Бивш главен секретар на МВР с фейк профил в Телеграм СНИМКИ
Стотици българи пострадаха от нова онлайн машинация с WhatsApp
Едно кликване върху линк може да ви коства WhatsApp акаунта . Това открива по мъчителен метод Темелко Калинов, който става жертва на следващата лъжлива скица , върлуваща в мрежата.
Калинов получава известие в Telegram , сякаш от някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи , с който се познава. Съдържанието гласи: " Има твои фотоси, виж ги на този линк. " Без да подозира, той последва линка – а това дава пряк достъп до WhatsApp профила му . Само минути по-късно, неговите другари стартират да получават молби за заем от 1000 лв., изпратени от негово име. Някои, в това число и брачната половинка му, даже изпращат парите.
Оказва се, че някогашният служител на реда в никакъв случай не е изпращал известието – той даже няма профил в Telegram. Измамниците са употребявали есемес спууфинг – техника, с която заблуждават мобилния оператор , че устройството е в роуминг, и по този начин пренасочват SMS известията към себе си. Това дава опция да се откраднат кодовете за верификация и да се поеме надзор над профилите.
Схемата се повтаря и при други известни персони. Певицата Милена Славова също получава подправено известие с линк към „ фотоси “, последвано от хакиране на акаунта ѝ . Същото се случва и с директорката на Музикалния спектакъл Еделина Кънева .
Според ГДБОП , това е всеобща киберизмама – стотици българи към този момент са станали жертва. Обикновено измамата стартира от злепоставен профил на непосредствен човек , който изпраща известие като „ Има твои фотоси “ или „ Гласувай за дете “, съпроводено от фишинг линк . След кликване, жертвата бива подмамена да вкара телефонен номер и код от SMS , с което в действителност предава профила си на хакерите.
Особено известен в последно време е сюжетът с гласоподаване за дете в сякаш благотворителен конкурс. Според данни на ГДБОП , жертвите са над 50 души , а най-голямата източена сума е 2800 лв. . Измамниците са чужденци , само че употребяват български мулета , които получават пари по сметки в локални банки против % от сумата.
Всички тези офанзиви употребяват обществен инженеринг , подправени профили и фишинг уеб сайтове , целящи кражба на SMS кодове . Един от най-ефективните способи за отбрана остава двуфакторната автентикация , както и нарасналата зоркост .
Полицията поучава: Ако получите известие с текст „ Има ваши фотоси “ или „ Гласувай за дете “, не отваряйте линковете , не въвеждайте кодове , а се обадете на подателя , с цел да ревизирате истинността. При към този момент злепоставен акаунт – блокирайте профила , предупредете контактите си и сигнализирайте в cybercrime.bg . Ако сте изпратили пари – неотложно се свържете с банката , с цел да спрете трансакцията.
Според отчет на B2 Security , през 2024 година организациите в България са били подложени на над 1020 хакерски атаки седмично , а загубите от компрометирани системи надвишават 150 милиона лв. . Само фишинг офанзивите към банкови данни са довели до вреди за над 29 милиона лв. .
Съвети за киберхигиена от ГДБОП:
Бъдете подозрителни към известия с прочувствен заряд и непредвидени молби.
Винаги проверявайте подателя – използвайте различен канал за връзка.
Не кликвайте върху съмнителни линкове. Проверете адреса преди отваряне.
Активирайте двуфакторна автентикация за всички сметки.
Никога не предоставяйте персонални или финансови данни в отговор на непоискани известия.
Вниманието е най-силната отбрана в цифровия свят. Едно несъзнателно кликване може да докара до съществени загуби – освен финансови, само че и на персонална сигурност и доверие .
Едно кликване върху линк може да ви коства WhatsApp акаунта . Това открива по мъчителен метод Темелко Калинов, който става жертва на следващата лъжлива скица , върлуваща в мрежата.
Калинов получава известие в Telegram , сякаш от някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи , с който се познава. Съдържанието гласи: " Има твои фотоси, виж ги на този линк. " Без да подозира, той последва линка – а това дава пряк достъп до WhatsApp профила му . Само минути по-късно, неговите другари стартират да получават молби за заем от 1000 лв., изпратени от негово име. Някои, в това число и брачната половинка му, даже изпращат парите.
Оказва се, че някогашният служител на реда в никакъв случай не е изпращал известието – той даже няма профил в Telegram. Измамниците са употребявали есемес спууфинг – техника, с която заблуждават мобилния оператор , че устройството е в роуминг, и по този начин пренасочват SMS известията към себе си. Това дава опция да се откраднат кодовете за верификация и да се поеме надзор над профилите.
Схемата се повтаря и при други известни персони. Певицата Милена Славова също получава подправено известие с линк към „ фотоси “, последвано от хакиране на акаунта ѝ . Същото се случва и с директорката на Музикалния спектакъл Еделина Кънева .
Според ГДБОП , това е всеобща киберизмама – стотици българи към този момент са станали жертва. Обикновено измамата стартира от злепоставен профил на непосредствен човек , който изпраща известие като „ Има твои фотоси “ или „ Гласувай за дете “, съпроводено от фишинг линк . След кликване, жертвата бива подмамена да вкара телефонен номер и код от SMS , с което в действителност предава профила си на хакерите.
Особено известен в последно време е сюжетът с гласоподаване за дете в сякаш благотворителен конкурс. Според данни на ГДБОП , жертвите са над 50 души , а най-голямата източена сума е 2800 лв. . Измамниците са чужденци , само че употребяват български мулета , които получават пари по сметки в локални банки против % от сумата.
Всички тези офанзиви употребяват обществен инженеринг , подправени профили и фишинг уеб сайтове , целящи кражба на SMS кодове . Един от най-ефективните способи за отбрана остава двуфакторната автентикация , както и нарасналата зоркост .
Полицията поучава: Ако получите известие с текст „ Има ваши фотоси “ или „ Гласувай за дете “, не отваряйте линковете , не въвеждайте кодове , а се обадете на подателя , с цел да ревизирате истинността. При към този момент злепоставен акаунт – блокирайте профила , предупредете контактите си и сигнализирайте в cybercrime.bg . Ако сте изпратили пари – неотложно се свържете с банката , с цел да спрете трансакцията.
Според отчет на B2 Security , през 2024 година организациите в България са били подложени на над 1020 хакерски атаки седмично , а загубите от компрометирани системи надвишават 150 милиона лв. . Само фишинг офанзивите към банкови данни са довели до вреди за над 29 милиона лв. .
Съвети за киберхигиена от ГДБОП:
Бъдете подозрителни към известия с прочувствен заряд и непредвидени молби.
Винаги проверявайте подателя – използвайте различен канал за връзка.
Не кликвайте върху съмнителни линкове. Проверете адреса преди отваряне.
Активирайте двуфакторна автентикация за всички сметки.
Никога не предоставяйте персонални или финансови данни в отговор на непоискани известия.
Вниманието е най-силната отбрана в цифровия свят. Едно несъзнателно кликване може да докара до съществени загуби – освен финансови, само че и на персонална сигурност и доверие .
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ