Половината младежи у нас нямат базови умения, необходими за средното образование
Страх ме е. Не знам за вас, само че мен ме е боязън. Болести се лекуват, беднотия се преборва, диктатори се смъкват, но…
… празен разум и идеали, вторачени в пари и завист не се поправят. И освен това, само че и точно ТЕ водят до нелечими заболявания, до непреодолима беднотия и до циментиране на диктатури. И още: освен ТОВА, само че и се предават от потомство на потомство и то със задълбочаване. Спираловидно проваляне. Заразно зло.
Публикуван е отчет (>><<) на комисията по обучение и УНИЦЕФ, съгласно който съвсем половината (47,9%) от младежите (между 15- и 24-годишни) в България не разполагат с базови умения, които са нужни за приблизително обучение. Говорим за над 315 хиляди млади българи, които не умеят нищо, а би трябвало да работят, с цел да живеят.
В отчета се приказва и за други страни, несъмнено, само че до каква степен ни успокоява, че и другаде ситуацията е неприятно? Доколко ни прави ситуацията по-хубаво фактът, че проблемите са и другаде? Ако Иванчо си счупи ръката, а след това и Гошко, на Иванчо по-хубаво ли му е? По-малко ли го боли? Не.
Не желая да звуча като пенсионер, които се възмущава от младите, само че разделянето сред предпоследните няколко и последното потомство е бездна.
Да, евентуално прекомерно бързата еволюция на технологиите – или по-скоро: гражданска война – докара до тук, тъй като направи информацията прекомерно елементарно налична, това я обезцени и хората изгубиха уважението и интереса си към нея. Иронично, нали?—колкото по-лесен достъп до информация има, толкоз повече хората не се интересуват от нея. Такива са хората, какво да се прави? В Португалия анулираха престъпното гонене за приложимост и владеене на опиати (не единствено трева, само че и тежки наркотици) и за към петнадесет години използването им спада с десетки проценти. Направѝ го леснодостъпно и то към този момент не е забавно, не е мечтано. И до момента в който с опиатите това е добра наклонност, то с търсенето на познания това е пагубно.
Но не може да е единствено това повода. Никоя световна злополука не се случва поради една единствена причина. Тази злополука не е по виновност на последното потомство. Те са пострадалите, само че не те я сътвориха. Тя е наше създание, което им предадохме. Ние бяхме саркастични, иронични, нетактични… ние бяхме прекомерно озлобени и изплашени от живот постоянно в „ забавно време “, в Преход, преди този момент в тирания, с цел да научим идващите, че обществото се гради на идеали. Вместо това от детски площадки, тротоари и сладкарници се чуваха наставнически директиви: ще мачкаш, сине, ще риташ, дъще, каквото ти харесва, ще си го взимаш, ти си най-!, другите да лазят. Мислейки си, че това, което ти е липсвало на теб, ще научиш детето ти да си го взима. А в „ новото време “ към този момент нямаше потребност от задръжки и идеали, тъй като изморени от нямане, се опитахме да възпитаме грабене, изморени от липса на независимост, се оляхме и възпитахме свободия.
И по този начин се възпитаха дребни чалгарчета, които не можеха обувките да си вържат, само че живееха с мисълта, че са най-великите и светът им е задължен.
Единаци. Егоисти.
Възпитавани, че обществото е с цел да го доиш, а не с цел да му помагаш. Възпитавани, че да задържиш вратата или да направиш път е за слабаци и нещастници, а пък науката е просто въпрос на преписване на изпит, с цел да вземеш тапия, с цел да намериш добра работа и – в случай че си хитрец на място – да започнеш да съдираш рушвети и да намериш „ свои хора “ където би трябвало. Юристи се подиграват със системата: „ положителният юрист познава закона, отличният – познава съдията “, смеят се те, смешно им е. Такива са към този момент множеството в множеството специалности и сфери. Моралът е посмешище, почтено за насмешки. Ученето е хумореска. Кой учи, когато може единствено да назубри или да препише, да вземе тапия и да си гледа кефа? Самоусъвършенстване? Глупости! Яка кола е самоусъвършенстване. Мацка с 1000 кубика силикон е самоусъвършенстване. Вила, къща и басейн, отмора на Малдивите е самоусъвършенстване. Попадал съм на лекари, които знаят по-малко за обещано лекуване по-малко от мен… (?!) Веднъж приключили, повече не пипват здравна литература, викат си: Ае бе!—да не се е сменило нещо в човешкото тяло, а! И те тровят с антибиотици, и те тъпчат с нездравословни инхибитори, ден (пациент) да мине, различен да пристигна, свиркат си и живот си живеят. Никакви модерни постижения в науката не ги интересуват, пациентът ще си заплати и за положително, и за неприятно лекуване. Избери си една сфера или специалност, затвори очи и си показа хората в нея. Виждаш ли разлика от описаното одеве?
Това бяхме ние. Нашите генерации.
Какво можем да чакаме, когато ние – тези, описаните нагоре простаци – се заехме да учим младите и да им демонстрираме живота и какво е скъпото в него?
… празен разум и идеали, вторачени в пари и завист не се поправят. И освен това, само че и точно ТЕ водят до нелечими заболявания, до непреодолима беднотия и до циментиране на диктатури. И още: освен ТОВА, само че и се предават от потомство на потомство и то със задълбочаване. Спираловидно проваляне. Заразно зло.
Публикуван е отчет (>><<) на комисията по обучение и УНИЦЕФ, съгласно който съвсем половината (47,9%) от младежите (между 15- и 24-годишни) в България не разполагат с базови умения, които са нужни за приблизително обучение. Говорим за над 315 хиляди млади българи, които не умеят нищо, а би трябвало да работят, с цел да живеят.
В отчета се приказва и за други страни, несъмнено, само че до каква степен ни успокоява, че и другаде ситуацията е неприятно? Доколко ни прави ситуацията по-хубаво фактът, че проблемите са и другаде? Ако Иванчо си счупи ръката, а след това и Гошко, на Иванчо по-хубаво ли му е? По-малко ли го боли? Не.
Не желая да звуча като пенсионер, които се възмущава от младите, само че разделянето сред предпоследните няколко и последното потомство е бездна.
Да, евентуално прекомерно бързата еволюция на технологиите – или по-скоро: гражданска война – докара до тук, тъй като направи информацията прекомерно елементарно налична, това я обезцени и хората изгубиха уважението и интереса си към нея. Иронично, нали?—колкото по-лесен достъп до информация има, толкоз повече хората не се интересуват от нея. Такива са хората, какво да се прави? В Португалия анулираха престъпното гонене за приложимост и владеене на опиати (не единствено трева, само че и тежки наркотици) и за към петнадесет години използването им спада с десетки проценти. Направѝ го леснодостъпно и то към този момент не е забавно, не е мечтано. И до момента в който с опиатите това е добра наклонност, то с търсенето на познания това е пагубно.
Но не може да е единствено това повода. Никоя световна злополука не се случва поради една единствена причина. Тази злополука не е по виновност на последното потомство. Те са пострадалите, само че не те я сътвориха. Тя е наше създание, което им предадохме. Ние бяхме саркастични, иронични, нетактични… ние бяхме прекомерно озлобени и изплашени от живот постоянно в „ забавно време “, в Преход, преди този момент в тирания, с цел да научим идващите, че обществото се гради на идеали. Вместо това от детски площадки, тротоари и сладкарници се чуваха наставнически директиви: ще мачкаш, сине, ще риташ, дъще, каквото ти харесва, ще си го взимаш, ти си най-!, другите да лазят. Мислейки си, че това, което ти е липсвало на теб, ще научиш детето ти да си го взима. А в „ новото време “ към този момент нямаше потребност от задръжки и идеали, тъй като изморени от нямане, се опитахме да възпитаме грабене, изморени от липса на независимост, се оляхме и възпитахме свободия.
И по този начин се възпитаха дребни чалгарчета, които не можеха обувките да си вържат, само че живееха с мисълта, че са най-великите и светът им е задължен.
Единаци. Егоисти.
Възпитавани, че обществото е с цел да го доиш, а не с цел да му помагаш. Възпитавани, че да задържиш вратата или да направиш път е за слабаци и нещастници, а пък науката е просто въпрос на преписване на изпит, с цел да вземеш тапия, с цел да намериш добра работа и – в случай че си хитрец на място – да започнеш да съдираш рушвети и да намериш „ свои хора “ където би трябвало. Юристи се подиграват със системата: „ положителният юрист познава закона, отличният – познава съдията “, смеят се те, смешно им е. Такива са към този момент множеството в множеството специалности и сфери. Моралът е посмешище, почтено за насмешки. Ученето е хумореска. Кой учи, когато може единствено да назубри или да препише, да вземе тапия и да си гледа кефа? Самоусъвършенстване? Глупости! Яка кола е самоусъвършенстване. Мацка с 1000 кубика силикон е самоусъвършенстване. Вила, къща и басейн, отмора на Малдивите е самоусъвършенстване. Попадал съм на лекари, които знаят по-малко за обещано лекуване по-малко от мен… (?!) Веднъж приключили, повече не пипват здравна литература, викат си: Ае бе!—да не се е сменило нещо в човешкото тяло, а! И те тровят с антибиотици, и те тъпчат с нездравословни инхибитори, ден (пациент) да мине, различен да пристигна, свиркат си и живот си живеят. Никакви модерни постижения в науката не ги интересуват, пациентът ще си заплати и за положително, и за неприятно лекуване. Избери си една сфера или специалност, затвори очи и си показа хората в нея. Виждаш ли разлика от описаното одеве?
Това бяхме ние. Нашите генерации.
Какво можем да чакаме, когато ние – тези, описаните нагоре простаци – се заехме да учим младите и да им демонстрираме живота и какво е скъпото в него?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ