Сираков носи повече от същото лошо и даже още по-лошо
" Страхотен текст с кафето през днешния ден от Мартин Самюъл в " Таймс ". Заглавието е " Челси не може да разчита, че ще се върне в елита ", само че всяка дума като че ли важи и за Левски, който е в сходно състояние. "
Това написа известният почитател на Левски, публицист и някогашен ръководител на концерн " Синя България " Васил Колев в обществената мрежа " Facebook " като добавя:
" Не сте стигнали дъното. Има още накъде да се пропада ", написа Мартин Еймис в " Успех " през 1978 година. И чертае картина, която не се харесва на безконечните оптимисти, очакващи, че " неприятният шанс " ще свърши всеки миг и триумфът дебне зад ъгъла.
Мартин Самюъл пък дави образци от всевъзможен диаметър в британския футбол. От Чарлтън до Евертън. Евертън е един от допустимо най-елитните клубове, само че никой не ги броеше за живи, когато се правеха проектите за Суперлигата преди няколко години.
През 1964 година пък Брайън Гленвил първи в " Уърлд Сокър " написа за бъдеща Суперлига и си показва в нея да играят даже такива като Реймс или Дукла Прага, които през днешния ден са никои, само че по това време са постоянна част от европейския хайлайф.
И в този момент във връзка на Левски. Поне за мен най-голямото отчаяние, обвързвано със Сираков, е, че и аз, както доста левскари, чакахме, че той има името, потенциала и опциите да оттласне Левски от дъното. Не да се оправдава, за какво не може да го направи и да " играе мачове с Национална агенция за приходите ", а да върне Левски в българския хайлайф, където е бил с него като футболист. Толкова е просто. Сираков обаче единствено носи повече от същото неприятно и дори още по-лошо.
Разликата с Евертън? Евертън има вяра най-малкото тъй като вървят по 40 000 души на домакинските мачове. И този факт не се трансформира от резултатите на тима. При Левски освен публиката се стопи, само че и Сираков взе участие интензивно в процеса, говорейки за положителни и неприятни почитатели. За него като че ли всеки почитател не е значим, а той счита, че почитателите са му длъжни за нещо и това е колосалната му неточност. Левски с 1000-2000 почитатели на стадиона, част от които настроени против " мажоритаря ", няма никакво ярко бъдеще.
Само с абстракции не става. " Млад тим, Почетино и пари от някакъв американец ". " Сираков и някакви пари от спонсор ". Трябва работа и да не пилееш капитала, до момента в който разчиташ главно на шанса.
Ето за какво, в най-хубавия случай не можем да чакаме, че неприятното за Левски някак ще спре. Има вид и за още по-лошо, а образците във футбола, че никой не е застрахован единствено поради името си са задоволително.
И още от Еймис: " Може би в моя живот има солидно дъно, на което да стъпя! " Може би. Но не може да се разчита на това ".
Това написа известният почитател на Левски, публицист и някогашен ръководител на концерн " Синя България " Васил Колев в обществената мрежа " Facebook " като добавя:
" Не сте стигнали дъното. Има още накъде да се пропада ", написа Мартин Еймис в " Успех " през 1978 година. И чертае картина, която не се харесва на безконечните оптимисти, очакващи, че " неприятният шанс " ще свърши всеки миг и триумфът дебне зад ъгъла.
Мартин Самюъл пък дави образци от всевъзможен диаметър в британския футбол. От Чарлтън до Евертън. Евертън е един от допустимо най-елитните клубове, само че никой не ги броеше за живи, когато се правеха проектите за Суперлигата преди няколко години.
През 1964 година пък Брайън Гленвил първи в " Уърлд Сокър " написа за бъдеща Суперлига и си показва в нея да играят даже такива като Реймс или Дукла Прага, които през днешния ден са никои, само че по това време са постоянна част от европейския хайлайф.
И в този момент във връзка на Левски. Поне за мен най-голямото отчаяние, обвързвано със Сираков, е, че и аз, както доста левскари, чакахме, че той има името, потенциала и опциите да оттласне Левски от дъното. Не да се оправдава, за какво не може да го направи и да " играе мачове с Национална агенция за приходите ", а да върне Левски в българския хайлайф, където е бил с него като футболист. Толкова е просто. Сираков обаче единствено носи повече от същото неприятно и дори още по-лошо.
Разликата с Евертън? Евертън има вяра най-малкото тъй като вървят по 40 000 души на домакинските мачове. И този факт не се трансформира от резултатите на тима. При Левски освен публиката се стопи, само че и Сираков взе участие интензивно в процеса, говорейки за положителни и неприятни почитатели. За него като че ли всеки почитател не е значим, а той счита, че почитателите са му длъжни за нещо и това е колосалната му неточност. Левски с 1000-2000 почитатели на стадиона, част от които настроени против " мажоритаря ", няма никакво ярко бъдеще.
Само с абстракции не става. " Млад тим, Почетино и пари от някакъв американец ". " Сираков и някакви пари от спонсор ". Трябва работа и да не пилееш капитала, до момента в който разчиташ главно на шанса.
Ето за какво, в най-хубавия случай не можем да чакаме, че неприятното за Левски някак ще спре. Има вид и за още по-лошо, а образците във футбола, че никой не е застрахован единствено поради името си са задоволително.
И още от Еймис: " Може би в моя живот има солидно дъно, на което да стъпя! " Може би. Но не може да се разчита на това ".
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ