Разкриха 5000-годишна тайна на Стоунхендж: Как са пренесени огромните камъни от Уелс?
Стоунхендж остава един от най-загадъчните археологически обекти в Европа, а въпросът за произхода на присъщите „ сини камъни “ продължава да провокира научни диспути. Ново проучване, ръководено от професор Ричард Бевинс от Университета в Абъристуит, показва безапелационни доказателства, че тези камъни са били превозени от хора, а не от ледници, както гласи различна догадка.
В центъра на новия разбор е така наречен Newall Boulder — скален откъс, открит при разкопки преди към век. Досега в научните среди съществуваше спор дали този и сходни на него камъни са били донесени в региона посредством ледникови процеси от Уелс, или са били целеустремено пренесени от праисторическите строители на Стоунхендж преди повече от 5 000 години. Чрез геохимичен и микроскопски разбор изследователският екип потвърждава, че Newall Boulder не е ледниково образувание, а по всички индикатори съответствува с вулканичните скали от региона Craig Rhos-y-Felin в северен Пембрукшър, Уелс. Изводът е явен — превозването на камъка е резултат от човешка активност , като дистанцията сред находището и платото Солсбъри е над 200 км.
Проучването опровергава тезата, че ледниците са разпръснали такива камъни по платото, защото сходни находки липсват в други елементи на района. Химичните разбори демонстрират идентични равнища на торий и цирконий сред Newall Boulder и камъните от Craig Rhos-y-Felin, като фрагментите от Стоунхендж са с присъща конструкция на фолиран риолит и имат лекомислен пласт калциев карбонат, дължащ се на дългото им погребение в кредните почви на обекта.
Освен това, анализът на различен камък — Stone 32d, демонстрира, че и той е фолиран риолит, а не долерит, както се е смятало по-рано. Това укрепва хипотезата, че по-голямата част от така наречен сини камъни в Стоунхендж са били превозени от Уелс от неолитни общности. Пренасянето на сходни скални блокове, някои с маса над три тона, се прави оценка като доста логистично достижение за своята ера.
Повечето археолози през днешния ден одобряват, че неолитните строители са осъществили този развой със средства като дървени шейни, въжета и готови трасета , което е изцяло постижимо на фона на наличните технологии от интервала. В поддръжка на тази теза стоят и откритите следи от каменодобив в региона на Craig Rhos-y-Felin, датирани към 3000 година пр.н.е.
Изследването изключва съществуването на ледникови формирания на платото Солсбъри и аргументира, че неналичието на аналогични каменни фрагменти отвън региона на Стоунхендж опонира на модела за ледников превоз. Това е в контрастност с причините на доктор Брайън Джон, един от главните покровители на ледниковата доктрина, съгласно който така наречен абразионни следи по камъка са резултат от ледниково преместване. Новите данни обаче показват, че тези белези могат да бъдат обяснени с естествено атмосферно изветряне.
Историческите реконструкции сочат, че първият стадий от построяването на Стоунхендж е към 3100 година пр.н.е. Първоначално обектът съставлява огромен нашенец със система от изкопи и ями, наречени Aubrey Holes. Вторият стадий, към 2150 година пр.н.е., включва превозването на към 82 сини камъка от Преселските планини в югозападен Уелс. Вярва се, че камъните са били пренасяни с шейни и ролки до крайбрежието, след което по вода и още веднъж по суша до Солсбъри.
В третия стадий, към 2000 година пр.н.е., са добавени солидните сарсенови блокове, донесени от региона Marlborough Downs, на към 40 км от обекта. Най-големите камъни тежат над 50 тона и евентуално са били превозени посредством комплицирана система от шейни и въжета. Последната реконфигурация на монумента, при която сините камъни са подредени в подковообразна и кръгла форма, се датира малко след 1500 година пр.н.е.
Стоунхендж остава изключение измежду праисторическите мегалитни обекти, защото е построен напълно с камъни, пренесени от огромни дистанции. Археолозите акцентират, че преместването на тежките блокове е било изцяло допустимо за времето си и е част от изключителната инженерна и обществена организация на неолитните общности. Причините за построяването на Стоунхендж, неговото предопределение и символика не престават да бъдат предмет на проучвания, само че новите научни данни удостоверяват — превозът на сините камъни е човешко достижение, а не резултат от ледникова активност.
