Българката от Яфо: Евреи и араби заедно се крием от ракетите
Страхът и болката са идентични за всички, а кръвта ни има идентичен цвят. Това споделя родената в България Хели Мандил, която от години живее в квартала Яфо на Тел Авив. За „ Марица” тя описа по какъв начин евреи и араби, живеещи в един и същи блок при воя на сирените се крият дружно по стълбищата и се молят дружно, с цел да ги подминат ракетите.
„ Аз пребивавам в Яфо, който е съществувал още преди Тел Авив, а през днешния ден е негов квартал. Тук през 50-те, 60-те години са живели и доста от българските преселници. Доскоро имаше магазин, който се споделяше " Чупи-купи ". За страдание, през днешния ден не е доста умерено при нас. Вият сирени, стените се тресат и прозорците звънтят от гърмежите на ракетите”, споделя Хели.
По-голяма част от ракетите се прихващат от така наречен " Железен купол " - на иврит се споделя " кипат барзел ".
„ От Газа изстрелват масирани офанзиви от 80 - 100 ракети едновременно, тъй че не всички съумяват да бъдат прихванати. Но даже и без попаденията на ракетите, да се събудиш в 3 часа през нощта от воя на сирените, да грабнеш спящото си дете или деца и да хукнете към бомбоубежището, а в случай че няма такова - да седнете на стълбите на промеждутъчен етаж в постройката, в която живеете, си е задоволително стресиращо. Хората се тормозят да влязат в банята или в тоалетната, с цел да не ги хване там тревогата”, изяснява Хели Мандил.
Тя живее в постройка, където са дружно евреи и араби. Заедно стоят и на стълбите когато има паника.
„ Всички еднообразно се опасяваме. В такива моменти тъкмо се демонстрира човещината на хората. Имаме в постройката няколко доста възрастни дами, младежи от другите квартири им изнесоха столове. Всичко това е на микрониво. Иначе напрежението пораства - фанатици от двата народа палят коли, чупят витрини на магазини, линчуват инцидентни жители, единствено тъй като не са от " вярната " националност. Моята доктрина на дилетант е, че политиците от двете страни имат интерес от това напрежение”, споделя Хели.
Тя напомня, че Бенямин Нетаняху е следствен, по тази причина той се е вкопчил във властта „ като питбул”. Вече за четвърти път в границите на две години тук има избори и той не съумява да сформира държавно управление.
„ До дни съперниците му трябваше да разгласят новия кабинет, тъй че тази война за него е добре пристигнала. Докато сме в изключително състояние, той извършва длъжността министър-председател. За пръв път в историята на Израел, най-малко доколкото знам, има покана към арабските партии да се включат в държавното управление, което не се харесва на Хамас. Освен това в Палестина също предстоят избори, тъй че Хамас също имат изгода от нажежаване на обстановката”, споделя Хели от Яфо.
Според нея по този начин Хамас демонстрират на своя народ, че имат желанието и опцията да се опълчват на Израел и откакто еврейската страна прати войски и загинат хора и от двете страни, ще бъде подписано краткотрайно помирение.
Снимка: politico.com
„ И Нетаняху ще излезе воин, както е ставало до момента, всякога, когато столът му стартира да гори. Хубаво е да не забравяме, че страхът е идентичен за всички и болката е идентична за всички, и кръвта ни има идентичен цвят. И, до момента в който политиците си играят техните игри, елементарните хора заплащат цената”, прибавя българката в Израел.
Тя напомня, че е краен пацифист и евентуално мнението й е мощно субективно.
„ Аз пребивавам в Яфо, който е съществувал още преди Тел Авив, а през днешния ден е негов квартал. Тук през 50-те, 60-те години са живели и доста от българските преселници. Доскоро имаше магазин, който се споделяше " Чупи-купи ". За страдание, през днешния ден не е доста умерено при нас. Вият сирени, стените се тресат и прозорците звънтят от гърмежите на ракетите”, споделя Хели.
По-голяма част от ракетите се прихващат от така наречен " Железен купол " - на иврит се споделя " кипат барзел ".
„ От Газа изстрелват масирани офанзиви от 80 - 100 ракети едновременно, тъй че не всички съумяват да бъдат прихванати. Но даже и без попаденията на ракетите, да се събудиш в 3 часа през нощта от воя на сирените, да грабнеш спящото си дете или деца и да хукнете към бомбоубежището, а в случай че няма такова - да седнете на стълбите на промеждутъчен етаж в постройката, в която живеете, си е задоволително стресиращо. Хората се тормозят да влязат в банята или в тоалетната, с цел да не ги хване там тревогата”, изяснява Хели Мандил.
Тя живее в постройка, където са дружно евреи и араби. Заедно стоят и на стълбите когато има паника.
„ Всички еднообразно се опасяваме. В такива моменти тъкмо се демонстрира човещината на хората. Имаме в постройката няколко доста възрастни дами, младежи от другите квартири им изнесоха столове. Всичко това е на микрониво. Иначе напрежението пораства - фанатици от двата народа палят коли, чупят витрини на магазини, линчуват инцидентни жители, единствено тъй като не са от " вярната " националност. Моята доктрина на дилетант е, че политиците от двете страни имат интерес от това напрежение”, споделя Хели.
Тя напомня, че Бенямин Нетаняху е следствен, по тази причина той се е вкопчил във властта „ като питбул”. Вече за четвърти път в границите на две години тук има избори и той не съумява да сформира държавно управление.
„ До дни съперниците му трябваше да разгласят новия кабинет, тъй че тази война за него е добре пристигнала. Докато сме в изключително състояние, той извършва длъжността министър-председател. За пръв път в историята на Израел, най-малко доколкото знам, има покана към арабските партии да се включат в държавното управление, което не се харесва на Хамас. Освен това в Палестина също предстоят избори, тъй че Хамас също имат изгода от нажежаване на обстановката”, споделя Хели от Яфо.
Според нея по този начин Хамас демонстрират на своя народ, че имат желанието и опцията да се опълчват на Израел и откакто еврейската страна прати войски и загинат хора и от двете страни, ще бъде подписано краткотрайно помирение.
Снимка: politico.com
„ И Нетаняху ще излезе воин, както е ставало до момента, всякога, когато столът му стартира да гори. Хубаво е да не забравяме, че страхът е идентичен за всички и болката е идентична за всички, и кръвта ни има идентичен цвят. И, до момента в който политиците си играят техните игри, елементарните хора заплащат цената”, прибавя българката в Израел.
Тя напомня, че е краен пацифист и евентуално мнението й е мощно субективно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ