Търговският обмен между България и Русия наистина е нараснал - заради горивата
Стойността на вноса от Русия през 2022 година фактически се е нараснала повече от два пъти.Този растеж не стартира след началото на войната и е най-силно изразен в първите месеци на годината.Дължи се на скока в цените на горивата и увеличеното търсене, вследствие на икономическото възобновяване след пандемията.Увеличеният импорт от Русия не демонстрира, че България или други страни членки не съблюдават европейските наказания или че стъпките им към самостоятелност от съветските енергоизточници не са сполучливи. 
През последните месеци на предходната година в българското медийно пространство се появиха поредност от изявления, съгласно които цената на комерсиалния продан сред България и Русия през 2022 година освен не е намаляла, както би могло да се чака на фона на войната в Украйна и наложените наказания, а се е нараснала доста.
ревизира до каква степен тези изказвания дават отговор на истината.
Как при липса на публична статистика се интерпретират стопански данни
Публикациите са основани на публикации от съветски източници, като в един от случаите е представена сръбска медия, която на собствен ред се базира на съветската държавна организация РИА Новости. Никоя от тях не употребява публични статистически данни на Кремъл.
през април 2022 година, откакто влязоха в действие икономическите наказания против нея поради нападението над Украйна. Обяснението за засекретяването на статистическите данни беше, че по този начин ще се избегнат “ ”.
В изискванията на изчезнала национална статистика за външната търговия на федерацията, съветските медии от време на време разгласяват данни за износа към страните от Европейски Съюз, като се базират на информация от националните статистически служби на съответните страни. Обръща се внимание на първо място на такива страни и шпации от време, в които вносът от Русия е повишен, като по този метод се поддържа медийният роман, че членките на Европейски Съюз не могат или не желаят да се откажат от достъпа си до ресурсите на Руската федерация.
Докато доближат от статистиките в Европейски Съюз през съветските, а по-късно и до българските медии, данните от време на време са обект на спекулативни или неправилни тълкования. Например когато една стойност се е нараснала 2,4 пъти, това съставлява растеж със 140% %, а не с 240%, както твърди в заглавието си една от българските изявления.
Какво демонстрират данните на българските институции
Когато става дума за стокооборот, стокообмен или импорт от избрана страна, тези индикатори се мерят в паричната стойност на търгуваните артикули. По данни на Националния статистически институт (НСИ) цената на вноса от Русия в България за интервала януари-октомври 2022 година фактически е повишена повече от два пъти по отношение на същия интервал на 2021 – нарастването е със 120%.
От данните по месеци се вижда, че най-резкият скок е при започване на предходната година, още преди започването на войната в Украйна, обратно на изказванията в някои от изявленията. Например през януари 2022 година цената на вноса е била с 274% по-висока от тази през януари 2021, а в месеците по-късно растежът й последователно се забавя.
Износът за Русия също е повишен, само че това нарастване е с едвам към 10 %. България има негативно комерсиално салдо с Руската федерация, като цената на вноса надвишава тази на износа над 10 пъти. Това значи, че лекото нарастване на износа няма основна роля за растежа на общия търговски продан сред двете страни.
Вносът от Русия в България се състои основно от енергийни първични материали – по калкулации на “Капитал ” преди началото на войната техният дял е бил към 70%. След въвеждането на глобите и скока в цените на енергоносителите може да се чака този дял да е още по-висок и да има решаваща роля за общата стойност на вноса.
Как въздейства скокът в цените на енергоносителите
Factcheck.bg се свърза за коментар с Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Според него главните фактори за сензитивния растеж на вноса от Русия са два – от една страна е скокът в цените на енергоносителите през първата половина на 2022 година, а от друга са количествата импортиран нефт, които през първите 10 месеца на годината също са нарастнали с над 60% по отношение на същия интервал на 2021 година
Петролът стартира да нараства още през 2021 година след внезапния спад в цената му през 2020 година вследствие на коронавирус пандемията. Екипът на Factcheck.bg направи параленост сред придвижването на цените на съветския нефт през последните 10 години и изменението в цената на вноса от Русия. Данните демонстрират ясна връзка сред двата индикатора, както може да се види от графиката:
Въпреки че Русия прекрати доставките на природен газ за България през април, съгласно Калоян Стайков повишаването на газа, което стартира още през втората половина на 2021 година, също е дало отражение върху общата стойност на вноса за предходната година. “Ценообразуването на газа, който купувахме от “Газпром ”, беше 70% пазарна съставния елемент, която се пресмята на база на цените на холандския TTF, а останалите 30% се изчисляваха на база на петролно индексирани деривати, изясни специалистът. И тъй като пазарната цена на хъба в Холандия растеше, и при нас огромният дял на пазарно индексирания съставен елемент от контракта с “Газпром ” също поскъпваше. ”
България е внесла повече нефт спрямо 2021 година
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че количеството на импортирания през 2022 година нефт също се е нараснало, като за интервала януари-октомври растежът е малко над 60% по отношение на същите месеци на 2021 година Това нарастване обаче е по отношение на релативно ниска база, тъй като петролът, който България е внесла през 2021 година е релативно малко – по-малко даже спрямо пандемичната 2020 -а.
Според Калоян Стайков през предходната година количествата нарастват, тъй като стопанската система се развива. През 2021 година тя към момента се възвръща след пандемията и през този интервал търсенето не е задоволително високо, най-малкото тъй като повече от половината година към момента има ограничаващи ограничения. Допълнителен фактор е и плановият ремонт в рафинерията “Лукойл Нефтохим ” през октомври и ноември 2021 година, заради който в тези месеци тя не внася суровина, а разчита на ресурси. През 2022 година към този момент видяхме и в допълнение нарастване на търсенето макар по-високите цени и това е резултатът, разяснява икономистът.
В същото време данните на Национален статистически институт демонстрират и сензитивен растеж на износа на горива от България като цяло. През първите 10 месеца на 2022 година износът на дизел да вземем за пример е повишен повече от два пъти не като стойност, а като количество – растежът е 129%.
Разследване на немския ежедневник твърди, че през 2022 година Украйна на моменти е получавала до 40% от дизеловото си гориво от България. Националната статистика фактически демонстрира скок в износа на дизел сред април и май, след визитата на тогавашния министър-председател Кирил Петков в Киев, когато количеството изнесено дизелово гориво нараства с 229% единствено в границите на месец.
Обемът на търговията на Европейски Съюз с Русия понижава
След нападението над Украйна през февруари 2022 година Европейски Съюз наложи невиждани стопански наказания върху Русия. Те се прибавиха към към този момент съществуващите ограничавания, наложени след анексирането на Крим през 2014 година и отхвърли от спазването на Минските съглашения. Целта на тези ограничения е експанзията на Русия да има тежки последици за страната и да се понижи способността й за продължение на военните дейности.
Наложените наказания включват на избрани артикули сред страните членки на Европейски Съюз и Русия. Забраните за износа обгръщат технологиите, някои типове машини и съоръжение в региона на енергетиката, превоза, преработката на петрол, авиацията и галактическите проучвания, морската навигация, първокласни артикули, както и артикули които могат да бъдат употребявани за военни цели. Ограниченията върху вноса обгръщат стомана, цимент, дървен материал, хартия и пластмаси. През август 2022 година влезе в действие и възбрана за вноса на съветски въглища, а през декември – и за вноса на недопечен нефт от Русия по море, от което ограничаване България се употребява с краткотрайна дерогация до края на 2024 година Според Европейската комисия възбраната допреди налагането на мярката.
Наложените наказания не са единственият фактор за стесняване на търговията с Русия през предходната година. Руската държавна компания “Газпром ” едностранно приключи доставките на газ за няколко европейски страни, откакто те отхвърлиха да се съобразят с указа на съветския президент от март 2022 година, изискващ прекосяване към заплащане в рубли. Освен България, измежду тези страни са Полша, Дания, Финландия и Нидерландия, а разгласи, че сама се отхвърля от потреблението на съветски газ. През втората половина на годината Русия първо понижи, а по-късно изцяло спря подаването по газопровода “Северен поток ”. Първоначалното прекъсване беше целесъобразно с потребността от профилактика, само че през септември и двете тръби на газопровода се оказаха съществено развалени от детонации и доставките по тях повече не бяха обновени. По данни на, до момента в който през 2021 година съюзът внася 40-50% от природния газ от Русия, през първата половина на 2022 година този дял към този момент е едвам 31%.
Данните на Евростат демонстрират, че вносът на нефт и природен газ от Русия в Европейски Съюз е повишен през първото тримесечие на предходната година, само че в идващите две тримесечия прогресивно понижава както като количества, по този начин и като стойност. Очаква се изключително фрапантен спад да бъде регистриран за декември 2022 година, когато влезе в действие ембаргото върху вноса на нефт.
По данни на интернационалната консултантска компания Kpler, представени от “ ”, единствено през декември износът на съветски петрол по море като цяло се е свил с 22% в съпоставяне със междинното количество през първите единайсет месеца на годината.
Проверено:
Вярно е, че цената на комерсиалния продан сред България и Русия през 2022 година се е нараснала, като вносът е повишен повече от два пъти. Този растеж обаче не стартира след началото на войната в Украйна, каквото подстрекателство постановат голям брой изявления по тематиката. Той е най-силно изразен в първите месеци на годината и се дължи на първо място на скока в цените на горивата, както и на икономическото възобновяване след коронавирус пандемията. Увеличеният импорт от Русия не демонстрира, че България или други страни членки не съблюдават европейските наказания или че стъпките им към самостоятелност от съветските енергоизточници не са сполучливи.
*Автор: Василена Доткова.
Василена Доткова е приключила британска лингвистика в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „ Дневник “ и уеб страницата dnevnik.bg е част от екип, отразяващ тематики, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнородни области като литература и социолингвистика, публични науки и интернационалните връзки. Преводач е от британски на художествени и метафизичен текстове. Живяла е във Англия и Скандинавия и употребява също норвежки, шведски и датски език.
**Консултант по тематиката: Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт
Още по темата
През последните месеци на предходната година в българското медийно пространство се появиха поредност от изявления, съгласно които цената на комерсиалния продан сред България и Русия през 2022 година освен не е намаляла, както би могло да се чака на фона на войната в Украйна и наложените наказания, а се е нараснала доста.
ревизира до каква степен тези изказвания дават отговор на истината.
Как при липса на публична статистика се интерпретират стопански данни
Публикациите са основани на публикации от съветски източници, като в един от случаите е представена сръбска медия, която на собствен ред се базира на съветската държавна организация РИА Новости. Никоя от тях не употребява публични статистически данни на Кремъл.
през април 2022 година, откакто влязоха в действие икономическите наказания против нея поради нападението над Украйна. Обяснението за засекретяването на статистическите данни беше, че по този начин ще се избегнат “ ”.
В изискванията на изчезнала национална статистика за външната търговия на федерацията, съветските медии от време на време разгласяват данни за износа към страните от Европейски Съюз, като се базират на информация от националните статистически служби на съответните страни. Обръща се внимание на първо място на такива страни и шпации от време, в които вносът от Русия е повишен, като по този метод се поддържа медийният роман, че членките на Европейски Съюз не могат или не желаят да се откажат от достъпа си до ресурсите на Руската федерация.
Докато доближат от статистиките в Европейски Съюз през съветските, а по-късно и до българските медии, данните от време на време са обект на спекулативни или неправилни тълкования. Например когато една стойност се е нараснала 2,4 пъти, това съставлява растеж със 140% %, а не с 240%, както твърди в заглавието си една от българските изявления.
Какво демонстрират данните на българските институции
Когато става дума за стокооборот, стокообмен или импорт от избрана страна, тези индикатори се мерят в паричната стойност на търгуваните артикули. По данни на Националния статистически институт (НСИ) цената на вноса от Русия в България за интервала януари-октомври 2022 година фактически е повишена повече от два пъти по отношение на същия интервал на 2021 – нарастването е със 120%.
От данните по месеци се вижда, че най-резкият скок е при започване на предходната година, още преди започването на войната в Украйна, обратно на изказванията в някои от изявленията. Например през януари 2022 година цената на вноса е била с 274% по-висока от тази през януари 2021, а в месеците по-късно растежът й последователно се забавя.
Износът за Русия също е повишен, само че това нарастване е с едвам към 10 %. България има негативно комерсиално салдо с Руската федерация, като цената на вноса надвишава тази на износа над 10 пъти. Това значи, че лекото нарастване на износа няма основна роля за растежа на общия търговски продан сред двете страни.
Вносът от Русия в България се състои основно от енергийни първични материали – по калкулации на “Капитал ” преди началото на войната техният дял е бил към 70%. След въвеждането на глобите и скока в цените на енергоносителите може да се чака този дял да е още по-висок и да има решаваща роля за общата стойност на вноса.
Как въздейства скокът в цените на енергоносителите
Factcheck.bg се свърза за коментар с Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Според него главните фактори за сензитивния растеж на вноса от Русия са два – от една страна е скокът в цените на енергоносителите през първата половина на 2022 година, а от друга са количествата импортиран нефт, които през първите 10 месеца на годината също са нарастнали с над 60% по отношение на същия интервал на 2021 година
Петролът стартира да нараства още през 2021 година след внезапния спад в цената му през 2020 година вследствие на коронавирус пандемията. Екипът на Factcheck.bg направи параленост сред придвижването на цените на съветския нефт през последните 10 години и изменението в цената на вноса от Русия. Данните демонстрират ясна връзка сред двата индикатора, както може да се види от графиката:
Въпреки че Русия прекрати доставките на природен газ за България през април, съгласно Калоян Стайков повишаването на газа, което стартира още през втората половина на 2021 година, също е дало отражение върху общата стойност на вноса за предходната година. “Ценообразуването на газа, който купувахме от “Газпром ”, беше 70% пазарна съставния елемент, която се пресмята на база на цените на холандския TTF, а останалите 30% се изчисляваха на база на петролно индексирани деривати, изясни специалистът. И тъй като пазарната цена на хъба в Холандия растеше, и при нас огромният дял на пазарно индексирания съставен елемент от контракта с “Газпром ” също поскъпваше. ”
България е внесла повече нефт спрямо 2021 година
Данните на Национален статистически институт демонстрират, че количеството на импортирания през 2022 година нефт също се е нараснало, като за интервала януари-октомври растежът е малко над 60% по отношение на същите месеци на 2021 година Това нарастване обаче е по отношение на релативно ниска база, тъй като петролът, който България е внесла през 2021 година е релативно малко – по-малко даже спрямо пандемичната 2020 -а.
Според Калоян Стайков през предходната година количествата нарастват, тъй като стопанската система се развива. През 2021 година тя към момента се възвръща след пандемията и през този интервал търсенето не е задоволително високо, най-малкото тъй като повече от половината година към момента има ограничаващи ограничения. Допълнителен фактор е и плановият ремонт в рафинерията “Лукойл Нефтохим ” през октомври и ноември 2021 година, заради който в тези месеци тя не внася суровина, а разчита на ресурси. През 2022 година към този момент видяхме и в допълнение нарастване на търсенето макар по-високите цени и това е резултатът, разяснява икономистът.
В същото време данните на Национален статистически институт демонстрират и сензитивен растеж на износа на горива от България като цяло. През първите 10 месеца на 2022 година износът на дизел да вземем за пример е повишен повече от два пъти не като стойност, а като количество – растежът е 129%.
Разследване на немския ежедневник твърди, че през 2022 година Украйна на моменти е получавала до 40% от дизеловото си гориво от България. Националната статистика фактически демонстрира скок в износа на дизел сред април и май, след визитата на тогавашния министър-председател Кирил Петков в Киев, когато количеството изнесено дизелово гориво нараства с 229% единствено в границите на месец.
Обемът на търговията на Европейски Съюз с Русия понижава
След нападението над Украйна през февруари 2022 година Европейски Съюз наложи невиждани стопански наказания върху Русия. Те се прибавиха към към този момент съществуващите ограничавания, наложени след анексирането на Крим през 2014 година и отхвърли от спазването на Минските съглашения. Целта на тези ограничения е експанзията на Русия да има тежки последици за страната и да се понижи способността й за продължение на военните дейности.
Наложените наказания включват на избрани артикули сред страните членки на Европейски Съюз и Русия. Забраните за износа обгръщат технологиите, някои типове машини и съоръжение в региона на енергетиката, превоза, преработката на петрол, авиацията и галактическите проучвания, морската навигация, първокласни артикули, както и артикули които могат да бъдат употребявани за военни цели. Ограниченията върху вноса обгръщат стомана, цимент, дървен материал, хартия и пластмаси. През август 2022 година влезе в действие и възбрана за вноса на съветски въглища, а през декември – и за вноса на недопечен нефт от Русия по море, от което ограничаване България се употребява с краткотрайна дерогация до края на 2024 година Според Европейската комисия възбраната допреди налагането на мярката.
Наложените наказания не са единственият фактор за стесняване на търговията с Русия през предходната година. Руската държавна компания “Газпром ” едностранно приключи доставките на газ за няколко европейски страни, откакто те отхвърлиха да се съобразят с указа на съветския президент от март 2022 година, изискващ прекосяване към заплащане в рубли. Освен България, измежду тези страни са Полша, Дания, Финландия и Нидерландия, а разгласи, че сама се отхвърля от потреблението на съветски газ. През втората половина на годината Русия първо понижи, а по-късно изцяло спря подаването по газопровода “Северен поток ”. Първоначалното прекъсване беше целесъобразно с потребността от профилактика, само че през септември и двете тръби на газопровода се оказаха съществено развалени от детонации и доставките по тях повече не бяха обновени. По данни на, до момента в който през 2021 година съюзът внася 40-50% от природния газ от Русия, през първата половина на 2022 година този дял към този момент е едвам 31%.
Данните на Евростат демонстрират, че вносът на нефт и природен газ от Русия в Европейски Съюз е повишен през първото тримесечие на предходната година, само че в идващите две тримесечия прогресивно понижава както като количества, по този начин и като стойност. Очаква се изключително фрапантен спад да бъде регистриран за декември 2022 година, когато влезе в действие ембаргото върху вноса на нефт.
По данни на интернационалната консултантска компания Kpler, представени от “ ”, единствено през декември износът на съветски петрол по море като цяло се е свил с 22% в съпоставяне със междинното количество през първите единайсет месеца на годината.
Проверено:
Вярно е, че цената на комерсиалния продан сред България и Русия през 2022 година се е нараснала, като вносът е повишен повече от два пъти. Този растеж обаче не стартира след началото на войната в Украйна, каквото подстрекателство постановат голям брой изявления по тематиката. Той е най-силно изразен в първите месеци на годината и се дължи на първо място на скока в цените на горивата, както и на икономическото възобновяване след коронавирус пандемията. Увеличеният импорт от Русия не демонстрира, че България или други страни членки не съблюдават европейските наказания или че стъпките им към самостоятелност от съветските енергоизточници не са сполучливи.
*Автор: Василена Доткова.
Василена Доткова е приключила британска лингвистика в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „ Дневник “ и уеб страницата dnevnik.bg е част от екип, отразяващ тематики, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнородни области като литература и социолингвистика, публични науки и интернационалните връзки. Преводач е от британски на художествени и метафизичен текстове. Живяла е във Англия и Скандинавия и употребява също норвежки, шведски и датски език.
**Консултант по тематиката: Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ