Страхът от нова война донесе победата на Азербайджан в Нагорни Карабах
Стотици автомати „ Калашников “ са подредени в строен ред на земята, до момента в който куче дреме до гранатомети. Танкове, някои очукани и развалени, стоят разоръжени на фона на тъмни планини. „ Нашите титли “, споделя с усмивка майор.
Те свидетелстват за успеха на Азербайджан. Миналия месец богатата на нефт кавказка страна нанесе пагубен удар на дългогодишния си зложелател, сепаратистката етническа арменска дребна страна в региона Нагорни-Карабах, като иззе оръжията на анклава и принуди съвсем цялото ѝ население да се изсели, написа Financial Times.
Само за 24 часа Азербайджан пое контрола върху региона в смайваща победа и свещен миг за президента Илхам Алиев. Но вместо да възвести нова епоха на мир, тонът на Баку кара прилежаща Армения да се опасява, че упоритостите му може да са по-големи и че спорът към момента не е приключил.
Повтаряме още веднъж и още веднъж на Азербайджан: вие сте спечелилият, можете да си позволите да деянията милосърдие “, споделя западен посланик. Но след военния успех на Баку не последва „ реторично помирение “ и не бяха подхванати значими стъпки за сдобряване на двете мощно разграничени от десетилетната война общества, означават наблюдаващи.
Лидерът на Азербайджан беше сниман предходната седмица да се разхожда по празните улици на Степанакерт, основен град на Нагорни-Карабах, и да тъпче знамето ѝ. Победоносната му тирада беше съсредоточена върху предишното и изпълнена с насмешки към водачите на Карабах, които в този момент са в пандиза в Баку.
Върнахме се в земите си, възстановихме териториалната си цялост…, възстановихме достолепието си “, сподели Алиев.
В светкавичната си атака Азербайджан пое цялостен надзор върху земи, които се намират в интернационално приетите му граници, само че в действителност бяха самостоятелни, откогато етническото арменско население води и завоюва война за разединение през 90-те години на предишния век.
Сега в селищата и долините на планинския Нагорни-Карабах царува тишина, те бяха опразнени за дни от над 100 хиляди арменци. В дома на един фермер храната стои сготвена на половина на кухненската маса, изоставена в бързината. Игра на карти е останала незавършена настрана.
Справедливост?
Азербайджанците считат, че справедливостта е възобновена. „ Чакахме този миг 30 години “, споделя майор Анар Казимов, до момента в който обхожда бункер на хълма, който бойците му завзели едвам две седмици по-рано. Той демонстрира текстово известие, изпратено от държавното управление му до локалните поданици по време на офанзивата, в което приканва арменците да останат.
Но малко на брой са се доверили на известието. Сега са останали единствено неколцина арменци, споделя Казимов. Той посетил града, който арменците назовават Степанакерт, а азебрайджанците – Ханкенди.
Бягащите бежанци поеха по единствения лъкатушен път за овакантяване на Карабах. Една седмица по-късно той беше посипан с детски колички, развалени коли и даже вана, а обгоряла земя демонстрира къде хората са напалили огън, с цел да се стоплят.
Пътят по коридора Лачин води към Южна Армения, самата тя тясна линия, сгушена от двете страни на Азербайджан. Местните поданици се притесняват, че може да са идващите и показват произшествия през последните години, при които Баку употребява мощ, навлизайки в суверенна арменска земя.
Представители на Азербайджан изрично отхвърлят да имат сходни проекти. „ Нямаме никакви военни цели за територията на Армения “, споделя Хикмет Хаджиев, консултант на държавното управление. С връщането на Карабах „ Азербайджан е приключен, той е цялостен и цялостен “, добавя съветникът.
Но сходни обещания за съблюдаване на териториалната целокупност на Армения бяха давани и преди, само че не бяха спазени – за финален път с решението в последната минута на Алиев да пропусне мирни договаряния с посредничеството на Европейски Съюз.
Искаме от тях да удържат на думата си, само че след това идва „ но-то “, споделя западният посланик. Ако няма други военни цели, „ за какво имаме такива усложнения да съберем водачите?... Щом казвате, че сте ангажирани с мира, апелирам да попълните празното място “, добавя той.
Двама дипломати споделят, че са получили уверения още при започване на еднодневната война, че няма да бъдат предприемани военни дейности в Карабах. „ Почувствахме се предадени и огорчени “, споделя един от тях. Колкото до риска от още враждебни дейности „ внимателното държание заслужава доверие, само че са нужни инспекции “, споделя втори посланик.
Дори Алиев да загърби европейците, той в последна сметка ще се върне на масата за договаряния, в това число с посредничеството на Русия, споделят анализатори. Макар че обичайно околните връзки на Армения с Русия се утежниха, Баку се стреми към поддържането на уравновесен метод, включващ както Русия, по този начин и Запада.
Русия към момента има миротворци в Карабах за попречване на война, само че бъдещето им в района в този момент е неразбираемо. Някои от постовете им са закрити, а други към момента остават, изрисувани с буквата Z на съветската войска в Украйна. Там бойците подготвят багажа си, смъкват билбордове, акцентират наличието си с лозунга: „ Където сме ние, там е и мирът! “
Празненства в Баку
В Баку празненствата нямаха нищо общо с националистическата тресчица, която обхвана страната след предходната победа през 2020 година, при която беше отнета известна територия от Карабах. Някои анализатори споделят, че това е в символ на почитание към бежанците, като публични представители упорстват, че карабахските арменци са добре пристигнали да се завърнат.
Но помиряването е далечна вероятност. Над 700 хиляди азербайджанци бяха принудени да избягат от Карабах по време на войната през 90-те години на предишния век. Много хора имат другари и родственици, които са починали в боеве.
Реторичното прекъсване на огъня “, споделят наблюдаващи, би трябвало да стартира в просветителната система. „ Това, което се преподава в учебно заведение, е много извънредно “, споделя Томас Де Ваал, старши помощник в Carnegie Europe. „ Още от петгодишна възраст децата научават, че арменците са вандали, терористи и окупатори “, добавя той.
В учебно заведение край Баку, което се намира в жилищен комплекс за хора, принудени да изоставен дома си през 90-те години на предишния век, фоайето е облепено със фотоси на бойци в действителни размери. Танкове, гранати и лозунгът „ Карабах е Азербайджан! “ преобладават в галерия с детски рисунки.
46-годишната майка на две деца Гюнай споделя, че тичала от благополучие, когато чула за успеха. „ Няма да повярвате какъв брой крещях тук, в коридорите, че сме си върнали земите “, добавя тя.
Гюнай избягала със фамилията си през 90-те години на предишния век след погромите в селото им. Три десетилетия тя не могла да се върне вкъщи, с цел да посети гроба на майка си. „ Не мога да простя на тези хора, желаех да ги убия. Сега споделят, че би трябвало да живеем дружно. Не желая да закупувам хляба и водата си на същото място “, добавя Гюнай.
Вместо да бъдат разселени и интегрирани, азербайджанците, които били принудени да изоставен домовете си, били настанени в особено отредени за тях жилищни здания. Някои изглеждали съвременни, само че изискванията в дома на Гюнай са неприятни – на всеки етаж живеят по 20 фамилии в единични стаи по стеснен общ кулоар с една баня. Няколко души живеят в спонтанни жилища на покрива с деца и пилета, които подскачат сред сателитните чинии.
Следващият огромен план на Алиев е „ Голямото завръщане “. Микробуси постоянно потеглят рано сутринта от Баку, превозвайки назад изселени фамилии в земи, които в този момент са върнати в рамките на Азербайджан. Гюнай се надява скоро да бъде преместена. Всичките ѝ съседи споделят същото.
Във Фузули, южно от Карабах, няколко приключени жилищни здания и нов супермаркет посрещат завърналите се. Повечето фамилии, заминаващи от Баку, показват удовлетворение от завръщането си, макар че малко на брой са наясно с мините и опустошенията от войната в региона, към който се насочват.
Десетилетия наред Алиев обединяваше страната към контузията на изгубената война през 90-те години на предишния век и извърши персоналния си завет в борбата за връщането на Карабах. Военният му успех усили известността му и малко на брой азербайджанци са обезпокоени от насилствените ограничения, при които шестима души отидоха в пандиза поради поддръжка на мира.
Арменците следят с терзание за признаци какъв може да е идващият ход на Алиев. Преди време те бяха обезпокоени, откакто той назова Южна Армения „ Южен Азербайджан “ и сътвори съдружие, отдадено на правата на азербайджанците с корени в района.
Алиев беше свестен неправилно по този въпрос, споделя съветникът му Хаджиев. Президентът говорел единствено за правото на азербайджанците да посещават родното си място като туристи, добавя той.
Нашествие в Южна Армения
Но опасенията от допустимо настъпление в Южна Армения са дълбоки, изключително откогато Баку изиска кулоар, свързващ анклава му с другата страна на Армения, така наречен „ кулоар Зангезир “.
Местни анализатори споделят, че Баку се е отказал от това искане след връщането на Карабах. „ Азербайджан отстъпва от максималистичната си позиция “, споделя Русиф Хюсеинов, президент на института „ Топчубашов център “ в Баку. „ Страната алармира, че няма потребност от коридора “, добавя той.
85-годишната Савия Асланова, която е родена в Южна Армения, споделя, че желае да я посети, само че не желае нова война. „ Мога да пребивавам с арменци. Но по какъв начин хората, които са изгубили близки, могат да живеят спокойно с тях? “, пита тя.
Те свидетелстват за успеха на Азербайджан. Миналия месец богатата на нефт кавказка страна нанесе пагубен удар на дългогодишния си зложелател, сепаратистката етническа арменска дребна страна в региона Нагорни-Карабах, като иззе оръжията на анклава и принуди съвсем цялото ѝ население да се изсели, написа Financial Times.
Само за 24 часа Азербайджан пое контрола върху региона в смайваща победа и свещен миг за президента Илхам Алиев. Но вместо да възвести нова епоха на мир, тонът на Баку кара прилежаща Армения да се опасява, че упоритостите му може да са по-големи и че спорът към момента не е приключил.
Повтаряме още веднъж и още веднъж на Азербайджан: вие сте спечелилият, можете да си позволите да деянията милосърдие “, споделя западен посланик. Но след военния успех на Баку не последва „ реторично помирение “ и не бяха подхванати значими стъпки за сдобряване на двете мощно разграничени от десетилетната война общества, означават наблюдаващи.
Лидерът на Азербайджан беше сниман предходната седмица да се разхожда по празните улици на Степанакерт, основен град на Нагорни-Карабах, и да тъпче знамето ѝ. Победоносната му тирада беше съсредоточена върху предишното и изпълнена с насмешки към водачите на Карабах, които в този момент са в пандиза в Баку.
Върнахме се в земите си, възстановихме териториалната си цялост…, възстановихме достолепието си “, сподели Алиев.
В светкавичната си атака Азербайджан пое цялостен надзор върху земи, които се намират в интернационално приетите му граници, само че в действителност бяха самостоятелни, откогато етническото арменско население води и завоюва война за разединение през 90-те години на предишния век.
Сега в селищата и долините на планинския Нагорни-Карабах царува тишина, те бяха опразнени за дни от над 100 хиляди арменци. В дома на един фермер храната стои сготвена на половина на кухненската маса, изоставена в бързината. Игра на карти е останала незавършена настрана.
Справедливост?
Азербайджанците считат, че справедливостта е възобновена. „ Чакахме този миг 30 години “, споделя майор Анар Казимов, до момента в който обхожда бункер на хълма, който бойците му завзели едвам две седмици по-рано. Той демонстрира текстово известие, изпратено от държавното управление му до локалните поданици по време на офанзивата, в което приканва арменците да останат.
Но малко на брой са се доверили на известието. Сега са останали единствено неколцина арменци, споделя Казимов. Той посетил града, който арменците назовават Степанакерт, а азебрайджанците – Ханкенди.
Бягащите бежанци поеха по единствения лъкатушен път за овакантяване на Карабах. Една седмица по-късно той беше посипан с детски колички, развалени коли и даже вана, а обгоряла земя демонстрира къде хората са напалили огън, с цел да се стоплят.
Пътят по коридора Лачин води към Южна Армения, самата тя тясна линия, сгушена от двете страни на Азербайджан. Местните поданици се притесняват, че може да са идващите и показват произшествия през последните години, при които Баку употребява мощ, навлизайки в суверенна арменска земя.
Представители на Азербайджан изрично отхвърлят да имат сходни проекти. „ Нямаме никакви военни цели за територията на Армения “, споделя Хикмет Хаджиев, консултант на държавното управление. С връщането на Карабах „ Азербайджан е приключен, той е цялостен и цялостен “, добавя съветникът.
Но сходни обещания за съблюдаване на териториалната целокупност на Армения бяха давани и преди, само че не бяха спазени – за финален път с решението в последната минута на Алиев да пропусне мирни договаряния с посредничеството на Европейски Съюз.
Искаме от тях да удържат на думата си, само че след това идва „ но-то “, споделя западният посланик. Ако няма други военни цели, „ за какво имаме такива усложнения да съберем водачите?... Щом казвате, че сте ангажирани с мира, апелирам да попълните празното място “, добавя той.
Двама дипломати споделят, че са получили уверения още при започване на еднодневната война, че няма да бъдат предприемани военни дейности в Карабах. „ Почувствахме се предадени и огорчени “, споделя един от тях. Колкото до риска от още враждебни дейности „ внимателното държание заслужава доверие, само че са нужни инспекции “, споделя втори посланик.
Дори Алиев да загърби европейците, той в последна сметка ще се върне на масата за договаряния, в това число с посредничеството на Русия, споделят анализатори. Макар че обичайно околните връзки на Армения с Русия се утежниха, Баку се стреми към поддържането на уравновесен метод, включващ както Русия, по този начин и Запада.
Русия към момента има миротворци в Карабах за попречване на война, само че бъдещето им в района в този момент е неразбираемо. Някои от постовете им са закрити, а други към момента остават, изрисувани с буквата Z на съветската войска в Украйна. Там бойците подготвят багажа си, смъкват билбордове, акцентират наличието си с лозунга: „ Където сме ние, там е и мирът! “
Празненства в Баку
В Баку празненствата нямаха нищо общо с националистическата тресчица, която обхвана страната след предходната победа през 2020 година, при която беше отнета известна територия от Карабах. Някои анализатори споделят, че това е в символ на почитание към бежанците, като публични представители упорстват, че карабахските арменци са добре пристигнали да се завърнат.
Но помиряването е далечна вероятност. Над 700 хиляди азербайджанци бяха принудени да избягат от Карабах по време на войната през 90-те години на предишния век. Много хора имат другари и родственици, които са починали в боеве.
Реторичното прекъсване на огъня “, споделят наблюдаващи, би трябвало да стартира в просветителната система. „ Това, което се преподава в учебно заведение, е много извънредно “, споделя Томас Де Ваал, старши помощник в Carnegie Europe. „ Още от петгодишна възраст децата научават, че арменците са вандали, терористи и окупатори “, добавя той.
В учебно заведение край Баку, което се намира в жилищен комплекс за хора, принудени да изоставен дома си през 90-те години на предишния век, фоайето е облепено със фотоси на бойци в действителни размери. Танкове, гранати и лозунгът „ Карабах е Азербайджан! “ преобладават в галерия с детски рисунки.
46-годишната майка на две деца Гюнай споделя, че тичала от благополучие, когато чула за успеха. „ Няма да повярвате какъв брой крещях тук, в коридорите, че сме си върнали земите “, добавя тя.
Гюнай избягала със фамилията си през 90-те години на предишния век след погромите в селото им. Три десетилетия тя не могла да се върне вкъщи, с цел да посети гроба на майка си. „ Не мога да простя на тези хора, желаех да ги убия. Сега споделят, че би трябвало да живеем дружно. Не желая да закупувам хляба и водата си на същото място “, добавя Гюнай.
Вместо да бъдат разселени и интегрирани, азербайджанците, които били принудени да изоставен домовете си, били настанени в особено отредени за тях жилищни здания. Някои изглеждали съвременни, само че изискванията в дома на Гюнай са неприятни – на всеки етаж живеят по 20 фамилии в единични стаи по стеснен общ кулоар с една баня. Няколко души живеят в спонтанни жилища на покрива с деца и пилета, които подскачат сред сателитните чинии.
Следващият огромен план на Алиев е „ Голямото завръщане “. Микробуси постоянно потеглят рано сутринта от Баку, превозвайки назад изселени фамилии в земи, които в този момент са върнати в рамките на Азербайджан. Гюнай се надява скоро да бъде преместена. Всичките ѝ съседи споделят същото.
Във Фузули, южно от Карабах, няколко приключени жилищни здания и нов супермаркет посрещат завърналите се. Повечето фамилии, заминаващи от Баку, показват удовлетворение от завръщането си, макар че малко на брой са наясно с мините и опустошенията от войната в региона, към който се насочват.
Десетилетия наред Алиев обединяваше страната към контузията на изгубената война през 90-те години на предишния век и извърши персоналния си завет в борбата за връщането на Карабах. Военният му успех усили известността му и малко на брой азербайджанци са обезпокоени от насилствените ограничения, при които шестима души отидоха в пандиза поради поддръжка на мира.
Арменците следят с терзание за признаци какъв може да е идващият ход на Алиев. Преди време те бяха обезпокоени, откакто той назова Южна Армения „ Южен Азербайджан “ и сътвори съдружие, отдадено на правата на азербайджанците с корени в района.
Алиев беше свестен неправилно по този въпрос, споделя съветникът му Хаджиев. Президентът говорел единствено за правото на азербайджанците да посещават родното си място като туристи, добавя той.
Нашествие в Южна Армения
Но опасенията от допустимо настъпление в Южна Армения са дълбоки, изключително откогато Баку изиска кулоар, свързващ анклава му с другата страна на Армения, така наречен „ кулоар Зангезир “.
Местни анализатори споделят, че Баку се е отказал от това искане след връщането на Карабах. „ Азербайджан отстъпва от максималистичната си позиция “, споделя Русиф Хюсеинов, президент на института „ Топчубашов център “ в Баку. „ Страната алармира, че няма потребност от коридора “, добавя той.
85-годишната Савия Асланова, която е родена в Южна Армения, споделя, че желае да я посети, само че не желае нова война. „ Мога да пребивавам с арменци. Но по какъв начин хората, които са изгубили близки, могат да живеят спокойно с тях? “, пита тя.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ