Балонът на почтените се е превърнал в най-токсичното място
Стоян Радев Снимка: фейсбук Стоян Радев, фейсбук
Дело за тирада на омразата – дело за клюка. Това е тематиката, която повдига налягането в балона на почтените през последните дни.
В продължение на повече от две години след 2020-а в същия този балон по мой адрес бяха популяризирани клюки, че това, което пиша в обществените мрежи, е платено от мафията. Че съм сменил гражданската си позиция напълно, тъй като мафията ме е купила и аз към този момент не показвам свободно лични мисли и убеждения, а извършвам поети задължения против възнаграждение.
В балона на почтените клеветите се разпространяваха, несъмнено, от почтените. Част от които мои положителни познати и даже към оня миг другари. Беше не просто погрешно, незаслужено и грозно, само че и рисково предвид на целия развой, в който публичният спор се лишаваше от доверие и се захвърляше в калта.
Без изненада се оказа, че с най-голяма ненаситност клеветите се популяризират тъкмо от хора, които по един или различен метод работят за избран политически кръг на заплата. Обслужват кръга медийно, с пиар услуги или и с двете под мотото “за светлото бъдеще ”. Точно тези хора насъскваха облъченото от агитация стадо да сипе обиди под всяка моя обява.
Децата ми, които попадаха на реките от мръсотия, са ме питали за какво разрешавам да бъда обиждан по този начин, това естествено ги разстройваше. Отговарях им, че въпросът не е дали аз разрешавам, а че до такава степен се е докарал диалогът по значимите тематики в обществото. Защо не спреш да пишеш, ми споделяха. И в това се състоеше най-същественото – дали персоналното оскърбление от лъжите по мой адрес ще ме спрат да приказвам.
Един психолог по време на пандемията разгласява проучване отдадено на всеобщите психози. Според него най-вече 30% от хората попадат под властта на патологичната обсесия, само че те стартират да диктуват на всички останали по какъв начин да се държат. Така двойно или тройно по-голямата част от популацията се подвежда по нервността, без в действителност да я споделя, само че не може и да й противостои.
Защото психозата е обвързвана тъкмо с това да се жигосва всеки, които разсъждава отвън догмата на групата, човек стопира да има лична стойност, той е скъп единствено като глас, пеещ в унисон с всеобщия хор. Известно е, че тоталитарните режими работят с това подстрекателство и по този начин оправдават репресиите си.
Но не би трябвало да се не помни, че въпреки да наподобява, че всички са облъчени, единствено не огромен % задава тона, а болшинството следва. И по тази причина са значими гласовете, те нормално са напълно малко, които не се отхвърлят да напомнят този факт и още веднъж да сочат към действителността, скрита от пушилката на психозата. Каквито и клюки да отнасят, колкото и обиди да се изсипват по техен адрес, те не би трябвало да стопират.
За доста хора изреченото от тях е избавителен пояс, макар че не го споделят обществено от боязън да не бъдат на собствен ред линчувани. Но въпреки всичко това ги резервира от умопомрачението и дава късмет на обществото да се завърне към същинските полезности на съществуването.
Сегашната нервност около тирада на омразата и следващата доза клюки е в духа на поговорките “каквото повикало – такова се обадило ”, “ще жънеш, каквото си посял ”, “ще сърбаш, каквото си надробил ”. Защото тъкмо балонът на почтените се е трансформирал в най-токсичното място. Дано личната му имунна реакция е задоволителна за детокс.
