Стойчо Младенов заслужи признание в още една държава. В казахстанския

Стойчо Младенов заслужи самопризнание в още една страна. В казахстанския „ Кайсар “ го изпратиха на отмора с почести след един от най-силните сезони в историята на клуба. След нова година Екзекуторът на „ Ливърпул “ запретва ръкави за още една задача край космодрума Байконур.
Младенов даде извънредно изявление за „ Труд “, откакто се прибра в България.

– Върнахте се с почести от Казахстан. Да стартираме първо с това по какъв начин мина последният ви ден в Кизилорда?
– Ден като на тежък мач – извънредно претрупан. Но и доста прелестен. Всички в Кизилорда – почитатели, управление и управата на региона, са доста щастливи от нашия сезон. „ Кайсар “ бе дилетант, само че бе постоянен от самото начало. В доста къси моменти бяхме отвън шестицата. След последния мач се прибрахме час и половина след среднощ. На сутринта стартира програмата – първо при регионалния шеф на спорта Олджас Азатаъч в 9 часа. После дружно отидохме при губернатор Кримбек Кушембаев – един човек, пред който откровено се преклонявам. В 15 ч целият тим и щабът се събрахме при губернатора. Ние му подарихме блага и той на нас. Вечерта имахме вечеря в доста шикозно заведение с целия тим. И най-после дълъг път до София.

– Три дни преди последния мач подписахте нов контракт. Какво ви накара да продължите в „ Кайсар “?

– В моя формален интернет уебсайт дефинирах годината като забавна. Имаше моменти, когато играехме добре, само че губихме. Правихме и страхотни мачове. Видях нещо изцяло ново за мен. Хората в Кизилорда ме почитат и аз тях. Имаме еднообразно виждане с управлението на „ Кайсар “ за развиването на клуба. Аз в никакъв случай не взимам спонтанни решения. Направих разбор и реших, че си коства да продължим тази забавна задача.

– Имахте ли други предложения?
– Имах две предложения от клубове в Казахстан, само че номер едно беше „ Кайсар “. Моят управител Мирчо Димитров направи всичко допустимо в това отношение. Лесно се разбрахме.

– Преди година съвсем никой в България не беше чувал за този тим. Не беше ли прекомерно рискована случка?

– Преди „ Кайсар “ към този момент работих сполучливо и в различен казахстански отбор „ Атирау “. Познавах ситуацията, футболистите и опциите на всеки клуб. Разговорите с „ Кайсар “ и всичко, което се случи, ме убедиха, че нещата са съществени. При мен няма прочувствени решения. Всичко премислям. Отстрани несъмнено мнозина са мислили, че пожертвам. И аз го разбирам. 90 % от новаците в едно състезание изпадат на идната година. Аз направих добър тим. Знаете, че постоянно се оправям с тази задача.

– Какво намерихте в Кизилорда?
– Намерих нещо, което още веднъж ме впечатли. 99 % от хората, които живеят там, са казахстанци. Много малко са чужденци. Родолюбци са. Уважават и обичат своето. Не се прекланят пред непознатото. Силни характери са.

– Какво беше отношението към вас като чужденец?
– В началото имаше съмнение. И аз, и моите помощници Анатоли Нанков и Тодор Янчев сме чужденци. Въпреки положителната работа в „ Атирау “ ни гледаха с „ едно мислено “. Когато направихме няколко следващи несполучливи мача, се появи и напрежение. Но самоуверено продължихме работата. В последните месеци почитателите ни карат да се усещаме същинска част от Кизилорда.

– Получихте няколко награди по време на сезона за треньор на месеца и на кръга. Не беше ли доста мъчно в конкуренцията на Станимир Стоилов?
– В Казахстан всички желаят да са съперници на „ Астана “ и другия гранд „ Кайрат “. Мъри Стоилов е построил отличен отбор, една добре смазана машина. Покрай него познавам част и от управлението на „ Астана “ – способени хора, експерти. Мъри няма конкуренция, прави чудеса. Възхищавам му се и го приветствам за триумфа. Никой не е бил четири пъти подред първенец на Казахстан, участник в Шампионска лига и Лига Европа. В България би трябвало да се гордеем със Стоилов.

– Стоилов загатна, че може да напусне „ Астана “. Няма ли доста да намалеят българските треньорски редици. Димитър Димитров също си потегли.
– Няма безконечни хора. Казахстанският футбол ще загуби доста, в случай че Мъри напусне. Той подвигна високо летвата, към която всички останали треньори и тимове се стремят. Мисля, че „ Астана “ ще направи всичко належащо да го задържи.

– Какво е отношението към българите в Казахстан?
– Много позитивно. Димитър Димитров също остави положителни усещания с „ Иртиш “. Това е тим, който постоянно играе в евротурнирите. Оценките за Херо са позитивни. Също дръзвам да кажа и за моя благосклонност.

– Започнахте трима български треньори в шампионата, само че във вашите тимове няма нито един наш състезател. Преслав Йорданов бе със статут на твърда запаса в „ Ордабаси “. Не се ли котират българските футболисти?
– Българските треньори имаме един проблем. Местните са доста чувствителни. Вземем ли българин и той не се приспособява, негативите обира треньорът. Естествено, ние не се съмняваме в качествата на българските играчи. Но рискът е прекомерно огромен. Това е повода в нашите тимове да няма българи.

– Да се върнем на вашия престой. Какъв град е Кизилорда? Има ли българи там?
– Има двама българи, с които към този момент се познаваме. Когато през 2012 година губернатор Кушембаев стъпи в служба, Кизилорда е бил на 16-о място в Казахстан по развиване и инфраструктура. За четири години към този момент е четвърти. Ако успеем да създадем същото с „ Кайсар “ във футбола, ще е ужасно.

– Получихте кон от губернатор Кушембаев. После той ви заведе на космодрума Байконур. Разкажете освен това за всичко това.

– Цялата година беше прелестна. Когато не ни вървеше на терена, губернаторът споделяше: „ Животът не е единствено футбол! “ И намираше метод да ни покаже почитание. За моя 60-и празник получих коня като подарък. Тези животни са напряко свещени в Кизилорда. Ценя и вървя да го виждам, въпреки и рядко. Между два мача губернаторът ни предложения на космодрума. Сигурен съм, че повторно в живота няма да видя такова нещо. Беше величествено. Неописуемо! Въобще хората в Кизилорда обичат своя губернатор поради неговата отдаденост и той е главната причина да остана в „ Кайсар “.

– Ясно е, че няма да работите най-малко още една година в България. Не ви ли липсва нашият футбол?
– Концентрирам съм върху моите задължения. Чрез интернет и другари по телефона групирам информации. Трябва да съм в час с развиването на българския футбол. Следя кой какъв тим прави. Но апропо.

– Темата ЦСКА е доста парещ картоф за обществеността. Вие сте неразривно обвързван с този клуб.
– Така е, обвързван съм. Гордея се, че съм част от историята. Ще разясня ЦСКА, когато се завърна на „ Армията “. Искам да насочва един зов към „ алените “ почитатели: „ Бъдете обединени и единни в любовта си към ЦСКА! “

– Може ли да сравните отношението към треньорите в Казахстан и България?
– Боли ме от този въпрос. Говоря за безотговорността на БФС към институцията треньор. В България този пост не е предпазен юридически по никакъв метод. Всеки един началник – без значение дали е футболна фигура или предприемач, може да го подмята. Без никакви последици. Каква сигурност даваме на българския треньор? Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са футболните хора в изпълкома. Трябва да знаят какво имам поради. Договорът би трябвало да се извършва и от двете страни. Който го наруши, да си носи следствията. У нас контрактът няма стойност. Треньорът единствено губи престиж. Не му предоставяме условия за работа, само че пожелаваме от него. Българският треньор е добър, само че у нас не го почитаме.

– Години наред се питаме: „ Има ли светлина в тунела? “ От хиляди километри в Кизилорда виждате ли такава?
– Тя съществува, откогато и футболът. Най-важно са изискванията за работа. За треньорите говорихме. Другата страна са терените, базите. Когато в България някой постави нов терен, вика камери, пуска фотоси. По света имат по 25 такива, имат съвременни лаборатории. В България клубовете изискват, само че не градят качество. Треньорите в школите са мизерно платени, нямат самочувствие. Всеки мечтае да излезе зад граница.