Сметната палата: Старите сгради изчезват, едва 0,07% от архитектурните паметници се контролират
Стотици къщи и здания с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови градежи, които неведнъж нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на монументи на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са подхванати съвсем никакви действителни стъпки за задължаване на притежателите на остарели здания да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са желана туристическа дестинация.
Дейностите по запазване и поддържане на обектите на архитектурно завещание в градска среда, осъществявани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно завещание, не са ефикасни и ефикасни, е главният извод от осъществения от Сметната палата одит на осъществяването „ Опазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда “ за интервала 01.01.2015 година до 30.06.2018 година
Опазването на културното завещание е отговорност на доста органи и структури на национално и районно равнище, с неразбираемо, неопределено и ненапълно избрани пълномощия и отговорности - регионални шефове, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на районното развиване и благоустройството, Светия синод на Българската православна черква и на централните управления на другите вероизповедания.
Не е призната национална тактика
Повече от девет години след влизането в действие на Закона за културното завещание към момента няма Национална тактика за развиването на културата, в която да се дефинират стратегически цели за ръководство и запазване на културното завещание. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, планувани в Закона за културното завещание, които да обезпечат използването му.
Няма настоящи данни за недвижимите културни полезности
Информацията за положението на недвижими културни полезности не е събирана, обобщавана и оценена редовно, заради което липсват настоящи данни за тях. Декларираните недвижими културни полезности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в това число 355 от национално значение, а останалите са от районно, локално, ансамблово значение и за сведение.
По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни полезности са с възложен статут на културна полезност. Всички останали – 14 780 са единствено декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни полезности.
Липсва ресурсна обезпеченост
Дейността по запазване на недвижимо културно завещание не е обезпечена с нужното количество и качество човешки запаси. Липсва обязаност на числеността на чиновниците в Националния институт за недвижимо културно завещание и Министерството на културата с броя на недвижимите културни полезности и осъществяването на нормативно избраните функционалности.
Например приблизително над 3000 обекта се падат годишно на един специалист в Националния институт за недвижимо културно завещание за мониторинг на недвижими културни полезности. В интервала 2015-2018г. не е реализиран мониторинг на положението на недвижимото културно завещание, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, като се изключи няколко обекта с категория „ международно значение “ - древен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.
И финансирането на дейностите по запазване на недвижимото културно завещание е доста по-малко от нужното. Например, заделените по бюджета на министерството средства за стратегия „ Опазване на недвижимото културно завещание “ са едвам 14 на 100 от нужните.
Слабости при ръководство на дейностите
Все още няма избрани режими за опазването на 93 на 100 от обектите с възложен статут на недвижими културни полезности. Същото се отнася и за 98 на 100 от заявените обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна полезност. А определянето на режима за запазване на един обект е от основно значение, защото регламентира точното местоположение и повърхност на обекта, зоната към него, която попада под отбрана на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и изискванията за прилагане на техните територии и охранителни зони.
Управлението на Националната система за запазване на недвижимото културно завещание не е децентрализирано. Не са основани и плануваните в Закона за културното завещание териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно завещание.
През одитирания интервал от Инспектората за запазване на културното завещание са тествани нищожен брой обекти – сред 0,07 на 100 и 0,54 на 100 на година. Дейността не се възнамерява и регистрира съответно.
Поддържането на Националния документален списък на Националния институт за недвижимо културно завещание не дава отговор на нормативните условия за основаването на досиета за обектите. Няма досиета за забележителна част от обектите, защото заради спецификата на законодателството през другите интервали е било допустимо да се заявяват доста обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документи. А основаните досиета имат пропуски във връзка с цялост и новост. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са задоволителни.
Не е изпълнено и въведеното през 2016 година условие за водене на Националния документален списък в електронен тип. Архивът съдържа към 100 000 папки и класьори - досиета на обектите и техническа документи, протоколи от комисии, проекти, фотограметрични заснемания и фотодокументация.
В резултат на осъществения одит са дадени 15 рекомендации на министъра на културата и 6 рекомендации на шефа на Националният институт за недвижимо културно завещание - за възстановяване на дейностите по запазване на културното завещание.
Интересен факт е, че у нас културното завещание е обект на протекция от самото основаване на българската страна. Още през 1888 година са признати краткотрайни правила за протекция на наследството, от 1911 година е в действие Закон за старините, а през 1937 година се вкарва за първи път регистрационен режим, с цел да се запазят старинните постройки в обитаемоте места, написа още в одита на Сметната палата.
Според интернационалните и европейските документи всяка страна би трябвало да запази и разпространява културното и естественото си завещание. Комитетът за международно завещание през 2015 година акцентира, че би трябвало да се минимизира отрицателното въздействие на инфраструктурни и устройствени планове върху обекти на международното завещание, като се прави оценка на въздействието на такива планове. Тази оценка, която би имала превантивна роля, у нас не е въведена.
Дейностите по запазване и поддържане на обектите на архитектурно завещание в градска среда, осъществявани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно завещание, не са ефикасни и ефикасни, е главният извод от осъществения от Сметната палата одит на осъществяването „ Опазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда “ за интервала 01.01.2015 година до 30.06.2018 година
Опазването на културното завещание е отговорност на доста органи и структури на национално и районно равнище, с неразбираемо, неопределено и ненапълно избрани пълномощия и отговорности - регионални шефове, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на районното развиване и благоустройството, Светия синод на Българската православна черква и на централните управления на другите вероизповедания.
Не е призната национална тактика
Повече от девет години след влизането в действие на Закона за културното завещание към момента няма Национална тактика за развиването на културата, в която да се дефинират стратегически цели за ръководство и запазване на културното завещание. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, планувани в Закона за културното завещание, които да обезпечат използването му.
Няма настоящи данни за недвижимите културни полезности
Информацията за положението на недвижими културни полезности не е събирана, обобщавана и оценена редовно, заради което липсват настоящи данни за тях. Декларираните недвижими културни полезности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни, в това число 355 от национално значение, а останалите са от районно, локално, ансамблово значение и за сведение.
По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни полезности са с възложен статут на културна полезност. Всички останали – 14 780 са единствено декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни полезности.
Липсва ресурсна обезпеченост
Дейността по запазване на недвижимо културно завещание не е обезпечена с нужното количество и качество човешки запаси. Липсва обязаност на числеността на чиновниците в Националния институт за недвижимо културно завещание и Министерството на културата с броя на недвижимите културни полезности и осъществяването на нормативно избраните функционалности.
Например приблизително над 3000 обекта се падат годишно на един специалист в Националния институт за недвижимо културно завещание за мониторинг на недвижими културни полезности. В интервала 2015-2018г. не е реализиран мониторинг на положението на недвижимото културно завещание, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, като се изключи няколко обекта с категория „ международно значение “ - древен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.
И финансирането на дейностите по запазване на недвижимото културно завещание е доста по-малко от нужното. Например, заделените по бюджета на министерството средства за стратегия „ Опазване на недвижимото културно завещание “ са едвам 14 на 100 от нужните.
Слабости при ръководство на дейностите
Все още няма избрани режими за опазването на 93 на 100 от обектите с възложен статут на недвижими културни полезности. Същото се отнася и за 98 на 100 от заявените обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна полезност. А определянето на режима за запазване на един обект е от основно значение, защото регламентира точното местоположение и повърхност на обекта, зоната към него, която попада под отбрана на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и изискванията за прилагане на техните територии и охранителни зони.
Управлението на Националната система за запазване на недвижимото културно завещание не е децентрализирано. Не са основани и плануваните в Закона за културното завещание териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно завещание.
През одитирания интервал от Инспектората за запазване на културното завещание са тествани нищожен брой обекти – сред 0,07 на 100 и 0,54 на 100 на година. Дейността не се възнамерява и регистрира съответно.
Поддържането на Националния документален списък на Националния институт за недвижимо културно завещание не дава отговор на нормативните условия за основаването на досиета за обектите. Няма досиета за забележителна част от обектите, защото заради спецификата на законодателството през другите интервали е било допустимо да се заявяват доста обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документи. А основаните досиета имат пропуски във връзка с цялост и новост. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са задоволителни.
Не е изпълнено и въведеното през 2016 година условие за водене на Националния документален списък в електронен тип. Архивът съдържа към 100 000 папки и класьори - досиета на обектите и техническа документи, протоколи от комисии, проекти, фотограметрични заснемания и фотодокументация.
В резултат на осъществения одит са дадени 15 рекомендации на министъра на културата и 6 рекомендации на шефа на Националният институт за недвижимо културно завещание - за възстановяване на дейностите по запазване на културното завещание.
Интересен факт е, че у нас културното завещание е обект на протекция от самото основаване на българската страна. Още през 1888 година са признати краткотрайни правила за протекция на наследството, от 1911 година е в действие Закон за старините, а през 1937 година се вкарва за първи път регистрационен режим, с цел да се запазят старинните постройки в обитаемоте места, написа още в одита на Сметната палата.
Според интернационалните и европейските документи всяка страна би трябвало да запази и разпространява културното и естественото си завещание. Комитетът за международно завещание през 2015 година акцентира, че би трябвало да се минимизира отрицателното въздействие на инфраструктурни и устройствени планове върху обекти на международното завещание, като се прави оценка на въздействието на такива планове. Тази оценка, която би имала превантивна роля, у нас не е въведена.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ