Стойне Василев: Губим пари всеки ден от средствата, които влагаме в банките
Стойне Василев, експет по персонални финанси, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Продължаваме с една доста любопитна тематика – тематика, която директно визира всеки един от нас: по какъв начин да управляваме персоналните си финанси по време на рецесии или въобще? Как можем мъдро да управляваме парите си, кой е най-лесният метод да спестим средства? Отговорите на тези и други забавни въпроси ще научим в идващите минути от специалиста по персонални финанси Стойне Василев, който е мой посетител тази заран.
Кажете в този момент по какъв начин да управляваме най-лесно персоналните си финанси по време на рецесии? Знаем в България сега обстановката е спешна. Какви препоръки бихте дали на нашите слушатели?
За страдание сте права, че обстановката е спешна. Тази рецесия пристигна след пандемията от 2020 година, която прерасна в инфлация. Ние всичко го усещаме по джоба си когато отидем в магазина, когато отидем на бензиностанция. Има за жалост и още една неприятна вест, че през тази година, 2023-та, или най-късно през идната ще пристигна и друга рецесия икономическа или така наречен " криза “. Какво значи това? Много хора ще останат без работа, ще има понижение на приходите. Ако слушателите си спомнят 2008-2009 година когато беше предходната финансова рецесия, в този момент упованията са за нещо сходно. Така че аз мисля, че е верният миг да помислим малко повече за персоналните ни финанси, по какъв начин да си управляваме по-добре парите. Откъде да стартираме? Обикновено нашите приходи – заплата или някакви други, те са закрепени, не можем да влияем върху тях. Върху това, върху което можем да влияем, са нашите разноски. Има тук няколко златни правила, които са първо да си записваме да си записваме тези разноски. Защото Питър Дракън е споделил: Ако не можем да измерваме една активност, не можем да я управляваме. И с персоналните ни финанси е същото. Т.е. добре е да си запишем разноските за битови сметки, наем, ипотека и всички останали, които имаме, и да преценим кои от тях са значими, основни, наложителни, без които не можем, и кои са по-скоро пожелателни и е добре да ги има. И в случай че, както в този момент има една наклонност за увеличение на лихвите по заемите, в случай че имаме заем или се усилват някои от другите ни разноски, превоз да кажем, е добре да усъвършенстваме разноските, които не са наложителни. Има доста разновидности за това – има карти за преданост в магазините, постоянно можем да дадем по-малко за същите пари, за същото качество. Така че това е първото нещо. Оттук нататък значимото е каква сума ни остава откакто теглим чертата.
Така, да отбележим първо казахте да записваме нашите разноски.
Да, с цел да знаем какви са нашите разноски и какво се случва с тях. Защото ние си мислим, че това са ни огромните разноски. Всъщност се оказва, че дребните – аз когато съм си правил опит още преди много години да си протоколирам разноски, се оказва, че към 20-30% са за кафе, закуски, такива дребни неща, които действително не ни трябват толкоз, а там отиват огромна част от моите приходи. Следващо нещо е да се опитаме да спестим някаква част от нашите приходи. Знам, че е мъчно на хората с ниски заплати, пенсии – всички имаме родственици, баби, дядовци. Доста е мъчно е, само че да се опитаме най-малко това да го създадем. Можем да стартираме с малко – с 50 лв., със 100 лв. и по-късно да усилваме, в случай че имаме опция. Една система или един принцип, който е доста известен и в този момент стартира и в България да го употребяват и да го ползват – това е заплати първо на себе си. Защото доста хора вършат тъкмо противоположното: взимат заплата, харчат, харчат и най-после на месеца споделят: " Ами нищо не остана “. За да остане нещо, добре е да го създадем още в самото начало, т.е. да заделим тези средства без значение какъв брой са като % или избрана сума, и по-късно остатъка да харчим. Каквато и заплата, и даже по-ниска заплата да вземаме, съгласно мен това е допустимо да заделим една дребна сума. Това е вторият принцип. Когато заделим тази сума въпросът е къде отива. На първо място е добре да си създадем един подобен спешен фонд, по този начин едни бели пари за черни дни някои го назовават. На мен не ми харесва това " черни дни “, тъй като малко по този начин песимистично звучи.
Т.е. да платим на себе си не значи да си купим нещо от мола да вземем за пример за себе си, а да си оставим някакви пари встрани заделени за нас си отново, да знаем, че са си наши.
Точно по този начин, за нашето бъдеще. Те отново са за нас, не са да отидем в мола и незабавно да ги похарчим. Да, може би това е значимо конкретизиране, не е фондът " И аз съм човек “, а по-скоро е фонда " За бъдещето “. Да не мислим единствено за в този момент, а да мислим за след 2-3 месеца, 6 месеца, 1 година и повече. След това, в случай че останат пари, е добре да си създадем този спешен фонд, който да покрива разноските ни за 2-3 месеца, не приказваме за повече. Въпреки че по време на рецесия или когато чакаме нещата да се влошат е добре за по-голям интервал, т.е. най-малко 6 месеца, само че дано най-малко за 2-3 месеца – в случай че останат без работа, в случай че имаме някакви по-големи разноски, свързани с поправки, опазване на здравето, някакви здравословни проблеми, да имаме малко глътка въздух 2-3 месеца, в които да се ориентираме, да си намерим нова работа, да платим тези разноски. Така че това първата цел бих споделил от спестяването. След това, в случай че сме създали този фонд, идващото е да помислим по какъв начин да запазим парите си, спестяванията си от амортизация и от огромната инфлация, която е сега и се чака в идващите най-малко 2-3 години тя да е по-високи равнища, не като сегашните, само че въпреки всичко да е по-висока от общоприетата. Това, което избират множеството хора, са депозитите, те се усилват непрестанно. Но лихвите сега са нулеви и ние губим пари безусловно всеки ден от средствата, които са в банките. Има надалеч по-добри други възможности. Всяка банка, в случай че питаме, предлага освен депозити, а и разнообразни капиталови артикули. Сега, може би най-популярните като разновидности за икономисване приказваме и да запазим парите във времето, това е капиталовото злато във тип на кюлчета или златни монети. Сега пазарът е много развъртян за разлика отпреди години. Можем да си купим безусловно едно малко кюлче от 1 грам, от 2 грама, до 3 грама, има разнообразни монети. Това е първото нещо, което можем да създадем.
Т.е. плодородно е времето сега да влагаме в така наречен и нашумяло в последно време " капиталово злато “? Според вас това е добър ход?
Не бих го нарекъл инвестиция, това е по-скоро да запазим парите във времето. Защото златото се приема за пари. Когато има неустановеност и сложни времена и страните, и компаниите, и хората се ориентират към злато. Все още го одобряваме, че това е някаква опция на парите. Неговото придвижване в последните години демонстрира точно това: когато има неустановеност, то пораства. Така че това е първо дълготрайна инвестиция, не приказваме в този момент да го купим и да го продадем след 2 или 3 месеца, а по-скоро приказваме за един дълъг интервал от време, в който може да се икономисва. Това е и потребно, в случай че решим дребни суми да отделяме за нашите деца, за тяхното обучение, по същия метод.
А какво мислите, господин Василев, за среброто, което също е добър вид, съгласно мен?
Не съм специалист и не съм толкоз осведомен с пазара на сребро, и като цяло то е много по, като пазар в съпоставяне със златото. Тук би трябвало да мислим и за неговата ликвидност – т.е. дали ще имаме опция откакто го купим да го продадем. Защото това, с което започнах, с капиталовото злато, пазарът се разраства и от ден на ден компании оферират, обаче по-късно и изкупуват. Защото какъв е смисълът да купим нещо и по-късно да нямаме на кой да го продадем? Така че най-малко от моя позиция среброто също е добра инвестиция, само че пазарът на физическо капиталово сребро е много по-малък, по-малко хора се ориентират натам, както и другите скъпи метали.
Все повече специалисти предлагат да диверсифицирате част от портфейлите си в така наречен " различни вложения “. Но какво тъкмо значат тези различни вложения, с изключение на капиталовото злато, за което вие говорихте в този момент?
Това е доста забавно, тъй като другите финансисти, икономисти схващат нещо друго под " различни вложения “. Съвсем в резюме да кажем какви може да са вложенията, с изключение на капиталовото злато: парцели, това са действителни активи. Те обаче доста много нарастнаха, цените се усилиха освен в София, и в другите огромни градове. Така че там като инвестиция мисля, че изпуснахме към този момент интервала.
Сега, това е доста забавна тематика, тъй като знаете ползата към парцели не стихва. Г-н Василев, съгласно вас редно ли е, добър ход ли е инвестиция в парцел през днешния ден, рисковано ли е? Вашият разбор на обстановката сега.
Да, би трябвало да създадем разлика обаче какво значи инвестиция в парцел. Ако приказваме за закупуване на нашия дом, няма подобаващ или несъответствуващ миг – когато имаме потребност от него, просто купуваме и гледаме какви са изискванията. И тогава към този момент не можем да споделяме: ще изчакам няколко години или в този момент да го създадем. Ако приказваме за капиталов парцел, т.е. нещо, което имаме към този момент лично жилище, желаеме към този момент да влагаме и да получаваме наем, тогава доста значими са сметките. А сметките, тези, които аз върша всеки ден с моите клиенти и персоналните ми вложения демонстрират, че сега не е най-хубавият интервал за закупуване на парцели за капиталова цел, защото доходността от наеми е по-ниска и ние ще изплащаме нагледно казано този парцел 30-35-40 години, което е много ниска рентабилност и много дълъг интервал за погашение. Разбира се, това може да се промени, в случай че паднат цените – това, което се чака, а по кое време ще стане, с какъв брой – това никой не може да планува по време на рецесия, най-малко до момента, което се е случвало, е тъкмо това. Няма да паднат сигурно колкото 2008 година, само че ще има така наречен " промяна “. Така че хората да си създадат доста добре сметката и да си напишат домашното, в случай че са решили да влагат в парцели.
Казвате не е добре да се влага в капиталови парцели. А в биткойни тогава?
Това също става много известно в последно време. Докато парцелите въпреки всичко имат някакви истории и можем да забележим някакви модели по какъв начин се движи цената, от какво зависят, дали са от лихвите, дали зависят от търсене / предложение и така нататък, при криптоактивите, част от които е биткойна, към момента това е нов клас активи, нямаме тази история, с цел да забележим какво се е случвало. Така че в случай че човек е решил да влага, първо да разбере какво съставляват и механически, и когато влага какво получава, да има някакъв проект за какъв брой време да влага преди да го направи, и да стартира с малко. Защото когато нещо е незнайно и не се знае накъде ще се движи неговата цена, по-добре да се стартира с една дребна сума или дребна част от нашите спестявания, да кажем до 5%. Така че там пък напълно никой не може да каже какво ще се случи, защото доста фактори му въздействат.
Г-н Василев, и като за край: вие сте създател на книгата " Умни пари “ – кои са най-важните послания от тези книга и какви препоръки ще дадете на нашата публика?
Първото нещо е да си повишим финансовата просветеност, и това беше задачата на книгата. Защото няма такава книга от български създател за обстановката в България, всички ние сме чели на западни създатели, само че няма такава за България. Така че първото нещо преди да стартираме да влагаме или нещо да вършим, е да повишим финансовата си просветеност. Да разберем какво значи доходи / разноски, доклад, баланс, спестявания, вложения, другите типове активи. И това, което съм се постарал, в действителност е да дам една такава начална финансова просветеност, с която хората могат да вземат по-информирано решение. И това е моят апел или моята цел – човек да си увеличи финансовата си просветеност, по-късно да намерения за децата си, да я съобщи на тях, тъй като и в учебно заведение към момента не се учи и сме доста надалеч. Това значи, че и идващото потомство ще има същия метод такава ниска финансова просветеност, всички интернационалните проучвания демонстрират това. А това за мен е в действителност един план, по този начин да кажем, от който печелят всички – ние печелим, тъй като ставаме по-финансово грамотни, по-богати, с повече вложения, печелят и фирмите, печели и страната с по-високите налози. Има една връзка сред благосъстоянието на една нация и равнището на финансова просветеност. Така че това е главната тенденция в тази книга.
Т.е. да ви разбирам, че вие смятате, че и в учебно заведение би трябвало да се заложи повече на тази материя?
Да, тъй като ето нашите генерации не сме учили и в този момент тематиката е табу. Ние считаме, че вложенията са рискови, когато става дума за фондове или за акции, или за биткойн е прекомерно рисково. Трябва да разберем тези базови концепции, с цел да можем да вземем решение. Дори когато теглим заем – нещо, което съгласно доста от хората е нещо обикновено – просто се подписваме на един контракт, взимаме парите – това е най-важното ни финансово решение, защото ще засегне идващите 30 години или 25 от нашия живот. Така че е добре още в училищен години да разбираме тези концепции за рента. Ние сме ги учили апропо за комплицирана рента, само че когато запитвам възрастни: можете ли да ми кажете какво е комплицирана рента – могат да ми цитират определението, само че не знаят по какъв начин работи. В единия случай работи за нас, когато натрупваме някакви спестявания, в другия случай когато имаме инфлация или плащаме заеми, работи срещу нас. Така че тези базови концепции, в случай че сме изпуснали в учебно заведение като по-малки, в този момент е добре да си наваксаме преди да вършим каквото и да е. Т.е. преди да вземем някакво решение, да се осведомяваме и да прочетем малко повече, да си напишем домашното, както по отношение на учебно заведение.
Продължаваме с една доста любопитна тематика – тематика, която директно визира всеки един от нас: по какъв начин да управляваме персоналните си финанси по време на рецесии или въобще? Как можем мъдро да управляваме парите си, кой е най-лесният метод да спестим средства? Отговорите на тези и други забавни въпроси ще научим в идващите минути от специалиста по персонални финанси Стойне Василев, който е мой посетител тази заран.
Кажете в този момент по какъв начин да управляваме най-лесно персоналните си финанси по време на рецесии? Знаем в България сега обстановката е спешна. Какви препоръки бихте дали на нашите слушатели?
За страдание сте права, че обстановката е спешна. Тази рецесия пристигна след пандемията от 2020 година, която прерасна в инфлация. Ние всичко го усещаме по джоба си когато отидем в магазина, когато отидем на бензиностанция. Има за жалост и още една неприятна вест, че през тази година, 2023-та, или най-късно през идната ще пристигна и друга рецесия икономическа или така наречен " криза “. Какво значи това? Много хора ще останат без работа, ще има понижение на приходите. Ако слушателите си спомнят 2008-2009 година когато беше предходната финансова рецесия, в този момент упованията са за нещо сходно. Така че аз мисля, че е верният миг да помислим малко повече за персоналните ни финанси, по какъв начин да си управляваме по-добре парите. Откъде да стартираме? Обикновено нашите приходи – заплата или някакви други, те са закрепени, не можем да влияем върху тях. Върху това, върху което можем да влияем, са нашите разноски. Има тук няколко златни правила, които са първо да си записваме да си записваме тези разноски. Защото Питър Дракън е споделил: Ако не можем да измерваме една активност, не можем да я управляваме. И с персоналните ни финанси е същото. Т.е. добре е да си запишем разноските за битови сметки, наем, ипотека и всички останали, които имаме, и да преценим кои от тях са значими, основни, наложителни, без които не можем, и кои са по-скоро пожелателни и е добре да ги има. И в случай че, както в този момент има една наклонност за увеличение на лихвите по заемите, в случай че имаме заем или се усилват някои от другите ни разноски, превоз да кажем, е добре да усъвършенстваме разноските, които не са наложителни. Има доста разновидности за това – има карти за преданост в магазините, постоянно можем да дадем по-малко за същите пари, за същото качество. Така че това е първото нещо. Оттук нататък значимото е каква сума ни остава откакто теглим чертата.
Така, да отбележим първо казахте да записваме нашите разноски.
Да, с цел да знаем какви са нашите разноски и какво се случва с тях. Защото ние си мислим, че това са ни огромните разноски. Всъщност се оказва, че дребните – аз когато съм си правил опит още преди много години да си протоколирам разноски, се оказва, че към 20-30% са за кафе, закуски, такива дребни неща, които действително не ни трябват толкоз, а там отиват огромна част от моите приходи. Следващо нещо е да се опитаме да спестим някаква част от нашите приходи. Знам, че е мъчно на хората с ниски заплати, пенсии – всички имаме родственици, баби, дядовци. Доста е мъчно е, само че да се опитаме най-малко това да го създадем. Можем да стартираме с малко – с 50 лв., със 100 лв. и по-късно да усилваме, в случай че имаме опция. Една система или един принцип, който е доста известен и в този момент стартира и в България да го употребяват и да го ползват – това е заплати първо на себе си. Защото доста хора вършат тъкмо противоположното: взимат заплата, харчат, харчат и най-после на месеца споделят: " Ами нищо не остана “. За да остане нещо, добре е да го създадем още в самото начало, т.е. да заделим тези средства без значение какъв брой са като % или избрана сума, и по-късно остатъка да харчим. Каквато и заплата, и даже по-ниска заплата да вземаме, съгласно мен това е допустимо да заделим една дребна сума. Това е вторият принцип. Когато заделим тази сума въпросът е къде отива. На първо място е добре да си създадем един подобен спешен фонд, по този начин едни бели пари за черни дни някои го назовават. На мен не ми харесва това " черни дни “, тъй като малко по този начин песимистично звучи.
Т.е. да платим на себе си не значи да си купим нещо от мола да вземем за пример за себе си, а да си оставим някакви пари встрани заделени за нас си отново, да знаем, че са си наши.
Точно по този начин, за нашето бъдеще. Те отново са за нас, не са да отидем в мола и незабавно да ги похарчим. Да, може би това е значимо конкретизиране, не е фондът " И аз съм човек “, а по-скоро е фонда " За бъдещето “. Да не мислим единствено за в този момент, а да мислим за след 2-3 месеца, 6 месеца, 1 година и повече. След това, в случай че останат пари, е добре да си създадем този спешен фонд, който да покрива разноските ни за 2-3 месеца, не приказваме за повече. Въпреки че по време на рецесия или когато чакаме нещата да се влошат е добре за по-голям интервал, т.е. най-малко 6 месеца, само че дано най-малко за 2-3 месеца – в случай че останат без работа, в случай че имаме някакви по-големи разноски, свързани с поправки, опазване на здравето, някакви здравословни проблеми, да имаме малко глътка въздух 2-3 месеца, в които да се ориентираме, да си намерим нова работа, да платим тези разноски. Така че това първата цел бих споделил от спестяването. След това, в случай че сме създали този фонд, идващото е да помислим по какъв начин да запазим парите си, спестяванията си от амортизация и от огромната инфлация, която е сега и се чака в идващите най-малко 2-3 години тя да е по-високи равнища, не като сегашните, само че въпреки всичко да е по-висока от общоприетата. Това, което избират множеството хора, са депозитите, те се усилват непрестанно. Но лихвите сега са нулеви и ние губим пари безусловно всеки ден от средствата, които са в банките. Има надалеч по-добри други възможности. Всяка банка, в случай че питаме, предлага освен депозити, а и разнообразни капиталови артикули. Сега, може би най-популярните като разновидности за икономисване приказваме и да запазим парите във времето, това е капиталовото злато във тип на кюлчета или златни монети. Сега пазарът е много развъртян за разлика отпреди години. Можем да си купим безусловно едно малко кюлче от 1 грам, от 2 грама, до 3 грама, има разнообразни монети. Това е първото нещо, което можем да създадем.
Т.е. плодородно е времето сега да влагаме в така наречен и нашумяло в последно време " капиталово злато “? Според вас това е добър ход?
Не бих го нарекъл инвестиция, това е по-скоро да запазим парите във времето. Защото златото се приема за пари. Когато има неустановеност и сложни времена и страните, и компаниите, и хората се ориентират към злато. Все още го одобряваме, че това е някаква опция на парите. Неговото придвижване в последните години демонстрира точно това: когато има неустановеност, то пораства. Така че това е първо дълготрайна инвестиция, не приказваме в този момент да го купим и да го продадем след 2 или 3 месеца, а по-скоро приказваме за един дълъг интервал от време, в който може да се икономисва. Това е и потребно, в случай че решим дребни суми да отделяме за нашите деца, за тяхното обучение, по същия метод.
А какво мислите, господин Василев, за среброто, което също е добър вид, съгласно мен?
Не съм специалист и не съм толкоз осведомен с пазара на сребро, и като цяло то е много по, като пазар в съпоставяне със златото. Тук би трябвало да мислим и за неговата ликвидност – т.е. дали ще имаме опция откакто го купим да го продадем. Защото това, с което започнах, с капиталовото злато, пазарът се разраства и от ден на ден компании оферират, обаче по-късно и изкупуват. Защото какъв е смисълът да купим нещо и по-късно да нямаме на кой да го продадем? Така че най-малко от моя позиция среброто също е добра инвестиция, само че пазарът на физическо капиталово сребро е много по-малък, по-малко хора се ориентират натам, както и другите скъпи метали.
Все повече специалисти предлагат да диверсифицирате част от портфейлите си в така наречен " различни вложения “. Но какво тъкмо значат тези различни вложения, с изключение на капиталовото злато, за което вие говорихте в този момент?
Това е доста забавно, тъй като другите финансисти, икономисти схващат нещо друго под " различни вложения “. Съвсем в резюме да кажем какви може да са вложенията, с изключение на капиталовото злато: парцели, това са действителни активи. Те обаче доста много нарастнаха, цените се усилиха освен в София, и в другите огромни градове. Така че там като инвестиция мисля, че изпуснахме към този момент интервала.
Сега, това е доста забавна тематика, тъй като знаете ползата към парцели не стихва. Г-н Василев, съгласно вас редно ли е, добър ход ли е инвестиция в парцел през днешния ден, рисковано ли е? Вашият разбор на обстановката сега.
Да, би трябвало да създадем разлика обаче какво значи инвестиция в парцел. Ако приказваме за закупуване на нашия дом, няма подобаващ или несъответствуващ миг – когато имаме потребност от него, просто купуваме и гледаме какви са изискванията. И тогава към този момент не можем да споделяме: ще изчакам няколко години или в този момент да го създадем. Ако приказваме за капиталов парцел, т.е. нещо, което имаме към този момент лично жилище, желаеме към този момент да влагаме и да получаваме наем, тогава доста значими са сметките. А сметките, тези, които аз върша всеки ден с моите клиенти и персоналните ми вложения демонстрират, че сега не е най-хубавият интервал за закупуване на парцели за капиталова цел, защото доходността от наеми е по-ниска и ние ще изплащаме нагледно казано този парцел 30-35-40 години, което е много ниска рентабилност и много дълъг интервал за погашение. Разбира се, това може да се промени, в случай че паднат цените – това, което се чака, а по кое време ще стане, с какъв брой – това никой не може да планува по време на рецесия, най-малко до момента, което се е случвало, е тъкмо това. Няма да паднат сигурно колкото 2008 година, само че ще има така наречен " промяна “. Така че хората да си създадат доста добре сметката и да си напишат домашното, в случай че са решили да влагат в парцели.
Казвате не е добре да се влага в капиталови парцели. А в биткойни тогава?
Това също става много известно в последно време. Докато парцелите въпреки всичко имат някакви истории и можем да забележим някакви модели по какъв начин се движи цената, от какво зависят, дали са от лихвите, дали зависят от търсене / предложение и така нататък, при криптоактивите, част от които е биткойна, към момента това е нов клас активи, нямаме тази история, с цел да забележим какво се е случвало. Така че в случай че човек е решил да влага, първо да разбере какво съставляват и механически, и когато влага какво получава, да има някакъв проект за какъв брой време да влага преди да го направи, и да стартира с малко. Защото когато нещо е незнайно и не се знае накъде ще се движи неговата цена, по-добре да се стартира с една дребна сума или дребна част от нашите спестявания, да кажем до 5%. Така че там пък напълно никой не може да каже какво ще се случи, защото доста фактори му въздействат.
Г-н Василев, и като за край: вие сте създател на книгата " Умни пари “ – кои са най-важните послания от тези книга и какви препоръки ще дадете на нашата публика?
Първото нещо е да си повишим финансовата просветеност, и това беше задачата на книгата. Защото няма такава книга от български създател за обстановката в България, всички ние сме чели на западни създатели, само че няма такава за България. Така че първото нещо преди да стартираме да влагаме или нещо да вършим, е да повишим финансовата си просветеност. Да разберем какво значи доходи / разноски, доклад, баланс, спестявания, вложения, другите типове активи. И това, което съм се постарал, в действителност е да дам една такава начална финансова просветеност, с която хората могат да вземат по-информирано решение. И това е моят апел или моята цел – човек да си увеличи финансовата си просветеност, по-късно да намерения за децата си, да я съобщи на тях, тъй като и в учебно заведение към момента не се учи и сме доста надалеч. Това значи, че и идващото потомство ще има същия метод такава ниска финансова просветеност, всички интернационалните проучвания демонстрират това. А това за мен е в действителност един план, по този начин да кажем, от който печелят всички – ние печелим, тъй като ставаме по-финансово грамотни, по-богати, с повече вложения, печелят и фирмите, печели и страната с по-високите налози. Има една връзка сред благосъстоянието на една нация и равнището на финансова просветеност. Така че това е главната тенденция в тази книга.
Т.е. да ви разбирам, че вие смятате, че и в учебно заведение би трябвало да се заложи повече на тази материя?
Да, тъй като ето нашите генерации не сме учили и в този момент тематиката е табу. Ние считаме, че вложенията са рискови, когато става дума за фондове или за акции, или за биткойн е прекомерно рисково. Трябва да разберем тези базови концепции, с цел да можем да вземем решение. Дори когато теглим заем – нещо, което съгласно доста от хората е нещо обикновено – просто се подписваме на един контракт, взимаме парите – това е най-важното ни финансово решение, защото ще засегне идващите 30 години или 25 от нашия живот. Така че е добре още в училищен години да разбираме тези концепции за рента. Ние сме ги учили апропо за комплицирана рента, само че когато запитвам възрастни: можете ли да ми кажете какво е комплицирана рента – могат да ми цитират определението, само че не знаят по какъв начин работи. В единия случай работи за нас, когато натрупваме някакви спестявания, в другия случай когато имаме инфлация или плащаме заеми, работи срещу нас. Така че тези базови концепции, в случай че сме изпуснали в учебно заведение като по-малки, в този момент е добре да си наваксаме преди да вършим каквото и да е. Т.е. преди да вземем някакво решение, да се осведомяваме и да прочетем малко повече, да си напишем домашното, както по отношение на учебно заведение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ