Антикварят Стойчо Млечевски: „Под игото“ с автограф на Вазов е много скъпа книга
Стойчо Млечевски е измежду най-известните антиквари в София. Започнал още като възпитаник да се интересува от книги, монети, пощенски марки, той придобил бдителност и оценка на експерт, за които и професионалите му завиждат през днешния ден. Навремето, с изключение на двама, трима души в София, други не е имало, които да схващат от антиквариат. А и не беше позволено по соцвремето да се занимаваш с сходна търговия. Днес пък се стигна до другата прекаленост, кой откъдето насъбере всякакви остарели движимости и взема решение, че е антиквар и ще завоюва огромни пари. Нароиха се магазинчета, кое от кое по-унили, с безсистемно насъбрани движимости. Ама и бързо залязват. На това се вика битпазар, споделят познавачите. Виж, в случай че отидеш в Париж, там е царството на антикварните магазини или пък в Италия, Германия, Холандия, Белгия, споделят експертите. Търговците там са профилирани в всякакви области. Магазини единствено за графични творения, за остарели книги, за картички и писма, за рицарски доспехи, нощни лампи, даже за ветрила... - Ти по какъв начин се захвана с антиквариат?
- Неусетно. Имаше у дома едни хубави остарели книги. Мой другар, съученик, ми сподели свои остарели монети. И аз предложих да си заменяем. Направихме го и двамата бяхме удовлетворени. По-късно влязох на пръсти в салона, където се събират от край време нумизмати и филателисти в София. Гледам кой какво предлага и какъв брой коства. Там ме питат, ти, момче, какво носиш, дай да забележим. Не демонстрирах монетите на старите лисици. Щяха да ги вземат на безценица.
- Коя е най-скъпата през днешния ден антикварна българска книга?
- Ето, ще ти покажа какви са били най-скъпите книги в книжарниците ни през началото на предишния век. „ Златна книга за нашите деца” и „ Азбука за малките” и двете са с твърди корици, огромен размер, с илюстрации от Александър Божинов, ето и красиво издание на „ Илиада”. Сега, да вземем за пример в случай че някой предложи първото издание с подпис на Яворов, то тази книга ще е скъпо платена.
- Книгите с подпис по-висока цена ли имат?
- Ако, да вземем за пример някой за първи път предложи книга с скъп подпис на огромен създател, тя несъмнено ще има висока цена, само че в случай че същата книга се предложи и от други хора с подпис, незабавно цената им ще падне. А най-после и даже няма да има интерес да се изплащат. Един италиански антиквар си беше направил труда да ни достави с отпечатан от него указател какви български книги изкупува с корици в жанр сецесион. На Гео Милев книгите бяха с висока цена, да вземем за пример.
- Ако остарялата книга има библиотечна щампа?
- Е, тогава цената й доста спада, тъй като евентуално е била открадната.
- Ориентирани ли са хората за цените на старите книги?
- Не, множеството нищо не схващат. А и 95 % от книгите, които има в домовете, са ширпотреба. Ако се откри „ Под игото”, първото издание с подпис на Иван Вазов, тя ще има висока цена. Той не е раздавал постоянно подписи. Първият контракт – наименуван „ Контракть” за „ Под игото” сред Вазов и издателя с най-голямата книжарница по това време Тодор Чипев /Т.Ф.Чипев с бухалчето/, е доста безценен, в случай че се продава в антиквариат или аукцион.
- Какви други типове документи би показал като скъпи?
- Интересен документ ще бъде, да кажем, болничният картон на известна персона – публицист, актьор, политик, художник, артист. Ако, да вземем за пример някой извади болничния картон на Георги Димитров, на Тодор Павлов, на Цола Драгойчева, на Тодор Живков - те ще имат фантастични цени. Преди време Марина Влади продаде някои от писмата на Висоцки и те удариха тавана. В момента се сещам, че тетрадките, в които е писала Катя Паскалева последните си мисли в болничното заведение, са извънредно скъпи.
Детски книги, които са коствали скъпо в старите книжарници от началото на предишния век, само че и през днешния ден държат висока цена
- Какво би споделил за изданията в лимитирани тиражи? Например Любомир Левчев е издал книга с тираж от 777 бройки, като 77 от тях са номерирани и съпроводени с рисунка от професор Иван Димов.
- Е, това са издания още в „ млада възраст”. Нали знаеш, че би трябвало да изминат най-малко 40 години, с цел да стане една движимост, годна за антикварна. А и както обясних, първите препоръчани екземпляри ще са с висока цена, а последващите ще им падне цената.
Но в случай че да вземем за пример дадена книга е била унищожена съзнателно, както е бил изгорял тиражът на „ Люти чушки” - национални епиграми на Радой Ралин и рисунки на Борис Димовски през 1968 година, тя към този момент става антикварна полезност. В случая обаче, тя бе издадена след това в огромен тираж, тъй че към този момент не е неповторима.
- В последно време какво значимо си съумял да откриеш?
- Това беше архивът на художника Александър Божинов, дневникът на неговия наследник и снаха и значими документи за дарението на художника за страната ни. Именно от този списък излезе на бял свят книгата за Александър Божинов в издателство „ Изток-Запад”.
- Как се държат наследниците, когато желаят да се освободят от старите библиотеки в домовете си?
- Обикновено ги продават вкупом. Често с книгите се освобождават и от остарели предмети. Преди години, продадох преспапието на писателя Добри Немиров – купиха го за рождения ден на тогавашния основен редактор на „ 24 часа” –Валери Найденов. Беше красива движимост. Продавал съм и мастилници на видни политици. Купуват се и остарели календари за рождени дни от годината на рожденика. Един път се изложих, че не съумях да намеря календар от 1946 година, а знам, че имам. Намерих го, само че денят на рожденика беше към този момент отминал. Не е необичайност, когато идват солидни хора с молба да им открия еди каква си играчка, която им е била обичана в детството, прочувствен спомен. Така на изтъкнат държавник, открих ламаринено камионче от петдесетте години. Вероятно ми е било донесено с други движимости в чувал от някои роми. Човекът беше толкоз благополучен, когато си го взе. Той без съмнение извади 50 лв. още преди да съм загатнал за цена. Друга госпожа пък искаше да има обичаните си детски книжки, издавани в четиридесетте години с твърди корици и красиви илюстрации. И тя си излезе щастлива от магазина ми. Радостта на хората да си върнат прочувствен спомен посредством съответна движимост от предходни години, за мен е даже по-голяма наслада от тяхната. Не инцидентно обичам да споделям: Когато влизам в остарял таван, все едно, че влизам в „ Шератон”!
- На какви рядкости си се натъквал?
- Много са. Преди години бях решил да върша търг, отивам при едно семейство, имали остаряла ваза. Щях да падна – вазата беше от 18-и век. Учудих се, че едно такова непретенциозно семейство, са притежатели на такава скъпа ваза от времето на Наполеон Бонапарт. Питам ги, а те: „ Ние сме фолклорен танцов състав”. По времето на соца бяхме ходили на гастрол в Куба. По това време, там всичко беше с купони. А по магазините няма нищо какво да си купиш. Кубинците живеят обаче в красиви старинни къщи, обзавеждането, останало от времето на Батиста. И нашите танцьори против колбас и сирене, които си носят, „ пазаруват” на бартер красиви старинни движимости от техните къщи. Бих посъветвал хората, преди да изхвърлят наследени движимости, архиви, фотоси, картички, писма, да ги преровят, тъй като открития стават постоянно.
Савка ЧОЛАКОВА
- Неусетно. Имаше у дома едни хубави остарели книги. Мой другар, съученик, ми сподели свои остарели монети. И аз предложих да си заменяем. Направихме го и двамата бяхме удовлетворени. По-късно влязох на пръсти в салона, където се събират от край време нумизмати и филателисти в София. Гледам кой какво предлага и какъв брой коства. Там ме питат, ти, момче, какво носиш, дай да забележим. Не демонстрирах монетите на старите лисици. Щяха да ги вземат на безценица.
- Коя е най-скъпата през днешния ден антикварна българска книга?
- Ето, ще ти покажа какви са били най-скъпите книги в книжарниците ни през началото на предишния век. „ Златна книга за нашите деца” и „ Азбука за малките” и двете са с твърди корици, огромен размер, с илюстрации от Александър Божинов, ето и красиво издание на „ Илиада”. Сега, да вземем за пример в случай че някой предложи първото издание с подпис на Яворов, то тази книга ще е скъпо платена.
- Книгите с подпис по-висока цена ли имат?
- Ако, да вземем за пример някой за първи път предложи книга с скъп подпис на огромен създател, тя несъмнено ще има висока цена, само че в случай че същата книга се предложи и от други хора с подпис, незабавно цената им ще падне. А най-после и даже няма да има интерес да се изплащат. Един италиански антиквар си беше направил труда да ни достави с отпечатан от него указател какви български книги изкупува с корици в жанр сецесион. На Гео Милев книгите бяха с висока цена, да вземем за пример.
- Ако остарялата книга има библиотечна щампа?
- Е, тогава цената й доста спада, тъй като евентуално е била открадната.
- Ориентирани ли са хората за цените на старите книги?
- Не, множеството нищо не схващат. А и 95 % от книгите, които има в домовете, са ширпотреба. Ако се откри „ Под игото”, първото издание с подпис на Иван Вазов, тя ще има висока цена. Той не е раздавал постоянно подписи. Първият контракт – наименуван „ Контракть” за „ Под игото” сред Вазов и издателя с най-голямата книжарница по това време Тодор Чипев /Т.Ф.Чипев с бухалчето/, е доста безценен, в случай че се продава в антиквариат или аукцион.
- Какви други типове документи би показал като скъпи?
- Интересен документ ще бъде, да кажем, болничният картон на известна персона – публицист, актьор, политик, художник, артист. Ако, да вземем за пример някой извади болничния картон на Георги Димитров, на Тодор Павлов, на Цола Драгойчева, на Тодор Живков - те ще имат фантастични цени. Преди време Марина Влади продаде някои от писмата на Висоцки и те удариха тавана. В момента се сещам, че тетрадките, в които е писала Катя Паскалева последните си мисли в болничното заведение, са извънредно скъпи.
Детски книги, които са коствали скъпо в старите книжарници от началото на предишния век, само че и през днешния ден държат висока цена
- Какво би споделил за изданията в лимитирани тиражи? Например Любомир Левчев е издал книга с тираж от 777 бройки, като 77 от тях са номерирани и съпроводени с рисунка от професор Иван Димов.
- Е, това са издания още в „ млада възраст”. Нали знаеш, че би трябвало да изминат най-малко 40 години, с цел да стане една движимост, годна за антикварна. А и както обясних, първите препоръчани екземпляри ще са с висока цена, а последващите ще им падне цената.
Но в случай че да вземем за пример дадена книга е била унищожена съзнателно, както е бил изгорял тиражът на „ Люти чушки” - национални епиграми на Радой Ралин и рисунки на Борис Димовски през 1968 година, тя към този момент става антикварна полезност. В случая обаче, тя бе издадена след това в огромен тираж, тъй че към този момент не е неповторима.
- В последно време какво значимо си съумял да откриеш?
- Това беше архивът на художника Александър Божинов, дневникът на неговия наследник и снаха и значими документи за дарението на художника за страната ни. Именно от този списък излезе на бял свят книгата за Александър Божинов в издателство „ Изток-Запад”.
- Как се държат наследниците, когато желаят да се освободят от старите библиотеки в домовете си?
- Обикновено ги продават вкупом. Често с книгите се освобождават и от остарели предмети. Преди години, продадох преспапието на писателя Добри Немиров – купиха го за рождения ден на тогавашния основен редактор на „ 24 часа” –Валери Найденов. Беше красива движимост. Продавал съм и мастилници на видни политици. Купуват се и остарели календари за рождени дни от годината на рожденика. Един път се изложих, че не съумях да намеря календар от 1946 година, а знам, че имам. Намерих го, само че денят на рожденика беше към този момент отминал. Не е необичайност, когато идват солидни хора с молба да им открия еди каква си играчка, която им е била обичана в детството, прочувствен спомен. Така на изтъкнат държавник, открих ламаринено камионче от петдесетте години. Вероятно ми е било донесено с други движимости в чувал от някои роми. Човекът беше толкоз благополучен, когато си го взе. Той без съмнение извади 50 лв. още преди да съм загатнал за цена. Друга госпожа пък искаше да има обичаните си детски книжки, издавани в четиридесетте години с твърди корици и красиви илюстрации. И тя си излезе щастлива от магазина ми. Радостта на хората да си върнат прочувствен спомен посредством съответна движимост от предходни години, за мен е даже по-голяма наслада от тяхната. Не инцидентно обичам да споделям: Когато влизам в остарял таван, все едно, че влизам в „ Шератон”!
- На какви рядкости си се натъквал?
- Много са. Преди години бях решил да върша търг, отивам при едно семейство, имали остаряла ваза. Щях да падна – вазата беше от 18-и век. Учудих се, че едно такова непретенциозно семейство, са притежатели на такава скъпа ваза от времето на Наполеон Бонапарт. Питам ги, а те: „ Ние сме фолклорен танцов състав”. По времето на соца бяхме ходили на гастрол в Куба. По това време, там всичко беше с купони. А по магазините няма нищо какво да си купиш. Кубинците живеят обаче в красиви старинни къщи, обзавеждането, останало от времето на Батиста. И нашите танцьори против колбас и сирене, които си носят, „ пазаруват” на бартер красиви старинни движимости от техните къщи. Бих посъветвал хората, преди да изхвърлят наследени движимости, архиви, фотоси, картички, писма, да ги преровят, тъй като открития стават постоянно.
Савка ЧОЛАКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ