Стотици хиляди бежанци от Украйна пристигнаха в германската столица след

...
Стотици хиляди бежанци от Украйна пристигнаха в германската столица след
Коментари Харесай

Ромка вдигна диня в супермаркет, за да прецени дали е узряла, а след това полицията я изгони

Стотици хиляди бежанци от Украйна дойдоха в немската столица след началото на войната. Повечето от тях бяха посрещнати другарски. Други обаче трябваше да потвърждават с документи, че са " същински бежанци " - да вземем за пример на щандовете за храна. Някои бяха подложени на открити расистки обиди, предава " Дойче Веле ".

" От началото на съветската нападателна война следим, че ромите, избягали от Украйна, не са регистрирани като търсещи протекция, а като нелегитимни бежанци ", твърди Виолета Балог, директорка на Центъра за документиране на антициганизма (DOSTA) към ромската организация " Амаро Форо ", която е документира многочислени случаи на дискриминация по отношение на ромите през последните години. " Войната и рецесиите усилват антициганизма ", разяснява тя.

Така да вземем за пример охранители на централна гара в Берлин блокирали пътя на едно семейство до щанда за Ковид-тестове и им забранили да влизат наново в гарата - това е единствено един от образците за дискриминация по отношение на ромите, документирани от " Амаро Форо ".

Ромите не са бежанци?

Мехмет Даймагюлер, комисар на федералното държавно управление за битката против антициганизма, удостоверява съществуването на дискриминация по отношение на ромите от Украйна - както в Украйна, по този начин и в Германия. Той дава следния образец: над 30 души били принудени да изоставен немски високоскоростен трен. Причината - ЖП-администрацията се усъмнила в достоверността на бежанския им статут.

" Намирам за неприемливо ромите, потомци на хора, претърпели Холокоста, някои от които са били отведени в газовите камери с влаковете на Райхсбан, в този момент да бъдат дискриминирани във влаковете на Дойче бан ", съобщи Даймагюлер пред Дъждовни води. ЖП-компанията се е заела да организира особено образование за това на чиновниците си.

Друг образец за явна дискриминация е на жена, която отишла в незабавното поделение на берлинска болница, откакто се почувствала доста зле след химиотерапия. Повърнала, след което охранителите я изхвърлили оттова и ѝ споделили: " Вие по този начин или другояче идвате тук, единствено с цел да ядете и пиете ".

От DOSTA дават още образци за дискриманция против роми: ромка от Румъния потърсила място в немска детска градина за своята щерка. По телефона шефът на заведението ѝ споделил, че има свободни места. Когато обаче отишла на място с щерка си, двете незабавно били отпратени. Оказало се, че въпреки всичко няма места. Няколко дни по-късно обаче нейна позната, която не е ромка, записала своето дете в същата детска градина.

Друга ромка от Румъния вдигнала една любеница в един супермаркет, с цел да реши дали е узряла. Охраната я изгонила от магазина, обиждайки я, че " ромите постоянно крадат ". Жената е подала тъжба в полицията.

Дали при извършване на покупки, по време на работа или при общуването със съседи и наемодатели - ромите изпитват дискриминационно отношение във всички обстановки, излиза наяве от оценката на документираните от DOSTA образци.

На засегнатите им е мъчно да се защитят, изяснява Виолета Балог от " Амаро Форо " и прецизира, че постоянно са застрашени екзистенциални потребности като достъп до жилище или работа. Мнозина изпитват боязън от евентуални отрицателни последствия.

Така да вземем за пример доста деца от малцинствата чакат " постоянно " за места в учебните заведения. Някои берлински учебни заведения да вземем за пример всеобщо отхвърлят ромските деца от Молдова. Причината: считало се, че те по този начин или другояче ще бъдат екстрадирани. Пренебрежително отношение има и към заболели роми или бременни ромски дами.

Ръст на дискриминирането в Берлин

" Бих имал проблеми, в случай че в моя квартал живеят синти и роми ". С това изявление се съгласяват над половината интервюирани в Източна Германия и над една трета в Западна Германия в границите на Лайпцигското проучване на авторитаризма за 2022 година. Още по-голям дял германци са съгласни със следното изказване: " Синтите и ромите са склонни да правят закононарушения ". " През 2022 са били регистрирани 145 закононарушения против роми, в това число 12 насилствени закононарушения ", признава федералното държавно управление. Това е най-високият брой, откогато се води статистика през 2017 година. Мехмет Даймагюлер допуска, че тези числа отразяват " единствено част от действителността ".

Организацията " Амаро Форо " и неговият център DOSTA документират дискриминирането в Берлин против роми или против хора, възприемани като такива, от 2014 година насам. През 2021 и 2022 са били регистрирани общо 372 случая - това е най-високият брой от началото на плана. Екипът на организацията допуска, че има и доста нерегистрирани случаи.

А българските роми?

През 2020 в Берлин влезе в действие първият федерален закон за битка против дискриминирането (LADG). Центърът за документиране на антициганизма отбелязва, че съществува прогрес, само че все пак той продължава да записва произшествия, осъществени от управляващите, в това число и от федерални органи като Агенцията по заетостта, към които обаче този закон не се ползва. През 2019 организацията научила за вътрешен работен документ на Федералната организация по заетостта, който в началото сложил румънски и български жители под общото съмнение за " проведена корист с компенсации ", споделя Балог.

Въпреки че документът по-късно бил изменен, към момента от жители на тези две страни постоянно се изискват ненужни сведения и формалности, а изплащането на техните компенсации доста се бави. С цел да опровергаят внушенията за " имиграцията по беднотия ", от центъра показват, че равнищата на претовареност и безработица на хора от Румъния и България през 2021 съвсем не се разграничават от тези на германците.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР