По пари газим, жадни стоим...
Стотици села в България страдат от неналичието на положително водоснабдяване години наред и казусът им продължава, макар уверенията, че по принцип нашата страна има задоволително източници на вода. Имаме разполагаем и доста европрограми и обезпечени дотации по тях. Загадка за здравия разсъдък, е за какво никой не се наема да реши този значим проблем за хората, щом има запаси по тази причина? Осигуряването на налична питейна вода за хората, е въпрос от националната сигурност на една страна.
В България близо 300 обитаеми места са на воден режим, а към 400 имат разнообразни проблеми във водоснабдяването, като тук-там обезверени българи към този момент отхвърлят да си заплащат сметките към операторите, защото не получават услугата, за която им начисляват сметки.
Отделен проблем е качеството на водата, която тече от крановете в домовете на живеещите в огромните градове, които имат вода, само че нерядко би трябвало да чакат да мине зелената, кафявата, жълтата...
После всевъзможни оператори и регулатори ги натрисат да заплащат поскъпващата всяка година калпава услуга, само че да несе отбивам в други основни проблеми, в този момент думата ми е за безводието.
Защо този дълготраен кахър не се взема решение от бързосменящите се държавни управления и ръководства в страната и кой носи отговорност по тази причина? Помолих за коментар по тематиката един от най-хубавите експерти в региона инж. Иван Иванов, ръководител на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ) от 2012 година Той е приключил Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализирал е във Висшия народен институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в региона на водния бранш и ВиК бранша от 1999 година.11 години беше основен секретар и пълномощник в „ Софийска вода ” АД.
„ Основният проблем е, че водохващанията в дребните обитаеми места пресъхват, което се дължи на климата. За да се реши това, би трябвало да се намерят по устойчиви водни запаси, както и наличните да се употребяват по практично. Самите консуматори би трябвало да са по-икономични в използването, само че и „ В и К ” операторите да реконструират тези водоснабдителни системи, които доставят водата, защото на доста места те са в доста неприятно положение, носят доста загуби и това способства за безводието.
За страдание, заради оскъдните финансови запаси на операторите за вложения, които се насочват към по-големите градове, дребните остават в давност Нужно е да се направи по-задълбочен разбор на местата с непрекъснато безводие, да се търсят по-стратегически ограничения.
Потребителите както в огромните градове, по този начин и в дребните обитаеми места, заплащат такси за прилагане на вода и не е заслужено да не си получават услугата.
На първо място отговорността е върху " В и К " операторите, които би трябвало да търсят решения. На второ място е " В и К " холдинга, под чиято „ шапка ” са всички сдружения по места и на трето районното министерство /МРРБ/, които могат целево да подкрепят структурите по райони.
Поради разнообразни административни и политически спънки през годините не се стигна да трайно решение на тези проблеми.
Има стотици села към този момент, в които хората не желаят да си заплащат сметките за вода, тъй като на практика не я употребяват или получават вода в лимитирани количества.
Трябва да поясня, че през последните години фокусът беше върху пречиствателните станции и канализацията за отпадни води, тъй като евро директивите ни задължават да имаме построени такива във всички обитаеми места. Не по-малко ангажиращи обаче са и директивите за водоснабдяването, които изискват хората да имат достъп до питейна вода. В формалните отчети постоянно отчитаме, че у нас популацията на 99% има достъп до питейна вода. Но не щеш ли това не е напълно правилно.
Имаме задоволително източници на вода, само че те не са отмерено разпределени.
Не можем да сме спокойни, тъй като природата непрекъснато се трансформира и това не е годно единствено у нас, само че в цяла Европа, а и по света. Трябва да пестим водните запаси.
Управителите на сдруженията по принцип се назначат от " В и К " холдинга. Те обаче работят по 5-годишни бизнес проекти, които се утвърждават от КЕВР, само че за жалост работата сред структурите боксува. От началото на тази година трябваше да имаме нови бизнес-планове от всички " В и К " оператори, единствено че в средата на годината имаме единствено 5 или 6 признати. Това закъснение служи като опрощение на всички служби по места, когато не си правят работата.
Важно е да се съблюдава Законът за обществените предприятия, признат преди две години. В него ясно е написано по какъв път се назначават и освобождават началниците на държавните сдружения.
Практиката демонстрира, че при всяка промяна на властта, се вършат промени и в държавните сдружения.
Има задоволително средства за вложения по европрограмите. Но не се употребяват нито интензивно, нито рационално, за жалост. Оправданията са административни - спънки, които ние сами си сътворяваме и забележим прогрес в решението на безводието няма.
Важно е на всеки консуматор да се гледа като на пълноправен жител.
Изтича срокът на тактиката за бранша „ Водоснабдяване и канализация ”, само че не ми е известно да има нова. Също по този начин е значимо по-скоро да се одобри Закона за водоснабдяване и канализация, който е безусловно нужен за бранша и е причина да се отпушат плановете по Плана за възобновяване и резистентност, които са ориентирани за възстановяване на качеството на обслужването от страна на " В и К " операторите. ”
Както излиза наяве от думите на специалиста, вода на територията ни има. Пари, също. Обаче стотици хиляди българи търпят суша, бизводие, жадност...
Защо е по този начин, всеки жител с най-малко две мозъчни кафези – отляво и отдясно, и връзка сред тях, може да си изясни.
В България близо 300 обитаеми места са на воден режим, а към 400 имат разнообразни проблеми във водоснабдяването, като тук-там обезверени българи към този момент отхвърлят да си заплащат сметките към операторите, защото не получават услугата, за която им начисляват сметки.
Отделен проблем е качеството на водата, която тече от крановете в домовете на живеещите в огромните градове, които имат вода, само че нерядко би трябвало да чакат да мине зелената, кафявата, жълтата...
После всевъзможни оператори и регулатори ги натрисат да заплащат поскъпващата всяка година калпава услуга, само че да несе отбивам в други основни проблеми, в този момент думата ми е за безводието.
Защо този дълготраен кахър не се взема решение от бързосменящите се държавни управления и ръководства в страната и кой носи отговорност по тази причина? Помолих за коментар по тематиката един от най-хубавите експерти в региона инж. Иван Иванов, ръководител на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ) от 2012 година Той е приключил Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и ръководство (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализирал е във Висшия народен институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в региона на водния бранш и ВиК бранша от 1999 година.11 години беше основен секретар и пълномощник в „ Софийска вода ” АД.
„ Основният проблем е, че водохващанията в дребните обитаеми места пресъхват, което се дължи на климата. За да се реши това, би трябвало да се намерят по устойчиви водни запаси, както и наличните да се употребяват по практично. Самите консуматори би трябвало да са по-икономични в използването, само че и „ В и К ” операторите да реконструират тези водоснабдителни системи, които доставят водата, защото на доста места те са в доста неприятно положение, носят доста загуби и това способства за безводието.
За страдание, заради оскъдните финансови запаси на операторите за вложения, които се насочват към по-големите градове, дребните остават в давност Нужно е да се направи по-задълбочен разбор на местата с непрекъснато безводие, да се търсят по-стратегически ограничения.
Потребителите както в огромните градове, по този начин и в дребните обитаеми места, заплащат такси за прилагане на вода и не е заслужено да не си получават услугата.
На първо място отговорността е върху " В и К " операторите, които би трябвало да търсят решения. На второ място е " В и К " холдинга, под чиято „ шапка ” са всички сдружения по места и на трето районното министерство /МРРБ/, които могат целево да подкрепят структурите по райони.
Поради разнообразни административни и политически спънки през годините не се стигна да трайно решение на тези проблеми.
Има стотици села към този момент, в които хората не желаят да си заплащат сметките за вода, тъй като на практика не я употребяват или получават вода в лимитирани количества.
Трябва да поясня, че през последните години фокусът беше върху пречиствателните станции и канализацията за отпадни води, тъй като евро директивите ни задължават да имаме построени такива във всички обитаеми места. Не по-малко ангажиращи обаче са и директивите за водоснабдяването, които изискват хората да имат достъп до питейна вода. В формалните отчети постоянно отчитаме, че у нас популацията на 99% има достъп до питейна вода. Но не щеш ли това не е напълно правилно.
Имаме задоволително източници на вода, само че те не са отмерено разпределени.
Не можем да сме спокойни, тъй като природата непрекъснато се трансформира и това не е годно единствено у нас, само че в цяла Европа, а и по света. Трябва да пестим водните запаси.
Управителите на сдруженията по принцип се назначат от " В и К " холдинга. Те обаче работят по 5-годишни бизнес проекти, които се утвърждават от КЕВР, само че за жалост работата сред структурите боксува. От началото на тази година трябваше да имаме нови бизнес-планове от всички " В и К " оператори, единствено че в средата на годината имаме единствено 5 или 6 признати. Това закъснение служи като опрощение на всички служби по места, когато не си правят работата.
Важно е да се съблюдава Законът за обществените предприятия, признат преди две години. В него ясно е написано по какъв път се назначават и освобождават началниците на държавните сдружения.
Практиката демонстрира, че при всяка промяна на властта, се вършат промени и в държавните сдружения.
Има задоволително средства за вложения по европрограмите. Но не се употребяват нито интензивно, нито рационално, за жалост. Оправданията са административни - спънки, които ние сами си сътворяваме и забележим прогрес в решението на безводието няма.
Важно е на всеки консуматор да се гледа като на пълноправен жител.
Изтича срокът на тактиката за бранша „ Водоснабдяване и канализация ”, само че не ми е известно да има нова. Също по този начин е значимо по-скоро да се одобри Закона за водоснабдяване и канализация, който е безусловно нужен за бранша и е причина да се отпушат плановете по Плана за възобновяване и резистентност, които са ориентирани за възстановяване на качеството на обслужването от страна на " В и К " операторите. ”
Както излиза наяве от думите на специалиста, вода на територията ни има. Пари, също. Обаче стотици хиляди българи търпят суша, бизводие, жадност...
Защо е по този начин, всеки жител с най-малко две мозъчни кафези – отляво и отдясно, и връзка сред тях, може да си изясни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ