Пловдивчани почетоха Освободителите СНИМКИ
Стотици пловдивчани се събраха пред Паметника на съветските освободители на Бунарджика през днешния ден по обяд, с цел да почетат воините, починали за свободата на България. Представители на общинската и регионалната администрация, общественици и жители поставиха венци и цветя в символ на благодарност. Семейства с дребни деца и възрастни хора не престават да се стичат за тържеството, което стартира в 12 часа по обяд. Паметникът е повдигнат през 1881 година в чест на съветските воини, починали за освобождението на Пловдив от османско господство.
Ето словото, което произнесе председателят на Общински съвет Савина Петкова:
„ В историята на всеки народ има дати и събития, незаличими от полъха на столетията, изстрадани и заплатени със премеждия и скъпи жертви. За нас българите това е Трети март, денят в който се слага началото на новото летоброене на българската страна. Дата трансформирала се в знак на успеха и свободата. Дата поставила края освен на една тежка война, само че изпълнила съкровенния идеал на българина - да бъде свободен, да има духовна самостоятелност, право на лична просвета, книжовност и своя национална принадлежност, да има своя страна и самичък да дефинира ориста си.
140 години са задоволителна историческа отдалеченост, с цел да се открои огромната политическа и обществена рамка на това епохално събитие в новата история на България. Ден на национална горделивост, само че и ден на примирение и благодарност. Актът на Освобождението постоянно е бил барометър за националното ни самочувствие във време на тествания, гаранция за узряване на духа и очакванията ни за новия български ден.
Дори и в най-тъмните години на робството българският народ съумява да запази своята религия, език и обичаи и не чака безплатно да получи своята независимост. Пътят към нея минава през икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато средногорските и подбалкански селища стават стопанското сърце на османската империя; през битката за национална култура, когато във всяко българско населено място се основава учебно заведение със собствен даскал и учебници на родния език, през църковно – националната битка, когато във всяка черква служи духовник на родния език, а българите имат към този момент своя Екзархия. Възраждането е смел исторически героизъм, тъй като българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяват да се изградят като самобитни национални институции, зачатъци на възстановяващата се държавна традиция. Пътят към свободата минава през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото придвижване, през комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея.
Българската независимост има доста герои, пред които през днешния ден смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отхвърлиха се от най-милото си, с цел да счупи Отечеството тежките окови на робството. В дни като този дълбоката човешката благодарност повелява да надскочим границите на България. Историята има една истина за събитията от 1877-1878г. и нищо не може да заличи обстоятелството, че свидните синове на съветския народ, на румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския нации поставиха костите си за нашата независимост и откриха финален покой на българска земя.
Изстрадала Освобождението от робството, възпяла героизма на героите си, добила горделивост и самочувствие, България гордо брани свободата и през днешния ден. Трети Март ще пребъде, тъй като пречиства и сплотява, тъй като той принадлежи на народа. Нито миналите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас. „ Защото България имаше и има схващане за бъдеще, бъдеще което носи името Свобода! “
Поклон пред починалите за Свободата на Отечеството! Да живее България! ”
Очаквайте детайлности от тържествата
Ето словото, което произнесе председателят на Общински съвет Савина Петкова:
„ В историята на всеки народ има дати и събития, незаличими от полъха на столетията, изстрадани и заплатени със премеждия и скъпи жертви. За нас българите това е Трети март, денят в който се слага началото на новото летоброене на българската страна. Дата трансформирала се в знак на успеха и свободата. Дата поставила края освен на една тежка война, само че изпълнила съкровенния идеал на българина - да бъде свободен, да има духовна самостоятелност, право на лична просвета, книжовност и своя национална принадлежност, да има своя страна и самичък да дефинира ориста си.
140 години са задоволителна историческа отдалеченост, с цел да се открои огромната политическа и обществена рамка на това епохално събитие в новата история на България. Ден на национална горделивост, само че и ден на примирение и благодарност. Актът на Освобождението постоянно е бил барометър за националното ни самочувствие във време на тествания, гаранция за узряване на духа и очакванията ни за новия български ден.
Дори и в най-тъмните години на робството българският народ съумява да запази своята религия, език и обичаи и не чака безплатно да получи своята независимост. Пътят към нея минава през икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато средногорските и подбалкански селища стават стопанското сърце на османската империя; през битката за национална култура, когато във всяко българско населено място се основава учебно заведение със собствен даскал и учебници на родния език, през църковно – националната битка, когато във всяка черква служи духовник на родния език, а българите имат към този момент своя Екзархия. Възраждането е смел исторически героизъм, тъй като българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяват да се изградят като самобитни национални институции, зачатъци на възстановяващата се държавна традиция. Пътят към свободата минава през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото придвижване, през комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея.
Българската независимост има доста герои, пред които през днешния ден смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отхвърлиха се от най-милото си, с цел да счупи Отечеството тежките окови на робството. В дни като този дълбоката човешката благодарност повелява да надскочим границите на България. Историята има една истина за събитията от 1877-1878г. и нищо не може да заличи обстоятелството, че свидните синове на съветския народ, на румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския нации поставиха костите си за нашата независимост и откриха финален покой на българска земя.
Изстрадала Освобождението от робството, възпяла героизма на героите си, добила горделивост и самочувствие, България гордо брани свободата и през днешния ден. Трети Март ще пребъде, тъй като пречиства и сплотява, тъй като той принадлежи на народа. Нито миналите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас. „ Защото България имаше и има схващане за бъдеще, бъдеще което носи името Свобода! “
Поклон пред починалите за Свободата на Отечеството! Да живее България! ”
Очаквайте детайлности от тържествата
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ