Стотици години след като прочутият художник Камал уд-Дин Бехзад е

Стотици години откакто фамозният художник Камал уд-Дин Бехзад е бродил из улиците на Херат, създателите в родния му град в Афганистан намират наслада и вяра в признаването на неговото изкуство от ЮНЕСКО, съобщи Агенция Франс Прес.

Седнал с кръстосани крайници на червен килим, художникът Мохамад Юнес Кане употребява доста фина четка, с цел да сътвори елементи като гривата на кон или мънистата на колие.

„ Когато рисувам, се придвижвам 500 години обратно, из улиците на Херат от това време “, когато владетелите на Тимуридската империя са били настойници на художници като Бехзад, споделя Кане с усмивка.

От тийнейджърска възраст 45-годишният художник практикува фамозния жанр на Бехзад за изобразяване на миниатюри, който е въодушевил и френския художник Анри Матис.

Съвременник на италианските майстори Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, Бехзад вкарва нов жанр в Херат, преди да се откри в Табриз, в сегашен Иран.

Като знак на самопризнание за неговото „ живо културно изложение “, ЮНЕСКО включи стила на изобразяване на Бехзад в Списъка на нематериалното културно завещание през декември м.г., напомня Агенция Франс Прес.

Признанието беше „ в действителност радостна вест “, пристигнала „ в миг, когато сме в мрак и се сблъскваме с доста сложни условия “, сподели Кане.

, доста художници напуснаха Афганистан, отбелязва Агенция Франс Прес.

Кане затваря галерията си и работи вкъщи, като клиентите му са към този момент необичайност, а изложения няма. Понякога се качва на хълма до бялата гробница, за която се твърди, че е на Бехзад, където намира покой.

Много от жителите на Херат насочват вниманието към въвеждането на възбраната за обрисуване на човешки лица, което е постоянно срещано при творбите в стила на Бехзад. „ Много е тъжно, тъй като в Херат се гордеем с Бехзад “, сподели локален гражданин, поискал да остане неизвестен по съображения за сигурност.

Ахмад Джавид Заргам, някогашен началник на локалния отдел за изкуство и просвета, сподели, че преди Бехзад картините са били „ елементарни и без душа “.

„ Той пресъздава подиуми от всекидневието на хората. Например, елементарни хора, минувачи, дервиши, молли, подиуми на образование на девойки и момчета или групи служащи, заети с архитектура “, сподели Заргам пред Агенция Франс Прес.

В централната джамия на Херат, която е покрита със сини керамични плочки, има деликатни флорални и геометрични претекстове, дело на Бехзад.

Негови произведения се съхраняват в чужбина, в световноизвестни институции като Музея на изкуството „ Метрополитън “ в Ню Йорк, Британската библиотека в Лондон и Музея на двореца „ Топкапъ” в Истанбул.

Майкъл Бари, водещ експерт по дребното изкуство, съобщи, че лишаването на хората от тяхното културно завещание е „ върхът на несправедливостта “, отбелязва Агенция Франс Прес. Той е „ напълно наясно с грижите, които са нужни за поддържането на тези деликатни произведения “, които елементарно могат да бъдат развалени при излагане на светлина.

Осъзнавайки компликациите при репатрирането на творбите на Бехзад, Бари ги възпроизведе през 2017 година за галерия в цитаделата на Херат.

Жителите на града обаче към този момент не могат да се любуват на ярките есенни цветове на дървото на живота - знак, постоянно рисуван от Бехзад, защото дървената врата на цитаделата е затворена с катанец. Въпреки че приветства признанието на ЮНЕСКО за изкуството на Бехад, локалната институция за изкуство и просвета не даде пояснение за затварянето й.

Припомняйки смисъла на Херат, Бари означи, че градът е бил „ международна столица на живописта, поезията, музиката, философията, математиката. Флоренция на ислямския свят”.

„ Най-важният център на ислямската цивилизация през 15-и век поддържаше фигуративното изкуство”, добави той.

Но през днешния ден, в цитаделата, лицата, изобразени на пана, разказващи историята на града, са боядисани в черно.

Дузина дами се събират в ателие, с цел да рисуват миниатюри върху стъкло или хартия, като творбите си продават посредством обществените медии или на познати.

Признанието на ЮНЕСКО е мотивиращо, сподели за Агенция Франс Прес 24-годишната Париса Нарван, която не е съумяла да кандидатства за стипендии и да се включи в изложения в чужбина, тъй като е станало на практика невероятно да получи виза. Художниците се нуждаят от благоприятни условия, „ в това число интернационалните изложения и финансова поддръжка “, сподели тя.

За 22-годишната Азия Арнаваз дългите часове, прекарани в основаването на миниатюри, са тип на терапия. „ Когато седнал съм и работя, се усещам изцяло освободена “, споделя тя пред AФП.