Стотици се сбогуваха с бившия министър на културата Георги Йорданов
Стотици хора се събраха в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, с цел да отдадат последна респект на някогашния министър на културата Георги Йорданов. Тленните му остатъци бяха изложени във фоайето на театъра, а опашката от искащи да се сбогуват се простираше до фонтаните в градинката пред постройката.
Венци и цветя бяха изпратени от Националния замък на културата, отбор „ Филип Кутев “, посолството на Виетнам, Цоло Вутов, както и от партийни организации на Българска социалистическа партия в София, наред с доста други.
На поклонението участваха водачът на Българска социалистическа партия и вицепремиер в оставка Атанас Зафиров, президентът Георги Първанов, редица някогашни и сегашни политически фигури от левицата, измежду които Румен Овчаров, Румен Гечев, Михаил Миков, проф. Георги Близнашки, Янаки Стоилов, Иван Таков, както и изтъкнати дейци на културата и науката – Павел Попандов, Емил Табаков, проф. Атанас Куртев, Валентин Старчев, Искра Радева, проф. Иван Илчев, доцент Наум Кайчев, Хайгашод Агасян, Стоян Денчев, Иван Гранитски и доста други.
Президентът Георги Първанов дефинира Георги Йорданов като „ единица мярка за държавност “, наблягайки, че през целия си живот той е защитавал българската просвета и нематериалност и е бил честен патриот до последния си ден.
Стоян Денчев го назова „ един от последните мохикани “, наблягайки, че Йорданов е умеел да показва българската просвета и изкуство по света с достолепие, а като човек е оставал умен, хуманен и сдържан, постоянно напомняйки, че „ мярата е най-важна във всичко “.
Проф. Захари Захариев посочи, че направеното от Георги Йорданов като министър на културата е без аналог и до през днешния ден, и че той е отстоявал културата като сърцето на България, а не като придатък към политиката. По думите му Йорданов ще остане един от архитектите на модерна България.
Проф. Атанас Куртев го разказа като извънредно енергична персона и човек на делата, който е мислел в вероятност и е осъществил смели и комплицирани културни планове, оставайки в същото време непретенциозен, деликатен и надълбоко културен човек.
Иван Таков акцентира, че наследството на Георги Йорданов ще пребъде десетилетия напред, като напомни неговия принос както към държавността, по този начин и към партийната организация в София. Един от най-важните му завещания, по думите на Таков, бил: „ Първо мислим за страната, след това за партията “.
Георги Йорданов умря на 22 декември. Роден е на 29 май 1934 година в Твърдица, приключва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а професионалният му път стартира в прокуратурата. В продължение на десетилетия заема основни позиции в държавното и културното ръководство, в това число като министър на културата, заместник-председател на Министерския съвет и дълготраен депутат.
Той е измежду създателите на фонда „ 13 века България “, а личността и делото му са увековечени в книгата „ Живот на длан “, издадена във връзка неговите юбилеи.
В началото на тази година Георги Йорданов бе отличен от президента Румен Радев с медал „ Стара планина “ – първа степен за изключителния му принос към българската просвета и изкуство.
Венци и цветя бяха изпратени от Националния замък на културата, отбор „ Филип Кутев “, посолството на Виетнам, Цоло Вутов, както и от партийни организации на Българска социалистическа партия в София, наред с доста други.
На поклонението участваха водачът на Българска социалистическа партия и вицепремиер в оставка Атанас Зафиров, президентът Георги Първанов, редица някогашни и сегашни политически фигури от левицата, измежду които Румен Овчаров, Румен Гечев, Михаил Миков, проф. Георги Близнашки, Янаки Стоилов, Иван Таков, както и изтъкнати дейци на културата и науката – Павел Попандов, Емил Табаков, проф. Атанас Куртев, Валентин Старчев, Искра Радева, проф. Иван Илчев, доцент Наум Кайчев, Хайгашод Агасян, Стоян Денчев, Иван Гранитски и доста други.
Президентът Георги Първанов дефинира Георги Йорданов като „ единица мярка за държавност “, наблягайки, че през целия си живот той е защитавал българската просвета и нематериалност и е бил честен патриот до последния си ден.
Стоян Денчев го назова „ един от последните мохикани “, наблягайки, че Йорданов е умеел да показва българската просвета и изкуство по света с достолепие, а като човек е оставал умен, хуманен и сдържан, постоянно напомняйки, че „ мярата е най-важна във всичко “.
Проф. Захари Захариев посочи, че направеното от Георги Йорданов като министър на културата е без аналог и до през днешния ден, и че той е отстоявал културата като сърцето на България, а не като придатък към политиката. По думите му Йорданов ще остане един от архитектите на модерна България.
Проф. Атанас Куртев го разказа като извънредно енергична персона и човек на делата, който е мислел в вероятност и е осъществил смели и комплицирани културни планове, оставайки в същото време непретенциозен, деликатен и надълбоко културен човек.
Иван Таков акцентира, че наследството на Георги Йорданов ще пребъде десетилетия напред, като напомни неговия принос както към държавността, по този начин и към партийната организация в София. Един от най-важните му завещания, по думите на Таков, бил: „ Първо мислим за страната, след това за партията “.
Георги Йорданов умря на 22 декември. Роден е на 29 май 1934 година в Твърдица, приключва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а професионалният му път стартира в прокуратурата. В продължение на десетилетия заема основни позиции в държавното и културното ръководство, в това число като министър на културата, заместник-председател на Министерския съвет и дълготраен депутат.
Той е измежду създателите на фонда „ 13 века България “, а личността и делото му са увековечени в книгата „ Живот на длан “, издадена във връзка неговите юбилеи.
В началото на тази година Георги Йорданов бе отличен от президента Румен Радев с медал „ Стара планина “ – първа степен за изключителния му принос към българската просвета и изкуство.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ