Фолклор, вкусна скара и стари пушки зарадваха пловдивчани ВИ...
Стотици фенове на фолклора превзеха „ Лаута “ и в неделния ден, когато продължи да се организира дълго чаканият „ Народен събор Пловдив “. И по този начин с лекост, единствено за момент, националната музика, мирисът на скара и захарен памук извадиха пловдивчани от пандемичната конюнктура и ги върнаха към естествения им темп на живот.
" Откога го чакахме! ", радваха се хората, пристигнали да видят над 4000 участници от цяла България и да се насладят на хубавата бира и скара. Невиждан беше ползата пред сцените за национални танци и музика. Бурни овации провокираха малчуганите от пловдивския състав „ Луди-млади “, които извършиха ръченица. Веднага след тях щафетата пое състав от град Баня - с присъщото за песните от техния район гърленото пеене.
Атракция за деца и възрастни бяха достоверни, остарели пушки, показани от сдружение " Традиция ". 9-годишният Робин сграбчи една от тях и се провикна към майка си: „ С нея сме се били на Шипка за свободата “.
Руснаците наричали пушката „ крънка “, а механизмът й е елементарен и на ниска цена за разработване. „ Капакът се е отмятал встрани, слагал се е патронът и се е възпроизвеждал изстрел. Била е и лесна за разчистване, за разлика от турския вид - „ Мартини Хенри “, обясни Ангел Гочев от Национално сдружение „ Традиция “.
Османското оръжие било с лостов механизъм и най-модерното за времето си, само че имало градивен минус. " Макар и по-далекобойно от съветската „ крънка “, османските войски са изпитвали усложнение при престараване в окопите, тъй като в нея влизал пясък, тиня и те не можели да затворят ръкохватката и да възпроизведат изстрел “, изясни Ангел Гочев.
Въодушевен от описа, не след дълго Робин мина зад щанда, постави калпак на главата и стартира да взима я манерка, я пушка „ бойлия “, която е на четири века, я реплики на тракийски махайри. „ Всичко това потвърждава какъв брой остаряла е нашата история и че хората са се били за нас, с цел да ни освободят “, заключи Робин.
А за дребните математици имаше самостоятелен ъгъл. Там децата се учеха посредством игри да усвояват разнообразни познания. Така да вземем за пример 10-годишният Антон редеше судоку с разнообразни фолклорни фигурки, като задачата беше те да не се повтарят. „ Нареждам шевица и считам, че това ще ми развие уменията и ще стана по-експедитивна в ученето “, сподели Красимира.
Имаше и книжки за оцветяване, като за всяко число бяха нарисувани и съответният брой животни. „ Идеята е хем да оцветяват, хем да броят. На цифрата три има три маймунки. Към всяко животно има и стихче какво обича “, описа Светла Пейчева, която е създател на строфите. Илюстрациите в книжката пък са на второкурсничка от Художествената академия.
Съборът не се размина и без дългите опашки за бира и цвърчащо мезе. На една от тях екипът ни видя и кмета на регион „ Тракия “ Костадин Димитров. За всеки по джоба се намираше подобаващата скара. Татарското кюфте с пърленка излизаше 9 лв., еленската кълцаница - 5 лева, а плескавицата - 6 лв.. По-предприемчивите търговци даже бяха създали и понижения на втория ден от събора - с по левче надолу от цената.
Освен скарите, на „ Лаута “ място бяха намерили и локалните производители. Сред тях беше и един от участниците в състезанието на „ Марица “ „ Фермер на Тракия 2020 “ – Христо Христакиев от Сърнегор. Най-много му вървели луканките и саздърмата, сподели той пред репортера ни.
" Откога го чакахме! ", радваха се хората, пристигнали да видят над 4000 участници от цяла България и да се насладят на хубавата бира и скара. Невиждан беше ползата пред сцените за национални танци и музика. Бурни овации провокираха малчуганите от пловдивския състав „ Луди-млади “, които извършиха ръченица. Веднага след тях щафетата пое състав от град Баня - с присъщото за песните от техния район гърленото пеене.
Атракция за деца и възрастни бяха достоверни, остарели пушки, показани от сдружение " Традиция ". 9-годишният Робин сграбчи една от тях и се провикна към майка си: „ С нея сме се били на Шипка за свободата “.
Руснаците наричали пушката „ крънка “, а механизмът й е елементарен и на ниска цена за разработване. „ Капакът се е отмятал встрани, слагал се е патронът и се е възпроизвеждал изстрел. Била е и лесна за разчистване, за разлика от турския вид - „ Мартини Хенри “, обясни Ангел Гочев от Национално сдружение „ Традиция “.
Османското оръжие било с лостов механизъм и най-модерното за времето си, само че имало градивен минус. " Макар и по-далекобойно от съветската „ крънка “, османските войски са изпитвали усложнение при престараване в окопите, тъй като в нея влизал пясък, тиня и те не можели да затворят ръкохватката и да възпроизведат изстрел “, изясни Ангел Гочев.
Въодушевен от описа, не след дълго Робин мина зад щанда, постави калпак на главата и стартира да взима я манерка, я пушка „ бойлия “, която е на четири века, я реплики на тракийски махайри. „ Всичко това потвърждава какъв брой остаряла е нашата история и че хората са се били за нас, с цел да ни освободят “, заключи Робин.
А за дребните математици имаше самостоятелен ъгъл. Там децата се учеха посредством игри да усвояват разнообразни познания. Така да вземем за пример 10-годишният Антон редеше судоку с разнообразни фолклорни фигурки, като задачата беше те да не се повтарят. „ Нареждам шевица и считам, че това ще ми развие уменията и ще стана по-експедитивна в ученето “, сподели Красимира.
Имаше и книжки за оцветяване, като за всяко число бяха нарисувани и съответният брой животни. „ Идеята е хем да оцветяват, хем да броят. На цифрата три има три маймунки. Към всяко животно има и стихче какво обича “, описа Светла Пейчева, която е създател на строфите. Илюстрациите в книжката пък са на второкурсничка от Художествената академия.
Съборът не се размина и без дългите опашки за бира и цвърчащо мезе. На една от тях екипът ни видя и кмета на регион „ Тракия “ Костадин Димитров. За всеки по джоба се намираше подобаващата скара. Татарското кюфте с пърленка излизаше 9 лв., еленската кълцаница - 5 лева, а плескавицата - 6 лв.. По-предприемчивите търговци даже бяха създали и понижения на втория ден от събора - с по левче надолу от цената.
Освен скарите, на „ Лаута “ място бяха намерили и локалните производители. Сред тях беше и един от участниците в състезанието на „ Марица “ „ Фермер на Тракия 2020 “ – Христо Христакиев от Сърнегор. Най-много му вървели луканките и саздърмата, сподели той пред репортера ни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ