Защо хората обичат да гледат филми на ужасите?
Страхът е атавистична страст. Още в далечното минало на децата са разказвани страшни истории, като предизвестие за дебнещите ги рискове. По-късно киното отваря врата към груповите страхове на обществото. Например научнофантастичният филм „ Годзила “ (1954 г.), в който чудовището е основано от нуклеарна радиация, се основава на общото безпокойствие от атомни офанзиви след Втората международна война.
Прочетете още
Филмите на ужасите постоянно включват гибелен изкуствен интелект или роботи, които се бунтуват против своите основатели. И тук още веднъж всичко се базира на страховете на обществото. В края на 70-те и 80-те години на предишния век светът се изправя пред голям брой серийни убийци и вследствие на това се появяват кино герои като Майкъл Майърс и Фреди Крюгер. Март 2020 година стартира пандемията от ковид и върна интереса към филмите за смъртоносни вируси. По това време, да вземем за пример, се усилиха неведнъж изтеглянията на кино лентата „ Зараза “.
Професор Марк Малмдорф-Андерсен и неговите сътрудници от датския университет в Орхус са изследвали когнитивните процеси, свързани с играта и ученето, написа " The Guardian ". Те са стигнали до извода, че филмите на ужасите имат прочут учебен капацитет, защото оказват помощ на хората да се оправят с несигурността. По-ранно изследване е открило, че почитателите на хорър филмите са се оказали психически по-издръжливи по време на пандемията от ковид от тези, които не харесват този род. Малмдорф-Андерсен счита, че това е по този начин, тъй като във филмите на ужасите хората са изложени на сходни сюжети и по-късно могат да употребяват този опит, с цел да реагират на нови, несигурни условия. Изследователите заключават, че удоволствието от страха, което хората изпитват, до момента в който гледат филми на ужасите, е обвързвано със способността да се оправят с непредсказуеми обстановки. Те също са стигнали до извода, че детските игри, свързани със боязън и риск, могат да работят като предпазен фактор против тревога. По създание играта е тактика, която ни разрешава да се оправим с непозната или непредвидима обстановка.
За да проучат връзката сред страха и удоволствието, Малмдорф-Андерсен и сътрудниците му изследвали група доброволци в населявана от духове къща. В нея в действителност имало сред 70 и 100 артисти, които се въплъщавали в ролята на зомбита, ядящи мозъци, серийни убийци с моторни резачки и доста други. Това предизвиквало у доброволците усеща на боязън, безпокойствие, клаустрофобия, омерзение. В хода на опита учените разкрили, че хората не обичат да стигат прекомерно надалеч от естественото си физиологично положение, само че въпреки всичко обичат да излизат малко отвън зоната си на комфорт. Хората харесват бързото прекосяване от боязън към еуфория, тъй като се освобождава ендорфин и допамин и се провокира известна еуфория. И въпреки всичко учените предизвестяват, че другите хора имат разнообразни равнища на активиране на избрани области на мозъка – вследствие на това нещо, което провокира боязън у едни, може да бъде същински смут за други. Границата е прекомерно тънка и прекалено много боязън може да докара до страдалчество и дисфункция.
Прочетете още
Филмите на ужасите постоянно включват гибелен изкуствен интелект или роботи, които се бунтуват против своите основатели. И тук още веднъж всичко се базира на страховете на обществото. В края на 70-те и 80-те години на предишния век светът се изправя пред голям брой серийни убийци и вследствие на това се появяват кино герои като Майкъл Майърс и Фреди Крюгер. Март 2020 година стартира пандемията от ковид и върна интереса към филмите за смъртоносни вируси. По това време, да вземем за пример, се усилиха неведнъж изтеглянията на кино лентата „ Зараза “.
Професор Марк Малмдорф-Андерсен и неговите сътрудници от датския университет в Орхус са изследвали когнитивните процеси, свързани с играта и ученето, написа " The Guardian ". Те са стигнали до извода, че филмите на ужасите имат прочут учебен капацитет, защото оказват помощ на хората да се оправят с несигурността. По-ранно изследване е открило, че почитателите на хорър филмите са се оказали психически по-издръжливи по време на пандемията от ковид от тези, които не харесват този род. Малмдорф-Андерсен счита, че това е по този начин, тъй като във филмите на ужасите хората са изложени на сходни сюжети и по-късно могат да употребяват този опит, с цел да реагират на нови, несигурни условия. Изследователите заключават, че удоволствието от страха, което хората изпитват, до момента в който гледат филми на ужасите, е обвързвано със способността да се оправят с непредсказуеми обстановки. Те също са стигнали до извода, че детските игри, свързани със боязън и риск, могат да работят като предпазен фактор против тревога. По създание играта е тактика, която ни разрешава да се оправим с непозната или непредвидима обстановка.
За да проучат връзката сред страха и удоволствието, Малмдорф-Андерсен и сътрудниците му изследвали група доброволци в населявана от духове къща. В нея в действителност имало сред 70 и 100 артисти, които се въплъщавали в ролята на зомбита, ядящи мозъци, серийни убийци с моторни резачки и доста други. Това предизвиквало у доброволците усеща на боязън, безпокойствие, клаустрофобия, омерзение. В хода на опита учените разкрили, че хората не обичат да стигат прекомерно надалеч от естественото си физиологично положение, само че въпреки всичко обичат да излизат малко отвън зоната си на комфорт. Хората харесват бързото прекосяване от боязън към еуфория, тъй като се освобождава ендорфин и допамин и се провокира известна еуфория. И въпреки всичко учените предизвестяват, че другите хора имат разнообразни равнища на активиране на избрани области на мозъка – вследствие на това нещо, което провокира боязън у едни, може да бъде същински смут за други. Границата е прекомерно тънка и прекалено много боязън може да докара до страдалчество и дисфункция.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ