Сен Тропе се сбогува с Брижит Бардо: Легендата на киното и активист за правата на животните
Стотици хора се събраха в родния град на Брижит Бардо – Сен Тропе, с цел да отдадат последна респект на френската киноикона, която беше заровена в крайбрежно гробище, откакто умря от рак в края на предишния месец.
Денят на възпоменанията за фамозната актриса и деятел за правата на животните стартира с църковна работа в църквата „ Нотр Дам дьо л’Асoмпсион “. Необичайният ѝ ковчег беше посрещнат от сина ѝ. Стотици фенове, доста от които с домашните си любимци, следиха церемонията на великански екран пред яхтеното пристанище на Сен Тропе – мястото, което русокосата звезда на кино лентата „ И Бог сътвори дамата “ трансформира в знаменит знак.
След това бяла катафалка откара уединената легенда на късните 50-те и 60-те години до фамилния ѝ гроб на средиземноморския бряг, където ковчегът беше положен в земята на гала в стеснен кръг под мекото зимно слънце.
„ Най-силно помня това, което направи за животните – тя имаше същинска сензитивност, “ сподели пред АФПСандрин, асистент в учебно заведение, пътувала няколко часа, с цел да се сбогува с актрисата. Тя призна, че Бардо, умряла на 91 години, е имала и „ прояви на расизъм, само че не злонамерени – тя не беше единствено това “. Жената добави, че е очаквала по-голямо наличие, като допусна, че част от хората са останали настрани поради рецензиите към политическите възгледи на актрисата.
Най-известните страни от живота на Бардо – златната ера на френската Нова вълна, битката за правата на животните и връзките ѝ с крайнодясната политика – откриха отражение в службата. Сред присъстващите бяха деятели против жестокостта към животните, синът на починалия артист Жан-Пол Белмондо, както и френската крайнодясна лидерка Марин льо Пен.
Канадецът Пол Уотсън, създател на организацията „ Сий Шепърд “, беше измежду към 400-те поканени на гала, избрана от уредниците като „ без непотребна показност “. Той съобщи, че е пристигнал, с цел да отдаде самопризнание за „ изключителния ѝ принос към отбраната на животните по света, изключително за напъните ѝ за прекъсване на лова на тюлени в Канада “.
В църквата гостите прекосяваха около фотография на усмихната Бардо с едно от кучетата ѝ, а до амвона и на корицата на програмата беше подложен добре прочут облик на актрисата, прегърнала малко тюленче.
Бардо се отхвърли от филмовата си кариера през 1973 година, в разгара на славата си, и се откри в Сен Тропе, откъдето водеше яростни акции против коридата, лова, клането на тюлени и потреблението на конско месо – тематики, припомнени и по време на възпоминанието. Публична гала в градски парк постави завършек на деня, отдаден на жена, възприемана по едно и също време като знак на Сен Тропе и на половата гражданска война от 60-те години.
Битката с рака
В навечерието на церемониите четвъртият и финален брачен партньор на Бардо – някогашният крайнодесен политически консултант Бернар д’Ормал – разкри повода за гибелта ѝ. В изявление за списание „ Пари мач “ той съобщи, че актрисата е претърпяла две интервенции за неизяснен тип рак, преди заболяването да я надвие.
Д’Ормал седеше на първия ред дружно с единствения ѝ наследник Никола-Жак Шарие, който участва с децата и внуците си. Шарие, на 65 години, е отгледан от татко си – режисьора Жак Шарие – и живее в Осло. Отношенията му с майка му дълго време бяха прекратени, откакто Бардо обществено наричаше бременността „ израстък “ и майчинството „ злощастие “. В последните години двамата се сближиха, а по време на службата той сервира венец с надпис „ На майка ми “ и не съумя да сдържи сълзите си.
Липсата на държавна гала в памет на една от най-известните персони във Франция и смесените реакции след гибелта ѝ отразяват спорния ѝ облик. За мнозина тя остава кино легенда и въплъщение на свободния дух на 60-те години, само че петте ѝ присъди за расистка тирада, ориентирана най-много против мюсюлмани, доведоха до сдържани или изцяло отсъстващи реакции от левицата.
Президентството на Еманюел Макрон е предложило национално поклонение, сходно на това за Жан-Пол Белмондо през 2021 година, само че фамилията е отказало. Макрон не участва на церемонията, само че изпрати венец.
Денят на възпоменанията за фамозната актриса и деятел за правата на животните стартира с църковна работа в църквата „ Нотр Дам дьо л’Асoмпсион “. Необичайният ѝ ковчег беше посрещнат от сина ѝ. Стотици фенове, доста от които с домашните си любимци, следиха церемонията на великански екран пред яхтеното пристанище на Сен Тропе – мястото, което русокосата звезда на кино лентата „ И Бог сътвори дамата “ трансформира в знаменит знак.
След това бяла катафалка откара уединената легенда на късните 50-те и 60-те години до фамилния ѝ гроб на средиземноморския бряг, където ковчегът беше положен в земята на гала в стеснен кръг под мекото зимно слънце.
„ Най-силно помня това, което направи за животните – тя имаше същинска сензитивност, “ сподели пред АФПСандрин, асистент в учебно заведение, пътувала няколко часа, с цел да се сбогува с актрисата. Тя призна, че Бардо, умряла на 91 години, е имала и „ прояви на расизъм, само че не злонамерени – тя не беше единствено това “. Жената добави, че е очаквала по-голямо наличие, като допусна, че част от хората са останали настрани поради рецензиите към политическите възгледи на актрисата.
Най-известните страни от живота на Бардо – златната ера на френската Нова вълна, битката за правата на животните и връзките ѝ с крайнодясната политика – откриха отражение в службата. Сред присъстващите бяха деятели против жестокостта към животните, синът на починалия артист Жан-Пол Белмондо, както и френската крайнодясна лидерка Марин льо Пен.
Канадецът Пол Уотсън, създател на организацията „ Сий Шепърд “, беше измежду към 400-те поканени на гала, избрана от уредниците като „ без непотребна показност “. Той съобщи, че е пристигнал, с цел да отдаде самопризнание за „ изключителния ѝ принос към отбраната на животните по света, изключително за напъните ѝ за прекъсване на лова на тюлени в Канада “.
В църквата гостите прекосяваха около фотография на усмихната Бардо с едно от кучетата ѝ, а до амвона и на корицата на програмата беше подложен добре прочут облик на актрисата, прегърнала малко тюленче.
Бардо се отхвърли от филмовата си кариера през 1973 година, в разгара на славата си, и се откри в Сен Тропе, откъдето водеше яростни акции против коридата, лова, клането на тюлени и потреблението на конско месо – тематики, припомнени и по време на възпоминанието. Публична гала в градски парк постави завършек на деня, отдаден на жена, възприемана по едно и също време като знак на Сен Тропе и на половата гражданска война от 60-те години.
Битката с рака
В навечерието на церемониите четвъртият и финален брачен партньор на Бардо – някогашният крайнодесен политически консултант Бернар д’Ормал – разкри повода за гибелта ѝ. В изявление за списание „ Пари мач “ той съобщи, че актрисата е претърпяла две интервенции за неизяснен тип рак, преди заболяването да я надвие.
Д’Ормал седеше на първия ред дружно с единствения ѝ наследник Никола-Жак Шарие, който участва с децата и внуците си. Шарие, на 65 години, е отгледан от татко си – режисьора Жак Шарие – и живее в Осло. Отношенията му с майка му дълго време бяха прекратени, откакто Бардо обществено наричаше бременността „ израстък “ и майчинството „ злощастие “. В последните години двамата се сближиха, а по време на службата той сервира венец с надпис „ На майка ми “ и не съумя да сдържи сълзите си.
Липсата на държавна гала в памет на една от най-известните персони във Франция и смесените реакции след гибелта ѝ отразяват спорния ѝ облик. За мнозина тя остава кино легенда и въплъщение на свободния дух на 60-те години, само че петте ѝ присъди за расистка тирада, ориентирана най-много против мюсюлмани, доведоха до сдържани или изцяло отсъстващи реакции от левицата.
Президентството на Еманюел Макрон е предложило национално поклонение, сходно на това за Жан-Пол Белмондо през 2021 година, само че фамилията е отказало. Макрон не участва на церемонията, само че изпрати венец.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ