Принц Кирил: Видех ли жени с големи гърди, примирах
Страхотен фанатик на обилния женски бюст е бил принц Кирил. Той има славата на най-големия бонвиван и ухажор в България през предишния век. Самият регент на страната прави откровенията за влечението си към охолния нощен живот и женските наслаждения в доста персонално изявление от килията на Софийския централен затвор. Той се изповядва пред младия тогава публицист и стенограф Михаил Топалов, до момента в който чака своята присъда по времето на така наречен Народен съд, оповестява " България Днес ".
Княз Кирил Преславски е разстрелян от комунистическите функционери на днешната дата през 1945 година. Зловещата присъда е изпълнена в региона на сегашните Софийски централни гробища. Тялото на царския правоприемник дружно с другите наказани на гибел политици е захвърлено в обща яма. Впоследствие тя е затрупана със сгурия и заличена. Едва през 1995 година на гробищата бе подложен монумент в тяхна памет.
" Видех ли дами с огромни гърди, примирах. Умирах като момче да виждам дамите с огромни цици. А бе то не е за приказка, не е за описване. Но всеки мъж е като мене. Признайте, всички сме една стока ", споделя принцът, а думите му са оповестени в книгата " Хайлайфът любовниците и кабаретата в България ". Като младо ергенче в царския замък " Евксиноград " той постоянно ходел да прелъстява девойки в близкия град Балчик.
По-малкият наследник на цар Фердинанд поема властта, откакто брат му цар Борис III умира мистериозно през 1943 година, малко откакто ходил на среща при Хитлер. Според някои теории на конспирациите е бил токсичен, защото не е желал да се включи интензивно във Втората международна война. Княз Кирил е безапелационен, че брат му е умрял поради проблеми със сърцето, каквато е формалната информация. Малкият брат става регент на България за към една година преди деветосептемврийския прелом. Само преди два дни бяха почетени 125 години от рождението на цар Борис III.
" Няма нищо по-хубаво от първата обич, от първата среща с жена. Жената е велико нещо. Жената е най-дивното създание на природата. Тя е съвършенството. Съвършени дами има. И съм ги срещал. Но не съм ги вземал със себе си. Къде да я отведа тая съвършена жена? В кой завършек на света, като в двореца аз не съм бил в никакъв случай стопанин. До 1937 година бях на втора линия. После минах на трета. При това имам сестра - Евдокия, остаряла мома. Неуспяла в живота, не обича никого. А аз да бъда къщовник, да седнал съм по през целия ден в някоя самотна къща, с защита от бойци, не мога. Обречен съм да умра остарял ерген ", споделя князът в различен собствен диалог, който починалият към този момент Михаил Топалов разгласява в книгата си " Разговори с принц Кирил ".
" Питат ме за какво не съм се оженил до момента, това е комплициран и внимателен въпрос. Да оставим настрани за коя се позволява и за коя не се позволява да се ожени един принц. Има друго. Аз съм възпитаван да пребивавам в благоденствие, в лукс. Свикнах с пари, с излишества. Аз можех да се оженя за принцеса Илиана Румънска, за сестра й, за друга някоя принцеса. Свикнах да имам всичко, каквото желаех. Да не ми се отхвърля. И от дамите в това число. Така потегли, по този начин вървеше животът ми, по какъв начин да го трансформира? Защо да го трансформира? Този живот ми харесваше, аз съм земен човек, аз съм по удоволствията. А и дамите мрат да бъдат с принцове. Аз бях доскоро един благополучен принц ", споделя Кирил Преславски.
Най-голямата му обич е италианка на име Корнелия. Впоследствие тя избира кариерата на артистка по кабаретата в Рим, а един ден е открита изнасилена, убита и захвърлена в канал във Венеция. Витаят клюки, че княз Кирил е имал извънбрачна щерка. Тя е от връзката му с красива и начетена българка на име Елена, която е учила медицина във Франция. Князът споделя, че в случай че не беше с дворцов генезис, е щял да стане актьор в операта или оперетата.
" Аз обичам артистичния живот, песните, веселието, насладите. За мен нощта не е дадена за сън. Това го усещам просто в кръвта си. Като дребен в двореца имах два грамофона и минимум двеста грамофонни плочи ", признава бохемът, чийто обичан стихотворец и публицист е бил Христо Ботев.
Княз Кирил Преславски е имал своето естествено лекарство против махмурлук.
" Когато се връщах от кабаретата, преди да си легна, постоянно изяждах по една паничка кисело мляко. Никога не пропущам, откакто към пил. Малко или повече съм пил, няма значение, паничката постоянно ме чака на масата ми. Киселото мляко обезврежда алкохола, без значение какво, вино, коняк, уиски, ракия. Може овче, само че най-хубавото е биволското. Биволът не боледува от никакви заболявания. Не кусва отровна или развалена трева. Не боледува от туберкулоза, като овцата и кокошката. Силно животно. В България по едно време взе да изпреварва кравите, само че след това потегли обратно. Защото на международния пазар не върви ", коментира регентът на България.
Царската фамилия се слави със своите ловни достижения. Принцовете Кирил и Борис са ходели из горите още от дребни със своя татко Фердинанд.
" Най-много обичах да отивам на лов в село Голяма Желязна, Троянско. Не се обаждах в общината, спирах колата и отивах напряко в гората. В село Байлово, Софийско, сме ходили на лов за пъдпъдъци с Елин Пелин. Там няма дивеч, едвам се намира заек, тъй като София е имала постоянно доста ловци. Най-богат дивеч има край селата Гложене и Рибарица, Тетевенско. В село Сенник съм бил на посетители на Дан Колов, само че там ловът е междинен ", изяснява Кирил Преславски.
" В Средна гора един път ударих едно голямо диво прасе. Не можех да го повличам, нито да го насека. Изчаках да се покаже един селяндур и му го подарих. Това беше към село Мухово, Ихтиманско. Глиганът бе над двеста кг. Оня българин го натовари и ме почерпи една цигара за признателност. След това научих, че този селяндур също бил ловджия и се хвалил, че той самичък блъснал глигана ", споделя князът.
Принц Кирил не е подозирал, че ще бъде разстрелян и е очаквал да бъде оневинен или да получи надалеч по-снизходителна присъда.
" Когато ме арестуваха, на първо време ме попитаха дали съм гладен. Казах им, че съм закусвал. Отговориха ми, че в пандиза по-късно ще мога да получавам храна от двореца, в случай че има кой да ми я праща и носи. Аз им споделих умерено: " Господа, арестантът не е човек. Арестантът е плебей. А робът не може да избира. Каквото ядат всички, това ще хапвам и аз. Никаква храна от двореца. С мен дворецът повече няма да има връзка с изключение на за облеклата ми. Аз не мога да нося мръсно, нечисто долни дрехи ". За обяд ми донесоха една чиния супа от боб и парче чер самун, към 150 грама ", споделя Кирил.
" В политиката не се дават тежки присъди, тъй като времето по този начин е отредило, че наказаният печели благосклонностите на народа, а не съдията, който го съди. Всеки погубен или разстрелян стои по-високо от тоя, който го убива. Мъртвият се извисява в съзнанието на хората като страдалец и мъченик ", счита принцът. " Сега ние сме попаднали в най-лошия миг от историята. Много си мисля по какъв начин ще постъпят с нас, които сме тук в пандиза. Ще ни съдят, само че надали ще гледат какво тъкмо е било през вчерашния ден и какво ще бъде на следващия ден. Няма да гледат историята. Ще гледат днешното време. Всеки съд зависи от времето си. Хората в този момент са гладни. Гладен човек история не прави. Така е отредено богатите и ситите да вършат история, въпреки че гладните са милиони. Изчезне ли хлябът от софрата, изчезват моралът, достойнството, милосърдието и правораздаването. Затова в гладни години правораздаване не се раздава ", разсъждава принцът и се оказва оракул в мислите си. Народният съд го осъжда на гибел посредством разстрел и погазва Търновската конституция. Дълги години по-късно, чак на 26 август 1996 година, Върховният съд анулира смъртната му присъда от 1 февруари 1945 година, както и тези на тримата регенти, министри и съветници.
Княз Кирил Преславски е разстрелян от комунистическите функционери на днешната дата през 1945 година. Зловещата присъда е изпълнена в региона на сегашните Софийски централни гробища. Тялото на царския правоприемник дружно с другите наказани на гибел политици е захвърлено в обща яма. Впоследствие тя е затрупана със сгурия и заличена. Едва през 1995 година на гробищата бе подложен монумент в тяхна памет.
" Видех ли дами с огромни гърди, примирах. Умирах като момче да виждам дамите с огромни цици. А бе то не е за приказка, не е за описване. Но всеки мъж е като мене. Признайте, всички сме една стока ", споделя принцът, а думите му са оповестени в книгата " Хайлайфът любовниците и кабаретата в България ". Като младо ергенче в царския замък " Евксиноград " той постоянно ходел да прелъстява девойки в близкия град Балчик.
По-малкият наследник на цар Фердинанд поема властта, откакто брат му цар Борис III умира мистериозно през 1943 година, малко откакто ходил на среща при Хитлер. Според някои теории на конспирациите е бил токсичен, защото не е желал да се включи интензивно във Втората международна война. Княз Кирил е безапелационен, че брат му е умрял поради проблеми със сърцето, каквато е формалната информация. Малкият брат става регент на България за към една година преди деветосептемврийския прелом. Само преди два дни бяха почетени 125 години от рождението на цар Борис III.
" Няма нищо по-хубаво от първата обич, от първата среща с жена. Жената е велико нещо. Жената е най-дивното създание на природата. Тя е съвършенството. Съвършени дами има. И съм ги срещал. Но не съм ги вземал със себе си. Къде да я отведа тая съвършена жена? В кой завършек на света, като в двореца аз не съм бил в никакъв случай стопанин. До 1937 година бях на втора линия. После минах на трета. При това имам сестра - Евдокия, остаряла мома. Неуспяла в живота, не обича никого. А аз да бъда къщовник, да седнал съм по през целия ден в някоя самотна къща, с защита от бойци, не мога. Обречен съм да умра остарял ерген ", споделя князът в различен собствен диалог, който починалият към този момент Михаил Топалов разгласява в книгата си " Разговори с принц Кирил ".
" Питат ме за какво не съм се оженил до момента, това е комплициран и внимателен въпрос. Да оставим настрани за коя се позволява и за коя не се позволява да се ожени един принц. Има друго. Аз съм възпитаван да пребивавам в благоденствие, в лукс. Свикнах с пари, с излишества. Аз можех да се оженя за принцеса Илиана Румънска, за сестра й, за друга някоя принцеса. Свикнах да имам всичко, каквото желаех. Да не ми се отхвърля. И от дамите в това число. Така потегли, по този начин вървеше животът ми, по какъв начин да го трансформира? Защо да го трансформира? Този живот ми харесваше, аз съм земен човек, аз съм по удоволствията. А и дамите мрат да бъдат с принцове. Аз бях доскоро един благополучен принц ", споделя Кирил Преславски.
Най-голямата му обич е италианка на име Корнелия. Впоследствие тя избира кариерата на артистка по кабаретата в Рим, а един ден е открита изнасилена, убита и захвърлена в канал във Венеция. Витаят клюки, че княз Кирил е имал извънбрачна щерка. Тя е от връзката му с красива и начетена българка на име Елена, която е учила медицина във Франция. Князът споделя, че в случай че не беше с дворцов генезис, е щял да стане актьор в операта или оперетата.
" Аз обичам артистичния живот, песните, веселието, насладите. За мен нощта не е дадена за сън. Това го усещам просто в кръвта си. Като дребен в двореца имах два грамофона и минимум двеста грамофонни плочи ", признава бохемът, чийто обичан стихотворец и публицист е бил Христо Ботев.
Княз Кирил Преславски е имал своето естествено лекарство против махмурлук.
" Когато се връщах от кабаретата, преди да си легна, постоянно изяждах по една паничка кисело мляко. Никога не пропущам, откакто към пил. Малко или повече съм пил, няма значение, паничката постоянно ме чака на масата ми. Киселото мляко обезврежда алкохола, без значение какво, вино, коняк, уиски, ракия. Може овче, само че най-хубавото е биволското. Биволът не боледува от никакви заболявания. Не кусва отровна или развалена трева. Не боледува от туберкулоза, като овцата и кокошката. Силно животно. В България по едно време взе да изпреварва кравите, само че след това потегли обратно. Защото на международния пазар не върви ", коментира регентът на България.
Царската фамилия се слави със своите ловни достижения. Принцовете Кирил и Борис са ходели из горите още от дребни със своя татко Фердинанд.
" Най-много обичах да отивам на лов в село Голяма Желязна, Троянско. Не се обаждах в общината, спирах колата и отивах напряко в гората. В село Байлово, Софийско, сме ходили на лов за пъдпъдъци с Елин Пелин. Там няма дивеч, едвам се намира заек, тъй като София е имала постоянно доста ловци. Най-богат дивеч има край селата Гложене и Рибарица, Тетевенско. В село Сенник съм бил на посетители на Дан Колов, само че там ловът е междинен ", изяснява Кирил Преславски.
" В Средна гора един път ударих едно голямо диво прасе. Не можех да го повличам, нито да го насека. Изчаках да се покаже един селяндур и му го подарих. Това беше към село Мухово, Ихтиманско. Глиганът бе над двеста кг. Оня българин го натовари и ме почерпи една цигара за признателност. След това научих, че този селяндур също бил ловджия и се хвалил, че той самичък блъснал глигана ", споделя князът.
Принц Кирил не е подозирал, че ще бъде разстрелян и е очаквал да бъде оневинен или да получи надалеч по-снизходителна присъда.
" Когато ме арестуваха, на първо време ме попитаха дали съм гладен. Казах им, че съм закусвал. Отговориха ми, че в пандиза по-късно ще мога да получавам храна от двореца, в случай че има кой да ми я праща и носи. Аз им споделих умерено: " Господа, арестантът не е човек. Арестантът е плебей. А робът не може да избира. Каквото ядат всички, това ще хапвам и аз. Никаква храна от двореца. С мен дворецът повече няма да има връзка с изключение на за облеклата ми. Аз не мога да нося мръсно, нечисто долни дрехи ". За обяд ми донесоха една чиния супа от боб и парче чер самун, към 150 грама ", споделя Кирил.
" В политиката не се дават тежки присъди, тъй като времето по този начин е отредило, че наказаният печели благосклонностите на народа, а не съдията, който го съди. Всеки погубен или разстрелян стои по-високо от тоя, който го убива. Мъртвият се извисява в съзнанието на хората като страдалец и мъченик ", счита принцът. " Сега ние сме попаднали в най-лошия миг от историята. Много си мисля по какъв начин ще постъпят с нас, които сме тук в пандиза. Ще ни съдят, само че надали ще гледат какво тъкмо е било през вчерашния ден и какво ще бъде на следващия ден. Няма да гледат историята. Ще гледат днешното време. Всеки съд зависи от времето си. Хората в този момент са гладни. Гладен човек история не прави. Така е отредено богатите и ситите да вършат история, въпреки че гладните са милиони. Изчезне ли хлябът от софрата, изчезват моралът, достойнството, милосърдието и правораздаването. Затова в гладни години правораздаване не се раздава ", разсъждава принцът и се оказва оракул в мислите си. Народният съд го осъжда на гибел посредством разстрел и погазва Търновската конституция. Дълги години по-късно, чак на 26 август 1996 година, Върховният съд анулира смъртната му присъда от 1 февруари 1945 година, както и тези на тримата регенти, министри и съветници.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ