Страхът в хорър игрите не идва само от страшни образи,

Страхът в хорър игрите не идва единствено от страшни облици, кръв или чудовища. Истинският смут постоянно се крие в нещо надалеч по-незабележимо, а точно звукът. Именно по тази причина добре употребяваното аудио във Video Games или игри в уеб сайтове като може да бъде по-страшно от всяка образна сцена. В тази публикация ще разгледаме по какъв начин хорър заглавията употребяват тон, с цел да основат напрежение, тревога и надълбоко възприятие на неустановеност.
Звуците в страшните игри: Най-доброто средство за възникване на страх
Озвучаването е едно от нещата, което способства най-вече за възникване на боязън в играчите. В тази публикация ще разгледаме какво тъкмо се употребява и кои детайли са най-важни за основаване на нужния резултат.

Когато околната среда ненадейно замлъкне, играчът инстинктивно усеща, че нещо ще се случи. Това основава миг на напрежение, в който слухът става по-чувствителен. Тишината служи като поставка за трагични обрати и акцентира всяко ненадейно звуково събитие.

Ниско-честотните звуци, изключително тези под границата на човешкия слух, се употребяват за предизвикателство на физически реакции в тялото: напрежение в гърдите, интензивен пулс, а при някои консуматори даже и гадене. Макар играчът да не ги чува ясно, мозъкът и тялото ги усещат. Такива звуци се употребяват за поддържане на непрекъсната тревога във фонов режим, изключително по време на проучване на страховити местоположения или когато наближава заплаха.

Те работят незабавно на нервната система и елементарно могат да изплашат играещия. Тук се включват детонации, писъци, звън или различен тип внезапен звук. Тайната на ефективния jump scare е не просто в мощният тон, а резултатът, подбуден от него - напрежението преди този момент, тишината, напрегнатото очакване и стряскането в най-неочаквания миг.

В актуалните игри, 3D аудиото разрешава на играча да възприема посоката и дистанцията на източниците на тон. Когато чуете стъпки зад себе си или шепот в тъмнината, това подсъзнателно задейства инстинкти за оцеляване. Локализацията на звука прави прекарването по-реалистично и ангажиращо, карайки играча да се обръща и да се опасява от това, което не вижда, само че чува.

Нарушената или нестабилна звукова среда може да докара до чувство за дезориентация. Това включва повтарящи се звуци, шепоти, комплицирани шумове, изкривени гласове или непредвидени промени в честотата. Това е много постоянно употребявано в психическите хорър игри.              

Както при филмите, и в игрите се употребяват злокобни мелодии. Музиката в сходни заглавия рядко има благозвучност в обичайния смисъл. Вместо това тя е построена от дисонанси и непредвидени ритми. Забавянето или ускоряването на темпото, изкривяването на познати мелодии или потреблението на детски песнички в отблъскващ подтекст укрепва тревожната атмосфера.

Симулирането на интензивен сърдечен темп  като тон в играта има мощен психически резултат. Той постоянно се употребява, когато героят е ранен, се опасява или е преследван. Очакваният резултат от този тон е да се сътвори още повече суматоха у играещия.
Най-известните хорър игри
Хорър жанрът има изключително място в сърцата на геймърите. Той освен предлага адреналин и напрежение, само че постоянно и вълнуваща история, дълбоки психически тематики и извънредно въздействаща атмосфера. Eто някои от най-известите заглавия:
Silent Hill – Мрачна атмосфера, изкривена действителност и дълбоки тематики като виновност и контузия заемат челно място в това заглавие. Играта справедливо е една от най-известните. Outlast – В тази игра, основният воин разполага единствено с камера и би трябвало да оцелее измежду психологично заболели в психиатрична клиника. В Outlast основно се разчита на изненадващи мощни звуци и така наречен Jump Scares. Amnesia: Dark Descent – Без бойни механики и с непрекъсната потребност да се крие, играчът претърпява смущаващи събития в зарязан палат, до момента в който психическото положение на героя се утежнява с всяка минала минута. Въпреки че играта е остаряла, тя е една от най-хубавите в този род. Още детайли, пораждащи боязън у геймърите
Освен звуците, има и други неща, които смущават и плашат играчите. Те могат да бъдат даже по-страшни и от самото озвучаване.
Тъмна конюнктура: Тъмнината е типичен инструмент за основаване на неустановеност. Когато играчът не вижда какво се крие зад ъгъла или в далечината, въображението му стартира да запълва празнините. Изскачащи обекти: Изненадващите събития, когато нещо ненадейно се появява пред играча с звук или внезапни придвижвания, са типичен прийом в ужаса. Това се употребява и във филмите и постоянно реализира стремежи резултат. Зловещи герои: Те постоянно са ужасяващи по форма, държание или даже по самото си наличие. Независимо дали става дума за безформени чудовища, изкривени хора или злокобно спокойни фигури с неестествени придвижвания, те целят да нарушат чувството за нормалност и сигурност.
Въпреки че звуковите резултати са основен детайл в хорър игрите, точно комбинацията от мрачевина, изненадващи скокове и злокобни персонажи основава най-автентичното възприятие на смут. Тези детайли дружно провокират нашето най-примитивно въображение и инстинкти за самозапазване.
Звуковите резултати ли са най-силното оръжие на хорър игрите?
Звуковите резултати несъмнено не са най-страшното нещо в хорър игрите, само че без подозрение са едно от най-силните оръжия за възникване на боязън. За да стане една игра добра е нужна история, страшни звуци, положителни образни детайли и още доста други фактори. Звуците не просто допълват образното, а интензивно го усилват, насочват вниманието на играча и влияят непосредствено върху страстите и физическите реакции на тялото.