Стойка Кръстева: Олимпийското злато в Токио е най-големият връх в кариерата ми
Стойка Кръстева е една от най-хубавите български боксьорки. Тя се състезава в категория до 54 и до 51 кг. На 4 август 2021 се класира на край в категория до 51 кг на летните олимпийски игри в Токио, извършени през 2021 година след 4 следващи победи и на финала побеждава туркинята Чакъроглу с цел да вземе златния орден и по този метод става петият български олимпийски първенец в бокса.
Самата Стойка Кръстева сега тренира млади гении, с цел да им даде късмет за бъдещето и да ги оформи като професионални състезатели. Тя реши да даде изявление за Gong.bg , където описа за своя път в спорта, както и за нейния максимален връх в персоналната кариера.
Как започнаха твоите първи стъпки в спорта?
" Съвсем инцидентно започнаха моите стъпки в спорта. Бях спортно дете, в квартала обичахме да играем футбол. Всички бяха изчезнали един ден и разбрах, че са в боксовата зала. Не демонстрирах интерес към това, гледах си художествена гимнастика. Няколко седмици по-късно треньорът обикаляше да си събира дечица и попадна на моята класна, която ме предложи, в случай че ме харесат и по този начин напълно инцидентно попаднах в боксовата зала ".
А към други спортове имаше ли увлечение и интерес?
" Тренирах национални танци и паралелно вървяха няколко години ръка за ръка. В един миг трябваше да избера и точно тогава избрах бокса целеустремено ".
Кой те въодушеви да се занимаваш професионално с бокс?
" Моят кумир е една друга доста мощна жена, която е проправила пътя в женския бокс – Десислава Кирова ".
Спомняш ли си първия треньор и какво ти даде той в спорта?
" Разбира се, че си го припомням. Той ми е като втори татко. Един състезател прекарва повече време в залата и по надпревари, в сравнение с с родителите си. Миналата седмица бяхме на съревнование дружно и си говорихме за минали неща. Даде ми доста и ме построи като темперамент ".
Имаш доста триумфи и медали. Спомняш ли си всички?
" Не, не си припомням всички. Най-паметни са ми тези от огромни шампионати, тъй като са доста изстрадани. Целият труд е задоволен, когато приключи с орден изключително на Олимпийски игри ".
Ти си първата и единствена жена българска боксьорка, която е била на Олимпийски игри в Лондон през 2012-а година. Колко горда те кара да се чувстваш от това?
" Горда съм, тъй като тогава беше първият път, когато имаше женски бокс на Олимпиада. Не съм щастлива, че не съумях да взема орден. Не съумях да устоя на напрежението, има огромен стрес. Бях физически там, само че не и душевен. Исках всичко да свърши и да се прибера. Ако не бях взела участие, нямаше да бъда този човек за Токио ".
Какво беше възприятието като стъпи на кръга в Лондон за първи път?
" Чувството беше неповторимо. Всичките прожектори, аудитория. Англичаните са доста положителни почитатели – поддържат безусловно всички ".
Имаше ли го терзанието поради, че не съумя да се класираш напред?
" Не устоях на психическото напрежение, само че станах по-силна за Токио ".
Поправи тази неточност в Токио, взе златен миг, предстоящо ли беше за теб?
" Тръгнах с настройката да взема орден. Това беше шансът ми да си потегли от Олимпиада с такова отличие. Не съответно за златен, само че търсих медала. Постепенно започнахме да си мечтаем и да се борим за златото ".
Това ли е най-големият връх в твоята кариера?
" Безспорно. Олимпийското злато не може да се съпостави с нито един различен орден ".
Имаш ли по-интересна, или по-забавна обстановка от съревнование?
" В началото в Токио ми споделиха, че треньорът ми е с позитивна проба за Ковид. Това щеше да ме срине тогава, тъй като без него аз съм нищо и никой. Оказа се, че не е по този начин. Минавайки на медалите, видях, че съм над кг на кантара. Шегувахме се, навлечена с доста облекла в жегата с влажния климат, с цел да мога да си оправя килограмите. Всичко това си го одобряваме с подигравка ".
Сега към този момент си в друго амплоа. Тренираш деца в националния тим, по какъв начин се чувстваш?
" Чувствам се вкъщи си, това е целият ми живот. Целта ми е да предам моите познания и умения на децата. Искам да ме надскочат. При мен нещата се случваха мъчно, този спорт не бе развъртян по мое време и нямаше финансиране. Сега всичко е друго ".
От две години към този момент имаш и купата „ майка “. Това ли е най-прекрасното нещо, което ти се е случвало?
" Цвети е едно прелестно детенце, което изпълва всеки ден с нови и нови страсти ".
Да чакаме ли тя да тръгне по стъпките на майка си?
" Нямаме заболели упоритости, всеки ден е в залата за тренировки, само че това си зависи напълно от нея. Преди всичко желая да пожелая на българските състезатели в Париж да бъдат здрави и целеустремени, без да се предават, без значение от компликациите по пътя, тъй като това е пътят на триумфа. Нека бъдат уверени, тъй като те са свършили работата си преди този момент в залата ".
`); }); line1 > Huawei " target= " _blank " >Източник: gong.bg
Самата Стойка Кръстева сега тренира млади гении, с цел да им даде късмет за бъдещето и да ги оформи като професионални състезатели. Тя реши да даде изявление за Gong.bg , където описа за своя път в спорта, както и за нейния максимален връх в персоналната кариера.
Как започнаха твоите първи стъпки в спорта?
" Съвсем инцидентно започнаха моите стъпки в спорта. Бях спортно дете, в квартала обичахме да играем футбол. Всички бяха изчезнали един ден и разбрах, че са в боксовата зала. Не демонстрирах интерес към това, гледах си художествена гимнастика. Няколко седмици по-късно треньорът обикаляше да си събира дечица и попадна на моята класна, която ме предложи, в случай че ме харесат и по този начин напълно инцидентно попаднах в боксовата зала ".
А към други спортове имаше ли увлечение и интерес?
" Тренирах национални танци и паралелно вървяха няколко години ръка за ръка. В един миг трябваше да избера и точно тогава избрах бокса целеустремено ".
Кой те въодушеви да се занимаваш професионално с бокс?
" Моят кумир е една друга доста мощна жена, която е проправила пътя в женския бокс – Десислава Кирова ".
Спомняш ли си първия треньор и какво ти даде той в спорта?
" Разбира се, че си го припомням. Той ми е като втори татко. Един състезател прекарва повече време в залата и по надпревари, в сравнение с с родителите си. Миналата седмица бяхме на съревнование дружно и си говорихме за минали неща. Даде ми доста и ме построи като темперамент ".
Имаш доста триумфи и медали. Спомняш ли си всички?
" Не, не си припомням всички. Най-паметни са ми тези от огромни шампионати, тъй като са доста изстрадани. Целият труд е задоволен, когато приключи с орден изключително на Олимпийски игри ".
Ти си първата и единствена жена българска боксьорка, която е била на Олимпийски игри в Лондон през 2012-а година. Колко горда те кара да се чувстваш от това?
" Горда съм, тъй като тогава беше първият път, когато имаше женски бокс на Олимпиада. Не съм щастлива, че не съумях да взема орден. Не съумях да устоя на напрежението, има огромен стрес. Бях физически там, само че не и душевен. Исках всичко да свърши и да се прибера. Ако не бях взела участие, нямаше да бъда този човек за Токио ".
Какво беше възприятието като стъпи на кръга в Лондон за първи път?
" Чувството беше неповторимо. Всичките прожектори, аудитория. Англичаните са доста положителни почитатели – поддържат безусловно всички ".
Имаше ли го терзанието поради, че не съумя да се класираш напред?
" Не устоях на психическото напрежение, само че станах по-силна за Токио ".
Поправи тази неточност в Токио, взе златен миг, предстоящо ли беше за теб?
" Тръгнах с настройката да взема орден. Това беше шансът ми да си потегли от Олимпиада с такова отличие. Не съответно за златен, само че търсих медала. Постепенно започнахме да си мечтаем и да се борим за златото ".
Това ли е най-големият връх в твоята кариера?
" Безспорно. Олимпийското злато не може да се съпостави с нито един различен орден ".
Имаш ли по-интересна, или по-забавна обстановка от съревнование?
" В началото в Токио ми споделиха, че треньорът ми е с позитивна проба за Ковид. Това щеше да ме срине тогава, тъй като без него аз съм нищо и никой. Оказа се, че не е по този начин. Минавайки на медалите, видях, че съм над кг на кантара. Шегувахме се, навлечена с доста облекла в жегата с влажния климат, с цел да мога да си оправя килограмите. Всичко това си го одобряваме с подигравка ".
Сега към този момент си в друго амплоа. Тренираш деца в националния тим, по какъв начин се чувстваш?
" Чувствам се вкъщи си, това е целият ми живот. Целта ми е да предам моите познания и умения на децата. Искам да ме надскочат. При мен нещата се случваха мъчно, този спорт не бе развъртян по мое време и нямаше финансиране. Сега всичко е друго ".
От две години към този момент имаш и купата „ майка “. Това ли е най-прекрасното нещо, което ти се е случвало?
" Цвети е едно прелестно детенце, което изпълва всеки ден с нови и нови страсти ".
Да чакаме ли тя да тръгне по стъпките на майка си?
" Нямаме заболели упоритости, всеки ден е в залата за тренировки, само че това си зависи напълно от нея. Преди всичко желая да пожелая на българските състезатели в Париж да бъдат здрави и целеустремени, без да се предават, без значение от компликациите по пътя, тъй като това е пътят на триумфа. Нека бъдат уверени, тъй като те са свършили работата си преди този момент в залата ".
`); }); line1 > Huawei " target= " _blank " >
КОМЕНТАРИ