Страдание на свети мъченик Платон Свети мъченик Платон, брат на

Страдание на свети страдалец Платон

Свети страдалец Платон, брат на свети страдалец Антиох, произхождал от Галатийската страна, от град Анкир, от родители християни, и бил учтив в благочестие. Още преди своето пълноправие той достигнал процъфтяване в добродетелите. Намирайки се в юношеска възраст, той бил към този момент зрял по разсъдък. Сред безбожните идолопоклонници той дръзновено проповядвал Христа, Предвечния Бог, и учел пребиваващите в подвеждане езичници по този начин, че да познаят истината и да се извърнат от бесовското подвеждане към Бога. Заради това той бил взет от погрешните и отведен на съд пред Агрипин, шеф на региона. Агрипин в същото време се намирал в храма на Зевс и седнал там да съди Христовия изповедник.

Поглеждайки го, той споделил:

- Целият свят уважава своите богове, единствено ти се заблуждаваш и се отвръщаш от тях.

Светият дал отговор:

- Вие се заблуждавате, като оставяте Бога, Който сътвори небето и земята с цялата им хубост, и се покланяте на камък и тленно дърво, на делото на човешки ръце.

Агрипин споделил:

- Твоята младост те прави дръзновен и непослушен. Кажи ми своето име. Как се казваш и от кой град си?

Светият дал отговор:

- Родителите ми са ме нарекли Платон; аз - от майчината ми вътрешност раб Христов, съм жител на този град; в този момент поради благочестие предстоя пред неправедния твой съд и очаквам незаслужена гибел, която енергично искам да приема поради моя Господ; направи това, което възнамеряваш да правиш.

- Забранено е, Платоне - възразил началникът на региона, - да учиш за Разпнатия и дори името Му да държиш в мозъка си, защото царската власт повелява да бъдат излъчени на тежка гибел тези, които Го изповядват, а които се отхвърлят -удостояват ги с огромни почести; по тази причина те поучавам да се подчиниш на царската заръка и тогава ще имаш опция да избегнеш гибелта.

Свети Платон дал отговор:

- Аз се покорявам на моя Цар - Бога, за Него водя война, краткотрайната гибел ще приема с готовност, с цел да бъда правоприемник на безконечното царство.

- Помисли си, Платоне - му споделил началникът, - кое е по-добре за теб: жив ли да останеш, или да изложиш себе си на тежка гибел?

Светецът дал отговор:

- Господ ще промисли за това, кое за мен е по-полезното.

- Нима не знаеш - възразил началникът на региона -ненарушимите царски закони, които повеляват християните или да принасят жертви на боговете, или да бъдат убивани? Как смееш да нарушаваш царските закони и да се отклоняваш в други?

Светият дал отговор:

- Аз зная наредбите на моя Бог и върша, което повеляват Неговите свети и животворни заповеди, а те повеляват да отхвърлим бесовските жертви и да служим на Единия Истинен Бог. Нему Единия послужвам, а вашите богове ненавиждам. Но ти според царската заръка ме подлагай на мъчения, както щеш - вие към този момент свикнахте да мъчите християните, а християните - да страдат за Христа.

Началникът на региона Агрипин, който се отличавал със свиреп манталитет, като видял, че светият не се покорява на неговата безбожна воля и опонира, в заплашителен яд заповядал да го разпрострат гол на земята и сложил дванадесет боеца на смени да бият светия. Били го безпощадно по цялото тяло дълго време, тъй че бойците доста се уморили, само че светият мъченик не се уморил да търпи и да изповядва името на своя Господ Иисус Христос.

После, когато бойците прекратили побоите, началникът на региона почнал да приказва ласкаво, като че ли го щади:

- Приятелски те поучавам, Платоне, отклони се от гибелта към живота.

Мъченикът дал отговор:

- Хубаво ме учиш, Агрипине, да се отклоня от гибел към живот; аз и самичък тичам от безконечната гибел и диря безсмъртния живот.

При тези думи Агрипин яростно рекъл на светия:

- Кажи ми, нещастнико, какъв брой смърти има? Светият дал отговор:

- Две смърти: едната краткотрайна, а другата вечна; също има и два живота: единият краткотраен, а другият безконечен.

- Остави басните си - възразил началникът на региона - и се поклони на боговете, с цел да се избавиш от лютото изтезание.

Светият дал отговор:

- Нито огън, нито рани, нито яростта на зверовете, нито загуба на членове на тялото ще ме разлъчат от Живия Бог, тъй като не настоящия век възлюбих, само че моя Христа, Който за мен умря и възкръсна.

Тогава началникът на региона заповядал да отведат свети Платон в тюрма. Докато го водели, го следвал народ, който гледал на страданията му като на някакво представление. Сред народа вървели и голям брой християни. Наближавайки тъмницата, корав и як духом, Христовият страдалец се обърнал към народа и като му наредил да замълчи, почнал да приказва със мощен глас:

- Мъже, обичащи истината, знайте, че аз одобрих този героизъм на страдалчество не по някаква друга причина, а поради Бога, основал небето и земята, и всичко в тях. Като раби Христови, ви апелирам да не се смущавате от това, което се случва в този момент, тъй като: „ Много са скърбите на праведника, само че от всички тях Господ ще го избави ". Нека да прибегнем всички дружно към тихия кей и към Камъка, за Който великият деятел приказва: „ камъкът беше Христос ". И да не изнемогваме в бедите, на които се излагаме за вярата Христова, като помним, че „ страданията на настоящето време не са нищо спрямо оная популярност, която ще се яви в нас ".

Като споделил това, мъченикът влезнал в тъмницата и, превивайки колена на земята, се обърнал към Бога с такава молитва:

- Господи Иисусе Христе, Създателю и Промислителю на всичко, Който даруваш на Своите раби самообладание и победа, сподоби и мен, смирения и излишен Твой раб, да претърпя почтено до края за святото Ти име, и прати Твоя ангел да ме избави от лъстивия и злобен дракон Агрипин, та да познаят всички, че богове са не тези, които човешка ръка основава, само че Ти - Единият Истинен Бог, дълготърпелив и многомилостив и препрославен во веки. Амин.

След като минали седем дни, мъчителят още веднъж седнал на съдилището в храма на Зевс и заповядал да доведат светия страдалец. Отначало той сложил пред него всякакви оръдия ча изтезание: медни котли, ботуши с гвоздеи, нажежени гюллета, остри колове, стоманени остриета, колела и доста други, надявайки се да уплаши с тях доблестния Христов боец. После почнал да му приказва:

- Възлюбени ми Платоне, виждайки твоята младост и благородството на твоите родители, и щадейки хубостта на твоето тяло, преди да стартира още веднъж да те мъча, аз те поучавам: вкуси от жертвите на нашите богове и бъди в единство с нас, като знаеш добре, че никой от тези, които ми се противят, няма да остане жив, и назад, никой от ония, които ми се подчиняват, не е бил лишен от достойнството и даровете, обещани от мен. Аз, прелестни Платоне, в случай че пожелаеш да ме послушаш като татко, който ти дава добър съвет, ще ти дам за жена единствената щерка на моя брат с доста благосъстояния и ще те нарека мой наследник.

Но блаженият Платон, надсмивайки се над него, споделил:

- Окаяни и човеконенавистни сине на дявола и прислужник на сатаната! Ако аз бях решил да се свържа с житейските прелести и в случай че желаех да си взема жена, то белким нямаше да намеря по-добра от дъщерята на брат ти! Наистина, вместо нея бих предпочел да взема робиня. И по този начин, ще желая ли да я взема в този момент, когато, оставяйки света, се свързвам с Христос?

После мъчителят заповядал да режат кожата на свети Платон и да я отдират на ремъци. Но светият, като откъснал самичък един висящ от тялото му ремък, го хвърлил в лицето на Агрипин с думите:

- Безчовечни и по-свиреп от всички зверове! Как ти, като не желаеш да познаеш Бога, основал ни по Свой облик, не изпитваш най-малко жал към същата плът, в която и ти самичък си облечен, и намираш приятност да гледаш раздробяването на моите членове? Но предай ме на още по-люти страдания, та както твоето варварство, по този начин и моето самообладание да станат видни за всички, тъй като аз радостно понасям поради моя Христа, та посредством Неговата берекет да придобия покой за себе си в бъдещия век.

- О, доколко си безразсъден - възразил Агрипин, - че не щадиш даже личното си тяло, и макар че вътрешностите ти към този момент излизат през ребрата, отново не преставаш да хулиш боговете и да предизвикваш гнева ми?

После Агрипин заповядал да повесят светия на дърво и да удрят тялото му, до момента в който и последната останала плът не се отдели от костите му и не изтече съвсем всичката му кръв. А святото лице на мъченика той по този начин раздрал с стоманени остриета, че не останала дори диря от човешкия облик, само че единствено едни оголени кости. Но свети Платон, като имал още свободен език, укорявал мъчителя за жестокостта му и проклинал идолите и идо-лопоклонниците.

Тогава мъчителят рекъл:

- Платоне! Ако ти не беше по този начин твърдоглав и непослушен, то би се уподобил на оня всемъдър Платон, глава на философите, който съставил божествено обучение.

Но светият отвърнал:

- Макар и да имам едно име с Платон, само че не сме в една посока. Името не може да съедини тези, които вярата разделя. Затова нито аз на оня Платон, нито Платон на мене е сходен, с изключение на по име. Аз се изучавам и изучавам на тази философия, която е Христова, а той е преподавател на онази философия, която е безумство пред Бога, тъй като е писано: „ ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разсъдъка на рационалните ". Учението, принадлежащо на Платон, който ти наричаш възвишен, са в действителност лъжливи басни, които чрез хитри думи развращават мозъците на безхитростните простовати хора.

Когато светият престанал да приказва, замълчал и Агри-пин, тъй като не знаел какво повече да му възрази и какво да направи с него, и единствено се дивил на великото му самообладание и на смелия отговор. Той заповядал да го отведат в тъмницата и да не разрешават на никой от познатите му да идва при него. Но с цел да не почине светият страдалец, мъчителят наредил всеки ден да му дават по малко самун и вода. Не знаел той, окаяният, че „ освен с самун ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста ".

Но Христовият страдалец не приемал нищо от ръцете па идолопоклонниците и останал без храна и вода осемнадесет дни, така че над него се изпълнили думите на Писанието: „ праведният посредством вярата си ще бъде жив ". Надявал се той, че Онзи, Който наситил Даниил в рова измежду лъвовете, ще насити и него в тъмницата с нетленна храна. Стражите, като виждали, че той не приема нито самун, нито вода, му споделили:

- Човече, яж и пий, с цел да не умреш и да не изпаднем в неволя поради теб.

Но блаженият дал отговор:

- Не мислете, братя, че ще умра, в случай че не одобрявам нашата храна; вие се храните с хляба, аз се храня със Словото Божие, което пребъдва во веки. Вас ви насища месото, мен ме насищат светите молебствия. Вас радостни виното, мен - Христос, истинната лоза.

След всичко това, началникът на региона Агрипин, виждайки, че нищо не може да отвърне Платон от Христа, го осъдил на посичане с меч. Мъченикът бил изведен от града. Като изпросил за себе си един час за молитва, той издигнал ръце нагоре и споделил:

- Благодаря ти, Господи Иисусе Христе, че с Твоето свято име Ти отбрани мен, Твоя раб, от вражеско обезчестяване и ми даде берекет почтено да завърша стартирания за Тебе героизъм. И в този момент Те апелирам, приеми в мир душата ми, тъй като си блажен во веки. Амин.

После, като навел своята свята глава, споделил на боеца, който трябвало да го посече:

- Направи, друже, каквото ти е подредено. И незабавно бил посечен.

Така се подвизавал светият страдалец Платон и починал за Христа, и дано да живее и да цари с Него во веки. Амин.