. Ще го изтъквам (хем е във връзка същото събитие в Пекин):

„ …което не значи отвод от европейската ни същина. Били сме разкрачени по този начин? Не мисля. Всъщност разкрачената стойка нормално е най-стабилна. А на един крайник по какъв начин ще е? “

Не знам на един крайник по какъв начин ще е, само че това е същински откъс на Вигенин. И аз персонално го намирам за скъп и най-долу в този текст ще ви го прикача целия – да си го имате, да си го четете, тъй като е популярен.

Както и да е – да се върнем на Вучич.

Лидерът на Сърбия е усъвършенствал изкуството на геополитическия двоен език, като нашите ляво-десни-социо-националисти-Евро-путинисти съдружни сътрудници на евроатлантизма.

Но казусът му (на Вучич), като цяло, е – че тия словесни финтифлюшки минават единствено пред електората му и сръбските пишман-патриоти чебапчии. На тях им фàща дикиш; на тези в Брюксел – по никакъв начин.

И затова… европейското бъдеще си стои единствено на думи.

Публичната линия на Вучич сякаш е елементарна: „ Бъдещето на Сърбия е в Европейския съюз “. Повтаря го в Брюксел, в Берлин, на всяка западна среща, която го кани за фотоси. Но под лъскавата повърхнина изниква напълно друга Сърбия:

Сърбия е единствената страна кандидатка за участие в Европейски Съюз, която не е наложила наказания на Русия.

Москва продължава да бъде основен сътрудник за Белград – в това число и за военно съоръжение (което… минава над българското въздушно пространство, в случай че помните) и за политическо въздействие.

Сръбските държавни медии, лоялни към Вучич, повтарят съветските опорки за „ експанзията на НАТО “ и „ западните конспирации “.

Според Института за евроинтеграция, европейският път на Сърбия „ виси на косъм “: „ Всяко недвусмислено прегръщане на Москва е още една стъпка обратно от Брюксел “. И въпреки всичко, Вучич продължава да стиска прегръдката на Кремъл все по-здраво.

Reuters оповестява, че Вучич изразил „ признателност “ за „ непрекъснатото схващане на Москва за позицията на Сърбия по Косово “ по време на същата среща (в Пекин). Превод: „ Благодаря ти, Владимир, че ни разрешаваш да си играем на велика Югославия и удряш по едно рамо, до момента в който плюем в лицето на интернационалното право и плашим Балканите с нова война “.

И вътре в Сърбия търпението се изчерпва. Десетки хиляди излизат по улиците с претенции за свободни избори, самостоятелни медии и завършек на корупцията в ръководството. Според AP, протестиращите упрекват Вучич, че „ влачи страната към автокрация, до момента в който се крие зад празни обещания за Европейски Съюз “.

Вучич обаче има своите способи. Той изпраща футболни хулигани и паравоенни групи да сплашват стачкуващите – нещо, за което писахме към този момент – през юли.

Опозиционните водачи са очернени, самостоятелните публицисти – унизени, а медиите – заглушавани.

И все пак статутът на Сърбия като „ претендент за Европейски Съюз “ остава недокоснат.

Има обаче една леко подправена нотка и от страна на Брюксел, която се прокрадва в целия този куплет: посланието, че: „ Можете умерено да разграждате демокрацията – стига да продължавате да се преструвате, че се реформирате “. Не стои доста добре, само че ги разбирам и тях… писнало им е да се занимават с балканските тарикати и са ги поставили краткотрайно на стенд-бай, до момента в който се занимават с по-важните неща.

Най-лошото: до момента в който Вучич играе своята „ многовекторна “ игра, сръбската общност губи религия в Европа. Анкетите демонстрират, че по-малко от 40% от сърбите към този момент поддържат участието в Европейски Съюз – от над 70% преди 10 години.

Защо? Защото Вучич ги храни с две противоположни истории: „ Европа е ориста на Сърбия “; и в същото време „ Европа е враждебна, антисръбска и морално развратена “. Това си е номер непосредствено от управлението за дезинформация на Кремъл.

Когато един водач приказва две радикално разнообразни неща от двата края на устата си задоволително дълго, жителите му стопират да имат вяра на която и да било от „ историите “ му.

…

Унгария на Виктор Орбан, Словакия на Роберт Фицо и даже проруските фракции в България следят деликатно и си водят записки…

От позиция на Путин, Вучич е претендент за Европейски Съюз, който:

- отхвърля да глоби Русия,

- повтаря кремълските опорки за НАТО и Украйна,

- появява се в Москва, когато е време за „ договаряния “ за газа…

На британски има един израз: „ Подарък, който продължава да подарява “. Вучич продължава да играе пред света сценката: „ Вижте, Балканите още гравитират към Москва “.

Той обича да назовава това „ стратегически неутралитет “, само че неутралитетът май не включваше да плаче на рамото на Путин. Не включваше и блокиране на медиите да демонстрират съветските военни закононарушения. Не включваше и отменяне на глобите против Русия (докато се облизваш за европейските пари).

…

А в този момент – ето го и обещания първоначално откъс от Вигенин. Безценен е:

„ Намирам коментара на премиера Желязков по адрес на вицепремиера и ръководител на Българска социалистическа партия Зафиров и водената от него делегация в Китай за извънредно неудобен.

Когато втората партия в взаимното ръководство изпраща делегация отпред с вицепремиер и с присъединяване на министър и двама зам.-министри, това не може да бъде представяно просто като някаква партийна екскурзия. Министрите са министри и по време на отпуск, в кабинета са представители на партията във всеки един миг, а не специалисти в персонално качество единствено в работното време. Това би трябвало да се вижда ясно и в политиката на държавното управление.

Да напомня, че уважаемите господа Желязков и Борисов без гласовете на Българска социалистическа партия ще посрещат не Урсула фон дер Лайен, а внуците у дома. Така че дано си имаме уважението и то да е взаимно. И на последователите на Българска социалистическа партия не им е елементарно да слушат премиера да приказва на украински, нито да се ласкае от похвалите за количествата оръжия, пратени в Украйна, само че не съм чул някой да мърмори обществено.

Избирателите на ГЕРБ също ще би трябвало да преглътнат обстоятелството, че вицепремиерът държи на връзките с Китай и е на събитие, на което участва и Путин.

Това е знак, че България търси баланс в изменящия се свят, което не значи отвод от европейската ни същина. Били сме разкрачени по този начин? Не мисля.

Всъщност разкрачената стойка нормално е най-стабилна.

А на един крайник по какъв начин ще е? “

_______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.