БАН: Страхът е емоцията, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията
Страхът е най-често срещаната страст в разказите за персонални прекарвания през другите стадии на рецесията, подбудена от Covid-19. Това сочат резултатите от проучване, направено по плана „ Социалнопсихологични резултати на рецесията, подбудена от COVID-19: общопризнат стрес и динамичност на прекарванията ", осъществен от Института за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките (ИИНЧ). Това осведомят от ИИНЧ-БАН на интернет страницата си.
Анализ на текстове от 45 ретроспективни календарни изявленията с представители на три разнообразни групи от българското общество демонстрира, че страхът е страстта, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията. Обработеният текстов материал обгръща повече от 220 хиляди думи и включва истории на работещи родители с дребни деца, лица с хронични болести и хора, изгубили работа по време на рецесията, подбудена от Covid-19.
Участниците в проучването са поканени да споделят персонални прекарвания, свързани с разнообразни аспекти на своето всекидневие и измененията, свързани с противоепидемичните ограничения. Събраните данни включват разкази за отражението на пандемията върху професионалния и фамилния живот, обществената активност, здравословното положение и привички, времето за занимание, спорт, обучение, подготовка и други Всички календарни изявленията са фокусирани върху обособените стадии на рецесията през интервала от началото на 2020 година до края на 2021 година Проведен е тематичен контент разбор, а благодарение на профилиран програмен продукт е проследено съществуването на страсти в речта. За задачата екипът на проучването основава профилиран речник, учреден на класификацията на страстите на психолога Карол Изард. Учените образуват групи от семантично свързани понятия благодарение на синонимни речници и речници на сродните думи в българския език.
Резултатите демонстрират, че страхът се откроява ясно като преобладаваща страст в разказите за пандемията, следван от страстите интерес, горест и наслада.
Любопитни са разликите, които се обрисуват сред представителите на трите групи, включени в проучването. При работещите родители, в текстовете по-често участват думи, които свидетелстват за наслада и интерес. В речта на лица с хронични болести се появяват нюанси на гнева, които допълват преобладаващите боязън и горест. В групата на лицата, изгубили работата си, се появяват омерзение и изненада, които напълно отсъстват или са доста едва показани в другите две групи.
Предстои резултатите от извършените разбори да бъдат показани на интернационалните конгреси и да бъдат оповестени в профилирани научни издания. Проектът “Социалнопсихологични резултати на рецесията, подбудена от COVID-19: общопризнат стрес и динамичност на преживяванията” е осъществен от ИИНЧ-БАН, като средствата за него са по стратегия “Финансиране на фундаментални научни проучвания по публични провокации, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.” на Фонд “Научни изследвания” на Министерството на образованието и науката.
Източник БТА
Анализ на текстове от 45 ретроспективни календарни изявленията с представители на три разнообразни групи от българското общество демонстрира, че страхът е страстта, която се среща най-често в разказите на хората за пандемията. Обработеният текстов материал обгръща повече от 220 хиляди думи и включва истории на работещи родители с дребни деца, лица с хронични болести и хора, изгубили работа по време на рецесията, подбудена от Covid-19.
Участниците в проучването са поканени да споделят персонални прекарвания, свързани с разнообразни аспекти на своето всекидневие и измененията, свързани с противоепидемичните ограничения. Събраните данни включват разкази за отражението на пандемията върху професионалния и фамилния живот, обществената активност, здравословното положение и привички, времето за занимание, спорт, обучение, подготовка и други Всички календарни изявленията са фокусирани върху обособените стадии на рецесията през интервала от началото на 2020 година до края на 2021 година Проведен е тематичен контент разбор, а благодарение на профилиран програмен продукт е проследено съществуването на страсти в речта. За задачата екипът на проучването основава профилиран речник, учреден на класификацията на страстите на психолога Карол Изард. Учените образуват групи от семантично свързани понятия благодарение на синонимни речници и речници на сродните думи в българския език.
Резултатите демонстрират, че страхът се откроява ясно като преобладаваща страст в разказите за пандемията, следван от страстите интерес, горест и наслада.
Любопитни са разликите, които се обрисуват сред представителите на трите групи, включени в проучването. При работещите родители, в текстовете по-често участват думи, които свидетелстват за наслада и интерес. В речта на лица с хронични болести се появяват нюанси на гнева, които допълват преобладаващите боязън и горест. В групата на лицата, изгубили работата си, се появяват омерзение и изненада, които напълно отсъстват или са доста едва показани в другите две групи.
Предстои резултатите от извършените разбори да бъдат показани на интернационалните конгреси и да бъдат оповестени в профилирани научни издания. Проектът “Социалнопсихологични резултати на рецесията, подбудена от COVID-19: общопризнат стрес и динамичност на преживяванията” е осъществен от ИИНЧ-БАН, като средствата за него са по стратегия “Финансиране на фундаментални научни проучвания по публични провокации, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.” на Фонд “Научни изследвания” на Министерството на образованието и науката.
Източник БТА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ