Страх ли те е от нещо? От лоши хора? От

„ Страх ли те е от нещо? От неприятни хора? От отменяне? От самотност? От гибелта?
Мен ме е боязън доста!
Живея си живота, работя, снабдявам си наслади, а от самото начало ме е боязън.
Какво ще стане, когато брачната половинка ми ни роди дете? Ще мога ли да се грижа за него пълноценно, да го повеждам на детска градина или учебно заведение, да го повеждам на доктор, когато има потребност? Ще би трябвало ли то да се бори всекидневно с неприятни погледи, с подигравките на другите деца, а аз – с пренебрежението на другите родители?
Какво ще стане, в случай че жена ми почине? Ще мога ли да видя детето си в миналото още веднъж? Ще има ли къде да пребивавам или фамилията ѝ ще пристигна да претендира за полагащата му се по завещание нейна половина от жилището?
Как ми се отразява това, че съм гей, на ежедневния живот? Никак? Никой не ме стопира да си пребивавам както желая?
Почти. Но и никой не знае какъв брой място ми остава за живот от всичките тия страхове… Ще бъде ли в миналото друго, ще бъда ли в миналото свободен човек? “

Думите са написани от Лили Бабулкова в текст със заглавието „ Моята причина да отида на Прайда “, а в деня преди София Прайд 2018 година в „ Нашият ден “ приказваме с Лилия Драгоева, политолог и социолог от Центъра за проучване на демокрацията и изпълнителен шеф на Билитис, и с Венета Лимберова, ръководител на Младежката ЛГБТ организация „ Действие “ – за обществата, които не харесват „ другите “, и за това по какъв начин отношението към „ другостта “ разказва нас самите.

Повече чуйте в звуковия файл.