Страдание, болка, саможертва и всеопрощаващо изкупление е кръстната смърт, предшествана

Страдание, болежка, всеотдайност и всеопрощаващо възмездие е кръстната гибел, предшествана от мъчителното нанагорнище на хълма Голгота, само че тя е и горест, тъга и печал, която тежи в днешния ден.
Разпятието като претекст се среща в актуалната цивилизация по този начин постоянно през последните две хиляди години, че e невероятно да се изброят гениите, отправили послания посредством него в картини, скулптури, архитектура, музика, филми, стихове... А един български стихотворец в четиристишие споделя:

Добромир Тонев

***

След тебе злото диша като хрътка.

(Доброто е публично разбиране.)

Разтвориш ли ръцете за прегръдка,

Ти към този момент си комфортен за разпятие.

Снимка: Исус от Назарет

Невъзможно е да забравим в този ден посланието на Дамян Дамянов:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най печален и злополучен

От парещите въглени на тъгата

Си направи самичък стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И мръква в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от обърканост премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и самичък тръгни

Трънлив и злобен е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено по този начин ще го решиш.

" Разпятие ", худ. А. Мантеня

Борис Христов дава вербален израз на страданието по Пътя на Болката:

СТЕНАТА

Борис Христов

Пак ще пребивавам - една ръка в случай че имам,

и ще се веселя, че таман тя е останала.

Пак ще се стоплям с листото през зимата

и от листа ще си върша сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената

и на площада да изгорим като плява,

само че в една дупка изгубих моя другар,

а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че пристигнах да пребивавам,

аз затворих очи, с цел да нямам очевидци -

и я блъсках, и дращих, и вих против нея,

до момента в който не покапа кръв от ръцете ми.

И примрял най-после в дивия плевел,

плаках скрито от яд и засегнатост -

извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,

каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя вяра тогава издишах

и самичък си отрязах крилата наболи -

какво е индивидът, щом дребната мишка

може умерено да мине изпод!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -

всичко друго е вятър и стихове.

И в случай че би трябвало в този момент да извикам свободно,

извикал бих единствено: " Аз крещя. "

Ако имах и малко сили в ръката

и трябваше да напиша някоя дума,

написал бих самоуверено върху стената:

" Това е стена! " И нищо друго.

Така почтеният трудно и безшумно издъхва на своя кръст!

Художник: В. Верешчагин

Фрог нюз