Св. вмчца Марина
Страдание на света великомъченица Марина
Света Марина се родила в Антиохия Писидийска от благородни родители, само че не благоверни, а помрачени от езическото нечестие. Баща й, Едесий, бил идолски сановник. Той дал щерка си Марина, останала без майка още след раждането, на кърмачка, живееща в едно село на петнадесет километра от града. Когато момичето пораснало, се оказало, че то било прелестно по тяло и още по-прекрасно по душа: то се отличавало с здравомислие и с добронравие. Тъй като по това време било повдигнато гонение против християните, иереите и клириците, учители на Божието слово, се криели заради боязън от мъчителите, едни в пустините и в планинските пещери, други сред простолюдието в селата, облечени като просяци, само че където можели, поучавали, въпреки и скрито, на святата религия и обръщали мнозина от езическата илюзия към Христа.
Случило се по този начин, че и Марина, дванадесетгодишно момиче, чула от един Божий човек слово за Иисуса Христа, истинния Бог, по какъв начин Той се въплътил от Светия Дух в утробата на Пречистата Дева и се родил от Нея, като запазил девството й ненакърнено, по какъв начин направил доста чудеса и поискал непринудено да пострада, поради спасението на хората; починал, възкръснал, възнесъл се на небето и приготвил безконечен живот и популярност, и постоянно Царство за вярващите в Него и обичащите Го. Като чула това, благоразумната госпожица Марина повярвала в Христа и сърцето й се разпалило от божествена обич, тъй че тя не говорела и не мислела за нищо друго, а единствено за Иисуса Христа; или пък, където чуела да се приказва за истинния Бог, натам насочвала цялото си внимание. И по този начин като повярвала в Него със сърцето си, не се срамувала да Го изповядва и с уста, макар че още не била кръстена, заради неналичието на християнски духовник, който би могъл да я кръсти. И Марина поискала да пролее кръвта си поради Христа и да се кръсти в нея, като в кръщелен купел, както била чувала за доста свети мъченици от двата пола, че се кръщавали в кръвта си тези, които са положили душите си за Господа; тя желала да им подражава.
Едесий, като разбрал, че щерка му Марина повярвала в Христа, я намразил и престанал да я смята за своя щерка, а се отнасял с нея като с чужда; а девицата упълномощила цялата си вяра на небесния Отец. Когато навършила петнадесет години, един път излязла на полето да наглежда овцете на татко си, които пасели там. Случило се по този начин, че на пътя срещнала владетеля на източните области, на име Олимврий, нечовечен изтезател на християните, който отивал в Антиохия; като видял красивата госпожица, регионалният шеф бил изумен от невероятната й хубост, на мига се увлякъл по нея и намислил да я направи своя брачна половинка. Той се спрял и почнал да разпитва девойката:
- От кой жанр си, девойко, чия щерка си и по какъв начин се казваш, кажи ми истината за себе си. Виждам, че си доста хубава; в случай че родителите ти са свободни, ще встъпя с теб в легален брак, а в случай че си нечия робиня, ще те изплатя и ще те взема при себе си.
А девицата, като се отличавала с непорочие още повече, в сравнение с с хубостта си, добродушно дала отговор, чия щерка е и по какъв начин се казва; не скрила и това, че е Христова рабиня, има вяра в Единия Бог, Създател на небето и на земята, съединена е с Него със сърдечна обич и не желае различен младоженец. Като чул, че е християнка, регионалният шеф, на който било обещано позволение да изтезава християните, заповядал на бойците си да я вземат със себе си и да я заведат в града, само че без грубости: от моминските й благоразумни слова той още повече я обикнал и се надявал, че посредством закани за мъчения бързо ще я отклони от Христа и ще я уговори да встъпи в брак с него.
Като дошъл в града, регионалният шеф първо, съгласно нечестивия си бит, принесъл жертви на скверните си богове, принесъл тържествена хвалба на своите царе, хванал каквито намерил християни и ги хвърлил в тюрма, с цел да ги пазят до изтезанията. А девицата Марина поверил на няколко знатни дами, с цел да я пазят. На идващия ден, като провел церемониален съд, заповядал да доведат за разпит първо света Марина; той непрекъснато мислел за нея. Довели девойката, а той гледал със сластолюбие невероятната й хубост и от ден на ден и повече се разпалвал от плътска обич към нея. После почнал да й приказва с лукавство:
- Прекрасна девице, всички богове знаят по какъв начин скърбя твоята младост и щадя младото ти тяло, цъфтящо от хубост. За това те апелирам, послушай ме, принеси жертва на боговете и ще бъдеш добре: незабавно ще получиш огромно имущество, ще станеш богата, ще станеш по-щастлива от всички твои връстнички и ще се ползуваш с най-голяма чест измежду дамите в този град.
Светицата дала отговор:
- Не се надявай, управителю, да замениш вярата ми в Христа за вашето безбожничество нито с милувки, нито със закани: аз съм вярна рабиня на моя Владика, потърпевш непринудено поради мен. Ако поради мен Той е претърпял разтягане на кръст и гибел, без да щади Своето пресвято тяло, признато от Пречистата Дева Мария, то и аз съм длъжна поради Него да пострадвам по всевъзможен метод и да умра, без ни минимум да щадя своето неверно тяло и здравето си. Не мисли, че ще ме уплашиш с твоите закани: аз съм подготвена на всевъзможни страдания и на гибел. Този, на Когото се надявам, ще ми даде мощ! А това, което ми приказваш - за съпружество, респект, популярност и благосъстояние, всичко това за мен е обратно и мерзко. Нима ще оставя Безсмъртния си Жених - Христос, Небесния Цар, и ще встъпя в брак със смърдящо куче с мъртва душа? Никога!
Като чул тези смели думи на света Марина, регионалният шеф се раздразнил, оскърбил се, мощно се разгневил и в същия момент, като сменил любовта с омраза и злоба, заповядал да смъкват облеклата от Христовата булка, наредил да я слагат на земята и да я бият с тояги без прошка. Дълго били светицата без благосклонност. Моминското й тяло се разкъсвало от рани и кръвта течала на струи от раните, като обагряла земята. Като гледали това, хората се изпълвали със съчувствие към нея, за това, че по този начин грубо мъчат такава красива госпожица, и мнозина плачели.
После, когато палачите престанали да я бият, мъчителят споделил на мъченицата:
- Марина, това е единствено началото и в случай че продължаваш да упорствуваш в непокорството си, ще изпиташ още по-големи страдания.
Светицата дала отговор:
- Прави всичко, което е угодно за теб и на твоя татко дявола; аз не обръщам внимание на тъгите, защото ми оказва помощ Христос, Който скоро ще посрами цялото ваше коварство!
Управителят още повече се разгневил и заповядал да я приковат с гвоздеи към една дъска и да стържат тялото й с стоманени тризъбци.
След това шефът заповядал да смъкват мъченицата от гвоздеите и да я затворят в особена тюрма, дълбока и мрачна, цялостна с всевъзможни бесовски страшилища, където били заключвани наказаните на гибел.
С настъпването на утрото шефът Олимврий още веднъж почнал своя неправеден и греховен съд. Целият народ се събрал за зрелището.
Ожесточеният шеф заповядал да изтезават светицата. Отново я окачил на дърво, донесли запалени свещи и почнали да опалват гърдите и хълбоците й; а тя, като се вглъбила в себе си, се молела на Бога в дълбината на сърцето и безмълвно търпяла; тя била обгорена като въглен и раздрана на части като месо за ястие. И когато, едвам жива, я свалили от дървото, споделила високо:
- Господи! Ти ме удостои поради името Ти да мина през огън, удостой ме да мина и през водата на светото кръщение и умита от греховете, ме въведи в Твоя покой.
А мъчителят, като чул, че мъченицата загатнала за вода, споделил:
- Иска да пие, нещастницата; би трябвало да я напоим!
И заповядал да докарат голяма каца с вода и да хвърлят в нея вързаната мъченица, с цел да я потопят там и да я удавят. Когато прислужниците я хванали, с цел да я хвърлят във водата, тя извикала високо:
- Господи Иисусе Христе, Който освобождаваш от оковите, развързваш връзките на гибелта и на пъкъла и повдигаш от гробовете със знака на Божествената Си мощ! Погледни към Твоята рабиня и развържи връзките ми! И дано тази вода стане за мен мечтаното свето кръщение за раждане във безконечния живот, тъй че, като съблека ветхия човек, да се облека в новия и да се явя в Твоя чертог при Тебе в брачна одежда!
Докато мъченицата се молела по този начин, прислужниците я хвърлили в кацата, почнали да я потапят под водата и да я давят. Но внезапно земята се раздрусала и връзките, с които била вързана мъченицата, се развързали, а прислужниците, обхванати от смут, избягали от кацата; над главата на мъченицата засияли лъчите на неизказана светлина и още веднъж се появила видяната преди от нея бяла гълъбица, спускаща се от горната страна, сходно на слънце, със златен венец в устата; тя кръжала над главата на мъченицата, докосвала я с краката си и още веднъж литвала нагоре. Това привидение било видяно освен от светицата, само че и от някои от присъствуващите, които били почтени: мнозина от народа били секрети християни и се удостоили да го видят. А светицата стояла във водата, без да потъва, пеела, славела и благославяла великото име на Пресвета Троица, Отец и Син, и Свети Дух. После над светицата се появил огнен дирек, стигащ до небето, а на стълба имало кръст, като че бистър, от който излизали светли лъчи; гълъбицата литнала и кацнала на върха на кръста. Дошъл глас свише и всички го чули:
- Мир на тебе, невесто Христова, Марина! Сега ти ще приемеш неувяхващия венец на добродетелта от ръката Господня и ще починеш в небесното Царство дружно със светиите.
Като чули този глас и като видели, че мъченицата излязла от водата здрава, без никаква диря от обгарянията, невредима телом и прелестна, в същия момент огромно голям брой мъже и дами повярвали в Христа, намерено се признали за християни и наподобява били подготвени на гибел за Христа. Управителят се ужасил като видял, че толкоз доста хора се обърнали към Христа и недоумявал какво да направи. После, разгневен, извел против народа въоръжената с мечове армия, която била при него, и заповядал да посекат всеки, който слави Христовото име. Тогава всички погрешни или страхливи от народа се разбягали, а тези, които вярвали същински, сами отивали под меча. И паднали убити към петнадесет хиляди индивида - мъже и дами, които като се кръстили в кръвта си и като се очистили от всички грехове, влезнали в насладата на своя Господ, увенчани с страдалчески венци. След това шефът заповядал да посекат с меч и мъченицата.
Когато извели мъченицата на мястото на посичането, тя помолила тези, които я водели, малко да почакат и като се обърнала към вървящия след нея народ, убеждавала всички да познаят Единия Истинен Бог, Твореца на всичко и да оставят бесовската илюзия и гибелта на идолопоклонството. След това почнала да се моли и се молила дълго за всички; внезапно земята се раздрусала, всички били обзети от боязън и мнозина паднали от боязън на земята; паднал и палачът. Нашият Господ Иисус Христос се явил със свети ангели на Своята булка, като я призовавал в Своя покой и прострял ръце, с цел да одобри душата й. А тя, като се зарадвала неизказано, предиздвикала палача по-бързо да извърши това, което му било заповядано. Тя подложила честната си глава под меча и била обезглавена, а душата й била взета от ръцете Господни и занесена в небесните селения. Така, на седемнадесети юли света великомъченица Марина приключила мъченическия си героизъм. А страданието й описал един свидетел - Божият раб Теотим, който видял цялото изтезание и се удостоил да бъде фен на тези видения, които били явени на светицата; той предал това на правилните за душевна изгода, в чест и памет на възлюбената Христова булка Марина и за популярност на Човеколюбеца Христос, нашия Спасител, на Когото с Отца и Светия Дух и от нас дано бъде чест и популярност, в този момент и завинаги. Амин.
Света Марина се родила в Антиохия Писидийска от благородни родители, само че не благоверни, а помрачени от езическото нечестие. Баща й, Едесий, бил идолски сановник. Той дал щерка си Марина, останала без майка още след раждането, на кърмачка, живееща в едно село на петнадесет километра от града. Когато момичето пораснало, се оказало, че то било прелестно по тяло и още по-прекрасно по душа: то се отличавало с здравомислие и с добронравие. Тъй като по това време било повдигнато гонение против християните, иереите и клириците, учители на Божието слово, се криели заради боязън от мъчителите, едни в пустините и в планинските пещери, други сред простолюдието в селата, облечени като просяци, само че където можели, поучавали, въпреки и скрито, на святата религия и обръщали мнозина от езическата илюзия към Христа.
Случило се по този начин, че и Марина, дванадесетгодишно момиче, чула от един Божий човек слово за Иисуса Христа, истинния Бог, по какъв начин Той се въплътил от Светия Дух в утробата на Пречистата Дева и се родил от Нея, като запазил девството й ненакърнено, по какъв начин направил доста чудеса и поискал непринудено да пострада, поради спасението на хората; починал, възкръснал, възнесъл се на небето и приготвил безконечен живот и популярност, и постоянно Царство за вярващите в Него и обичащите Го. Като чула това, благоразумната госпожица Марина повярвала в Христа и сърцето й се разпалило от божествена обич, тъй че тя не говорела и не мислела за нищо друго, а единствено за Иисуса Христа; или пък, където чуела да се приказва за истинния Бог, натам насочвала цялото си внимание. И по този начин като повярвала в Него със сърцето си, не се срамувала да Го изповядва и с уста, макар че още не била кръстена, заради неналичието на християнски духовник, който би могъл да я кръсти. И Марина поискала да пролее кръвта си поради Христа и да се кръсти в нея, като в кръщелен купел, както била чувала за доста свети мъченици от двата пола, че се кръщавали в кръвта си тези, които са положили душите си за Господа; тя желала да им подражава.
Едесий, като разбрал, че щерка му Марина повярвала в Христа, я намразил и престанал да я смята за своя щерка, а се отнасял с нея като с чужда; а девицата упълномощила цялата си вяра на небесния Отец. Когато навършила петнадесет години, един път излязла на полето да наглежда овцете на татко си, които пасели там. Случило се по този начин, че на пътя срещнала владетеля на източните области, на име Олимврий, нечовечен изтезател на християните, който отивал в Антиохия; като видял красивата госпожица, регионалният шеф бил изумен от невероятната й хубост, на мига се увлякъл по нея и намислил да я направи своя брачна половинка. Той се спрял и почнал да разпитва девойката:
- От кой жанр си, девойко, чия щерка си и по какъв начин се казваш, кажи ми истината за себе си. Виждам, че си доста хубава; в случай че родителите ти са свободни, ще встъпя с теб в легален брак, а в случай че си нечия робиня, ще те изплатя и ще те взема при себе си.
А девицата, като се отличавала с непорочие още повече, в сравнение с с хубостта си, добродушно дала отговор, чия щерка е и по какъв начин се казва; не скрила и това, че е Христова рабиня, има вяра в Единия Бог, Създател на небето и на земята, съединена е с Него със сърдечна обич и не желае различен младоженец. Като чул, че е християнка, регионалният шеф, на който било обещано позволение да изтезава християните, заповядал на бойците си да я вземат със себе си и да я заведат в града, само че без грубости: от моминските й благоразумни слова той още повече я обикнал и се надявал, че посредством закани за мъчения бързо ще я отклони от Христа и ще я уговори да встъпи в брак с него.
Като дошъл в града, регионалният шеф първо, съгласно нечестивия си бит, принесъл жертви на скверните си богове, принесъл тържествена хвалба на своите царе, хванал каквито намерил християни и ги хвърлил в тюрма, с цел да ги пазят до изтезанията. А девицата Марина поверил на няколко знатни дами, с цел да я пазят. На идващия ден, като провел церемониален съд, заповядал да доведат за разпит първо света Марина; той непрекъснато мислел за нея. Довели девойката, а той гледал със сластолюбие невероятната й хубост и от ден на ден и повече се разпалвал от плътска обич към нея. После почнал да й приказва с лукавство:
- Прекрасна девице, всички богове знаят по какъв начин скърбя твоята младост и щадя младото ти тяло, цъфтящо от хубост. За това те апелирам, послушай ме, принеси жертва на боговете и ще бъдеш добре: незабавно ще получиш огромно имущество, ще станеш богата, ще станеш по-щастлива от всички твои връстнички и ще се ползуваш с най-голяма чест измежду дамите в този град.
Светицата дала отговор:
- Не се надявай, управителю, да замениш вярата ми в Христа за вашето безбожничество нито с милувки, нито със закани: аз съм вярна рабиня на моя Владика, потърпевш непринудено поради мен. Ако поради мен Той е претърпял разтягане на кръст и гибел, без да щади Своето пресвято тяло, признато от Пречистата Дева Мария, то и аз съм длъжна поради Него да пострадвам по всевъзможен метод и да умра, без ни минимум да щадя своето неверно тяло и здравето си. Не мисли, че ще ме уплашиш с твоите закани: аз съм подготвена на всевъзможни страдания и на гибел. Този, на Когото се надявам, ще ми даде мощ! А това, което ми приказваш - за съпружество, респект, популярност и благосъстояние, всичко това за мен е обратно и мерзко. Нима ще оставя Безсмъртния си Жених - Христос, Небесния Цар, и ще встъпя в брак със смърдящо куче с мъртва душа? Никога!
Като чул тези смели думи на света Марина, регионалният шеф се раздразнил, оскърбил се, мощно се разгневил и в същия момент, като сменил любовта с омраза и злоба, заповядал да смъкват облеклата от Христовата булка, наредил да я слагат на земята и да я бият с тояги без прошка. Дълго били светицата без благосклонност. Моминското й тяло се разкъсвало от рани и кръвта течала на струи от раните, като обагряла земята. Като гледали това, хората се изпълвали със съчувствие към нея, за това, че по този начин грубо мъчат такава красива госпожица, и мнозина плачели.
После, когато палачите престанали да я бият, мъчителят споделил на мъченицата:
- Марина, това е единствено началото и в случай че продължаваш да упорствуваш в непокорството си, ще изпиташ още по-големи страдания.
Светицата дала отговор:
- Прави всичко, което е угодно за теб и на твоя татко дявола; аз не обръщам внимание на тъгите, защото ми оказва помощ Христос, Който скоро ще посрами цялото ваше коварство!
Управителят още повече се разгневил и заповядал да я приковат с гвоздеи към една дъска и да стържат тялото й с стоманени тризъбци.
След това шефът заповядал да смъкват мъченицата от гвоздеите и да я затворят в особена тюрма, дълбока и мрачна, цялостна с всевъзможни бесовски страшилища, където били заключвани наказаните на гибел.
С настъпването на утрото шефът Олимврий още веднъж почнал своя неправеден и греховен съд. Целият народ се събрал за зрелището.
Ожесточеният шеф заповядал да изтезават светицата. Отново я окачил на дърво, донесли запалени свещи и почнали да опалват гърдите и хълбоците й; а тя, като се вглъбила в себе си, се молела на Бога в дълбината на сърцето и безмълвно търпяла; тя била обгорена като въглен и раздрана на части като месо за ястие. И когато, едвам жива, я свалили от дървото, споделила високо:
- Господи! Ти ме удостои поради името Ти да мина през огън, удостой ме да мина и през водата на светото кръщение и умита от греховете, ме въведи в Твоя покой.
А мъчителят, като чул, че мъченицата загатнала за вода, споделил:
- Иска да пие, нещастницата; би трябвало да я напоим!
И заповядал да докарат голяма каца с вода и да хвърлят в нея вързаната мъченица, с цел да я потопят там и да я удавят. Когато прислужниците я хванали, с цел да я хвърлят във водата, тя извикала високо:
- Господи Иисусе Христе, Който освобождаваш от оковите, развързваш връзките на гибелта и на пъкъла и повдигаш от гробовете със знака на Божествената Си мощ! Погледни към Твоята рабиня и развържи връзките ми! И дано тази вода стане за мен мечтаното свето кръщение за раждане във безконечния живот, тъй че, като съблека ветхия човек, да се облека в новия и да се явя в Твоя чертог при Тебе в брачна одежда!
Докато мъченицата се молела по този начин, прислужниците я хвърлили в кацата, почнали да я потапят под водата и да я давят. Но внезапно земята се раздрусала и връзките, с които била вързана мъченицата, се развързали, а прислужниците, обхванати от смут, избягали от кацата; над главата на мъченицата засияли лъчите на неизказана светлина и още веднъж се появила видяната преди от нея бяла гълъбица, спускаща се от горната страна, сходно на слънце, със златен венец в устата; тя кръжала над главата на мъченицата, докосвала я с краката си и още веднъж литвала нагоре. Това привидение било видяно освен от светицата, само че и от някои от присъствуващите, които били почтени: мнозина от народа били секрети християни и се удостоили да го видят. А светицата стояла във водата, без да потъва, пеела, славела и благославяла великото име на Пресвета Троица, Отец и Син, и Свети Дух. После над светицата се появил огнен дирек, стигащ до небето, а на стълба имало кръст, като че бистър, от който излизали светли лъчи; гълъбицата литнала и кацнала на върха на кръста. Дошъл глас свише и всички го чули:
- Мир на тебе, невесто Христова, Марина! Сега ти ще приемеш неувяхващия венец на добродетелта от ръката Господня и ще починеш в небесното Царство дружно със светиите.
Като чули този глас и като видели, че мъченицата излязла от водата здрава, без никаква диря от обгарянията, невредима телом и прелестна, в същия момент огромно голям брой мъже и дами повярвали в Христа, намерено се признали за християни и наподобява били подготвени на гибел за Христа. Управителят се ужасил като видял, че толкоз доста хора се обърнали към Христа и недоумявал какво да направи. После, разгневен, извел против народа въоръжената с мечове армия, която била при него, и заповядал да посекат всеки, който слави Христовото име. Тогава всички погрешни или страхливи от народа се разбягали, а тези, които вярвали същински, сами отивали под меча. И паднали убити към петнадесет хиляди индивида - мъже и дами, които като се кръстили в кръвта си и като се очистили от всички грехове, влезнали в насладата на своя Господ, увенчани с страдалчески венци. След това шефът заповядал да посекат с меч и мъченицата.
Когато извели мъченицата на мястото на посичането, тя помолила тези, които я водели, малко да почакат и като се обърнала към вървящия след нея народ, убеждавала всички да познаят Единия Истинен Бог, Твореца на всичко и да оставят бесовската илюзия и гибелта на идолопоклонството. След това почнала да се моли и се молила дълго за всички; внезапно земята се раздрусала, всички били обзети от боязън и мнозина паднали от боязън на земята; паднал и палачът. Нашият Господ Иисус Христос се явил със свети ангели на Своята булка, като я призовавал в Своя покой и прострял ръце, с цел да одобри душата й. А тя, като се зарадвала неизказано, предиздвикала палача по-бързо да извърши това, което му било заповядано. Тя подложила честната си глава под меча и била обезглавена, а душата й била взета от ръцете Господни и занесена в небесните селения. Така, на седемнадесети юли света великомъченица Марина приключила мъченическия си героизъм. А страданието й описал един свидетел - Божият раб Теотим, който видял цялото изтезание и се удостоил да бъде фен на тези видения, които били явени на светицата; той предал това на правилните за душевна изгода, в чест и памет на възлюбената Христова булка Марина и за популярност на Човеколюбеца Христос, нашия Спасител, на Когото с Отца и Светия Дух и от нас дано бъде чест и популярност, в този момент и завинаги. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ