Стоян Венев е един от българските художници, който пленява със

Стоян Венев е един от българските художници, който пленява със самобитното си творчество. Автор е на карикатури, графики, плакати, илюстрации и живописни платна. Рисунките му са толкоз доста, че самичък е хвърлял безпощадно от тях в коша за отпадък. Други са оповестени във вестниците от това време. Под името Пролетарче отпечатва няколко комикса. Намира ярките и присъщи облици, които разкриват българския комизъм. Обикновените случки в творбите му се трансформират в остра ирония, която става негово оръжие. Живописният му език е сладкодумен.

Той изплаква на 21 септември 1904 година в село Скриняно, Кюстендилско в дома на бедния Вене Илиев. Момченцето е вторият му наследник, който ще има ориста на художник. Когато бебето се появило на света, акушерката го насолила с морска сол. Добре му изпекла кожата, с цел да се трансформира в ризница и да издържи на всевъзможни житейски удари. Вене Илиев нямал шанс да се порадва на двете си момчета. Умира след тежко заболяване по време на Балканската война. Оставил жена си и децата с едно парче земя, това било цялото му имане. Но те не могли и на това да се зарадват. Скоро пристигнали лихвари, взели и дребното, което имал бедният брачен партньор и татко. Овдовялата майка трябвало да отгледа сама дребните си деца. Запретнала ръкави и се хванала да пере мръсните облекла на по-заможните хора от Кюстендил. Била и телячка в банята на града. Дребните пари, които получавала не стигали до на никое място. Малкият Стоян Венев почнал да работи през ваканциите като носач на гарата, чирак в работилниците и тютюноработник. Така си осигурявал нужната прехрана за времето, когато ходел на учебно заведение. 

На една вечеринка уредена в Кюстендил, Стоян Венев бил необут на сцената и изпълнявал концертно изобразяване. Внезапно в салона нахлула полиция и стреляла към сцената. Малкият художник е ранен в левия крайник.

За малко прекъсва с учебното заведение и показва галерия от свои карикатури и живописни произведения в Кюстендил. Завършва гимназия, а пътищата му го водят в София. 

През 1924 година Стоян Венев е възпитаник на проф. Стефан Иванов в Рисувалното учебно заведение. Сред преподавателите му са професорите Борис Митов и Димитър Гюдженов. Венев няма пукната пара в джоба. Хваща се да сервира на обед във Вегетариански ресторант, против порция храна един път дневно.

Квартирата му е мизерна. В нея живее с бъдещия ваятел Васил Гачев. Момчетата нямат печка през зимата и в къщата е толкоз студено, че даже подухва сняг през счупените прозорци. Палели рамки и платна посред стаята, с цел да се постоплят за малко. Двамата не обичали неделния ден, тъй като тогава не можели да отидат в учебното заведение, където да се порадват на топлината от печките.

През работен ден Стоян Венев ходел в художественото учебно заведение доста рано, с цел да работи. Той постоянно спори с преподавателите си, само че за него „ максимален професор е моделът “. Първата си подигравка „ Празник на цветята “ печата във вестник „ Червен смях “ през 1921 година Той разгласява свои карикатури и в „ Маскарад “, „ Звънар “, „ Новини “, „ Жупел “, „ Ехо “, които са ориентирани против властта. 

Не инцидентно през 1933 година властта конфискува негови карикатури, завежда дело против него и го упреква в основаване на порнографско изкуство. После следва и второ дело за осквернение, заплашва го затвор. Заради карикатурите „ Погребението на Христо Трайков “, „ Арестуването на аления щъркел “ и „ Раздяла пред избори “ завеждат и трето дело по Закон за отбрана на страната. В последна сметка е наказан условно, а Дружеството на карикатуристите се разпада. 

Той приключва художественото си обучение през 1931 година, а през идната, дружно със скулптора Иван Фунев, прави първата си галерия „ Седем стъпала подземен “. Тя се обитава в сутерена на ъгъла на „ Ив. Аксаков “ и „ 6 септември “ в столицата. Изложбата на Венев показва българския обичай, а героите му носят в себе си комизъм. От една страна той демонстрира босата беднотия, а от друга - тези преяли от лакомия хора. Тези произведения имат язвителен темперамент. Подобно сюжетно наличие имат картините му „ Пред избори “, „ Изненада “, „ Раздяла “, „ Пъдар и воловарче “, „ Собственек “, „ Сватба “, „ Пазар “. Изложбата на двамата огромни създатели има огромен триумф и те вършат още 4-5 изложения в София и провинцията. По това време от младия създател Стоян Венев стартират да се интересуват критици и интелектуалци като художникът Сирак Скитник и писателката Анна Каменова.

През 1935 година художникът взе участие в галерия уредена от Дружеството на карикатуристите. В нея демонстрира голям брой нови карикатури. Сред тях е подигравка в няколко рисунки със сюжет, който е срещу войната. На една от рисунките се вижда богат човек, който купува за чиния леща служащ, който изпраща на фронта. На друга – служащият пролива кръвта си, а забогателия натрупа още пари. Накрая осакателият фронтовак проси на улицата, а около него минава индиферентно този, който го е изпратил на война.

Стоян Венев взе участие още в общи изложения, където демонстрира живописни картини, цветни гротески, карикатури със сюжети от селския ни обичай. Тъкмо в битовите си картини разпростира гения и хумора си. Пъроначално избира условната студена гама, в която доминират сребристите, зелени, сини, сиви цветове. В пазарите, сватбите, националните радостния художникът основава „ радостни изображения “ на обичаите и нравите на българското село. Той постоянно се надсмива над своите герои.

След 1944 година живее на гара Каспичан, само че скоро се завръща в София. Прави галерия на карикатури – монотипии – отпечатък, получен от металическа цинкова плочка. Героите му са селски кметове, свещеници, служители на реда, проститутки, погрешни съпруги и съпрузи, банкери. Художникът се надсмива над лицемерието, лъжата, злобата, завистта, въобще над нравствените дефекти на обществото.

В множеството от творбите си художникът не не помни тематиката за бедността, която го преследва от детството. В картината „ Препирка “ е изобразено семейство без облекло, единствените им облекла са изпрани и висят на късо въженце над издънена печка. 

Венев си служи с острото оръжие на хумора, през иронията, с цел да стигне до унищожителната ирония. Наред с карикатурите си той рисува и превъзходни живописни платна. Сред тях акварели и пейзажи. Картините му имат собствен език и почерк. В други платна още веднъж се следи сатирата и гротеската ориентирани против злото в света. В акварелните си пейзажи разкрива любовта си към българската земя. Те са свежи, жизнерадостни, слънчеви, откъснати от общия му жанр на работа.

След 40-те години става един от най-популярните български карикатуристи. Неговите сюжети в рисунките са трагични, а от време на време и трагични, изпълнени с туш и перо. Организира независими изложения в София, Москва, Западен Берлин. Участва в разнообразни общи художествени изложения в Китай, Чехословакия, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Ню Йорк. Прави две юбилейни изложения в София и Кюстендил.

Художникът Стоян Венев остава в историята на живописта ни като създател, който познава насладите и тъгите на българите, самичък ги е претърпял, само че и рисува света просто и естествено.